Техника за емоционална свобода (ТЕС)

[t.todorov]

" Нашата способност да бъдем великолепни е равна на способността да забравим миналото и бъдещето. Точно затова малките деца са такива. Те не помнят миналото и не се свързват с бъдещето, а са стопроцентово присъстващи и отдаващи се на момента - тук и сега.

Малките деца са такива, защото над тях има родители. Децата нямат Свръх-Азова структура. Тая роля я играе родителя. Вие колко деца сираци познавате? Аз много. Имате ли идея, каква терапевтична задача е да се замести родилска липса, и от емоционална гледна точка, и от рационална, в смисъла на забрани и правила.
Да се забрави минало и бъдеще казвате .... с две думи искам бонбона и я искам сега. Знаете ли кой е най-важният ДОКАЗАН фактор за успешно развитие и адаптация в света, такъв, какъвто е? Способността да се отлага незабавното задоволяване на нужда, желание, импулс. Ако имате въпрос по това ще ви отговоря. Човек живее хармонично и в трите си измерения, дори и в четвъртото "ако бях ...". И отново мога да ви изложа примери за това. Ако успеете да излезете от сентенциите, които тук вече сме чували, може ли малко примери. Например, вие, можете ли да забравите първото си каране на колело и защо? Ако имате син и той се качи на колело лошо ли е да сетите какво преживяване е било за вас и да му го споделите? И така ... примери много. Нещо по същество, ще чуем ли? И първата целувка ли да забравим , защото е в миналото. Изобщо как се трие минало ми е много интересно? Как го постигате вие? Коя част от вас ви "изрязват" така коравосърдечно?

[Шашмагюл]

Света ми поднася една реалност - температура - 15 - 20 градуса. Аз замръзвам ... ако започна да си повтарям, че навън всъщност е много топло и че птичките пеят, това ще ме спаси ли от измръзване? Или за да повярвам в това, трябва да отцепя част от реалността, така както прави един шизофреник например? И тръгва гол по улицата, както майка го е родила и наистина не му е студено, докато не падне в някое отделение с тежка плевмония ...

Нали има разни филми с бойни изкуства, в които има точно такива епизоди - завързан, на студено, първо отчаян, после със силата на мисълта преодолява всичко... В главата ми се върти някакъв смътен спомен за филм - може и на Джеки Чан да е, точно с такъв елемент.
Имаше и някакво предаване, в което човек издържа при минусови температури и под вода май беше за някакво време без да му стане нищо....
Друг е въпросът, че нямам представа дали такива хора се изследват за "нормалност" след такива преживявания и след шоуто... какви са в живота...
Въобще стигам до извода, че всички се борят за печалба, с всякакви средства.

Да обсъдя и любимите хапчета... Как едно време няколко вида антибиотика действаха много по - бързо от сегашните... Нямам спомени майка ми да ме е тъпчела с температуропонижаващи, антибиотици, сиропи, че и лекарства против алергия заради антибиотиците. Да обсъдя за пореден път и хапчетата, които ми изписаха в началото на годината, които нямаха никакъв сносен ефект... Но кой да види, че причината за това трагично положение се крие в липсата на смелост още на времето да отсека или ще стане това или се махам... А тази липса на смелост произлиза от една тъпа набожност и вяра, че всичко ще се нареди добре и по този начин, без да си тръгвам.

Дари, Квестор, ако трябва да избирам някаква религия за себе си, Буда, Дзен биха ми паснали най - добре. Нещо, което не ограничава, а разбира и оставя свобода. Нещо, което се търси вътре в теб, не някъде в планините, на каменни плочи.
Относно ТЕС... пак ви казвам, не ме впечатли, но в същото време ако имах повече пари, бих ходила на масаж - акупресура, всеки месец поне по веднъж.
В този ред на мисли........ къде е Дзен да ме води на екскурзия в Тибет?

Имайте предвид, че ако лъжете за някои свойства на ТЕС, оставяте "петно" върху учения като акупресура, акупунктура, шиацу и всички останали, основаващи се върху третиране на енергийните медиани/точките/ по тялото. Поне така ми се струва на мен.

[Kvestor]

Виждам екипа "хенджоп - Ева", вече е сменен както трябва
Що продължавате да се хабите просто не разбирам. вероятно нещо сте в грешка - за какъв екип става въпрос и за какво хабене също става въпрос?
Да, надеждата е хубаво нещо, тя е една много добра разменна монета. За хора като вас, това продава ... надеждата. какво имате предвид, какво мислите, че се продава?
Така и не разбрах защо натискате ТЕС, след като след много емоционалният ми отговор към едната ползвателка ... никаква реакция няма. пишете много несвързано и много като обем - вероятно конкретното ви питане се е загубило в неовладяните ви изблици Вие мислите, че нещата зависят от това какво ще напишете. В грешка сте, те зависят от това как ще се приобщите, по какви начини, как ще отвърнете на разбиране, емпатия или критика. По това си личи, дали някой е минал през страдание, или прокарва поредният PR - пореден за какво, с каква цел?. Успех ви пожелавам, предният "дует" успя да изпразни форума. Да видим какво ще измислите вие. - звучите все така несвързано и неовладяно. Бихте ли конкретизирал?

П.С: Я да питам тук старите пушки тая мисъл на кой ви прилича

" Ето защо, нашето най-мощно средство да променим света е способността ни да променим мисленето си по отношение на този свят."

Голям коз е мисленето, особено ако може да ни отърве от емоциите, с които не можем да се справим да, мисленето е единствения начин, с който може човек да промени емоциите си. Онези, които вярват че емоциите са водещото просто намират оправдание да не работят върху себе си.
Тази маневра - преди 100г. е кръстена и си има име:
Рационализация - психологичен, защитен механизъм на Аза! - с какво помогна това на вас?

