Техника за емоционална свобода (ТЕС)

[t.todorov]

" Иначе г-н Тодоров, вярвате ли в целебните свойства на акупресурата и акупунктурата? "

Аз може да вярвам и в целебните свойства на Халеевата комета Искам да кажа, че въпроса за един специалист е недопустимо да опира на "вяра" в нещо.
"Око да види, ръка да пипне". Това е разликата между психология и психотерапия и всичко останало. А вярата ... тя е голямо богатство, без значение в какво. Вярата винаги е субективно прикрепяне, поради липса на обективни доказателства.
Та, психологията, драги мои работи с изследвания, експерименти, повторяемост, и научна обосновка. За съжаление, всичко извин простичките, старомодни и скучни терапевтични методи, никой друг не е успял да придобие достоверност, просто, защото не може да докаже сам себе си. Някой се оправил, някой казал на някой, че оправил, някой чул, за някой, как се оправил... Тези неща са извън науката. А опита е доказал, че нещата извън науката, винаги се оказват шарлатанство, с цел облагодетелстване. Без да слагаме религията. Тя запълва една празнина, която субективният човек, няма как да набави по други начини, освен с вярване. И тук е голямата "цепнатина" и за останалите вярвания. И колкото по-гръмки имена имат - толкова по-добре.

[Шашмагюл]

"Око да види, ръка да пипне". - Това ме спаси досега, по време на тази третата криза, която може още да не е минала напълно, все още да не съм пила хапчета./освен 4-5 дни миналия или по - миналия месец/

 А опита е доказал, че нещата извън науката, винаги се оказват шарлатанство, с цел облагодетелстване. - Айде, айде, фармацевтичните компании въобще не се облагодетелстват от БАР-овци, шизофреници, диабетици... 

[Dary]

Честно да ти кажа, ТЕС не е моята терапия. ОК! Това е твоят избор. НО това е ТЕС- темата във форума...
Моята терапия е много индивидуална, а под разговори имам предвид комуникацията тук във форума  с Тодоров, с Хпджон на мейл, с Лотхен повече по телефона, още едно момче с проблем както моя и една приятелка, която е невероятен психолог без да е завършила психология.

Моля те да не изтриваш постовете си, така и ти  и аз ще сме полезни на хора, които се интересуват от тази техника.
Иначе и нашето е разговор, но чрез ТЕС. Ако искаш опитай докато си говориш за твойте проблеми с някого или четеш по твоите проблеми, просто да се тупкаш по някоя точка- да речем на китката, там където обикновено минава часовника, и проследи, как ще се чувстваш накрая. Ще ми е приятно да го напишеш тук!
 

[Dary]

" Аз съм прилагала ТЕС за болен зъб. Успявала съм да пренеса болката от едно място до друго... "
Ама това сериозно ли е? Защото ако е, това е много трагично явление.

Това само показва, че с ТЕС е възможно да се повлияе на болката и щом е преместена малко, значи може за бъде преместена и много, та чак и ликвидирана!
 

[Dary]

Съвсем сериозно. Явно сте забравил, че писах и за ТЕС на времето. Жалко, че си изтрих постовете, щеше да е интересно за бъдещите да видят обратите в мисленето ми. Дааа!:) Толкова много исках ТЕС да е моята техника, че не бях честна със себе си относно резултатите. Виждаш ли!? Значи с ТЕС се получава, а ти не, та не! В ТЕС най- важното е да си честен със себе си!
Също така,известно време четях във форума на Иван Петърнишки, практикуващ ТЕС като специалист. Сега е интересно да отбележа, че беше прилагал ТЕС на жена си с идеята да роди нормално, но в крайна сметка роди със секцио. Това по спомени. Доколкото си спомням и водно раждане май бяха пробвали, та милата жена се е тормозила всякак, и пак по спомени, лекарите са казвали и преди това, че тазът й е тесен.
Дари, техниката може и да ефективна, но четейки текстовете,  така са написани, че човек започва да си мисли, че могат да ти порастат нови зъби, нищо че млечните отдавна са ти паднали и са се появили постоянните и са се развалили. Има един руснак на когото избили всички зъби поради тормоз в лагерите...Човекът си отгледъл нови зъби и започнал да диктува как на свой приятел, докато вече бил избягал  на нефтена платформа, да речем в Канада/не помня/ и не го убили заради постигнатото знание! Книгата е издадено, до където са стигнали диктовките. Има и доста случаи на възрастни хора с изпадали зъбки, да им пораснат нови- без тес, природно! 
 
