"Искам да си хвана гадже с ПР"

[Student_21]

Споделям напълно мнението на г-н Баев. Ако човекът отсреща те обича и цени истински, не мисля че едно ПР ще го спре да бъде с теб. Освен това ПР е временно и напълно лечимо състояние.

[Mari]

Има още нещо. жените с П.Р. само изглеждат слаби. Всъщност са прекалено силни, прекалено борбени, контролиращи, идеалистично и перфекционистично настроени !


Ето това е описанието за мен! (а може би и за много други)
Точно такава съм.
Въпреки кризите,които сега поотшумяха,аз водя нормален живот.Никой не подозира ,че съм с ПР.За толкова години съм имала кризи навсякъде,но никой не е разбирал,дори и семейството ми.

Скорпи,ако те поканят на кафе излез ще видиш ,че не е толкова страшно! Не ти трябва някой с ПР.
Незнам ...аз себе си не мога да търпя,когато получа криза,а да ми мрънка и още някой ...а не мерси! На мен ми трябва мъж-в буквалния смисъл!

[skorpi]

bebe, моят починал приятел също беше болен и нуждаещ се от грижите ми, защото страдаше от епилепсия и аз също така се чувствах безсилна да му помогна, но вярвай ми, правех всичко възможно и никога не си помислих да го изоставя. Да, аз съвсем съзнателно реших да се обвържа с човек с хроничен и сериозен прогресиращ здравословен проблем, което никак не беше лесна задача. Поех доста рискове и до днес не съжалявам за това, получих много любов в замяна. Тогава моите страхове бяха насочени единствено към него, никак не мислех за себе си. Така че знам мн добре какво е да избереш да си с "различен", ако мога така да го нарека. Любовта беше по-силна от тези разлики, но аз го заобичах преди да знам, че е болен първо и второ, моята нагласа за света по принцип си е такава - да нося на гърба си проблемите на другите за моя сметка. Това не значи, че всички трябва да са като мен... Не мога да изисквам същото отношение към себе си.

Орлине, всичко друго правя, но не и да чакам да мине от самосебе си, но не мога и до безкрай да издевателствам над себе си. Да не говорим, че при мен очевидно става дума не за ПР, а за цервикален проблем на гръбначния стълб, който е хронично рецидивиращ. Според лекарите може да има дълги ремисии, но категорично оплакванията ми идват основно оттам, а като се появят, ги гарнирам и със солидна доза паника. Така че не мога да се нарека "напълно здрава", е, мога разбира се, но няма да е вярно. Не е и необходимо, стига качеството ми на живот да не е засегнато драстично.
Тук дълго време четох и слушах за "кризи", "атаки" и др. неща, които аз нямам. Освен това изброените предимства явно не се отнасят до мен - ако искам да изневеря, мога да намеря хиляди начини за това, само че нямам на кого да изневерявам сега Присъствието на мъжа също не ми е необходимо, в момента се справям и без мъж, който да ме защитава и закриля. Не се смятам и за слаба за това, че състоянието ми налага някакви ограничения. За емоционалността и гушкането съм съгласна, но не го приемам като профил на жена с ПР, а просто на жена  В този смисъл напълно нормална.
Прав си иначе, критерият за норма вече е напълно размит, прав си също и че мъжете обичат да спасяват жените, да им оказват помощ... особено пък тези, които аз си избирам - от помагащи професии, които си имат изявена нужда да бъдат полезни на другите. Едва ли не им правя услуга като им предлагам да се грижат за мен
На последното описание отговаря мъжа, който драпа сега да се видим, а аз така невротично се дърпам Явно природата си знае работата.
За двойката с лицевите проблеми - да, има такива. Познавам и хора с ДЦП, които са се запознали по интернет, наистина всякакви ги има.
Но ако някой пък реши да се среща с човек с ПР, не виждам проблем и в това. Като не се получи, не се - гаранциите са както във всяка друга връзка.

[maleeva_1965]

az stradam ot tova zabolqvane  5 godini i ako znaete efikasen na4in na le4enie molq vi pishete mi ne znam ve4e kakvo da pravq

[Mari]

Здравей,Малеева! Да се преместим в темата за Паническо р-ство.

[орлин баев]

Здрасти, Скорпи!