И така само за закачка, в най-добрият смисъл:

"" Ето защо, нашето най-мощно средство да променим света е способността ни да променим мисленето си по отношение на този свят."

Света ми поднася една реалност - температура - 15 - 20 градуса. Аз замръзвам ... ако започна да си повтарям, че навън всъщност е много топло и че птичките пеят, това ще ме спаси ли от измръзване? - ДА! Проблема е, че никой не вярва в това, съответно не го преживява. Научени сте в парадигмата око да види, ръка да пипне тоест вярвате едва когато видите нещо. Истината е обратна - когато повярваш, тогава можеш да го видиш. Примерите в това отношение са много. Преди време се въртеше един видеоклип по БИБИСИ и други телевизии за това как монаси в един манастир медитирайки на -20 градуса изсушават с голите си тела мокри чаршафи. Това е съвършенство но щом те могат това значи обикновения човек може с малка промяна да направи велики неща за себе си, които да не са в графата чудо но все пак ще преобразят живота му. Пък ако истински вярва в силите си то и изтинско чудо може да му се случи. И такива примери има много. Или за да повярвам в това, трябва да отцепя част от реалността, така както прави един шизофреник например? - шизофренията не е обект на нашия разговор, примера е неудачен. И тръгва гол по улицата, както майка го е родила и наистина не му е студено, докато не падне в някое отделение с тежка плевмония ... Та надежда за какво да е това, да спрем да виждаме това, което виждаме? Да го мислим по друг начин? Не, разбрал сте погрешно. Вижте отново приложените видеоматериали от Дари и може би ще си изясните идеята.
Защо използвате нуждата от надежда у хората? Аз знам де, риторичен въпрос. Съвест е прекалено дълбоко понятие за вас - защо поставяте оценки и етикети. Не е ли възможно да се интересувате за неща, които не знаете без да осъждате през две думи опонента си?. Добре че хората си имат глави  на раменете и горко на тези, които не ги използват.

[Шашмагюл]

Квестор, под стара пушка, Тодоров има предвид мен, тоест написаното за Хпджон - Ема е по - скоро отнесено до мен и хора, които пребивават във форума по - дълго време от теб .
Г-н Тодоров, доста от ученията се основават над мотото:нещата са нито лоши, нито добри, ние им предаваме такова значение. Или нещо от сорта. ТЕС, Тайната и много други, за които в момента не се сещам, имат подобна заложена идея в текстовете си. Тоест, не е задължително Квестор, Дари, Ема, Хпджон и т.н. и т.н. да се познават лично. А и............ охххххх, все тая дали се познават или не, важно е какво оставят тук като постове и доколко може да е полезно на някого.
Шизофренията, Квестор, е много на място посочена от г-н Тодоров.
Явно обаче ти наистина си само практикуващ ТЕС без кой знае какъв друг опит.
Потърси в Портала на Петър Дънов за шизофренията и медитацията, ако ти е интересно да разбереш защо г-н Тодоров спомена шизофренията тук./Ако четеш, чети с очите на любител, не на вярващ, за да се предпазиш от някои опасности, които виждам аз. Дали ще приемеш съвета ми е твоя работа. Ако имаш, Квестор, все още някакви проблеми, мога да съм ти полезна като ти посоча проверени и действащи методи. При това безплатни./.
Ейййй, крайно време е да се махам от тоя форум и да си кореспондирам само с четири индивида от тук - Лотхен, Тодоров, Хпджон, Елена Шахънска. И точка по въпроса. Абсолютна загуба на време, досега да бях свършила нещо смислено, вместо да вися тук и да си говоря нещо с някой, който сигурно няма да си направи и труда да разбере какво всъщност толкова искам да кажа.

[Шашмагюл]

И, Квестор, да ти обясня още нещо, пиленце, за да ме разбереш малко по - добре.  ;DПреди да застанеш срещу някого, го опознай малко по - добре... За да ме опознаеш мене, трябва да отделиш няколко месеца, че защо не и година, за да прочетеш всичко, което съм изписала, всичко, което съм изчела, аз трябва да ти добавя някои нещица, за да ти се изясни картинката напълно. Ако единствената цел тук ти е да продадеш някоя книжчица, не си струва да си губиш времето с мен. Ако не можеш да разбереш какво стои зад моето писане тук - без да го осмиваш, без да го иронизираш, без да го осъждаш.... то ти си нищо повече от излекувал се или не толкова излекувал се пациент.   

[Kvestor]

И, Квестор, да ти обясня още нещо, пиленце, за да ме разбереш малко по - добре.  ;DПреди да застанеш срещу някого, го опознай малко по - добре... За да ме опознаеш мене, трябва да отделиш няколко месеца, че защо не и година, за да прочетеш всичко, което съм изписала, всичко, което съм изчела, аз трябва да ти добавя някои нещица, за да ти се изясни картинката напълно. Ако единствената цел тук ти е да продадеш някоя книжчица, не си струва да си губиш времето с мен. Ако не можеш да разбереш какво стои зад моето писане тук - без да го осмиваш, без да го иронизираш, без да го осъждаш.... то ти си нищо повече от излекувал се или не толкова излекувал се пациент.   

АЙДЕ НЕ МИ ГОВОРИ НА ПИЛЕНЦЕ, СТАВА ЛИ?
С леки жени флиртаджийки по форумите нито ми се говори, нито ми се опознават.
Точка на комуникацията ни - с нищо не допринася за популяризирането на метода ТЕС.