 Имаше и статия за излекувани кариеси.
Имаше ТЕС за пари - е няма ефект от ТЕС за пари, все съм си на прага на бедността. по правилата ли го прави- 21-30 дни по 2 пъти на денн? Маха ли съпротивите, които си чувствала докато си изричала отделни пасажи?
Абсурдно е, г-н Тодоров, но досега никога не съм подлагала под съмнение такива техники. Вярвала съм на 100%. Май само вас съм подлагала на съмнение...
Иначе г-н Тодоров, вярвате ли в целебните свойства на акупресурата и акупунктурата? Аз да, когато се прилагат от специалист.
При индивидуална работа с такива да ги нарека "енергийни" техники, трябва да се внимава, така мисля аз, а също и хора, с които съм разговаряла на тази тема. Аку- пресура, - пунктура, - мопси, -ТЕС са едно и също- вид меридианен подход, но ТЕС е безболезнен и независим от друг човек, освен ако не желаем такъв! Аку- пунктурата, ако се направи неправилно, може да навреди, с мопсите да те изгорят, с ТЕС да оправиш и това 
От друга страна, имаше доста хора, които бяха доволни от ТЕС във форума на Петърнишки... Така че аз може да съм сред изключенията. Ти евентуално си от тези, които не са доразбрали техниката и съответно не си я употребила с цялата и гама от възможности.

[Dary]

Дари, моят апел към теб е ако имаш желание, да продължиш да пишеш тук. Независимо какво ти казвам аз или Тодоров, или който и да е друг. Това е твоят опит. На някого може да е полезен.
Аз съм малко огорчена, че на техники като ТЕС, филма Тайната и др., се придават вълшебни свойства, които след като провериш и видиш, че не са чак толкова вълшебни, може да се разочароваш напълно, а всъщност някои от идеите, заложени в подобни неща да си струват всъщност.
Аз ти казвам открито, ТЕС не ми допада. Голяма работа обаче. Нали? 

Добре, но за да пиша, са нужни събеседници по ТЕС въпроси, които практикуват ТЕС, спама ми е излишен и не помага на никого. Спам навсякъде в целия форум и теми и не само в този, но навсякъде! 

[Шашмагюл]

Ок. Ще ти го кажа по друг начин, недей се впечатлява, че мога да звуча по - грубо, просто цял ден съм с рогата напред за всичко   и това е последният спам, по принцип спамя по навик, защото съм имала нужда от това, тук в този форум, всичко, което съм писала е била моята индивидуална терапия.
Ако, за да ми изникнат нови зъби, трябва да се ТЕС-ам незнайно колко време, примерно година, две, само, за да докажа, че не е невъзможно, по - добре да си сложа импланти или протеза като му дойде времето. Отдавна съм се разделила с илюзията да ставам принцеса или фотомодел.  
А състоянието ми става все по - стабилно, само трябва да поразкарам хора, които ми влияят зле на настроението, че в момента е нестабилно, защото дълго време съм била в летаргия. Имам подкрепа от приятели, пък макар и само виртуална, или по телефона..... достатъчно ми е да знам, че не съм сама.  
Също така, единствената вяра, която имам в момента е, че съм част от Вселената и моят живот е просто, не помня как се обясняваше точно, но нещо от сорта на просто живот, за да се проявиш по някакъв начин, чрез някаква форма, за определен период от време. Тоест...... не е задължително да съм набожно добродушна до полудяване. Просто вървя срещу себе си всеки път по този начин. Затова сега му отпуснах края тотално, пък ще видим, каквото и да се случи все някога има край.   - Тоест или ще стане моето или.... ще си събирам багажчето.  За тези, които знаят по - подробно историята ми. :)Спирам със спама до тук. На мене Бутейко ми е присърце, това е останалата част от терапията ми.

[Шашмагюл]

" Има и доста случаи на възрастни хора с изпадали зъбки, да им пораснат нови- без тес, природно!"
- Да, има. Има случаи, в които млечните зъби са много здрави и не падат като при повечето. Зародишът отдолу остава неразвит. След известно време, примерно на 20-30 години млечният зъб пада, а неразвитият зародиш може да израсте... до няколко години.
 

