evropea.com - форум за паническо разстройство
Декември 04, 2021, 09:28:06 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 18
  Изпечатай  
Автор Тема: СЕКСУАЛНИЯТ НИ ЖИВОТ И ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО  (Прочетена 45909 пъти)
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #30 -: Август 23, 2010, 10:33:40 »

Такааааа. Въртим, сучем и пак едно и също си дъвчем. Айде пак отначало. Нямам кризи и ПА, не знам дали съм имала, диагнозата си я поставих сама. Психиатрите или кимаха утвърдително, или казваха, че не е това. Всеки го наричаше както искаше, повечето дори се въздържаха да поставят "диагноза". Едни ми казваха, че е болест, други, че не е. Едните, че е за цял живот и се лекува само с лекарства, другите, че е временно.
Знам само, че при никой не идва просто така, има си предистория. Гръмваш, когато нещо те разтърси силно и из основи. 2 пъти съм била в това състояния. Първият след тежка инфекция, която ме прикова на легло - преди това не знаех къде ми е дома и не се прибирах, болна, здрава, припадаща или не, аз бях навън и не ми пукашеСтавах и заминавах. Докато не преживях първия си кошмар. Тогава изцяло и напълно на 100 процента проблемът беше Физически. След това започнаха страховете да излизам и не ме оставяха намира. Не проумявах как може хората да си ходят толкова спокойно. Просто защото аз не можех да си стоя на краката, след като цял живот преди това бях въртяла пируети, ходила на полупалци и какво ли още не. Беше голям удар. Тогава лекарят УНГ, след като ме излекува от инфекцията, каза: "Хвани си ново гадже и ще ти мине". Ядосах се. Имах си гадже. Обаче се оказа прав. Въртях, суках, учих се отново да излизам, и бях приблизително както съм сега - всеки ден изживявах един малък ужас и си треперех скришом, без никой да забелязва. Споделях с един единствен човек с ПР, когото познавах - мъж. Ден след ден времето минаваше, на мен ми беше все така зле, но живеех и чаках. Започнах нови неща, взех някои важни решения, разделих се с дългогодишния си приятел - по негово желание! и се влюбих във вече покойния ми. И край! Тревожността беше изчезнала и заменена от щастието. И СЕКС - да не забравяме за какво е темата все пак. Гледайки назад, не вярвах, че този период в живота ми се е отнасял до мен. Един ден се събудих и припаднах в собственото си легло, заради сгърчен мускул на прасеца. Тогава се смях колко време съм прекарала в безпочвен страх да излизам, след като безопасността вкъщи е само една жалка измамна илюзия. Струваше ми се адски глупаво, че съм имала тези страхове. Отново започнах да се радвам на свободата си. И така, до втория сериозен удар - смъртта МУ. Тя отключи наново стария познат страх от припадане НАВЪН и така до ден днешен. Наречете го агорафобия или ПР, или каквото искате. Минавам по стария утъпкан път и вярвам, че изход има - веднъж вече го направих. Не бях стъпвала нито на терапия, нито бях изпила дори едно хапче. Така че за мен начин има и той не се крие в едно или две места. И Слава Богу. Дали е в секса или любовта? Не знам...

t.todorov, преди да разбера що е то вертиго, и понятие си нямах от агорафобия или ПР. Благодаря за опростения изказ, така наистина ми става по-ясно. Когато ми светне пред очите и не ми се вие свят, всичко е нормално и ми става смешно и нелепо, че ме е било страх. Но в моментите, когато ми е зле, страхът отново се появява. Това какво е? Вкъщи нямам никакви притеснения. Може да ми е тъжно, но страх- не. Страх ме е навън, на улицата. Защо? От какво? Идея си нямам. От това, че ако ми стане лошо, не знам какво да правя. С тази идея тръгвам и с нея се връщам. Нестабилна съм и се клатушкам, всичко ми е ясно вече от какво е, разбрах, видях си снимката на прешлените, но като ми е зле, пак си ми е зле и това е. Остава само да търся начини да съм по-добре. И все пак, с ново гадже под ръка тревожност, болезнен цикъл и физически проблем на гръбнака и вест. апарат или намаляват, или изчезват. Така че който иска, да опита. Нещо трябва да променим в живота си. Въпросът е какво и как.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #31 -: Август 24, 2010, 09:09:54 »

" Страх ме е навън, на улицата. Защо? От какво? Идея си нямам."

