"Искам да си хвана гадже с ПР"

[skorpi]

Сексуална за повечето от тях значи нимфоманка, а това е убиец за мъжкото съзнание.

Смотльовци  И какво, двоен стандарт ли да им прилагаме?

Но и на мен ми омръзна, често казано, омръзна ми да се боря, така че ако някоий се появи, които да ме приеме така каквато съм, ОК, ако няма, няма и да си тегля куршума,

Ето това вече е приказка И според мене всеки трябва да е себе си, а ако сексуалността му я няма, значи той е за преглед Щото нормата е да я има все пак, нали?

[delicacy]

"Смотльовци   И какво, двоен стандарт ли да им прилагаме?"

Не знам, skorpi, може би психологът би ни посъветвал, но по тая тема, както виждам си говорим само аз и ти и никой друг не смее да се обади, не зная защо. А според мен интимния живот е в основата на повечето пробелми, който имаме...

[t.todorov]

По тези въпроси няма как да има съвет Всеки сам трябва да стигне до своя си отговор.
Все пак вече и вие сте наясно че ПР не е болест а състояние. Чрез кризите човек печели нещо, което не може по друг начин. Много често ПА зависят от това дали човек е сам или не. В много случаи се оказва че има сериозен дефицит в контакта с партньора. Сексуалния контакт е част от общия и няма как да се изведе в отделен контекст. Тук въпроса е как се задоволява този дефицит. Много често хората с ПР изпитват вина, когато се чувстват добре или дори когато фантазират, че искат да се чувстват добре. Това е полу-осъзнато, полу-не. Все пак докато вината е актуална блокира удоволствието. В такива случаи поредната ПА някак "извинява" човек, да се чувства добре. По този начин се справя със собствената си вина. Нямал съм в практиката си двойка с еднакво състояние - ПР. Но ПР играе важна роля за пред партньора, така че едва ли такава двойка ще има успех във времето ако се проявява и при двамата. По-скоро идеята е другият партньор да откликне на ПА, която винаги се появява в точно определени моменти за да достави определени ползи. В крайна сметка ПР е някакъв заместител в общуването с другите. Това може да са партньори, родители деца и т.н.  Интересен факт е обаче че при трайно отстраняване на ПР при терапевтирания партньор в системата на двойката настъпват сериозни сътресения. Когато двойката се е създала точно благодарение на дефицита у единия партньор, след неговата промяна това я разклаща. Много често промяната у единия партньор води до промяна и на другия, или раздяла с партньора защото "нещата не са както преди", т.е. терапевтирания се е научил да си набавя липсващото не с ПА, а съвсем открито.

[skorpi]

А който си няма партньор, за пред кого има фобии
Моите причини да искам мъж с ПР бяха основно 2: 1. Да не ми се налага да обяснявам за състоянието си на човек, който няма представа от проблема, а да е наясно какво и защо ми се случва... съответно съм очаквала по-голямо разбиране, подкрепа, и може би по-голяма близост поради състоянието. и 2. Защото съм се чувствала непълноценна и "дефектна" сред "нормалните" и смятах, че единствено с човек с ПР мога да бъда равностойна. За моя изненада срещуположният пол няма такива притеснения, пак си има претенциите като за "нормалните", да не кажа и отгоре... На вс отгоре избягват сериозните връзки, за да няма "свидетели" на състоянието им... или от страх от поемането на отговорност за друг човек, да не говорим ако и той има същия проблем...
todorov, ти имал ли си двойки с ПР и какви са ти впечатленията? Да разбирам ли, че ако единият ходи на терапия, а другият не, връзката е обречена на провал, защото единият се променя, а другият си стои на едно място???
По темата за секса: за мен той е бягство от действителността и единственото време, в което се чувствам себе си и не мисля за ПР, дори и да получа деперсонализация, не ми пука. Просто тогава мъжът е възможно най-близо до мен, няма как да ме е страх - в безопасност съм За мен това е ключът от мазето. Но от моето мазе Лошото е, че раздадох твърде много ключове за него   Сега вече изобщо не знам кой е верният...