[Dary]

-Много се извиняваш и то превантивно- тема за размисъл и говорене, щом така ти харесва! Защо непрекъснато се чувстваш "лоша" и "виновна"?
-Ти си свободна да избираш, повтарям се, щом така ти харесва ОК!
-Хора, които да те дразнят винаги ще има, докато ти не избереш да не ти пука! Т.е. не те те дразнят, а ти се дразниш от...спреш ли, вече нищо и никой не би могъл да те дразни, освен ако ти не решиш да се издразниш!!!- тема за размисъл и говорене.
-В какво да вярваш и дали да вярваш пак ти избираш!
-дали да вървиш срещу себе си или в синхрон със себе си -пак ти избираш!
- Дали става твоето или не става твоето- ти решаваш съобразно света в главата си! Дали ще се бориш със света отвън вместо със света вътре в теб- пак ти решаваш. Кое е възможно и осъществимо?!  Какъв е резултата от досегашния ти подход? Той харесва ли ти, в какво отношение?..

И така! Не си спами живота!

[Шашмагюл]

Извинявам се по няколко причини. Но най - важната е, че когато спорът се изкриви, се губи всякакъв смисъл... след който следва спам.
Относно това да не ми пука... На който не му пука, нервни кризи няма.
Уча се.
А с това да не се дразня от, независимо как ще го интерпретирам, е факт, че има много хора, които са непоносими. Достатъчно дълго време издевателствах над себе си в стремежа си да не се дразня. Търсих грешката в себе си.
Защо ще се боря със себе си като просто трябва да сменя обстановката с хора, които не ме дразнят.

[Dary]

Извинявам се по няколко причини. Но най - важната е, че когато спорът се изкриви, се губи всякакъв смисъл... след който следва спам.
Относно това да не ми пука... На който не му пука, нервни кризи няма.
Уча се.
А с това да не се дразня от, независимо как ще го интерпретирам, е факт, че има много хора, които са непоносими. Достатъчно дълго време издевателствах над себе си в стремежа си да не се дразня. Търсих грешката в себе си.
Защо ще се боря със себе си като просто трябва да сменя обстановката с хора, които не ме дразнят.

Кофти постановка! Няма нужда да търсиш ГРЕШКАТА, а РАЗВРЪЗКАТА в себе си! Колкото и пъти да смениш обстановката и хората, толкова пъти ще носиш постановката В СЕБЕ СИ и в такъв смисъл няма измъкване, докато не смениш ПОСТАНОВКАТА. Тогава където и да си, с когото и да си, няма да имаш проблем. Просто аз го правя с ТЕС, друг по друг начин, но това е целта! Не случайно казах, че като променям своето отношение към света и хората, като част от него, извън мен, то и света извън мен се променя! При това положение няма ТРЯБВА, няма БОРЯ се да "стане моето", няма ТЪРПЯ, ..... в крайна сметка няма ПРОБЛЕМ!
 

[Kvestor]

Извинявам се по няколко причини. Но най - важната е, че когато спорът се изкриви, се губи всякакъв смисъл... след който следва спам.
Относно това да не ми пука... На който не му пука, нервни кризи няма.
Уча се.
А с това да не се дразня от, независимо как ще го интерпретирам, е факт, че има много хора, които са непоносими. Достатъчно дълго време издевателствах над себе си в стремежа си да не се дразня. Търсих грешката в себе си.
Защо ще се боря със себе си като просто трябва да сменя обстановката с хора, които не ме дразнят.

Кофти постановка! Няма нужда да търсиш ГРЕШКАТА, а РАЗВРЪЗКАТА в себе си! Колкото и пъти да смениш обстановката и хората, толкова пъти ще носиш постановката В СЕБЕ СИ и в такъв смисъл няма измъкване, докато не смениш ПОСТАНОВКАТА. Тогава където и да си, с когото и да си, няма да имаш проблем. Просто аз го правя с ТЕС, друг по друг начин, но това е целта! Не случайно казах, че като променям своето отношение към света и хората, като част от него, извън мен, то и света извън мен се променя! При това положение няма ТРЯБВА, няма БОРЯ се да "стане моето", няма ТЪРПЯ, ..... в крайна сметка няма ПРОБЛЕМ!
 

ВЕЛИКОЛЕПНО!!!

