СЕКСУАЛНИЯТ НИ ЖИВОТ И ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

[skorpi]

ескалиращо сексуално желание в отговор на ежедневния стрес и депресия.Тогава психиката се стреми да компенсира неприятните усещания на депресия и стрес със сексуални изживявания.

Вижте на какво попаднах днес, не знам какво ще кажат психолозите по въпроса, но според мен има нещо вярно - може би искаме да компенсираме недостига на серотонин и др. хормони, които влияят на настроението и намаляват стреса. При мен ефектът е като при цяла опаковка валидол, обаче действието е за няколко часа, най-много ден и после отново ме хващат "лудите".  
А иначе стремежът ми е да "изключа" поне за момент неприятните си усещания и да се почувствам здрава, нормална и... щастлива.

Давам ви и един линк - на който му е интересно, да чете... и може би да се разпознае  - http://www.evropea.com/sexaddition.html

[Vuicho Ceco]

Въпреки, че след като излезна от нас, непрекъснато усещам, че всеки момент ще дойде гадната ПА, когато съм със съпругата си, но само в нас, нямам такива усещания. Докато пак с нея, ако карам кола и попаднем в задръстване, ПА-то е гарантирано. Интересното е, че, когато си легнем и си направим охо-бохо, след това отново започвам да се радвам на ПА, защото, както е всеобщо известно - пулсът се ускорява... Чудя се аз ли съм повреден, защото след всеки акт тичам като гламав из нас, поради причината да не ми спре сърцето, или да да не полудея, или трябва просто да го приема.......Даже не знам защо го пиша това, но все пак, малко-от малко ме разтоварва.........Желая ви на всички щастие!!!!!!

[Ari]

И аз да кажа нещо по темата. Имала съм ПА по време на секс, като съм си мислела, че не мога да се измъкна от ситуацията, ако поискам. Не ми се случвало непрекъснато, но съм имала такива преживявания.

[skorpi]

Аз пък получавам деперсонализация почти всеки път - и какво? Това няма да ме откаже Просто написаното в материалчето твърде много се отнася до мен и така като гледам, вече ми се проясни картинката кое защо и т. н. И моето сърце се разхлопва бясно, но тогава не ме е страх, не го приемам като нещо неприятно, даже ми харесва да си чувам пулса... това значи, че съм жива и че се събуждам за живот... ушите ми пищят, главата ми се мае, краката ми треперят... ами нормално е! От хубаво е все пак... поне тоя път. И да припадна, си е заслужавало Пък и кой ще забележи в тъмното

[delicacy]

Имаме попълнени редици. Друго си е като свериш мнението си с повече хора. Май всички изпитваме или сме изпитвали познатите симптоми и по време на секс.
Мислила съм си, че това може да се дължи и на наша неувереност или по-скоро , на страх да се оставиш в ръцете на другия.
Vuicho Ceco, искам да те поздравя, че споделяш с нас интимни неща. Явно ти си един от най-смелите участници  от мъжки род във форума, който споделя интимни неща.
Искам да кажа също така, че откритостта ми, и споделянето във форума много ми помогнаха да се почувствам по-уверена в себе си. Споделянето е вид действие, 90 процента свършено нещо, останалото се прилага на практика.
А, Скорпи, това че деперсонализацията не те отказва говори, че вече си изградила система за справяне и за на вън. Защото сексуалното общуване е едно от най-трудните общувания от всякакъв род. Човек, успял да се справи с притесненията си в сексуалната сфера, то за него другите страхове са двойно по-лесно преодолими.

[skorpi]

delicacy, голямо развитие си претърпяла тук за времето, откакто те чета - съвсем сериозно ти го казвам, браво! Направо вече като експерт ми звучиш! И аз искам да поздравя малкото мъже, които се включват за смелостта да споделят - разбирам, че това е предимно женска черта и за вас е по-трудно - момченцата от малки ги учат погрешно да потискат чувствата си и възпитани по този начин, те не смеят да си кажат какво им е на душата...

Искам да кажа също така, че откритостта ми, и споделянето във форума много ми помогнаха да се почувствам по-уверена в себе си. Споделянето е вид действие, 90 процента свършено нещо, останалото се прилага на практика.

А на мен ми помогна и да обогатя сексуалния си живот На мъжете като им споделиш нещо такова, го възприемат като покана и се чувстват длъжни да се отзоват...  

А, Скорпи, това че деперсонализацията не те отказва говори, че вече си изградила система за справяне и за на вън.

Ами освен да почна да правя секс навънка, да видим какво ще стане, може и да ми се изпарят страховете, ама не сега, че е мн студено, пък съм зиморничава.... Току-виж чудото се случило. Минавало ми е през ума. Колкото до деперсонализацията, получава ми се най-вече когато ми пука за мнението на въпросния човек, защото искам да му дам най-доброто от себе си и почвам да се чувствам като на изпит... за да се харесам и да получа одобрението му, да го впечатля. И разбира се, че ефектът е обратен, защото вместо това се получава тъкмо обратното - издигнала съм стена... и тази стена ражда деперсонализацията. Виж как са навързани нещата...   Но не ми пука, щото печеля и хубави моменти, от които не искам да се откажа.  

П. С. Може ли някой от психолозите, на който му се пише, да ни обясни простичко това за контрола - интересува ме кое е по-здравословно за един човек с ПР - да поеме нещата в свои ръце или да се остави да бъде воден от другия? Или пък контролът да се разпределя по равно? Как би се отразило това на останалите аспекти от живота ни, ако да речем се оставим да бъдем водени и контролирани в секса или пък обратното - ако ни се даде абсолютния контрол и свобода да правим каквото си искаме?