[t.todorov]

В семейната терапия винаги промяната на единия влияе и на двойката. По какъв начин вече зависи от много неща, но винаги се постига нов компромис. Дали той ще е раздяла, или развитие във връзката не се знае.

[Dimcho]

Мъжете с ПР имат по силно чувство за самосъхранение от жените и с оглед на това ми се струва, че ако едно момиче има ПР и е с момче, което също е с ПР връзката няма да върви много успешно, защото момичето ще се чувства ощетенео ако чака помощ от гаджето за ПР. На моменти аз отчитам големия си егоизъм който нахлува в мен, когато не се чувствам ОК, освен това съм готов на всичко, само и само да изявявам себе си. Знам че сигурно звучи гадно, ама си е голата истина.

[skorpi]

Dimcho, много си прав.

[kadife]

А аз искам да си хвана гадже невролог, специализирал психиатрия и завършил всякакви методики за психотерапии. Ако може да е висок, с чувство за хумор и когато съм с мигрена да не се плаши,че ми се прави секс повече от нормалното - тоест повече от един път на ден. Когато получа паническа атака, да вади всички инструменти, ЕЕГ-та, доплери, сонари, радари и други. Да ме гушка, докато ми мине и да ми каже... не ме е страх от твоят страх, тук съм и няма да си тръгна при никои обстоятелства, скоро всичко ще мине... защото всичко минава, моя мила, топла Кадифе:)
п.с. ноо може и един любовник, с който да преговарям материала за паническото разстройство!

[skorpi]

Kadife, ти се размечта сериозно
Изроила си персонала на една малка клиника. Барабар с пациентите
За какво ти е да преговаряш материала - не си ли го научила вече?  
Да се обградиш с такива хора (специалисти) е равносилно на това да не си решиш проблема, а да си го подхранваш най-редовно. По-скоро ти трябва някой, който да те върне към нормалния начин на живот, за да забравиш за необходимостта да бъдеш изследвана и "лекувана"...

П. С. Искам да уточня, че впечатленията, които съм споделила тук, не са от един единствен човек с ПР, а сформират профила за мъжа с ПР, който си изградих като представа, наблюдавайки различни хора в различни ситуации (събирателен образ). Тъй като аз нямам такъв богат опит с близки и лични взаимоотношения с всички наблюдавани (лично познавам много малка част), съдя по това, което са ми казвали за себе си и за начина, по който живеят и функционират. Целта ми беше да ги опозная и да видя доколко би ми било полезно да се свържа с човек със същия проблем. Вече не знам какво да мисля по този въпрос. Не съм убедена дали това помага или пречи, дали вкопчването в човек, който ни разбира подпомага или напротив - възпрепятства справянето ни. Ние с ПР имаме склонността да се лепваме за "спасители", но доколко ни спасяват е друг въпрос... Аз съвсем се обърках, затова оставям изводите на вас.  

[kadife]

Не отричам, че може и да си права.... но все пак да си припомним "Нежна е нощта" и нежната, но уви психически лабилна Никол, която все пак се омъжи дори за психиатъра си... не, че е с добър края книгата, де

[helios27]

А аз искам да си хвана гадже невролог, специализирал психиатрия и завършил всякакви методики за психотерапии. Ако може да е висок, с чувство за хумор и когато съм с мигрена да не се плаши,че ми се прави секс повече от нормалното - тоест повече от един път на ден. Когато получа паническа атака, да вади всички инструменти, ЕЕГ-та, доплери, сонари, радари и други. Да ме гушка, докато ми мине и да ми каже... не ме е страх от твоят страх, тук съм и няма да си тръгна при никои обстоятелства, скоро всичко ще мине...

ммм, все едно слушам майка ми 
относно моя опит с гаджетата и ПР- еми преди 3 години имах стабилна връзка, щяхме да се женим, правихме опити за бебе, и в един прекрасен момент се появи моя проблем с ПР...почнаха психиатри, и с приятеля ми се разделихме ( абе честно казано си ме заряза, по простата причина, че вече не исках нон стоп да ходя по заведения, затворих се в себе си....)
Най- много ме болеше от факта, че му обясних подробно положението си и въпреки това...