Като пишех предното мнение, ми мина през ума, че при теб нещата са малко по-различни, но го адресирах като цяло, не само до теб! Ти ясно казваш, че просто искаш гадже, което да те разбере и затова търсиш мъж с паник атаки - просто гадже. Супер е с гадже и за къде без гадже, освен ако сме монаси и монахини - е, не сме, поне засега!

Най-сърдечно и приятелски ти желая да се намерите с гаджето! Добрият секс решава много, това не го е казал само дядо Фройд!

[skorpi]

Благодаря! Да, разбира се, обсъждаме всички, нали е форум, но исках да поясня за всеки случай... и така, можем да увеличим кръга кандидати за мъже, като ги сведем до следните категории:
1 Психиатър, психоаналитик, психотерапевт, социален работник
2 Лекар, здравен служител
3 Охранител, полицай, пожарникар, служител на Гражданска защита
4 Мъж с хроничен здравословен проблем, който се чувства по същия начин неудобно от това
5 Човек, който е преживял доста и е с голямо любящо сърце

Като се замисля и преди, и сега мъжете, с които съм била, са попадали в някоя от горните категории... Защо точно те? Защото това са хора с определени нагласи, които по една или друга причина изпитват нужда да бъдат полезни и да оказват помощ както в професионален, така и в личен план. И все пак никой, който не е имал ПР, няма да те разбере по този начин. Няма как.
Нали знаете рекламата: "Знам за какво говорите..." - "Не, не знаете" - "Ооооо, знам, знам!!"
Сега обаче стои въпросът да кажа ли истината, как и по какъв начин? Нима всеки не крие някакви свои истини? Аз не искам да връзвам никого с моите ограничения, по-скоро очаквам да се появи някой, който да бъде достатъчно търпелив и толерантен и да ми помогне да се върна към обичайния ритъм на живот. В моя случай дори не съм сигурна какво да кажа, защото нямам идея къде точно свършва физическия проблем и започва психическия... обаче доколкото се познавам, обичам истината, пряма съм и няма да залъгвам никого.

[Sh3me7]

Някои са ЗА други против .Аз съм за защото според мен една такава връзка би могла да помогне на 2-мата да стигнат далеч че дори и да се излекуват представете си само как 2-мата си дават непрекъснато кураж "давай ще успеем" "нека да утидем ще си прекараме добре няма нищо страшно" и в един момент когато погледнат назад колко много са постигнали 2-мата когато се подкрепят вече няма да има паническо растроиство нито страхове ще има само любов , а любовта определено дава крила.
"Skorpi <> горе-долу разбирам защо искаш гадже с ПР ,ти си грижлива всеотдаина и добра, но най-вече изпитваш нуждата да се грижиш за някого .Това те кара да се чустваш добре да бъдеш полезна дава ти сила да живееш този живот.И само да вмъкна нещо за твоята  т.5 "Човек , който е преживал доста и е с голямо любящо сърце.
Такива хора бол ги има само жалкото е че това голямо любящо сърце е разбито на много малки частици и хванеш ли се с такъв ще падне бая събиране докато го направиш отново едно цяло :)но вярвам за теб си струва упорита си виждам че не те е страх да бъдеш с някой наранен неразбран странен и т.н : )

[skorpi]

 
Така е, не спирам да се опитвам, а и моето сърце е било разбивано милион пъти. Защото нали знаеш, ние сме чувствителни и винаги любовта ни е силна, а страданието голямо.
По този начин съм се надъхвала с един приятел, който вече е добре и всичко е зад гърба му, но и досега не спира да ме подкрепя. Никога не сме били гаджета, но и двамата дължим животите си един на друг. С него ми идваше смелост за нещата, от които се страхувах. Ползата е тогава, когато са мотивирани за промяна, а не искат да си карат така до безкрай и само да си се оплакват колко са зле. Да се хванат за ръчичка и да си дават кураж. Като знаят, че са един дол дренки, няма да се страхуват как ще изглеждат в очите на другия, защото в тях просто ще виждат себе си. И такава любов може да е много силна, защото хората с ПР се чувстват много силно емоционално и духовно свързани, както с никой друг, между тях съществува много силна връзка.
Колкото до мен, аз направих опит да се свържа уж с човек, който няма ПР, ма то пък се оказа за моя огромна изненада, че състоянието не му е непознато и е минал по този път. Въпреки това връзка няма, защото за разлика от мен, човекът явно не се чувства непълноценен и не си губи времето, ами си е намерил приятелка. Това беше важен за мен урок, който ми показа от една страна, че трябва да променя отношението към себе си и от друга, че не бива да се страхуваме и срамуваме да признаем какво ни е- просто страшно много хора са като нас и си траят до последно, докато не се издадеш първи. Един поглед в очите ми беше достатъчен, за да позная себе си в него, да видя собствените си страхове в огледален образ. Просто каквото и да правим, не бива да спираме да се опитваме.