[delicacy]

delicacy, голямо развитие си претърпяла тук за времето, откакто те чета - съвсем сериозно ти го казвам, браво! Направо вече като експерт ми звучиш!

Благодаря, Скорпи! Звуча ти като "експерт", защото като разбрах, че лекарите няма да ми помогнат, осъзнах, че единствената надежда е в мен и в това, което е наумила Великата сила за мен. Взех се в ръце и започнах да разплитам кълбото и се самонаблюдавах, и като резултат започнах да звуча като "експерт". Шегувам се със себе си, разбира се.
Станах като Де Ниро "В анализирай това". Сега съм ужасна, в разговори с приятели, анализирам всяко действие . Е, мисля си, че това е по-добрата страна на страха- анализирането, отколкото самото му преживяване.
Но в реда на мислите на темата за сексуалният ни живот,смятам, че страхът има много общо със секса, страхът нараства, подобно на сексуалната ни възбуда и утихва по същите правила - има пик и релаксация.

[t.todorov]

А нима нуждата от анализиране не е породена от страха, "какво ли е това" и от нуждата да бъде превърнато в нещо познато, т.е. подлежащо на контрол за да настъпи усещане за сигурност 

[butterfly]

И аз получавам атаки по време на секс ама от удоволствието не зная каде съм това на което викаме деперсоналисация  най хубавата ми атака е свързаната сексуално а най редовно след секс започвам да плача и да ми става адски тъжно даже приятелят ми ме е питал какво става и аз ... миии не знам ... и още не зная защо е така но последният път не се раплаках даже се усмихнах

[skorpi]

delicacy, започнала си да звучиш като психолог явно Майтапа настрана, наистина може да прекаляваме с анализа и да пропускаме живота, мн на сериозно се приемаме един вид, а това никак не е полезно за хора с ПР... да се отпуснем трябва...

todorov, не е честно да отговаряш на въпроса с въпрос! Иначе със сигурност е вярно. Но си чакам отговор на поставените от мен въпроси
Смятам ги за мн важни и доста свързани с цялото състояние и контрола. Да го дам ли тоя контрол или не? И ако реша да го дам, това не е ли пак вид контрол - щото аз така съм го решила... трябва ли винаги решенията да са мои, за да ми носят спокойствие и сигурност? Понеже темата е за секса, разсъжденията са в тази посока, но засягат и останалите сфери на живота ни според мен...

миии не знам ... и още не зная защо е така но последният път не се раплаках даже се усмихнах

butterfly, краткият отговор на този въпрос е, че е от хормоните - при жените се отделят малко по-различни хормони по време и след секс, които водят до такъв ефект - плачлив, понякога, особено пък при такива чувствителни души като теб.   По същия начин се чувства и жената след раждане, когато се просълзява при контакта с бебето - от умиление - е пак от същите хормони е това, макар и ситуацията да е различна... ефектът е един и същ. Заради въпросните хормони (няма да ги изреждам кои са и кой до какъв ефект води) на теб ти се иска да те гушне, а на него - да се обърне на другата страна и да захърка моментално, щото при мъжа нещата се случват малко по-различно. Незнанието за тези неща може да породи спорове и неразбирателство... цупене, сърдене и пр. пак хормонални женски истории... и мъжка неадекватност, ама да не навлизам в подробности. Има доста книги на тази тематика, на достъпен език са...
Кажи му на приятеля ти да не се притеснява - женски работи са това и че всъщност плачеш от щастие.

[t.todorov]

"todorov, не е честно да отговаряш на въпроса с въпрос! Иначе със сигурност е вярно. Но си чакам отговор на поставените от мен въпроси"

Да си чакаш отговорите е, като да си контролираш отговорите. Не мислиш ли? А човек може да си контролира само въпросите. А какви отговори и дали ще получи .... божа работа. 
Какво можем да контролираме и какво не?

[skorpi]

ОК, схванах, не мога да те контролирам. Не се даваш
Еми значи ето го моят отговор - контролирам до там, докъдето ми е позволено. Като ме отрежат, значи другият е поел контрола и на мен ми остава да слушам 

[t.todorov]

"... значи другият е поел контрола и на мен ми остава да слушам"

И какво се случва с несигурността, която връхлита в такива моменти?
В какви други ситуации контрола се явява основен компонент, освен в контакта?

[skorpi]

И какво се случва с несигурността, която връхлита в такива моменти?

Убиваме я в зародиш Всъщност, би трябвало да е по-лесно от поемането на контрол. Ако прехвърлиш контрола на някой друг, му прехвърляш и отговорността - ако има провал, то той ще е негов, а ти просто си жертва на обстоятелствата Ако жената легне и чака мъжът да свърши цялата работа, а той не се справи според очакванията й, чий провал е това? Негов или неин? Или и на двамата? Кой решава чий е контролът? И този, който взима решението, не е ли контролиращият

В какви други ситуации контрола се явява основен компонент, освен в контакта?

Според мен във всички ситуации има контролиращи и контролирани. Където и да се обърнеш все някой от някого и нещо зависи... някой някого командва, някой властва над другия... който му се подчинява. Може би преди хората са приемали на готово ролите си, без да разсъждават. В някои страни все още е така... там просто знаеш, че нямаш избор. Ние обаче имаме. И не винаги знаем какво да правим с правото си на избор... пораждат се конфликти, фобии... и ПР Както и доста ситуации, в които се борим кой да поеме контрола и кой да се остави да бъде контролиран...

[delicacy]

А нима нуждата от анализиране не е породена от страха, "какво ли е това" и от нуждата да бъде превърнато в нещо познато, т.е. подлежащо на контрол за да настъпи усещане за сигурност 

Може и така да се приеме!
Но нали е казано: "Незнанието поражда страх"?