СУПЕР, ДАРИ

[t.todorov]

" Това само показва, че с ТЕС е възможно да се повлияе на болката и щом е преместена малко, значи може за бъде преместена и много, та чак и ликвидирана!
 Cheesy"

Добре, отбор тесаджии, в тоя случай болката ли е проблема, или просто болката е сигнал за нещо друго? И ако е сигнал за нещо друго, за какво? Най-вероятно за болен зъб някакъв, който трябва да се лекува от зъболекар, а не от "потупвания".
Използвайки същият, аналогичен пример, едни психологични симптоми, каквито имаме при ПР, при други тревожни, или депресивни симптоми, които носят много болка ... се чудя, дали болката трябва да е целта, която да се елиминира, или "изчисти", или терапевтира, или по-скоро трябва да придобием мъдростта и осъзнаването, сигнал за какъв проблем е дадено психично страдание.
Аз се хванах да пиша в тая тема напоследък, защото много ме заинтригува, как ТЕС от симптома, стига до корена на проблема. После се споменава някакво "почистване" на симптома. Ако той се почисти, нали ви е ясно, че проблема не се решава, дори напротив - всеки добре "почистен" симптом е заглушен в своята сигнална функция, а проблема си остава и най-вероятно след време "произвежда" още по-фрапантен симптом. След като и в някои сериозни терапии, например КПТ, това е проблем на дневен ред, се чудех, как ли ТЕС се справя с резултатите от "замитането под килима" на симптома?
Може би някои хора имат нужда просто от замитане и нищо повече. От опит казвам, че това е по-малката група. Останалата, като че ли иска да си отговори на въпроса, поради какви причини светва някаква сигнална лампа? Както при автомобила - ако светне сигналната лампа за бензина, какво е доброто решение? Да намерим "някакъв" начин да угасне, или просто да налеем бензин? Защото аз познавам хора, които "тесат" лампата с юмрук и тя спира да свети. Но това означава ли че автомобила е зареден с бензин и това че лампата вече не ни дразни, дали е фактор за щастие? Не, това е предпоставка, после да бутаме колата до бензиностанция. Въпроса ми е, дали смислено, ако влезете в тези примери, можете да обясните ползата от ТЕС, или не? Наистина е много важно да сте автентични със своите вярвания, преживявания и опит, но освен това е хубаво да се опрем и на нещо друго - на рационалното. Имаше тука разни неща, четейки по диагонала .... енергии и т.н. Какви енергии, защото напоследък на където и да погледнем е пълно с енергии. Ама всякакви - от божествени до не знам какви. Кои точно енергии използва ТЕС, как тези енергии са измерени, при кои хора са измерени, кои авторитетни списания и институции са дали израз на тези "открития" ... от 100 подложили се на ТЕС колко имат подобрение и при какви проблеми, за колко време, при какви специалисти, как са обучени .... И това е само началото от въпросите и задачите, които стоят пред някаква нова "практика". В която май, единственото е да се продават книги? Или се лъжа? Да няма вече и ТЕС "терапевти"?

[t.todorov]

" офти постановка! Няма нужда да търсиш ГРЕШКАТА, а РАЗВРЪЗКАТА в себе си! Колкото и пъти да смениш обстановката и хората, толкова пъти ще носиш постановката В СЕБЕ СИ и в такъв смисъл няма измъкване, докато не смениш ПОСТАНОВКАТА."

Втори въпрос тесаджии - мислите ли че дори и да отгатвате тази "постановка", когато я изтърсите на някой, това ще му помогне? Имате ли идея че извода който един терапевт си прави за "постановката" в първата среща, го споделя в последната. Защото всеки терапевт е наясно, че терапията крачи с темповете на клиента и това, което той осъзнава и въвежда като тема, а не това до което ние сме стигнали и гордо му поднасяме, все едно сме повече от него и той е глупак че не се е сетил. По тоя повод има една поговорка "Половинчатото знание е вредно!" Та, много е вредно да се имате за по-знаещи, от знаещият, от носителя на проблема.
Тези редове отново ми показват, за съжаление една много актуална картина - много психолози, малко психология. Психотерапия пък се прави от хора, които се броят на пръсти. Жалка картина. И пак се чудя, защо в този форум! Има толкова много "пси"- форуми. Този не е пси, тук се случват неща обикновени, не ни растат зъби изневиделица, нямаме книги с главни букви, проблемите не ги решаваме с магическа пръчка, повечето са стигнали до този извод, вече ги няма и са нормално щастливи, по кореспонденцията, която водя с тях ... кротко и спокойно "страдание" Вие подавате вълшебна пръчка? Тук балами не останаха много /под секрет/.