[Шашмагюл]

Айде, айде, останах с впечатлението, че си се поразделил с половинката си. Причината най - общо сигурно е, че или пренебрежението ти към секса я е отчаяло или ти си бил един такъв парясник, пиленце, пък сега се правиш на светец и целомъдрен! Я разкажи своя опит с ТЕС, тогава. Да не ми кажеш сега, че през 2012г. краят на света не е настъпил благодарение на теб?
Лека жена ще ме наричаш. Че то тежки има ли?! Безхаберник такъв. Вместо да висиш тук по форумите, защо не подемеш някаква кауза, нещо, което да забави сексуалното развитие на децата... Защото, както е тръгнало всичко, на 10 години вече ще почнат да правят разните му там... срамни работи.
Въобще наясно ли си защо първият полов контакт се случва все по - рано? Какво можеш да направиш ти по тоя повод за бъдещото поколение, щом си тъй еманципиран спрямо... хм... леките жени?!
Пробвай с Прокси за целия свят, мое някой ден да успееш.
Ще ти кажа нещо. Всички мъже, които разсъждават като теб са просто ограничени. Ти си ограничен или се правиш на такъв. Комплексар.
ТЕС може и да е полезна техника за нещо. Но ти не си човекът, на който бих поверила здравето си. Показа се много "лоялен", много "разбиращ"..ммм, направо Браво! Пиленце.

[Шашмагюл]

Каквато и техника да ми предложиш, ти Квестор или който и да е, ако не върви "ръка за ръка" с терапевт, надали ще е успешна. Като помощно средство за успокоение, повечето от техниките, които аз познавам и съм опитвала, са чудесни, но нямаше ли го адекватното второ мнение в моя случай на Тодоров, си бях загинала геройски в някоя психиатрия, без никой да обърне особено внимание, каквото и да кажех. Така че, както и да ми скачаш, ако щеш не ми обръщай внимание, докато разполагам със свободно време и желание, ако трябва ще ти спамя темите, докато спреш да се изказваш меко казано неподготвен по отношение на мен. 

Дари, моето лично мнение е, че частта с миналите ти животи представлява някакъв вид налудни мисли и се радвам, че си ги оставила в миналото. Както и каквото и да си наредила в мислите си, важното е днес какви са и какво правиш, как се чувстваш и т.н. Така си мисля аз. С тези минали животи, нови ери, край на света, магии, пророчества и всякакви други щуротии само се объркват хората, вместо да живеят живота си качествено и в пълно съзнание! Независимо каква си била и каква е била историята ти, ако те бях срещнала в реалния си живот, винаги бих ти дала някакъв шанс за приятелство, най - малкото, защото според мен всеки с проблем заслужава това и ако такъв шанс се даваше на хората, вместо да се заклеймяват като еди какви си, психичните проблеми биха се преодолявали много по - лесно.

[Dary]

Из "ТЕС" от Иван Петърнички

MILENKA
Панически атаки
Искам да кажа „благодаря" на Иван и на всички, кои­то ми писахте, четете и знаете що за. проблем е това паниче-ска атака и тревожност! В началото не знаех какво да правя и как, но Иван ми препоръча да започна първо с физическите симптоми и аз започнах с всичко, каквото чувствах в момента. И правилно, защото тревожността ми е (беше!) с физически симптоми - гадене, виене на свят, главоболие, тревога относно симптомите, като в затворен кръг. И така всеки ден. Понеже никога не бях сама, когато ходех до тоалетната, ТЕСах това, което в момента усещах най-много. Един ден просто реших да ТЕСам всичко, от което се страхувам и което ми дойде на ум. Това беше около половин час ТЕСане може би, но след това се почувствах страхотно и сякаш всичко замря някак си. Започ­вах с "Въпреки че не знам какво точно да ТЕСам в момента..." и после нещата сякаш се нареждаха от само себе си. Винаги правех Пълната рецепта по веднъж, понякога 2-3 пъти на про­блем и минавах нататък. Осъзнах, че се страхувам да не би тези проблеми, които имах преди - депресия, следствие на тревож­ността, и пан-атаки, да се завърнат пак и да се чувствам толко­ва ужасно, както и преди. И започнах точно с това: „Въпреки че много се страхувам да не изпадна в предишното си състо­яние..." и после доуточнявах какво имах предвид. Започвах общо и после някак си доуточнявах с цялата симптоматика, която ми идваше наум. Веднага се почувствах по-добре. После получих две три атаки и разбрах, че не атаката е проблемът, а моето отношение към нея. ТЕСах всичко, което ми идваше на ума, затова как точно ме карат да се чувствам атаките, че се чувствам много самотна, че съм нещастна, задето ги имам, че усещам, че не живея собствения си живот. И така - всяко нещо с Пълна рецепта. Невероятно облекчение изпитах, ко­гато изчистих отношението си към паническите атаки. Също така знам, че при ПА се отделя кортизон, който аз ТЕСах с: "Въпреки, че при ПА се отделя кортизон, който е вреден за здравето, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се осво­бождавам от вредното му влияние върху тялото ми."

