СЕКСУАЛНИЯТ НИ ЖИВОТ И ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

[delicacy]

Както стана ясно много от нас смятат ,че има връзка между секса и начина, по който го изживяваме и симпотмите на ПР. Стана ясно, че много момичета имат неудоволетворителен сексуален живот /някои момчета също спемнават за това/. Затова, според мен би било добре да се спрем по-подробно на тази теми и писхотерапевтите да дадат по-конкретни съвети за общуването между двата пола, така че да няма разочаровани и задържащи отрицателна енргия в себе си, затова отварям тази тема.
Аз конкретно бих попитала защо мъжете се притесняват, когато жените открито говорят за секс и показват своята сексуалност?

[t.todorov]

" ... и писхотерапевтите да дадат по-конкретни съвети за общуването между двата пола, така че да няма разочаровани и задържащи отрицателна енргия в себе си ..."

Няма такива съвети на готово, които да ви предпазят от разочарование. Интересна е употребата на "момичета" за жени, което не е случайно. Част от проблема на ПР е че организацията на емоциите е регресирала до детска възраст, тогава когато за първи път е сработил механизма тревожността.
Задържането на отрицателни /агресивни/ чувства и емоции обаче е ключов проблем при ПР. Идеята обаче не е човек да се "оперира" от тези чувства или да се предпази на всяка цена от "лоши" неща, а как да изразява емоциите си и как да се справя с трудностите с които се сблъсква.

" Аз конкретно бих попитала защо мъжете се притесняват, когато жените открито говорят за секс и показват своята сексуалност?"

За кои мъже питате конкретно и какво означава жените да показват своята сесуалност?

[delicacy]

Не бих могла да кажа точно кои мъже. Но мога да каже от наблюденията ми, че ми е направило впечатление, че мъжете предпочитат жени, които са някак  асексуални, целомъдрени /въпреки, че твърдят обратното понякога/ и с такива жени предпочитат да се обвързват по-трайно. Жени, които показват открито желанието си за секс, и дори изразяват претенции как той да се извършва  сякаш плашат мъжете и те им слагат епитети на нимфоманки, фригидни и т.н.

[fata_morgana]

Искам да кажа нещо във връзка с темата за "момиче" vs. "жена"
Аз съм на 24 и се обиждам, когато ме наричат госпожата, жената, леличката, и тн.
Много съм чувствителна на тема възраст, защото изглеждам и винаги съм изглеждала по-голяма от годините си и това ми се е превърнало в комплекс. И другото е, че наистина не се чувствам жена, чувствам се все още като много младо момиче.

Никога не съм правила секс, напоследък искам да пробвам (сега има с кого), но от лекарствата, които пия получавам много трудни и много слаби оргазми при мастурбация. Предполагам, че това ще се отрази много зле на бъдещия ми сексуален живот, но с хапчетата се чувствам относително "нормално" и не искам пак да се връщам в състоянията, в които изпадах без тях.

Иначе за жалост е вярно, че стандартите са двойни. Мъжете, които демонстрират открито сексуалността си са "герои", жените, които го правят - "курви". Това е тъжната истина на "равеноството и равноправието" в 21ви век.

Предполагам, че женската сексуалност плаши мъжете, защото ги кара да се чувстват несигурни и застрашени, за това се стремят да я потискат, правейки я обществено неприемлива. А защо е така, не знам. Може би защото жените са тези, които държат ключа към възпроизводството и продължението на рода. Когато едно дете се роди, единственият 100% сигурен родител е майката. Колкото по-уверена и освободена е една жена, толкова по-голям избор на партньори има тя (също и избор да остане без партньор и да не ражда). Съответно толкова по-малки стават шансовете на един точно определен мъж, и никой друг, да разпространи семето си чрез нея.

Прекалено биологична теория, но кой знае, може и да има нещо вярно Това са просто мои размишления без претенции за научност или досотоверност

[t.todorov]

Тук развитата тема по-скоро няма пряко касателство с ПР. Все пак напоследък е всеизвестен факт че има променени, понякога и разменени полово обуславени роли. Все пак природата си е природа и тя няма как да бъде изиграна. Отдавна в психологията се говори за мъжко и женско начало, като за мъжкото са характерни определени качества - пробивност /социална потентност/, утвърждаваща агресия, насочена навън, оплодяваща, и т.н. За женското начало съответно поемаща позиция, изчакваща, износваща, ангажирана, даваща начало.
Първоначално чисто физически има непреодолими разлики, които сами по себе си обуславят различия и в поведението, и в общуването, изобщо в заеманата полова роля.  Исторически, жените са страдали повече от пола си, а мъжете някак са имали повече привилегии. Култа към облагодетелстваната мъжка позиция е и мечта на жените. Фройд го обяснява с несъзнавана завист към пениса и с чувството, че на тях някой им го е отрязал /кастрационен комплекс/ още от ранна детска възраст, което поне според мен не изчерпва нещата. Така, или иначе в последните десетилетия сме свидетели на едно размиване на ролите, смяна на идеалите, протест срещу "двойният стандарт".
Секса е съвкупност от много неща, които първо трябва да бъдат удовлетворени. Често е изобразяван на върха на пирамида от други потребности.  

