evropea.com - форум за паническо разстройство
Май 26, 2022, 10:32:53 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 3
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 3

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1] 2 3 ... 5
  Изпечатай  
Автор Тема: Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР  (Прочетена 8126 пъти)
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« -: Август 12, 2010, 01:55:56 »

Здравейте. Не смятате ли, че ще е добър подход по време на лечението на ПР да се приемат и лекарства? Аз не съм приемал, но смятам, че това ще помогне, защото общо-взето си представям картинката по следния начин: Със стартирането на психотерапията ние вече сме започнали борбата си срещу ПР. Докато психотерапията обаче даде желания за нас резултат, ние продължаваме да изпитваме всички непоносими симптоми и не можем да си намерим място от страх. Ясно е, че симптомите и страхът ще отшумят с разкриването на първопричината за тях, с промяна на мисленето ни и с още редица други необходими фактори. Докато всичко това стане обаче, ние не можем да намерим мира от страх и не живеем пълноценно, нямаме и толкова мотивация да се борим. Ако съответно приемаме лекарства, те ще подтиснат симптомите, ще ни дадат повече настроение и докато трае приемът им, ние ще сме още по-мотивирани да се борим и да премахнем изцяло причините, довели до ПР.
Представете си следните 2 примера:
1) Лицето Х се излекува от ПР за 1 година без прием на каквито и да е лекарства. Същият обаче не се е излекувал веднага, а чак към 11-ят месец. Дотогава той е бил принуден да търпи отвратителните симптоми и да не може да си намери място от страх. Впоследствие обаче е осъзнал проблема, променил си е начинът на мислене и вече е добре.
2) Лицето Х се е излекувал от ПР за 1 година с прием на лекарства. През тази една година неприятните му симптоми са били почти редуцирани, спял е спокойно, не се е тревожил много, бил е в добро настроение и се е борил упорито,вследствие на което си е променил мисленето (защото хапчето няма как да ти промени мисленето) и вече е добре.
На практика излиза, че като не приемаме лекарства, само правим борбата си още по-трудна. След като осъзнаем проблемите си и се променим, дори да спрем хапчето, няма да има връщане на симптомите, защото няма да е нужно вече мозъкът да ги изпраща. Ще сме премахнали негативните мисли, които предизвикват тези симптоми. Проблемът ще е разрешен.
Това поне е моето мнение, вие какво мислите по въпроса за лекарствата?
Активен
reni1506
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 162


Профил Ел. поща
« Отговор #1 -: Август 12, 2010, 04:52:57 »

Аз съм на мнение,че лекарства са нужни,поне в началото.Лично аз без лекарства щях да съм загубена-за мен нямаше ден и нощ.След определен период от време лекарствата се спират постепенно и остава само психотерапията.Но някои психотерапевти казват,че лекарствата объркват терапията,защото не се знае подобрението от какво е-дали от лични постижения или от хапчета.Така че...незнам.
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #2 -: Август 13, 2010, 07:36:29 »

Всички сме пили лекарства особенно в начало.Когато получиш ПА за първи път и започнеш да обикаляш кабинетите на докторите,доста лекарства изписват и ти щеш не щеш пиеш,нали искаш да се чувстваш добре.После започва един омагьосан кръг,защото лекарствата от психиатъра действат(ако ти улучат правилните) ,кризите намаляват,след като изтърпиш гадните странични ефекти организма ти свиква с тях,после ако пси реши да спре лекарствата защото си добре идва другата крайност-отнемането.Което също е ужасно! И ти пак посягаш към "бонбонките"! И така....! Има мн. варианти,всичко зависи от организма на човек.Не казвам ,че при всички е така,но в повечето случаи така се получава! Това е моето мнение!
Активен
vesi2003
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 313



Профил
« Отговор #3 -: Август 13, 2010, 08:13:54 »

Аз съм на същото мнение,че без лекарства не може.Но ми е много интересно как едни хора спират АД. в даден момент и нямат никаква зависимост,а други се борят и не могат да ги спрат(като мен),но не бих казала, че нямам воля напротив,аз най-много желая да се отърва от тях,но нещо не става.
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #4 -: Август 13, 2010, 10:45:05 »

Така се получава ,Веси защото ставаме зависими от лекарствата.Аз се мъча още с тая хр. добавка -неолексан.Дали ще има ефект незнам! Писах,че всичко е до организма на човек.Едни нямат стр. ефекти,други имат.Едни ги спират без проблем ,други не. А като споделиш с пси за лекарствата и как се чувстваш от тях всички остават много учудени как е възможно да ти е лошо,или да нямаш подобрение.  Huh? Да ги пробват първо те.Това е моето мнение.
Активен
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #5 -: Август 13, 2010, 04:50:13 »

Във връзка с лекарствата искам да попитам, антидепресантите намаляват ли непоносимото задушаване, което парализира нас, страдащите от паническо разстройство? И като цяло редуцират ли и останалите многобройни симптоми?
Активен
reni1506
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 162


Профил Ел. поща
« Отговор #6 -: Август 13, 2010, 06:45:14 »

Според мен влияят на всички симптоми(както и на задушаването).АД действат на целия организъм и намалят симптомите на ПР.
Активен
орлин баев
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 23



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #7 -: Август 15, 2010, 11:19:22 »

Представете си следните 2 примера:
1) Лицето Х се излекува от ПР за 1 година без прием на каквито и да е лекарства. Същият обаче не се е излекувал веднага, а чак към 11-ят месец. Дотогава той е бил принуден да търпи отвратителните симптоми и да не може да си намери място от страх. Впоследствие обаче е осъзнал проблема, променил си е начинът на мислене и вече е добре.
2) Лицето Х се е излекувал от ПР за 1 година с прием на лекарства. През тази една година неприятните му симптоми са били почти редуцирани, спял е спокойно, не се е тревожил много, бил е в добро настроение и се е борил упорито,вследствие на което си е променил мисленето (защото хапчето няма как да ти промени мисленето) и вече е добре.