-123
После ТЕСах всички неща, с които започва една атака, поотделно, с Пълна рецепта всяко; "Въпреки че гаденето ми предизвиква паническа атака..." „... изтръпването на ръцете..." виенето на свят"... и т.н заедно с чувството, че умирам и паника­та, която усещам като вълни. Също и страха, че ако ми се случи ПА, няма кой да ме спаси по път - това, последното, няколко пъти. Тази сутрин пътувах от Бургас до Пловдив и сутринта, преди да тръгнем, ТЕСах страха ми от паническа атака по вре­ме на път, за около 20 мин. По време на пътя имах тревога, но я ТЕСах няколко пъти и по едно време си се почувствах съвсем нормално и се отпуснах, и пътувах чудесно! ТЕСах и някои други стари неща и, ако се страхувах, започвах с: "Въпреки че се страхувам да ТЕСам еди-какво си..." изведнъж се сещах защо се страхувах обикновено - да не ми се усили тревожност­та. ТЕСах и това. И така, докато не ми омръзне.
И други методи съм ползвала, но с ТЕС има много по-бързо освобождаване, ако мога да кажа така. Имам още работа може би, не знам, само времето ще покаже, но се чувствам зна­чително по-добре! Сега на 8-ми летя обратно и от сега смятам да ТЕСам за ПА в самолета, пък да видим какво ще стане!
Продължение:
Аз искам да си кажа все пак, че си пристигнах по живо по здраво и полетът, и цялото пътуване бяха ОК! Преди да тръгна ТЕСах със следното нещо: "Въпреки, че се страхувам да стоя в самолета, защото...." и всички "защото" с Пълна ре­цепта ги атакувах. Ама около 1ч. и 30 мин. само това правих! Леко променях само Настройката - вместо „да стоя в самоле­та" използвах „да летя" защото така ми се стори по-удачно.

[Dary]

Из "ТЕС" от Иван Петърнишки

РЕРIТА
Уртикария, вегетативна иевроза и още Nещо...
Здравейте,
Имах идея да пиша във форума едва когато имам катего­рични, необратими отлични резултати от работата ми с ТЕС. Но Иван Петърнишки ме посъветва да споделя опита си до този момент и аз реших да уважа мнението му. От къде да за почна... От много години имах страхова невроза, паническите

124-
атаки получавах обикновено вечер, когато оставах сама. у дома. Парализиращ страх, сърцебиене, -учестено дишане, жажда, ци­гара след цигара. След като се прибереше моят съпруг, всичко обикновено преминаваше и аз продължавах нормалния си живот. Тогава за такива състояния не се говореше много и аз даже не подозирах, че имам проблем. Така си живях допреди 6 години, когато изведнъж, в едни горещи летни дни, полу­чих уртикария, която не се повлияваше от никакви лекарства. Най-зле бях вечер, цялото ми тяло се покриваше със сърбящи обриви, бях като опарена от коприва. Сърбежите ме влудява­ха. Алерголозите казаха, че има. някъде инфекция и аз тръгнах от лекар на лекар да търся причината. Наложи се да сменя три коронки заради материали, към които бях алергична, след ко­ето се надявах състоянието ми да се подобри. Надеждите ми не се оправдаха. След това ми откриха ламблиоза - паразито-логът ме уверяваше, че след лечението уртикарията трябва да отшуми. Не само че не се случи обещаното, но състоянието ми тръгна стремително надолу. Заболя ме гърлото, което не минаваше от никакви лекарства, лигавиците ми в устата бяха възпалени, болезнени, имах страхотни проблеми със, стомаха и червата. Болеше ме ужасно хранопроводът. Започнаха да ми се подуват подушните и шийните жлези, задържах течности, цялото ми тяло оттичаше. Получих гнездова алопеция, косата ми окапа на няколко места колкото монета от един лев. Не мо­жех вече да ям почти нищо. Ежедневната ми храна се състоеше от малко хляб, картофи, ориз, банани - и така няколко годи­ни... Отслабнах с 23 кг за кратко време. Но най-много ме мъ­чеха сърцебиенето, замайването, безсилието. Имаше моменти, когато не можех да изкача втория етаж.
Чувствах се много зле. А освен това съм работеща жена и само аз си знам как съм си изпълнявала служебните задъл­жения, помагаше ми единствено рутината, живеех в някакъв унес. Уверявам ви, това е съкратен вариант на ходенето ми по мъките през тези години. Мога да напиша цяла книга за състоянието на здравеопазването у нас, за отношението на лекарите към болните, за диагнозите, които ми поставяха и

