evropea.com - форум за паническо разстройство
Юли 03, 2022, 08:12:26 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 1
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 1

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 2 3 [4] 5
  Изпечатай  
Автор Тема: Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР  (Прочетена 8174 пъти)
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #45 -: Септември 21, 2010, 12:08:47 »

Радвам се, че съм ти бил полезен с нещо! Wink

Не, не изчезват напълно. Изчезват на шест стъпки под земята Smiley . Имаме страх, който понякога ни напряга малко, но вече си го обичаме, дори ни харесва да го преживяваме, да се наслаждаваме на притока на адреналин. Когато постигнем това отношение, страхът се превръща в активираща ни за действия, постижения и мотивация смелост!

Специално при мъжете страхът силно зависи от употребата на секса, но това е дълга тема...

Поздрави: Орлин

Г-н Баев, значи все пак страхът остава, но вече отношението ни към него е различно. Този страх, който остава след излекуването, може ли да се трансформира сам в плитко дишане, замайване и други вегетативни симптоми, или вече си е чист страх, без да е придружен или преобразен във вегетативни симптоми? Щом остава този страх, това не значи ли че симптомите пак остават, но вече гледаме на тях по различен начин? Ще се радвам ако споделите още примери за пълното излекуване от тревожно разстройство.
Активен
bebe
Гост
« Отговор #46 -: Септември 21, 2010, 07:34:13 »

Радвам се, че съм ти бил полезен с нещо! Wink

Не, не изчезват напълно. Изчезват на шест стъпки под земята Smiley . Имаме страх, който понякога ни напряга малко, но вече си го обичаме, дори ни харесва да го преживяваме, да се наслаждаваме на притока на адреналин. Когато постигнем това отношение, страхът се превръща в активираща ни за действия, постижения и мотивация смелост!

Специално при мъжете страхът силно зависи от употребата на секса, но това е дълга тема...

Поздрави: Орлин

Г-н Баев, значи все пак страхът остава, но вече отношението ни към него е различно. Този страх, който остава след излекуването, може ли да се трансформира сам в плитко дишане, замайване и други вегетативни симптоми, или вече си е чист страх, без да е придружен или преобразен във вегетативни симптоми? Щом остава този страх, това не значи ли че симптомите пак остават, но вече гледаме на тях по различен начин? Ще се радвам ако споделите още примери за пълното излекуване от тревожно разстройство.
Активен
bebe
Гост
« Отговор #47 -: Септември 21, 2010, 07:44:40 »

Да,страха,изчезва на5-6 стъпки под земята-колко обнадеждаващо Grin и ти се надявай и се бори ,че ще ти се изпари всичкия страх от главата Cry ДА ама Не! колелото се върти ,живота и той и ако си нямаш работа стой и чакай..... Няма 100% в нищо,всеки се бори,един за здраве,друг за пари,трети за друго,ачетвърти да оцелее Cry Спасявайте се пооделно,на всеки различно му действа и лекарства и терапия и на баба -рецептите Grin Ако има 100-процентови,излекувани и без рецидив,да ми се обадят Grin
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #48 -: Септември 21, 2010, 09:13:39 »

Аз мога да споря с Орлин Баев!
Хората  без ПР също изпитват страх и това е съвсем нормална реакция на организма.А за да дам кураж на другите ще кажа ,че страхът изчезва когато се излекуваш.Не се транформира в нищо.Изчезне ли страхът ,изчезват и симптомите на ПР.Хората не на празно са казали ,не теорията а практиката учи!
Активен
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #49 -: Септември 22, 2010, 12:06:06 »

Така е, затова се радвам и оценявам, когато и хора с "опит" пишат тук. Ако съм разбрал правилно, след пълното излекуване трябва да изчезнат и всичките симптоми, без никакви остатъци.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #50 -: Септември 22, 2010, 12:25:54 »