Разликата в двата пола може да се опрости, с известна забележка, до следното

мъжка - пробивна, агресивна, насочена на вън
женска - поемаща, пасивна, насочена на вътре

Когато една жена заеме позиция на пробивна, насочена на вън, агресивна, тя подхожда със своята мъжка част и провокира несъзнателно мъжката част на партньора си, като му оставя няколко изхода:
1 - той от своя страна да заеме позиция изхождаща от неговата женска част
2 - да опита да детронира мъжката позиция на партньорката си, за да възстанови баланса мъжко-женско.

Все пак в ежедневието двойката винаги се стреми към този баланс.  Колкото например у една жена е силно изразено женското, а мъжкото почти не присъства, толкова повече ще има нужда от партньор със силно изразена мъжка роля за да балансира.
В секса, който в голямата си част е емоционален контакт, важи същото. Ето защо някои мъже се чувстват застрашени от категорично заявената позиция на жените. Мижете го възприемат, като мъжки начин за изразяване на сексуалността и желанията. Темата обаче, понеже е съставена от много много променливи, е много трудно да се вкара в някакъв общ знаменател. За това ви питах за конкретни примери с конкретни мъже. Анализа няма как да се направи на база всички мъже.

[delicacy]

 fata_morgana, напълно те разбирам! Аз имах пред вид също това. Мъжете се дразнят от факта, че една жена може да бъде наричана момиче, дори и тя да изглежда  като  момиче. При тях това е закодирано може би генетично / не съм феминистка, просто споделям моментите където се нараняваме двата пола, може би напълно неразбиращи желанията на другия/.
Мъжете с особено задоволство  наричат  по-възрастни жени "баби", дори и те да не изглеждат такива и даже да не са станали такива.  Така те контролират ситуацията и възпроизводството на човешкия род.
Затова и наричат жените, които демонстрират своята сексуалност "мръсници", за да не позволяват на жената да покаже нещо, което е извън техния контрол. Затова и си избират асексуални жени/ жени които имитират оргазъм без мъжете да знаят това/ или такива, които подтискат желанията си. А потискането на желанията води до  различни тревожни разсторйства. Пак казвам, така си мисля без да се правя на феминистка или да слагам всички мъже под един знаменател.

[t.todorov]

"А потискането на желанията води до  различни тревожни разстройства ..."

Обратното - тревожността води до изстласкване, или потискане на желанията, защото тяхното задоволяване води до последващо неудоволствие и страх от него.
Защо, кага и как това се е случило е в индивидуалната история на всеки.

[delicacy]

Как ще обясните тогава незадоволеността на една жена, която трябва да потуши възбудата си при полов акт? Тук не става дума за отказ от секс, а невъзможност за освобождаване на енергията, поради неумение или нежелание на сексуалния й партньор? За потискането на тази енергия става дума. А не за отказа за осъществяването й при полов контакт. Как  трябва да бъде овладяна тази възбуда, или по-точно казано - как трябва да бъде освободена?

[t.todorov]

Естествено, че няма рецепта.
Сексуалният, както и други импулси биват задържани и в това е основата на ПР - невъзможността импулсите да достигнат до крайната цел, която винаги е освобождаване. Поради голямата си енергия те се "преживяват" с телесната симптоматика. Импулсите преминават през механизмите на тревожността, които видоизменят до голяма степен импулса. Колкото и нелогично да звучи често има страх от оргазъм, страх от изпитване на удоволствие, като че ли, човек няма право на удоволствие ... Това са неща, които човек усеща, но те за жалост се коренят някъде дълбоко и той не може да стигне толкова лесно до причините. Както казах сексуалните импулси са едни от многото. Навсякъде се забелязва подобна защитна мярка срещу "суровия", първичен импулс /какъвто е и сексуалния/.
Партньора, ако говорим за секса, би могъл по някакъв начин да провокира засилено действие на този защитен механизъм но в никакъв случай не го създава. В този случай желаното удоволствие от секса се отдалечава повече. Той провокира един отдавна създаден механизъм, за което няма как да е отговорен. Така, или иначе при сексуални проблеми винаги се работи с двойката защото ресурса за справяне е в двамата.