125
лекарствата, които ми предписваха. "Проклинах" нашите уп-
равници за влошената екологична обстановка, защото живея близо до полигона на с. Змеево и. проблемите ми започнаха точно тогава, когато започнаха унищожаването на ракетите. Но не това е моята тема сега. Виждайки безсилието на съвре­менната медицина да ми помогне и тъй като умирачката не идваше, започнах да търся алтернативни методи за лечение. Минах през хомеопатия, гладолечение по метода на Лидия Ковачева, суровоядство, соколечение - изпих тонове сокове от зеле, моркови, картофи и др. зеленчуци; уринотерапия, пих "вълшебни" хранителни добавки... сигурно ще пропусна нещо. Изпълнявах най-различни прочистващи програми и, на фона на пестеливото природно хранене, трябваше вече да съм чиста като сълзица, но не, нещо вътре в мен като че ли продължава­ше да ме трови и прояжда. Медитирах, визуализирах, изпъл­нявах авто-тренинг, повтарях си до полуда формулите наЛуиз Хей, а. списъкът при мен беше твърде дълъг. Още с отварянето на очите си сутрин се убеждавах, че всеки ден съм все по-до-бре във всяко едно отношение, както ни съветва Джон Кехоу. Нито една техника не проработи за мен или получавах облек­чение за кратко време. И така до февруари миналата година, когато получих най-жестоката криза в живота си.
Бях вече толкова немощна, че не можех да стана от лег­лото,- сърцебиенето не ми даваше мира ни денем, ни нощем; налагаше се да, спя седнала, защото легнала се задушавах; не" можех нищо да ям; виеше ми се свят; в областта на слънчевия сплит изгарях. А най-лошото беше, че вече не знаех при как­ви специалисти да ходя. Пиех предписаните ми лекарства за алергията, за стомаха, за сърцето, за кръвното, но нищо не ми помагаше. Мислех, че вече си. отивам от този свят. Чувствах се толкова зле, че си пожелавах смъртта, като избавление от мъ­ките. И тогава съвсем случайно след толкова години попаднах на точния човек.
Беше ми поставена диагноза ВEГEТАТИВНА НE-ВРОЗА и започнах да пия транквиланти. И о, чудо! Постепен­но силата ми започна да се възвръща, качеството ми на живот се подобри значително. Но сега се появи друг проблем, не мо­жех да спра транквилантите, всички симптоми се завръщаха с голяма сила, чувствах се като наркоманка. Никога не съм си
12 6-
представяла, че една невроза може да има толкова много и раз­нообразни физически проявления и симптоми!
Съвсем случайно през декември попаднах на книгата на Иван Петърнишки. И се хванах за Т.ЕС като удавник за сламка. Бързо овладях техниката и на 8 декември започнах. Реших да откъртвам камъче по камъче от стената от емоционални про­блеми, както ни съветва авторът, обаче аз, като погледнах моя­та стена, то не беше обикновена стена, ами направо Великата китайска стена! Сега вече мога да се шегувам, но, уверявам ви, само допреди няколко месеца никак не ми беше до шеги. Ре­ших да започна от най-силното чувство - страха. Първия ден бях много старателна и изпълних Основната рецепта около 8 пъти с настройката: "Въпреки, че страшно много се стра­хувам от.,,, аз напълно и безрезервно приемам себе си". Напомняща фраза: "Освобождавам се от страха си от...". След което изпълнявах Основната рецепта за конкретни случ­ки, свързани със страха ми. През целия ден бях с приповдиг­нато настроение, чувствах се много добре и си казах: "Брей, това нещо май ще действа!". На следващия ден се събудих със страшна криза, бях много зле и едва успях да се ТЕСна 3 пъти с настройката: „Въпреки че съм в жриза и. се чувствам зле, аз напълно и безрезервио приемам себе си"» След това нещата се нормализираха, тръгнах на работа, намалих броя на ТЕСанията, нямах време да ги изпълнявам повече от 4-5 пъти на ден. Спомням си, че първите 5-6 дни нямах апетит, чувст­вах страшна жажда, чак устните ми се напукваха. Борих се със страха си около 2 седмици, успоредно с него ТЕСах и някои най-болезнени за момента физически проблеми. Запознах се по-задълбочено с акупунктурата, включих и някои допълни­телни точки. По-късно включих и рефлексотерапия. Винаги изпълнявах Основната рецепта най-напред с едната ръка, по­сле с другата, защото четох, че симетричните точки трябва да се обработват, за да не се стигне до нов блокаж. Още на чет­въртия ден спрях лекарствата за стомаха.
След втората седмица започнах по-упорито да работя над физическите си проблеми, като успоредно с тях ТЕСах и


 -12 7
стари емоционални травми, а, уверявам ви, те никак не бяха малко. Тъй като физическите ми проблеми бяха много, се на-
у дома и да се потупвам. Например: „Освобождавам се от проблемите си със стомаха, червата, газовете и оригвани-ятз", или - Освобождаващ се от болките („язвата) в стомаха и червата, газовете и оригванията". Ако някой от симпто­мите се изостряше много, го ТЕСах самостоятелно. Понякога разширявах малко настройката: „Въпреки че... (физически проблем), аз напълно и безрезервно приемам себе си, оби­чам всяка частица от тялото си, приемам се такава, каква­то съм в момента и се отварям за промяната, която идва за мен с Божията помощ". Особено внимание обръщах на неврозата, тъй като я заподозрях като главния виновник на всичките ми проблеми. („Освобождавам се от неврозата с всичките й симптоми и проявления.") След това ги ТЕСах групирано или поотделно според времето, с което разпола­гах - сърцебиене, безсилие, замаяност, треперене, главоболие. Също и: „Освобождавам се от тревожността, напрежени­ето и се изпълвам с хармония, спокойствие, любов и ра­дост". Освен минали емоционални проблеми, ТЕСах и насто­ящи - бях бясна на себе си, че не успявах толкова години да се правя със собствените си чувства. А си мислех, че съм силен човек и обичах всичко да държа под контрол! ТЕСах и това гадно чувство, че нещо вътре в мен продължава да ме трови и разяжда. Интересното при мен беше, че ТЕСайки стари емо­ционални травми, изплуваха в съзнанието ми други болезнени случки, които отдавна бях забравила. Нямах търпение да Те­сам и тях, за да не ги забравя.
В процеса на работа с ТЕС осъзнах, че откакто съм ро­дила синовете си, аз не живея собствения си живот, а живея за тях и чрез тях. Затова се ТЕСах със следната фраза: „Избирам да живея собствения си живот, да живея за себе си". Освен това прекалено много се тревожех, страхувах се за здравето им, едно вадене на зъб беше в състояние да ме извади от строя за няколко дни. Което пък породи вина у мен, че самата аз, по За­кона за вселенското привличане, по някакъв начин им навличах болести и беди. ТЕСах и вината. След това реших да се ТЕСам със следната фраза: „Освобождаваш (името на сииа ми) от оковите на моите вечни тревоги и страхове за здравето му",