Преди да попадна във форума, изчетох всичко на страницата на evropea.com, където беше подробно описано в една от статиите, но вече не си спомням в коя (потърсете) какво точно се случва, когато човек се излекува. По спомени ще ви кажа как беше при мен: след като изчезне самата мисъл, която вечно ти се натрапва дали ще ти прилошее, и изобщо темата престане да те интересува, все едно я е нямало (както е при другите хора и както сте си били като сте нямали ПР), няма никакви симптоми. Ако има замайвания и разни други оплаквания, те са в рамките на нормалното за неразположенията на всеки един човек, с или без тревожно разстройство. Остават чертите на характера, темперамента, чувствителността, вродените качества на личността. Но тъй като симптомите вече не те вълнуват, тях вече ги няма. Никакво дишане, никакви такива работи. Така както човек, болен от грип, е имал температура, кашлица и хрема, обаче като оздравее, ги няма и не мисли как преди ги е имал. Поне не и до следващото разболяване.
Не е вярно, че няма "излекували" се. Аз ЛИЧНО познавам няколко такива - подчертавам лично, за да не си мислите, че съм чула или прочела някъде нещо и да съм повярвала. Говоря за хора, на които съм била свидетел през какво са минали и то години наред, докато си стъпят на краката и след тежка агорафобия в ден днешен обикалят света без помен за преживяното. Е, помнят го, но вече е зад гърба им. Разбира се, всеки, който се смята за обречен, е свободен да продължи да го твърди и най-вероятно така и ще си остане. Но излекувани има, и ще има. Сред тях има дори и специалисти, които в момента помагат на други хора, станало им е призвание. Мога да цитирам имена, обаче не е нужно. Някои от тях присъстват или са присъствали под една или друга форма и във форума, и на други места. Но това е без значение. Важното е, че те са добре и трябва да се водим от тях, а не от другите, които са като нас и по-зле. Но това само в случай, че наистина искаме да се измъкнем. Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #51 -: Септември 22, 2010, 07:51:11 »

Така е, затова се радвам и оценявам, когато и хора с "опит" пишат тук. Ако съм разбрал правилно, след пълното излекуване трябва да изчезнат и всичките симптоми, без никакви остатъци.

Виж сега и на "нормалните " хора им прилошава .Имат сърцебиене,вдигат кръвно,нервно им е ,притеснено ,боли ги глава, хващат  настинка ,грип ,дори и припадат (покрай П много внимателно наблюдавам държанието им в такива моменти).Но... те не реагират като нас,приемат нещата спокойно без паника,моментно. Живи хора сме,нормално е да боледуваме,но при нас проблема е в психиката ние в такъв момент се паникьосваме и си мислим,че е животозастрашаващо. А повярвай не е така! Правилно си разбрал ! Спреш ли да се паникьосваш симптомите си отиват. И дори и да ти се разхлопа сърцето,не му обръщаш внимание. Приемаш всичко спокойно и без паника .Това е.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #52 -: Септември 22, 2010, 02:14:10 »

Точно така, спираш да се самонаблюдаваш и вече тези неща не се случват. Случват се обичайните за всеки човек временни неразположения, на които не придаваш по-голямо значение, отколкото имат в действителност. Болестите и симптомите спират да те вълнуват, докато в един момент напълно забравиш, че някога са те интересували. Все едно не се е отнасяло изобщо до теб.
Абсолютно е възможно да се случи и на мен ми се случи вече един път. Ето има и други, които ти го казват същото. Причината да има толкова неизлекували се не е в нелечимостта на състоянието, а в подсъзнателното им желание да не излязат от него по една или друга причина и самосаботажа. Никой не би го признал на глас, защото съзнателно искаме да сме здрави. Но вътре някъде в себе си не искаме, там се следва друга неосъзната логика.
« Последна редакция: Септември 22, 2010, 02:17:10 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Ema
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 566


Профил Ел. поща
« Отговор #53 -: Септември 22, 2010, 10:08:05 »

    Здравейте,
 Не съм писала отдавна, но сега ми се иска да се изкажа.
За да не повтарям Скорпи, ще бъда кратка. Всеки нормален човек има страх. Страх ме е, когато мъжът ми кара със 150 км. в час, страх ме е, когато дъщеря ми каже, че ще се прибере в 12 през нощта, а се прибере в 2 часа, страх ме е, когато шефът каже, че има финансови проблеми и ще има вероятно съкращения, но не ме е страх от всичките глупави страхове в ПР-от това, че ще падна на улицата и ще умра, или ще се трупясам в магазина или киното, на което мъжът ми иска да ме води, да не говорим, че никога не съм ходила на родителска среща, за да не припадна и другите майки   и учителките решат, че децата ми имат луда майка... и куп подобни.
  И за накрая ще оставя най-важното: ПР не се лекува, защото всичко е в главите ни. Когато най-накрая психотерапевта ми направи така, че да  приема това за истина(защото и аз като повечето от вас го знаех, но се съмнявах, че все пак в дъното на всичко е някаква увреда в мен, която така и никой не открива или не иска да и каже) не съм правила някакви съществени промени, за които вие говорите - не съм преосмислила живота си, ценностната  си система или нещо друго. Просто продължих живота си много по-смела и много по-малко хипохондрична (все пак и аз съм скорпион)
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #54 -: Септември 22, 2010, 10:29:20 »