Добра логика, но на практика положението е леко различно. Самата психотерапия, за да се случва успешно, изисква предизвикване и сблъскване със страха и симптомите при придобито различно отношение, различно мислене, рамка на възприятието. При приема на антидепресанти успоредно с психотерапията, този сблъсък става много по-бавно. Така психотерапията се проточва, на практика двойно по-дълго. Вижте мнението на д-р Първанов относно психофармакологията при тревожните разстройства в тази статия: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html. Дръпнете надолу до мнението му. Забавянето става по причина на това, че мозъкът, под влияние на медикаментите, се "опира" твърде много на въздействието им, вместо на методите от психотерапията. Разбира се, всеки си решава как иска да работи и да се справя и колко време да му отнеме. Антидепресантите си имат мястото. Неприятното е когато разчитаме само на тях, вместо на собствените си ресурси по справяне. ...

Бъдете здрави!
Активен

Smiley Smiley Smiley
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #8 -: Август 15, 2010, 05:00:36 »

Много благодаря, информацията, поместена в сайта Ви ми беше много полезна. Искам да използвам да попитам и още нещо? При пълното излекуване на тревожното разстройство, изчезват ли и всички съпътстващи го симптоми, или пак са налице, но човек гледа на тях по друг начин? Какъв е критерият за пълното възстановяване?
Активен
орлин баев
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 23



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #9 -: Август 15, 2010, 05:46:15 »

Радвам се, че съм ти бил полезен с нещо! Wink

Не, не изчезват напълно. Изчезват на шест стъпки под земята Smiley . Имаме страх, който понякога ни напряга малко, но вече си го обичаме, дори ни харесва да го преживяваме, да се наслаждаваме на притока на адреналин. Когато постигнем това отношение, страхът се превръща в активираща ни за действия, постижения и мотивация смелост!

Специално при мъжете страхът силно зависи от употребата на секса, но това е дълга тема...

Поздрави: Орлин
Активен

Smiley Smiley Smiley
toni_d
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 197



Профил Ел. поща
« Отговор #10 -: Август 15, 2010, 05:54:55 »

страха може да те радва и мотивира но завладее ли те.....
Активен
орлин баев
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 23



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #11 -: Август 15, 2010, 06:45:24 »

Завладее ли те, губиш реалното и адекватно мислене, така е. Губиш връзката с реалността, заливат те всякакви в момента неовладяеми мисли - в една микроналудност си - за няколко минути или дори десетки минути, докато трае пикът на страха. В тези мигове работи само едно: отношението! Едно различно отношение, което си придобил по един или друг начин. Отношението на плаване в ставащото, на пускане на контрола, отказ от борбата или бягството, присъствие в момента, безусловно приемане. Приемане от позицията на спокойствието, от окото на урагана на страха.Тогава, когато не обозначаваш с ума си ставащото като добро или лошо, телесните и емоционални преживявания се превръщат просто в ... нещо. Нещо, такова каквото е, неутрално. Звучи странно, ако нямаш опит с подобна работа на ума, знам. Тъй като подобна ментална настройка е прекалено голям скок за ум без опит в нея, се започва със структурирано осъзнаване на собствената психодинамика, рационална работа по когнитивно реструктуриране, дишане и специфични визуализации, хипноза, ролеви игри и поведенчески експерименти. Всички тези методи постепенно подготвят ума за гореспоменатата настройка. Постепенно тогава тя започва да се усвоява по-директно, в състояние на медитация. Медитацията не е нещо отвлечено и мистично, но е най-близкото до нас нещо - прекалено близо, за да сме в нея, без подходяща тренировка. Медитацията е състояние на безусловно приемане, интуиране, поглед от позицията на цялостната личност, на безкрайното спокойствие отвътре, зад външните вълни/безпокойства на ума.

Горните методи може да бъдат изучавани, практикувани и постигани и самостоятелно, стига човек да има упорството и методите. За мен лично обучението ми в психотерапия бе само структуриране на личния ми опит по работа с тревожността...  Всеки от методите обаче е море от знания и можене...

Успехи! 
Активен

Smiley Smiley Smiley
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #12 -: Август 15, 2010, 07:30:32 »




Специално при мъжете страхът силно зависи от употребата на секса, но това е дълга тема...



Мисля, че не само при мъжете, но и при жените е от първостепенно значение! Според мен в по-голяма степен страхът е неерализирана сексуална енергия.
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #13 -: Август 16, 2010, 07:56:17 »

Тони,теб нали не те страх от нищо? Защо изказваш мнение? Grin
Ти дори нямаш ПР ,и много ти се чудя какво удоволствие ти доставя да пишеш тук!

 Smiley
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #14 -: Август 16, 2010, 01:34:05 »

Цитат
Мисля, че не само при мъжете, но и при жените е от първостепенно значение! Според мен в по-голяма степен страхът е неерализирана сексуална енергия.

С две ръце (и два крака Grin) се присъединявам към това мнение. Обаче виждането ми е малко по-различно - по-скоро страхът се явява фрустрация вследствие на неудовлетворените сексуални импулси, потиснати някъде вътре, които избухват под формата на симптоми, вместо на доста по-приятното освобождаване на сексуалната енергия. И при мъже, и при жени. Че даже и при жените още повече важи, защото тяхното сексуално поведение много повече подлежи на санкция в обществото.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Страници: [1] 2 3 ... 5
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1