128
или: „Освобождавам (името на сииа ми) от всяко зло, кое­то съм му привлякла с моите вечни тревоги и страхове". Не
знам дали е случайност, или ТЕСането даде резултат, но скоро малкият ми син предложи брак на приятелката си, с която живее от няколко години, а големият ми син, който от няколко месеца беше без работа, започна работа, която го удовлетворява. ТЕС сериите обикновено завършвах с положителни фрази: „Изби­рам да разреша на тялото си да излекува всяка своя части­ца", „Избирам да възвърна младежкото си здраве, сила, спо­койствие и хармония", „Избирам винаги да съм изпълнена със спокойствие, хармония, любов и радост", „Избирам да разреша на всичките си органи и. системи да възстановят нормалната си дейност и да работят в хармония", „Избирам да се чувствам по-здрава, по-силна и по-спокойна отвся-кога". И тъй като Дийпак Чопра казва, че всяка клетка има са­мостоятелен интелект и памет, аз се ТЕСах със следната фраза: „Избирам да разреша на тялото си и всяка негова клетка да забравят всички отрицателни емоции и чувства от минало­то и да се освободят от отрицателното им влияние".
По въпроса за алергиите и непоносимостта ми към хра­ни, лекарства, материи, препарати - няколко дни изпълнявах Основната рецепта както е описано в книгата в частта за алер­гиите. Нямаше особен ефект, отнемаше ми много време и за­рязах ТЕСането за алергиите за момента. Задоволих се с обща­та фраза: „Избирам да разреша на тялото си да се радва иа всяка храна и напитка, която приемам, да извлича макси­мално полза от тях и да изхвърля с лекота всичко излишио и вредно за мен". Не знам защо, но си мисля, че алергията ми е следствие от някои други физически проблеми - неврозата или проблемите със стомаха и червата и, въздействайки на по­следните, алергията ще отшуми. Интересното при мен е, че от едни и същи храни веднъж се изприщвам, друг път не. От едни храни се изприщвам, от други ми се разраняват лигавиците и ме заболява гърлото, от трети ми се подуват подушните и ший-ните жлези. Освен това, ако си купя например тост с картофе­ни кюфтета и постни салати (рядко го правя, но понякога се изкушавам, много вкусно миришат,..), веднага се изприщвам, а ако същите продукти си ги приготвя у дома, нищо ми няма. Не
мога да разбера как и с какво готвят в обектите за обществено хранене. Аз съм като индикаторче за некачествена храна.
Искам да ви кажа, че през по-голямата част от времето, откакто започнах работа с ТЕС, не ми беше лесно. Борбата беше жестока. Минах през периоди на еуфория (ако трябва да бъда откровена, те не бяха много), раздиращи съмнения, от­чаяние... Имаше моменти, когато си мислех, че имам някаква лоша болест, която още не са ми открили. Всички, тези състо­яния съм ги ТЕСала. След първия месец се почувствах добре, реших, че съм се излекувала и спрях набързо транквилантите. Нямах търпение да се отърва от тях по много причини, но най-вече, защото исках да разбера дали наистина съм се освободи­ла от старите емоционални травми, защото приемайки, тран-квиланти, те притъпяват силата на чувствата и не дават реална представа за освобождаването от тях. Както по-късно стана ясно, наложи се допълнително нееднократно да работя над тях. Разбира, се, избързах със спирането на транквилантите и старите симптоми се завърнаха. Иван ме посъветва да ги спирам по-плавно и всяка нова доза да я приемам 2-3 седми­ци. Така и направих. Този период ми беше труден. Страхът от завръщането на симптомите ме тресеше. В началото на четвър­тия месец успях отново да ги спра и до сега вече два месеца не съм посягала към тях. Впрочем спряла съм всички лекарства, с изключение на тези за кръвното - не ми е останало време да работя над него.
После минах през период на голямото "лапане ". Чувст­вайки се по-добре и след толкова години на пост и молитва, за­литнах в другата крайност - исках да ям, да ям, да ям... Исках да опитам от всичко, да си припомня вкуса на отдавна забравени храни, тъпчех се безразборно, в разрез с всякакви правила за постепенно захранване. Осъзнавах го, но не можех да се спра. Това беше голям стрес за моето тяло и то ми се отплати с криза. За. кратко време напълнях с 5 кг. и още не съм ги свалила.
През четвъртия месец зациклих. Вдъхновението ми за ТЕС ме напусна, едва 1-2 пъти, рядко 3 пъти изпълнявах Ос­новната рецепта. Вече не се сещах за какви емоционални про­блеми да се ТЕС-вам. А чувствах, че истинската причина за със­тоянието ми още не е изкоренена, макар че самочувствието ми

[Dary]