[skorpi]

delicacy, благодаря ти, че отвори темата. Аз също я смятам за важна и силно свързана с ПР. Откакто приятелят ми почина (т.е. от края на миналата година) до преди няколко седмици аз рязко спрях да правя секс за първи път от началото на сексуалния ми живот досега. Точно тогава стартираха и моите проблеми с ПР. В момента също нямам партньор, нито сексуален живот. С ограниченията, с които все още живея, ми е трудно да имам връзка. Но иначе страховете ми доста се стопиха след секса (временно обаче) преди няколко седмици, дори събрах смелост да се прибера сама с такси и то по нощите Следващите 1-2 дни бях твърде заета да мисля за станалото, за да ме вълнува и ПР. Затова питам възможно ли е липсата на секс да допринася за състоянието ми и ако е така, това означава ли, че ако подновя сексуалния си живот, страхът ще изчезне? Щото ако да - почвам ВЕДНАГИЧЕСКИ;D

[fata_morgana]

Мила скорпи

Ще споделя личните ми виждания по въпроса. Аз смятам, че всичко, което има пряка връзка с реалния живот (а сексът е такова нещо) помага в борбата с ПР. Защото ПР прави точно това - отделя те от истинските, реалните, важните неща. Започваш да живееш в един изолиран свят, състоящ се само от симптоми, неприятни физически и психически усещания, страхове ... Вглеждаш се постоянно в себе си, непрекъснато се питаш как се чувстваш, дали няма да ти стане лошо, ами ако това, ами ако онова, потъваш в черни сценарии. И колкото повече задълбаваш, толкова повече се отдалечаваш от реалните неща. А те са истински важните.

Разбира се, въпросът "дали днес няма да получа инфаркт, ако пулсът ми се ускори прекалено много?" изглежда като въпрос на живот и смърт и се получава едно преобръщане на приоритетите. На фона на ужасът от смъртта, реалните проблеми изглеждат смешни, повърхностни, тривиални. Започваме да си мислим "Голяма работа, че някой си го е зарязала жена му, аз се боря за оцеляването си всеки миг!", "И какво като някой е останал без работа, нали не умира всеки ден по няколко пъти!". Но истината е, че точно тези неща са важните - отношенията с близките хора, семейството, приятелите, любимите, сексът, работата, кариерата, децата, забавленията, хобитата.

Това са нещата, към които трябва да се стремим. Там трябва да е насочено вниманието. Не в порочния кръг на симптоми, страхове, нови симптоми, нови страхове. Истината не е там. При нас това, което изглежда като "проблемът", всъщност е една маска, която прикрива истинския проблем и ни отдалечава още повече от него. Може би защото за психиката ни е прекалено тежко да се изправи срещу него фронтално. Но това е единственият начин.

Ти си преживяла много тежка загуба, починал е много важен за теб човек, и без него най-вероятно твоят свят се е разклатил. Мисля, че ключът е там - да се изправиш лице в лице с тази загуба, да я изстрадаш както трябва, да минеш през всички етапи на скърбенето, и да намериш начин да продължиш живота си по здравословен за теб начин. Сексът може да помогне, доближавайки те до реалните неща, но според мен той не е основното, към което ти трябва да насочиш вниманието си.

Това разбира се е моето лично мнение, което по никакъв начин няма претенции за компетентност.

[skorpi]

Разбира се, въпросът "дали днес няма да получа инфаркт, ако пулсът ми се ускори прекалено много?" изглежда като въпрос на живот и смърт и се получава едно преобръщане на приоритетите. На фона на ужасът от смъртта, реалните проблеми изглеждат смешни, повърхностни, тривиални.

Мен тези въпроси не ме притесняват. Аз не мисля, че ще умра. Напротив - в смъртта виждам изход и избавление. За мен това е краят на мъките. Дълго време я чаках да ме спаси... обаче още съм тук и се мъча.

Започваме да си мислим "Голяма работа, че някой си го е зарязала жена му, аз се боря за оцеляването си всеки миг!", "И какво като някой е останал без работа, нали не умира всеки ден по няколко пъти!".

В моите очи нещата стоят така: "Голяма работа, че някой си го е зарязала жена му, тя поне е жива, знае, че дори да е с друг, може да чуе гласа й, да види лицето й, или дори да знае, че диша... че съществува. Че я има."