[t.todorov]

За да придобиете представа, как работим ние, специалистите, ще ви постна един случай. Той е пресен, насочен към терапевти в една конференция. Не го избрах случайно - напротив! Избрах го поради факта че въпросната жена, беше с ПР и беше сменила над 3-ма терапевти, ако не и повече. Това е голяма самокритика към нашата гилдия, но аз държа да се знае, че при психотерапевтите има обмяна на опит - едните споделят на другите, едните се обогатяват, благодарение на опита на другите. Това е едно от нещата в нашата "практика" - говорим на общ език. Това трудно може да се каже за другите "практики" /все пак е обидно терапията да се равнява с някакви практики, но това е апел към някаква обща цел/ - да използват обща терминология. До момента има на 200 вида енергии. Ако не знаете да ви кажа. От тях нито една не е структурирана, измерена, намерена... Та ето го и случая, прост случай на ПР:

За психотерапевти и консултанти - работа по случай


В психотерапевтичната практика има много теоритични и практически похвати, как да се „подхване” даден случай. Без значение какъв е той, професионалният отговор на специалиста е особено важен първо, за да се случи някакъв процес на подпомагане и второ този процес да не е в ущърб на клиента. От тази гледна точка, Позитивната психотерапия, както и други школи, дават доволно много правила и похвати за работа с хора, така, че самият терапевт, или консултант да не се „изгуби” в проблематиката на клиента и по този начин, проблематиката да не стане всеобща за двамата. В този смисъл, като че ли този проблем има два аспекта:

1.     Терапевтично познание

2.     Терапевтично умение

В терапевтичното познание, като че ли има най-малко трудности, просто защото е на рационално ниво и за него има достатъчни ориентири, идващи от методологията на школата, която дълго е била изучавана. Ако терапевта, или консултанта е бил „прилежен ученик”, то той би трябвало да ги е усвоил. Това наричаме терапевтични познания.

Вторият аспект, не по важност, дори напротив, е създаването на терапевтичен контакт и терапевтично пребиваване, съществуване в него. Това наричаме терапевтични умения .

Като че ли, предполагайки, че един специалист е развил т. 1, сме уверени, че той неминуемо ще я употреби в изпълнението на т. 2. Какви са предпоставките и препъни-камъните, това да не се случи е повода за тази статия.

Във всяка една професия се говори за пропастта между теорията и практиката. В психотерапевтичната професия, сякаш е направен опит тази пропаст да се намали по няколко различни начини:

-         самото обучение е практически насочено и се случва през преживяването, а не толкова през листа, химикалката, или учебника;

-         при финализирането на обучението са въведени достатъчен брой супервизии, в които се „настройстват” знанията спрямо действителността, докато се придобият умения;

Много често, този много основен и важен компонент от терапевтичното формиране бива неглижиран, както от страна на обучаващи, така и от страна на обучавани. Дали от нетърпение младият специалист да бъде самостоятелен и да почерпи „плодовете” на това, над което се е потил, толкова време /терапевтично знание/, дали заради собствена вяра, че е открил „светият граал”/терапевтично знание и лично преживяване към него/ и няма, какво повече да търси ..., дали поради други причини, но в този случай, смело може да се каже, че зейва една пропаст между проблематиката на клиента и нейното терапевтично развитие в терапевтичният кабинет. Разбира се същата пропаст се отваря и под краката на специалиста, който е изпълнил всички задачи, „както трябва”, но случаят е в застой.

„Най-трудният случай, си ти самият!” ... е спомена, който ми изниква в главата, от лекциите по „психологично консултиране” докато следвах „Психология”. Едва много години по-късно осъзнах, че когато терапевта има проблем с даден случай, просто има проблем със себе си, с „клиента” в себе си. Когато удари на „камък”, това е собственият му „камък”. Всеки специалист, който е осъзнал това, спира да използва категориите лесен, труден, превзет, изсмукващ и др. подобни - клиент. Просто, защото е наясно, че такива кленти няма, но има такъв контрапренос, или контратрансфер, което е сякаш по-точно. Това е една сложна дума за повечето специалисти, които са ОК със терапевтичните знания и не дотам с терапевтичните умения. Т.е. всеки един знае наизуст какво означава този термин, но рядко могат да му намерят мястото в терапевтичният процес. Нарочно използвам думата „мястото”, защото при всеки един терапевтичен контакт /и не само,защото това е общочовешкифеномен/, контратрансфера съществува и е налице, без значение дали си даваме сметка за него, или не.