Аз пак влизам в ролята на радиоводеща, но ще кажа: Благодаря ти, Ема за това включване и моля ако има други "излекували се", които посещават форума, да ни споделят как се чувстват сега и как протича животът им без неприятните симптоми и страхове, и разбира се, как са го постигнали.  Wink
Покажете се, представете се, докажете ни, че има път обратно, за да помогнете останалите, които все още се мъчат и са такива, каквито сте били вие. Това е молбата ми.
« Последна редакция: Септември 22, 2010, 10:32:38 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
toni_d
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 197



Профил Ел. поща
« Отговор #55 -: Септември 24, 2010, 09:55:42 »

Аз мога да споря с Орлин Баев!
Хората  без ПР също изпитват страх и това е съвсем нормална реакция на организма.А за да дам кураж на другите ще кажа ,че страхът изчезва когато се излекуваш.Не се транформира в нищо.Изчезне ли страхът ,изчезват и симптомите на ПР.Хората не на празно са казали ,не теорията а практиката учи!
като ти познавам характера, ти можеш да спориш с всичко живо
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #56 -: Септември 24, 2010, 01:06:19 »

С теб ,Тони най ми е кеф Grin.Иначе си прав.  Wink
Активен
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #57 -: Септември 24, 2010, 06:57:13 »

Аз пак влизам в ролята на радиоводеща, но ще кажа: Благодаря ти, Ема за това включване и моля ако има други "излекували се", които посещават форума, да ни споделят как се чувстват сега и как протича животът им без неприятните симптоми и страхове, и разбира се, как са го постигнали.  Wink
Покажете се, представете се, докажете ни, че има път обратно, за да помогнете останалите, които все още се мъчат и са такива, каквито сте били вие. Това е молбата ми.

Абсолютно. Това ще е от полза за всички ни. Нека желаещите публикуват мненията си в темата за излекувалите се от ПР, защото тази е за лекарствата
Активен
орлин баев
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 23



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #58 -: Септември 25, 2010, 01:30:55 »

Г-н Баев, значи все пак страхът остава, но вече отношението ни към него е различно. Този страх, който остава след излекуването, може ли да се трансформира сам в плитко дишане, замайване и други вегетативни симптоми, или вече си е чист страх, без да е придружен или преобразен във вегетативни симптоми? Щом остава този страх, това не значи ли че симптомите пак остават, но вече гледаме на тях по различен начин? Ще се радвам ако споделите още примери за пълното излекуване от тревожно разстройство.
Страхът остава! Лудост е да иска човек да живее без него! В мозъка страхът е тясно преплетен със здравата нормална агресия, тоест с мотивацията за постижения, както и със сексуалния нагон. При хора с амигдала, разрушена от херпес, заедно със страха, изчезва и цялостния афективен живот - способността да обичаш, здравата амбиция, радостта от живота. Остава една незавидна емоционална изравненост, срив в самия смисъл на живота и същността на човечността ни! Няма как без страх!
   Въпросът е, че когато променим отношението си към страха, огромната част от него изчезва, а на негово място заживява смелостта! Спокойната радостна смелост! Всички подходи при психотерапия на п.р., поне действените, целят именно промяна на отношението към страха, на премахване дисоциацията на битката между съзнание и подсъзнание. Често съпротивите са големи, а човекът с п.р. рационализира "от девет кладенец извинения", за да продължи да поддържа проблема си. Защото противно на оплакванията на съзнанието и заявяването на съзнателно ниво за промяна, в несъзнаваното се поддържат силни вторични ползи. Понякога дори видени ясно и осъзнати, тези вторични ползи представляват по-добрата алтернатива за човека. Тогава той си намира извинения, оттегля се от терапията или преминава на медикаментозна "терапия", което е най-сигурният начин за хронифициране на състоянието му. Защото приемът на хапчета се явява психичен акт по потискането на импулсите на несъзнаваното, акт на борба, изтласкване и дисоцииране на страховите динамики.
   Както казва мой познат психиатър-психотерапевт, един от най-успешните терапевти на п.р.(Т.П.), само 20% от страдащите от п.а. всъщност искат действително да променят нещата! Останалите, ако въобще надрастнат преживяването на себе си като жертва и стигнат до терапия, имат силни съпротиви и защити, идващи от вторичната полза по поддържане на проблема на несъзнаваното и филтрирани през рационализациите, отричането, изтласкването и пр. защитни механизми на съзнателно ниво! В такива случаи действително е необходима по-продължителна, психодинамично насочена работа и едва тогава, бавно и постепенно, да се пристъпи към актуално действените за п.р. по-директни подходи към страха! В такива случаи обаче и пациентът и терапевтът е нужно да бъдат готови за тази по-продължителна работа. Аз примерно съм фокусиран в цел и не съм голям любител на прекалено продължителната терапия. От друга страна, пациентът в такива случаи, именно благодарение на свръхкритиката, присъстваща в защитните психични механизми, лесно си намира извинения - в личността на терапевта или в битови ангажименти и т.н.