[Mari]

Помощта и разбирането от близки и приятели е жизнено необходимо. В случай на разстройства, причинени от стрес и напрежение много по-полезно се явява общуването с психически и емоционално стабилни хора, отколкото с хора, имащи същия проблем. Общуването със сродни души в случая засилва чувството за безпомощност и невъзможност за освобождаване от собствения капан на самовнушения и нереални страхове.

[straxlivka]

Местя темата тук за тези, които наистина са сами и се притесняват, че така ще си останат, защото никой няма да ги разбере с проблема, който имат, или живеят изолирано, но имат нужда от топлина и любов. Слагам в това число и себе си. Щом за всеки влак си има пътници, значи е време да отидем на гарата. Вие сте...

Според мен е мноооооооооого лоша идея / точно както един потребител е написал / ще се дърпате взаимно надолу
Добре е ако гаджето ти няма ПР , но знае че  ти имаш и взема проблема ти насериозно
защото иначе ако единия получи ПА , мисля че ще рефлектира и върху другия / аз лично доста се влияя от тревожността и нервността на хората наоколо и така и аз ставам тревожна и това ми предизвиква ПА.

[skorpi]

Според мен е мноооооооооого лоша идея / точно както един потребител е написал / ще се дърпате взаимно надолу

Пак ще те оборя. Може и да е катализатор за положителна промяна и за двамата. Защо да не е? За мен това е нещо, което изключително мн сближава. А и съм мн по-мотивирана, като не се боря сама и не съм неразбрана...

Добре е ако гаджето ти няма ПР , но знае че  ти имаш и взема проблема ти насериозно
защото иначе ако единия получи ПА , мисля че ще рефлектира и върху другия / аз лично доста се влияя от тревожността и нервността на хората наоколо и така и аз ставам тревожна и това ми предизвиква ПА.

Честно ти казвам, по никакъв начин не си представям на този етап някой друг да ме изтърпи, освен ако не е като мен. Че дори и тогава не е съвсем гаранция, че няма да му писне. Но при всички случаи поне ще ме разбере и ще знам, че наистина разбира.  

Искам да ви попитам вие колко хора с ПР познавате и сте се виждали очи в очи? Мисля, че тези, които ги познават само виртуално, където споделяме за оплакванията и "кризите си", си изграждат малко нереалистично впечатление, че ние не сме нищо друго, освен едни безкрайно мрънкащи, отчаяни и влачещи се хора. А аз виждам тъкмо обратното. От някои струи толкова положителна енергия, че съм на ръба да се съмнявам, че им има каквото и да било... да не би ако имаш язва например, само с нея да се идентифицираш? И двама души с язва не могат да са заедно, така ли? И защо? И само за язвата ли ще си говорят по цял ден? Стига, каквото и да ни има, ние сме хора като всички други, имаме нужда от някой, който да ни обича, дори когато на нас ни е тежко. Но сит на гладен не вярва... И терапевт да е, пак ще му е чужд проблема, ако не го е изпитал. Съжалявам, ама е така...

[toni_d]

ще е добре да си хвана гадже с ПР, ще ми излезе по-икономично, ще стоим в тях, няма да ходим на кино, на море, почивки в чужбина ресторанти, театри дълги разходки, планина, дискотеки, нощни заведения и т.н.

[Mari]

Нали?  Няма да те вкарва в преразход? Виж значи имало и хубава страна ПР ,за тези които не излизат

[skorpi]

Хаха, мерси, голяма утеха е това
Иначе да, човек винаги може да види и положителните страни в определена ситуация. Не е чак толкова лошо да си вкъщи, но е хубаво и да се излиза все пак... но все още е криза, така че и вие сте си прави Обаче внимавайте какво си пожелавате, че доста честичко се сбъдва Сега като се зазимим всички у дома, няма да правим ние, агорафобиците, такова впечатление. А до на лято ще ни е минало.