До тук с общите приказки. Нека се опитам да ви изложа, една примерна структура, която в голяма степен произлиза от теорията и практиката, взети заедно. С тази структура може би, няма да научите нещо ново, но ще поразместим научените понятия, ще ги поразмърдаме и ще ги употребим нагледно в практически примери. Единственият опит ще е да се намали пропастта между знания на теория и умения на практика.

Всеки клиент идва при нас с определени съзнателни страдания, оплаквания, или симптоми. Първата практическа задача на специалиста е да пренесе изброените в собственият си понятиен апарат, или да ги въведе в своята система от терапевтични познания. Успоредно с това, трябва да умее да изключи този понятиен апарат и да бъде състрадателно същество. Какво означава това? Много просто – да знае какво би си помислил, какво би направил, или казал ако беше „обикновено”/не в терапевтична роля/ човешко същество, а не психотерапевт и срещу него стои човек с проблем. Това е едно раздвоение, което много трудно може да се случи на практика. Още повече, че докато специалиста е неопитен се вкопчва в терапевтичното знание, а всичко останало, като лично преживяване изтласква. Много често в буквалният смисъл на този термин.  Все пак това е един нормален и чудесен механизъм за всички хора, който имат толкова много ползи от него, че това би било повод за отделна статия. В случая с терапевта обаче е сигнал за недостатъчна лична терапия, което също е задължителен етап от обучението, да не казвам дори и по съществен от етапите, през които се трупа терапевтично знание. Защото в личната терапия се трупат умения, как да се справим със себе си и с какво в нас, в крайна сметка трябва да се справяме. Най-лесно тези умения се превръщат и в терапевтични умения – как да поведем някой, за да придобие умения да се справи със себе си и с какво точно в себе си да се справя.

Ще използвам, както стана ясно методологията на Позитивната психотерапия, не защото съм и възпитаник, а защото тя съдържа в себе си голяма част от работещите на практика теории и концепции. Проверката на времето ми е достатъчен коректив за да твърдя това.

И така, в тази терапия, терапевтичният прогрес е формиран от 5 етапа. Първият е по-важен от втория, втория е по-важен от третия, третия е по-важен от четвъртия и четвъртия е по-важен от петия. С две думи етапите са едно единство и сам по себе си никой етап не е важен, ако не е планиран между другите. Като пръстите на ръката. Т.е за да бъдат пръстите на ръката в „юмрук” се искат много терапевтични знания. За тях има много литература. Четете я! По много пъти.

Първият етап, като че ли е сходен с всички останали методи – да се чуе проблематиката и да се усетят преживяванията на клиента, както и тези на терапевта, да се създаде връзка на емпатия и сътрудничество. Както когато едно човешко същество се доверява на друго. В терапевтичната компетенция обаче се налага да се случи и нещо по-различно. Макар че само по себе си доверието и възможността за споделяне на лично страдание в конфиденциална среда и в контакт на доверие, спомага за човешкото страдание, или му придава една по-мека форма, терапевтичната роля има още един аспект – нова гледна точка. Това означава човек да си тръгне с друго усещане за проблема си, спрямо това с което е дошъл в терапевтичният кабинет. При това още от първата среща. Тази нова перспектива, ще трасира цялата терапевтична работа, която може да продължи със седмици, месеци, а в някои случаи и с години, но в никакъв случай не в някакво безвремие.

Как ли новата гледна точка да придобие съдържание на практика и по какъв начин подлага терапевтичните умения на изпитание?

Хубавото на всяка структура е, че обхваща общото, а лошото е, че трябва да се направи крачка от общото към частният случай. Тук терапевтичното знание е периферия, от която трябва да се стигне към вътрешността, благодарение на терапевтичните умения.

Когато говорим за нова гледна точка, фантазията ражда много спекулации, някои от които е „мисли позитивно”, „радвай се на простите неща ...” и много други клишета, или съвети, които напоследък са много актуални.  В терапевтичен план най-просто казано новата гледна точка е способността адекватно да се даде антитеза на тезата на клиента. В психоанализата тази антитеза се случва по един начин, в позитивната психотерапия по втори, в психодрамата по трети, в когнитивно-поведенческата терапия по четвърти. С известна пристрасност смея да заявя, че в Позитивната психотерапия антитезата е най-елегантна. Просто защото тя не влиза в конфликт с тезата на клиента, а я допълва. Във всички от изброените /а и не само/ методи, при въвеждането на антитезата има момент на конфронтация. Като че ли позитивното претълкуване цели да кажем на черното бяло, по начин, по който да не бъде отхвърлено. Давам пример за да не е голословно

Клиент: „Аз страдам от това, че не мога да казвам НЕ! Хората ме използват и ме нараняват в последствие.”