Накратко, когато се промени отношението към страха, той се свежда до нормалните си граници. Тъй като вегетативните симптоми се причиняват от повишената тревожност, тогва те същос е минимизират! Е , пак сме по-чувствителни от много други хора, но вече ползваме тази си сензитивност, за да се наслаждваме на живота си по-пълноценно, да виждаме прекрасното в живота си! Както казва Айнщайн, "Има два начина да изживееш живота си. Или не вярваш в съществуването на чудеса, или виждаш всяко нещо като чудо!" ...
« Последна редакция: Септември 25, 2010, 01:37:45 от орлин баев » Активен

Smiley Smiley Smiley
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #59 -: Септември 25, 2010, 02:00:56 »

Цитат
В мозъка страхът е тясно преплетен със здравата нормална агресия, тоест с мотивацията за постижения, както и със сексуалния нагон. При хора с амигдала, разрушена от херпес, заедно със страха, изчезва и цялостния афективен живот - способността да обичаш, здравата амбиция, радостта от живота. Остава една незавидна емоционална изравненост, срив в самия смисъл на живота и същността на човечността ни! Няма как без страх!

Съвсем скоро гледах един филм - "Равновесие", в който действието се развиваше в бъдещето и на хората им инжектираха ежедневно веществото Прозиум (което според баща ми звучи като Прозак Grin) и те изпадат точно в описаното състояние, като нямат абсолютно никакви чувства и емоции. Нито страх, нито тъга, но и нито радост, любов... бяха като роботи. Всичко беше мн мрачно, но на тях не им пукаше. Не изпитваха нищо един към друг. Вярно, нямаше и агресия, заради което бяха изчезнали войните, битовите свади и всякакви такива форми на насилие. Обаче имаше нещо по-лошо: безразличие. Държавните служби следяха стриктно дали всички си взимат дозата и убиваха всеки, който е дръзнал да почувства нещо, каквото и да е то. Докато го гледах, за пръв път се почувствах щастлива, че изпитвам страх. Че ми става мъчно, че мога да плача, но и да се смея. Че все още мога да обичам. Чувствата не са лошо нещо сами по себе си, само трябва да се поддържат в здравословните граници. Но колкото и да ми е гадно, не бих ги сменила с безразличие Wink

И между другото, тъй като темата е за лекарствата, искам да спомена, че точно по тези причини аз спрях да приемам лекарства. Те ми пречеха да изразявам онова, което чувствам, което смятам за по-гадно от който и да било страх. Да ти се плаче и да не можеш, да си равнодушен, докато около теб всичко се срутва, не е нито нормално, нито здравословно. Това не съм аз. Не искам по този начин да се справям, като се превръщам в непознато за мен дебелокожо създание. Предпочитам да си остана чувствителна Grin
« Последна редакция: Септември 25, 2010, 02:04:32 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Страници: 1 2 3 [4] 5
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1