продължение

129
беше значително по-добро. Рових се в миналото отпреди 5-6 години, когато започнаха проблемите ми - не се сещах за друго, освен за една случка, когато бях на разходка с кучето си и една кола щеше да го блъсне. Не стига, че страшно много се изпла­ших, ами и шофьорът ми вдигна голям скандал. Бях я ТЕСала, връщах се към нея отново и отново. "Говорих" с подсъзнание­то си и го молех да ми подскаже причината, да ми каже как да продължа. И дали защото наближаваше годишнина от смъртта на майка ми, или подсъзнанието ми наистина откликна (неус-лужливо доста време), изведнъж осъзнах, че родителите ми ми липсват страшно много. А бях се ТЕСала за скръбта от загуба­та им, за стреса, който изживях по време на боледуването им. Толкова много ми липсват, че чак боли... Чувствах се самотна и беззащитна... Бях на 24 г., когато баща ми почина, а след още 6 г. - и майка ми. Бях. една на мама и на татко. Бдяха като орли над мен. ТЕСах се. Голям, рев падна. А по принцип трудно плача. Даже на погребението им сълзите трудно идваха.
Благодаря ти, Иване, че ми върна надеждата, благодаря ти за подкрепата и съветите! От годините на страдание раз-брах едно - че човек трябва да се бори за здравето си, не да чака да му падне от небето, Вътрешното чувство ми показва, че този път наистина намерих верния път към изцелението. Както казах, през четвъртия месец бях зациклила и въпреки че вече имах добри, резултати, все ми се струваше, че процесът на лечението върви мудно, поне не с такива темпове, с каквито ми се искаше и исках да ускоря нещата. Затова реших да съчетая ТЕС с отводните бани по Луи Куне. Авторът твърди, че те ле­куват всички болести, но не всички болни. Тези водни проце­дури, са един не агресивен метод за прочистване на организма. Сега отново съм на вегетарианска диета, защото методът на Луи Куни го изисква. Но поне мога да ям всякаква вегетариан­ска храна, включително леща, зеле, плодове, семена. Правя ги вече един месец. Давам си сметка, че въпреки добрите резулта­ти, които имам до момента, още трябва да работя, защото фи­зическите проблеми по-малко ме безпокоят, силата ми се въз­върна и като цяло самочувствието ми е много добро, но чувст­вам също така, че болестта все още не е изкоренена. Не 13 0-съм работила още над много физически проблеми поради липса
на време и поради факта, че съм ги класифицирала като по-ма­ловажни - като болки в кръста, болки в краката, суха лющеща се кожа, брадавици, кокоши тръни, а пък за цигарите да не го­воря. Но всички знаем какъв стрес е за организма отказването на цигарите, а такъв в момента ни най-малко ми е необходим.
Продължение 6 месеца по-късно;
Успях! Вече съм добре! Да знаете колко пъти съм си представяла, че пиша точно тези думи... Няма ги вече обри­вите, сърбежите, алергиите, оттоците, умората (пълна съм с енергия), сърцебиенето, нервността, напрежението, страхо­вете, тревожността, проблемите със стомаха и червата, зама­яността. Абе, отново съм един нормален здрав човек! И най-важното - мога да ям всичко! Но не го правя, защото сега вече правя съзнателен избор на храната. Вчера ядох шаран на ко­рем и нищо не ми стана! Възвърнах си обаче някои стари вред­ни навици, като сутрешното кафе. Да знаете колко пъти съм си мечтала за него... Шоколадоманията ме е обзела тотално. Ива­не, не ми се коси много, позволи ми да се поглезя малко след толкова години лишения... Е, напълнях доста, но аз и така се приемам безрезервно. Само дето трябваше да си сменя почти целия гардероб. Давам си сметка, че ако бях водила дневник, може би щях да бъда повече полезна на форумците. Но ако го правех, щях да ви заливам с мнения от рода на;
Писна ми! Писна ми да се ТЕСвам, да правя, отводни бани, писна ми да ям само хляб и домати. Нищо вече не ми помага! И тези обриви и сърбежи ме влудяват! Нервно ми е. Тресе ме яко. Няма ли край всичко?! Гневна съм не знам на кого и за какво. Яд ме е, че толкова време се ТЕСвам, а изцелението все още не идва. Яд ме е на себе си, че си докарах толкова физически проблеми с моите вечни страхове, яд ме е, че толкова години не успях да, се справя с тях. И тези жеги нямат ли край! Много зле ми дейст­ват. Тялото ми прегрява и копривната треска още повече се усилва. Яд ме е на кмета, че не ни купува в службата климатици. Научих си житейския урок - да се обичам повече и да се грижа по­вече за себе си! Но за тези 6 години толкова много се занимавах със себе си - за сто години напред. Стига толкова! И не мога да се справя с чувството за лишение. Как да се приема, като аз на­истина съм лишена от разнообразна храна. Искам да ям! Едно е

13 2-
да се бориш с чувството си за лишение от някаква вредна храна, или вреден навик, съвсем друго е да се убеждавам, че не съм ли­шена и да се приемам такава, каквато съм в момента, когато наистина не е нормално години наред човек да яде само хляб и домати и малко плодове. Сигурно и така може да се живее, щом още не съм гушнала букета. Но не е нормално. Не че не съм пра­вила леки забежки в периоди на подобрение, но после съм близала със седмици рани. И не мога да разбера от какво продължавам да пълнея, последните 2-3 месеца се надувам като балон буквално с часове! Навлизам пак в някакъв дебел период. Как да се приема такава, като не се харесвам, не ми е комфортно и дрешките вече не ми стават! Иване, знам какво ще ми кажеш - да се ТЕС-на за яда, който чувствам, за това, че си мисля, че вече нищо не ми помага, за напълняването, но всички тези мисли и състояния съм ги ТЕСвала и пак ще го направя. Нещо ми убягва и не мога да разбера какво. Освен това нещо в частта за алергиите куца. Как мога да затворя слънцето във флаконче?! Или жегата. Или пък какво да сторя, когато краката ми се протрият от обув­ките и започват лудо да ме сърбят и се надуват като понички, освен с традиционното; "Въпреки че ми се обринаха краката от протриване от обувките и че се надуха като понички, а сър­бежите ме влудяват, аз напълно и безрезервно...". Да, донякъде се овладява положението, но не се изкоренява!
А не обичам да хленча. Поне не на глас. Това е едно "за­печатано" августовско състояние. Е, имаше и хубави моменти като този:
Успях! Днес участвах в записа на документален филм, даже имах няколко реплики и не получих паническа атака! А дори не съм ТЕСала конкретния случай. Явно проблемът е изко­ренен. Доскоро, ако ми се наложеше да говоря пред повече хора, започвах да го мисля най-малко една седмица преди деня X, а в самия ден получавах сърцебиене, затруднено дишане, замаяност - класическа паническа атака. И. след това няколко дни не можех да се съвзема. Разбира се, поработих упорито върху този про­блем преди 7-8 месеца.
При мен всичко стана бавно, може би защото проблеми­те бяха много и работих едновременно с няколко от тях. Ме­сец август беше наистина труден за мен, вече не знаех как да продължавам и тогава реших да сменя тактиката - да не се моля повече на болестта, а да бъда строга и взискателна, затова про­мених формулировката на напомнящата фраза;
„Мръсна, гадна (понякога употребявах и много дру­ги обидни думи) уртикария, заповядваm ти, напусни мое­то тяао сега и завинаги! Гадни сърбящи обриви, заповяд­вам ви, напуснете моето тяло сега и завинаги !" И т. н.
ТЕСах се с такова настървение, че си бях насинила клю-чиците. И край с проблемите. Може би му дойде времето, може би този императивен тон даде тласък на окончателно­то изцеление, не знам, но важното е, че вече съм здрав човек. През тези месеци на ТЕСане направих за себе си важен извод. Не е необходимо човек да се лута, да си блъска главата да търси истинската, причина за болестта си. Защото теориите са много, понякога противоречиви. Достатъчно е, ТЕСайкя се, човек да следва чувствата си, емоциите си, болките си и сам ще достиг- | не до истината. Защото ТЕС те води, направлява и помага на подсъзнанието да открие истинската причина за болестта. Ето един пример: В "Болестта като път" Т, Детлефсен и Р. Далке казват, че "човек с болен стомах не иска да си позволи ника­къв конфликт. Той несъзнателно копнее за безконфликт­ното детство. Стомахът му отново иска кашаста храна . Аз стигнах до този извод в процеса на ТЕС преди да прочета кни­гата. Наистина в един момент осъзнах, че ми липсва страшно много радостното и безпроблемно детство. Може би отговор­ностите в семейството, в работата, перфекционизмът ми са ми дошли в повече. И точно така се ТЕСах. Бях упорита и успях!