Терапевт: Значи сте се научила да казвате ДА! Как успяхте да развиете тази способност?

Първото, което сигурно прави впечатление е, че разговора от това, какво не може клиента, преминава в това, какво може. Това ние наричаме позитивно претълкуване /тази техника идва от психоанализата, но е много „по-пъргава”, защото директно въвежда функцията на симптома в терапията/. Със сигурност, това да развие способността да казва ДА е било много важен фактор в живота и. Това би била следващата стъпка - да разберем какъв, но по-важното е, че клиента идва с усещането за  една неразвита способност и страданието от този факт, а си тръгва с усещането за една развита. Кой се съпротивлява, ако му се каже че е добър в нещо? Вие? Дали това е достатъчно, за изграждане на друга гледна точка към страданието? Със сигурност полага основите на принципа на надеждата. Защото всеки клиент смята проблематиката си за безнадеждна.

Използвайки този пример, който сам по себе си е простоват, искам да ви уверя, че дори за захарен диабет тип 2, съществува втора половина от истината.

И така, ако клиента дойде с едната половина от проблематиката – страданието, позитивното претълкуване му дава другата половина – функцията на страданието и несъзнаваната полза от проблематиката.

Както виждате, още с първите фрази, ние се отдалечаваме от проблема, който със сигурност е бил предъвкван дълго време, преди клиента да се появи в кабинета. За нас проблематиката от това да се научи да казва НЕ, се превръща в това да разберем, как се е научил клиента да казва ДА и как да го казва по-малко, в смисъл, да го подпомогнем, да смекчи своето качество, да бъде по-малко „добър” в нещо, да коригира своята успешна способност. Това е все едно, една жена да я накарате да е по-малко красива, отколкото е, защото страда от красотата си. Вижда се, колко бързо от субективно преживяване на страдание, започва да се влага съвсем друг смисъл – да се подтисне способност. Практиката е показала, че е много по-леко на клиента да се занимава активно с това, което може, вместо с това, в което изживява субективно страдание. На практика, излизаме от полето на страданието. Нямаме съпротиви, които би трябвало да се появят при една ортодоксална психодинамична терапия, а работим със същата дименсия, но в другата и крайност. Това наричаме „елегантен” подход.

Да обобщим: чули сме проблематиката, намерили сме силната страна, способността в клиента, за която той не си е давал сметка, подали сме антитеза на неговата „безизходна” ситуация, клиента се е ангажирал след нея и на финала сме го питали, как е станал толкова добър в нещо. Оставам на вас, да откриете своите езикови картини и поставяйки се на мястото на клиента да опитате да дублирате неговите преживявания.

Идва ред и на втората стъпка, или етап – да разберем как човек е станал толкова добър в нещо, толкова добър, че понастоящем страда от това, че е развил до такава степен  тази способност.

Клиент : „ Ами, аз винаги трябваше да се съобразявам с нечие мнение, да го приемам, да се съгласявам ... най-вече на майка ми! Тя не приемаше да и се отказва по какъвто и да е начин!”

Терапевт: „Значи сте успял/а в тази обстановка, да предприемете най-печелившата за Вас стратегия – да казвате ДА, за да печелите симпатия, одобрение ... любов?”

Клиент: „Да! Аз нямах друг избор!”

Това е вторият важен терапевтичен елемент – да разберем, както ние, като специалисти, така и самият клиент, каква е била функцията на това добре развито ДА – да спечели любов и одобрение. При това в ситуация в която няма избор. При всички положения в актуалната има такъв, но за съжаление концепта включва в себе си, като че ли и предишна динамика без избор, а друг избор ние ще открием по нататък, като разграничим ситуациите доволно добре.

Разбира се в примера нещата са в своята „есенция”, но важното в случая е с минимум въпроси от страна на терапевта, да се достигне до максимум яснота и информация. Въпросите за миналото рядко се възприемат без известни съпротиви и те трябва да се простират, поне първоначално, само върху необходимата информация – за нас тя трябва да е ясна. Тази изговорена информация е само заради клиента – да я чуе на глас от собствената си уста.