Ти си преживяла много тежка загуба, починал е много важен за теб човек, и без него най-вероятно твоят свят се е разклатил. Мисля, че ключът е там - да се изправиш лице в лице с тази загуба, да я изстрадаш както трябва, да минеш през всички етапи на скърбенето, и да намериш начин да продължиш живота си по здравословен за теб начин.

Поправка: не много важен, а НАЙ-ВАЖНИЯТ ЧОВЕК в живота ми. Честно казано, горчиво съжалявах, че трябва да остана да живея толкова много време в свят, в който го няма. Дори и ако щеш смятай в това число секса с него - точно с него. Не просто секс, а с него... Изправих се, минах, оцелях. Първо се примирих, че повече няма да имам мъж, нито да правя секс, нито да живея като нормален човек. После се разбунтувах и не исках да приема това за истина. Отворих сърцето си за другите, за всеки случай. Като начало допусках само приятелство. С мъже, жени, без значение. Накрая си казах, че нямам вече какво да губя, така и така съм се прежалила, и направих нещо, което не ми се беше случвало - правих секс с човек, към когото не изпитвам никакви чувства (освен може би приятелски) и душата ми остана празна. Не останах изненадана обаче - нали си знаех вече, че никога няма да е както с Него. А може би просто не съм попаднала на човека... оф, дори не го харесвах. Психолозите ако искат да се включат и да кажат какво съм искала да постигна... не е било само физическа нужда, все пак доста време издържах и то после се свиква или по-скоро се отвиква.
 
fata_morgana,
Оценявам мнението ти, но ти как тълкуваш секса, ако не си го правила? (ако съм разбрала правилно)

Никога не съм правила секс, напоследък искам да пробвам (сега има с кого),

- с това доста ме шокира, да си призная. Не за друго, а защото си на 24 г. Аз съм с година по-голяма от теб.

[delicacy]

Мила skorpi, смятам, че секса е основата на това да прекратим ПА завинаги.Но! Само удоволетворителния секс! Без да звуча крайно, само задоволителния секс те възражда. Според мен, ако секса не е удоволетворителен той може да засили ПА.Изследванията ми сочат това Когато не освободим енергитя по направление, тогава и тревожността се засилва. Мисля, че същия проблем ще споделят и мъжете.Добре би било и те да се включат в обсъждането.

[skorpi]

Мила skorpi, смятам, че секса е основата на това да прекратим ПА завинаги.

Ето това изречение чаках

Сега сериозно: съгласна съм за удовлетворителния секс, обаче за мен той съществува там, където има чувства, влюбване... пък това не беше нищо такова. Не казвам, че не е било хубаво като физическо усещане, но няма нищо общо с магията, която съм познавала преди. Тя не се прави с тялото. Или поне не само и основно. Единственото, което забелязах е, че сърцето ми много по-бързо се разхлопа и като цяло съм доста по-чувствителна, но то си е в реда на нещата, доста време мина.  
Иначе тревожността не ми се засилва - напротив. Това сигурно е единственото време, в което забравям, че имам този проблем. Интересно е, че и смъртта, и секса виждам като бягство и спасение. Предпочитам второто, все пак.

Иначе - в секса виждам шанс за справяне с ПР по няколко причини:
1. Ако първопричината се крие в него (а според мен много често и почти винаги има връзка), с промяната в сексуалния живот тя се разтваря и елиминира. Енергията се освобождава по доста по-приятен и здравословен начин.
2. Той действа едновременно на 2 нива: психическо и физическо, като от една страна възстановява биохимичния баланс в мозъка, а от друга - дава положителни емоции. Ако има и любов, удовлетворението е пълно. Личността се хармонизира като единство от тяло и дух.
3. Преживяването на оргазма ни учи да изпускаме контрола, като това ни носи приятно изживяване, вместо страх. Така се постига заместване на негативното усещане с положително.
4. Има ефекта на спорта - тялото се раздвижва, кръвта започва да циркулира повече - в общи линии се събуждаме за живот. Излишният адреналин се освобождава.

Мисля, че същия проблем ще споделят и мъжете.

Аз пък не. За тях сексът си е секс. Не му мислят толкова.  

[delicacy]

Абсолютно съм съгласна за влюбването и удоволетворителния секс. Това е част от нещата.Познато ми е това пълно усещане. Имах такава удоволетворителна връзка и може би   всеки опит за следваща го сравнявам и го търся това усещане.И сега,за да затвърдим напълно мнението за жени-хиени  , ще споделя, че откакто ми се появиха ПА /в момента слава Богу, нямам/ и либидото ми рязко се повиши, дори  плахите ми опити с транквиланти и АД, не успяваха да го потушат