Всички симптоми имат някакво символно значение чрез което предават "съобщенията" си. Какъв символ и несъзнавано съдържание е вложен "навън", в "улицата", какво има "там" и в "страха", ние не знаем и няма как да разберем без дълбинна психотерапевтична работа. Това е така защото дори и символното съдържание при хората да се повтаря /много хора страдат от агорафобия/ то изтласкания импулс или желание се случва при различни за всеки обстоятелства и в психотерапията ние трябва да стигнем до тях.  До колкото обаче имаме потвърждение в теорията и практиката изтласканото желание, импулс, нагон, което не е получило достъп се демонстрира символично със симптома.
Тълкуванието може да най-различно. За хората с агорафобия винаги съм давал езиковата картина, че са като в стабилен замък. Засилвам даже с различни поговорки ... " Моят дом - мойта крепост! ". Там се чувстват сигурни и незастрашени. Опитвайки се обаче, да видят дали има някакъв "враг пред портите" на този замък, или по принцип дали има някаква опасност извън него те не знаят отговора. Постепенно обаче с малки примери от ежедневието си започват да разбират защо е издигнат този замък, каква роля играе и от какво ги пази. После започват да разбират на какво безопасно разстояние могат да се отдалечат от него, след това разбират какво става ако .... и така нататък докато този замък стане музей, в който ако имат нужда се връщат и разглеждат.
Агорафобията е трудна заради трудното започване на психотерапия. Иначе нещата се нареждат сравнително лесно, например сравнено с една депресия със същата изразеност.
« Последна редакция: Август 24, 2010, 09:21:02 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #32 -: Август 24, 2010, 11:04:53 »

Цитат
Агорафобията е трудна заради трудното започване на психотерапия. Иначе нещата се нареждат сравнително лесно, например сравнено с една депресия със същата изразеност.

Значи с по-трудното съм се справила (с депресията имам предвид). На мен и у нас продължава да ми е зле физически (например ако ме боли глава, или ми се вие свят). Просто ми е по-спокойно, че съм си на сигурното място. В общи линии колкото ми е по-зле физически, толкова повече ме е страх. Поддържам си една постоянна тревожност, която се засилва или отслабва, в зависимост от обстоятелствата. Да речем вървя си по улицата и ми е добре и съм споко - да, ама си завъртам главата по-рязко, прехапва ме врата и се олюлявам. В тоя момент се оглеждам и осъзнавам, че нямам къде да се хвана и вече търся да сядам по земята. В тези няколко секунди сякаш "изчезвам", защото главата ми бучи и ми става черно пред очите. Като премине, вече не ме е толкова страх, но споменът за неприятното изживяване си остава и ми държи влага. Знам, че много го мисля. Сякаш друга по-важна работа си нямам. Но ми пречи това нещо, пречи ми да живея, да излизам, на социалния ми живот... пречи ми да бъда това, което съм или което искам да бъда. А като не съм правила секс дълго време, се чувствам като бомба със закъснител. Имам чувството, че ако някой ме докосне, ще гръмна Undecided Така че да, търся освобождаване на енергията. И се надявам поне малко да ми помогне.
« Последна редакция: Август 24, 2010, 11:11:00 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #33 -: Август 25, 2010, 01:22:38 »

Аз смятам, че сексът и спортът са добра алтернатива за "изгаряне" на "вредните" хормони, стимулатори на страха. Друг е въпросът, че трябва да се махне причината, която ги произвежда, защото се получава един порочен кръг - всеки ден изгаряме насъбралото се, а то отново се произвежда, след което отново го изгаряме......По-добре би звучало - премахваме първопричината, след което със спорт и секс доизгаряме останалото и сме ок Smiley
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #34 -: Август 25, 2010, 10:25:02 »

Е, не е задължително в този ред. Ако спортът и сексът намалят оплакванията, по-лесно ще се ходи на психотерапия да речем, за да се търси и първопричината. Иначе ако стигна на 4 крака и по език в кабинета на терапевта, нито го чувам, нито го виждам и искам само да се махна Grin Така че аз ще пробвам този вариант.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
fata_morgana
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 23


Профил
« Отговор #35 -: Септември 07, 2010, 06:32:24 »

При мен големият проблем със секса е, че го чувствам някак си много едностранчив и несправедлив. В моите представи жената търпи, оставя мъжа да си направи кефа за нейна сметка, за да може да не бъде изоставена и да изпроси малко нежност и внимание. За капак жената трябва да търпи и болка при секс (по-рядко или по-често) оргазмът изобщо не е гарантиран, кога го има, кога го няма, при недобра контрацепция тя опира пешкира, за двойните стандарти тип "герой" и "курва"  изобщо не искам и да почвам да говоря.  Просто тази позиция на пасивната, приемаща, понасяща страна ми се струва много неблагоприятна и нечестна и се чувствам много прецакана, че съм се родила от женски пол.

Знам, че представата ми е изкривена, опитвам се с логични аргументи да си променя гледната точка, но се получава само временно и винаги емоциите ми надделяват и се връщам в изходна позиция.