[Dary]

Dary

Къде съм посочила, че идвам да се съизмервам с Вас или друг?

t.todorov

[/size]Не искам да меря нищо.

t.todorov

... се чудя, дали вие можете да споделите някакъв случай, както аз, ...

[/size]
 

[Dary]

t.todorov

...Това не означава, че не чета всички постове...

t.todorov

Има толкова друга и доста важна литература за четене, че не зная, дали един живот ще ми стигне

[Dary]

Дари, във всичките тия книги, които съм чела пише да променя отношението си към еди какво си. Някак оставаш с впечатление, че не трябва да се бориш с нищо, да си благ като овца. Боже мой!? Къде е връзката между тези две неща? : ))), това да промениш собственото си отношение към нещо, е форма на борба, но със себе си, с личните ти убеждения като това:" Аз не се боря с външния свят, следователно съм овца"А защо пък не? Защо пък да не се боря с простотията на другите? Ти си свободна да избереш с какво да се бориш, дали да се бориш..., но това какво ти е донесло, то харесва ли ти, прави ли те пълноценна, щастлива, удовлетворена? ? ? Тия книги са ме възпитали по някакъв начин да уважавам свободата на другия, неговите лични граници, дотолкова, доколкото не се преплитат с моите... И т.н. В резултат обаче пропуснах да се науча да пазя своите граници, своята свобода... Някак се оставих на благоволението и добротата на околните.  Тук да попитам: " Дядо попе, ти ли криво чете, аз ли криво те разбрах?". Та ти си се възпитала, ти си избрала какво да четеш, кога да четеш, как да четеш, кое от прочетеното да приемеш за своя истина, с която да се съобразяваш и кое не!   Тоест - овца! Ако си чела като овца- станала си повече овца, ако си чела като вълк, станала си повече вълк Само че чашата преля. Дотолкова не ме интересува дали ще живея вечно или само някоя друга година, че... действам според фразата "Или всичко или нищо". И ако бях действала така и преди, със сигурност щях да съм по - печаливша в живота. Това е крайно и отчаяно, не уравновесено и "над нещата" т.е. нищо не си свършила, освен да подмениш една грешна постановка с друга грешна постановка, според мен!Така че всичките тия книги за мир и благоденствие, тесане и т.н щяха да са идеални ако ми се налагаше да живея предимно с хора като тези от форума, които по някакъв начин са ме впечатлили. Ти забелязваш ли как непрекъснато се поставяш в ролята на жертвено агне, после се чудиш що си овца! После, ти къде си срещнала абсолютното съвършенство, в какво, че да настояваш такъв да е животът ти!? Кой и кога е изисквал от теб да си съвършена или ти си го втълпи поради някаква много конкретна причина, в много конкретен момент? Освободи се от този момент! Да не ги изреждам за безброен път. Вече ги знаете кои са.

[Dary]

Въобще нищо няма да си променям вече, да ти кажа, Квестор.  Доколкото ми е известно, мислим избирателно. Значи ако изкукаш достатъчно, че да не виждаш просяка по улицата, пренебрегнатите и изоставени на произвола деца, ако щеш наченките на гражданска война в Киев, изнасилените жени в Индия-/за последните две ако не гледаш тв, не четеш вестници и не влизаш в нета, може и да не разбереш, обаче, когато несправедливостта е пред очите ти?/.... можеш да твърдиш, че светът е невероятно, прекрасно, идеално място за живеене, направо Рай на Земята. Във всички останали случаи се заемаш със задачата, доколкото ти е възможно да промениш точно този свят.

Чудесно! Значи избираш да си черногледа и преставаш да виждаш, щастливо обичаните и обгрижвани жени и деца, наченките на мир, забогатяващите обикновени хорица, на които им е помогнато с любов, средства, връзки- чисто благотворително от хора и организации, ...Ако включиш телевизора  или излезеш "на слънце" току виж срещнеш образите на весели, общуващи с внимание и взаимност добронамерени съграждани, посадили цветя, премели двора и тротоара си, направили благоторителенконцерт или изложба в полза на страдащ съученик, спечелили златни медали на математическа олимпиада в Китай българчета, хиляди положителни примери от родната и задгранична човешка действителност....
Медалът има две страни, нашата реалност е дуалистична. Никой не е само в плюса или само в минуса. Без едното не цениш другото. Нама движение, значи живот. Ти избираш в какво да вярваш, виждаш, чуваш, мислиш, споделяш, живееш. Само ти! Стига да знаеш коя Си.Пожелавам ти го!