В даденият пример тази информация е съвсем достатъчна да преминем към третият етап, от нашите терапевтични познания, а именно – да търсим изключения. Навсякъде могат да се намерят такива изключения, просто защото човешкият опит е много богат, особено когато изграждането на концепциите е било в зародиш, или когато човек е бил по-гъвкав, преди принципа на реалността да го канализира към развитие само на способността да казва ДА в случая.

Терапевт: Чудя се, дали е имало моменти, или ситуации в живота Ви,в които сте се чувствал/а  обичан/а , дори и да не казвате ДА, дори и да не сте била учтива с другите?

Клиент: Когато бях тийнейджър/ка! Когато отказвах нещо, като че ли другите започваха да се интересуват повече от мен. Сякаш ми правеха на пук. Това много ме ядосваше!

Терапевт: Разкажете ми подобна ситуация, която най-ясно изниква във Вашите спомени?

И така, клиента започва да разказва за способността си да казва НЕ. Влизайки в детайли, разказвайки, припомняйки си ситуцията си, преживяванията си, нахлува една неописуема енергия. Той говори за това, че може да казва НЕ и въпреки това, хората да се ангажират с него/нея, да обърнат внимание, да са любопитни, да одобрят и да дадат ако не точно любов, поне заинтересованост и симпатии. Задаваме си въпроса, след като може да казва и НЕ, и има добрите примери за това, защо е при нас?

Терапевт: Започвам да се чудя след като сте била способна и с НЕ да предизвикате симпатия, любопитство и заинтересованост, какви ли пречки стоят пред вас сега, във вашата актуална ситуация?

Клиент: Може би, сега пред хората, които ми напомнят на майка ми се чувствам длъжна да казвам ДА.

И това е четвъртият етап от нашите терапевтични знания. След като неспособността е била претълкувана в способност, след като сме разбрали, каква роля е играла, след като сме узнали за други ситуации, в които и способността да се казва НЕ, за същите цели е била използвана, можем директно да се насочим към актуалният проблем. Разликата е само в това, че ако в началото той е бил ”безнадежден”, сега е просто „препъни камък”, който трябва да се премести, или прескочи, или заобиколи ...

Терапевт: Как Ви хрумва, че можете да реагирате, правейки този извод? Някои хора биха казали НЕ по един начин, други по друг ... какъв ли би могъл да е вашият начин?

Клиент: Ще кажа на колегата си най-накрая, че няма право да ме товари с неща, които не са моя отговорност!

Терапевт: Как смятате да го направите?

Така стигаме и до петият етап – очакваното за в бъдеще, по-различно поведение. Да се знае, какво да се направи и да се знае как да се направи са коренно различни неща. След идеята, която сме „посяли”, а именно какво да се направи, идва ред и на изграждането на яснота по отношение на това как да се направи.

Следва продължение....

Всичко това се случва в първата сесия, т.е. за 50мин. разговор. Терапията продължи 3мес., в които нашият „герой” запази способността си да казва ДА и я допълни със способността си да казва НЕ. Това научи от собствения си опит в миналото, който преразгледа, под фокуса на ключовият конфликт: учтивост-откритост. Това умение прехвърли във всевъзможни области, в които по време на терапията си даде сметка, че не са както трябва – с партньора, с детето, с роднините, с приятелите и най-вече със себе си. Така научавайки се да казва ДА и на себе си, нещо, което не беше развито, успя да постави своите граници – да живее в полза на себе си и на другите, или да успява да съчетава двете неща, без това да преживява като страдание.


Тодор Тодоров

Психолог-психотерапевт"

Въпросната жена, както се разбира, беше посетила преди това:
- трансперсонален "терапевт"/това е в кавички защото такава терапевтична школа няма, има вярване че това е някаква школа1/
- семейни констелации /такава школа също няма, добре е да е ясно/
- КПТ - беше учила, поне година как да е по-умела в това което прави, а ПА са ставали все по-силни, колкото по-умела е ставала тя /
- психоаналитичен психотерапевт - след третият месец без подобрение се е отказала, явно незнаейки как действа психоанализата. След споменатата терапия се подложи повторно на психоанализа, с много голям резултат, който и до момента се увеличава/

И, понеже, говорим за "ТЕС" - Техника на емоционална свобода", нали така ... се чудя, дали вие можете да споделите някакъв случай, както аз, ви споделих случай и доклад от кухнята
Ако не можете, ще ви споделя още един - ОКР. Човека над 3г. се е тесал! По всички форми и със всички книги. А случая е толкова стегнат, че проблематиката се развива 16г. Давайте.