Не съм била жертва на сексуално насилие, нито съм била възпитавана да мисля по този начин.
« Последна редакция: Септември 07, 2010, 06:34:01 от fata_morgana » Активен
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #36 -: Септември 08, 2010, 09:41:56 »

fata_morgana, споделям мислите ти!
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #37 -: Септември 08, 2010, 01:45:47 »

fata_morgana, ако досега не си правила секс (дано да не бъркам, ако е така - извини ме), е трудничко така да се говори наизуст за нещо, което никога не си изпитвала. Няма как да го знаеш предварително. Освен това зависи и на какъв мъж попадаш. С един може да се чувстваш наистина така, но с друг да преобърнеш изцяло представата си за секса. Магията на секса е тогава, когато има пълна хармония и взаимност и партньорите са духовно свързани, тогава физическото свързване на телата е просто символичен израз на любовта (например).
Трябва да има някаква причина да имаш такава представа за нещо толкова хубаво... говорила ли си със специалист за това?
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
dolcetopolina
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 386



Профил
« Отговор #38 -: Септември 08, 2010, 02:18:30 »

Ох, как да кажа аз като след секс винаги имам ПА...то вече ми писна. Наскоро това намаля, но когато достигам до точката на удоволствие изпитвам направо болезнен оргазъм : хем те боли хем сърби, страшна работа Grin
Активен
fata_morgana
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 23


Профил
« Отговор #39 -: Септември 08, 2010, 05:21:12 »

Опитвала съм да го направя с няколко различни момчета, но ме боли много и нищо не се получава. Освен това емоционално се чувствам ужасно, като изнасилена. Намразвам момчето и още на другия ден скъсвам с него. Всеки път е едно и също.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #40 -: Септември 08, 2010, 08:30:42 »

Не си причинявайте повече излишно страдание с надеждата следващият път да е по-различно. Секса и сексуалността съдържат в себе си много компоненти. Емоционалното сближаване е един от тях. Дайте си време за емоционален контакт преди секса. Би било добре да посетите и психолог, с когото наистина по-подробно да споделите проблематиката си и да намерите правилният път към вашата сексуалност и удовлетворението от сексуалното общуване.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
toni_d
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 197



Профил Ел. поща
« Отговор #41 -: Септември 15, 2010, 10:53:14 »

При мен големият проблем със секса е, че го чувствам някак си много едностранчив и несправедлив. В моите представи жената търпи, оставя мъжа да си направи кефа за нейна сметка, за да може да не бъде изоставена и да изпроси малко нежност и внимание. За капак жената трябва да търпи и болка при секс (по-рядко или по-често) оргазмът изобщо не е гарантиран, кога го има, кога го няма, при недобра контрацепция тя опира пешкира, за двойните стандарти тип "герой" и "курва"  изобщо не искам и да почвам да говоря.  Просто тази позиция на пасивната, приемаща, понасяща страна ми се струва много неблагоприятна и нечестна и се чувствам много прецакана, че съм се родила от женски пол.

Знам, че представата ми е изкривена, опитвам се с логични аргументи да си променя гледната точка, но се получава само временно и винаги емоциите ми надделяват и се връщам в изходна позиция.

тоша са пълни глупости , нчкакша несигурност и неудолетшореност, а те боли защото немовея да се отпуснея
Активен
angelina79
Гост
« Отговор #42 -: Септември 16, 2010, 04:26:54 »

при мен липсва дори желание за такъв живот...аз искам и трето дете. ама явно с тези атаки, докато се успокоя и ще остарея безвъзвратно  Angry
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #43 -: Септември 16, 2010, 04:52:28 »

Цитат
при мен липсва дори желание за такъв живот...аз искам и трето дете. ама явно с тези атаки, докато се успокоя и ще остарея безвъзвратно

Щом до трето дете си го докарала, добре си. И аз искам три деца, а още нямам мъж Grin
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
entso
Гост
« Отговор #44 -: Септември 17, 2010, 12:10:26 »

 Въпрос към мъжете: Доколко ви влияят антидепреснтите на потентността? При мен желанието за секс никога не е намалявало, но физически съм срещал много проблеми. А пък и като знеш че може да не ти стане и си с непозната жена дали не се усилва страничния ефект на антидепресанта малииииииииии  Cry Плачело ми се е като си легна с някоя готина мацка и не стане работата Sad Ходи обясняваи кво що Grin тя не е получила каквото е искала и знаеш ли кога ще ти даде втори шанс а и ти дали си мислиш ами ако и сега не стане Мъкааааааааа:) А дано е от свестните та да не разкаже на всичките ти приятели  Tongue
Активен
Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 18
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1