[kadife]

... за връзките и паническото страдание... имам мнение, че по-добрият вариант е да е заварено положението, в смисъл да ти се развие паническо разстройство по време на връзката. Този човек да стане свидетел на случващото се, за да го проумее и съчувства. Защото, ако не те познава, не знае емоционалната история на живота ти и му се наложи на прима виста да го запознаеш със състоянието си... вероятно малцина мъже ще останат, за да преодолеят с теб този проблем и няма да хукнат през глава. Мъжете са достатъчно панирани,когато става дума за болести и мисълта,че до тях ще има партньор,който има соматично страдание, макар и не органично - ще ги отблъсне. Те искат проблемите даимат точни и ясни имена - зъбобол, грип, рак... но не и психически дискомфорт с неясен произход и още по-неясно бъдеще:)

[reni1506]

Да,напълно съм съгласна!!!И в двата варианта е трудно,но сякаш,ако те е заобичал още от преди ПР,е малко по-лесно.
Моят съпруг,въпреки че е свидетел на всичко,което се случва с мен от самото начало,пак му е трудно да ме разбере.Живее си живота все едно нищо ми няма.На моменти съм го изкарвала "извън кожата",заради провалени(от мен) семейни планове.И тогава ми е казвал-"разбирам те,но не може ли да ме предупреждаваш,че се чувстваш зле,за да не се организираме..."А аз как да му обясня,че ПА се появява на момента и не може да се предупреждава..Тогава бях започнала да крия,когато ми е зле....ако имам безсъние,гледам да не го събудя,да не ме усети...през деня си мълча....Но вече спрях!Сега,когато не спя,си пускам спокойно телевизора...чета си книга и дори на другия ден му разказвам.В момента сме на етап,в който се опитвам да му обясня какво е това мигрена и как така не може да мине от едно хапче..?!
В резултат на всичко ние станахме така да се каже от един отбор.Взе да ми дава съвети..да търси решения...каза ми,че трябва да "отпусна контрола" и ме поправя винаги,когато се взема много на сериозно.Това ми дава много сили и повече вярвам в себе си!

[kadife]

 Това, което ми разказа е страхотно... Толкова е хубаво, че имаш такъв партньор до себе си и вероятно той е по-творческа, по-цветна личност. Мъжете-прагматици трудно могат да разберат душевното страдание, което води и до телесно. Наистина се радвам за тази подкрепа, която получаваш... понякога в момента на атака ми се иска просто да се притисна до някой, който ме обича като жена и да ме гали по косата. Но се боя, че твърде малко мъже биха сторили това.
 Спомена за мигрена. Знаеш ли, мисля че нещата след години се активираха точно от тази мигрена. При мен тя е свързана с мес. цикъл и преди се появяваше по веднъж в месеца, много болеше, но като минеше не оставаше и следа, дори изпитвах еуфория след това, супер добре се чувствах. Но напоследък имам по два пристъпа в месеца, по време на овулация и при самия цикъл. Но гадното е че се развива бавно, понякога с дни и като мине острата фаза, остава пълна каша в организма ми - високо кръвно, замътен поглед и остатъчно  тензионно главоболие, което е придружено и с гадене. Ако ти се иска да поговорим за това как мигрената рефлектира върху паническото разстройство и съответно организма му е трудно да разпознава кое е дествително страдание и кое следствие на мигренозен пристъп, може би на лични съобщения. Не зная как се процедира тук:) За да не отегчаваме хората, дето стоят и хвърлят боб с думите -Да имам или да не имам гадже с ПР, това е въпроса!

[jordan]

И аз искам да си хвана приятелка,и ако е с ПР поне ще ме разбере и изчака докато се успокоя(малко съм си притеснителен,пък съм си хубавец).Ако има някоя от Добрич или Варна да пише.