evropea.com - форум за паническо разстройство
Ноември 28, 2021, 09:55:56 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Паника епизод 10000  (Прочетена 2015 пъти)
ilia.ivanov
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 12


Профил Ел. поща
« -: Януари 03, 2015, 05:49:13 »

И така, в началото на новата година се завръщам тук, защото от тук започнах предния път, когато атаките дойдоха.

Не ми се търси сега, но мисля описвал съм подробно моите усещания и страхове, в общи линии нищо нетипично или по-нестандартно от вашето. С тази разлика, че сериозно повярвах, че ципралекса, който ми бяха изписали е много вреден за стомаха ми и просто го спрях.

Трябва да отбележа, че около половин година ми беше сравнително светъл период, атаките станаха редки и някак си не им обръщах внимание. Само дето през цялото това време останаха стомашния дискомфорт и почти пълната ми невъзможност да прекарвам дълго време в голям магазин или мол. В общи линии се затворих в себе си и игнорирах проблема, като се правех, че не съществува. Ходех на работа с кола, с градския транспорт не мога, и от работа вкъщи и така.

И може би това ме устройваше до момента, в който майка ми не получи дископатия, или поне така мислехме. След десетки лекари и дори лежане в болница, най-накрая и поставиха диагноза "генерализирана тревожност", нещо което от самото начало и повтарях, че има, защото го е имала и преди. Сега, след вливания и Н на брой инжекции, тя лежи като препарирана и изпитва ужас да стане. А тя е ужасно тежка за гледане, защото се държи по-зле от терминален онкоболен, като човек на умиране...

Бях чел, че хората с ПР се мобилизират, когато имат реален проблем, и какъвто безспорно се явява поредния "психясал" вкъщи. Но вместо да се мобилизирам, аз се върнах от там, където атаките бяха свършили. Сега отновно изпитвам ужас от излизането навън, защото ще получа разстройство или пък ще ми стане лошо... Меря кръвно, слушам си пулса, слушам как корема ми къркори и в общи линии стана ужасно, защото вече сме двама.

Имам алтернатива, мога да си тръгна и сигурно ще се почувствам временно по-добре, но изпитвам и вина от това, че може да оставя близък човек в моето положение сам.

Въпросът ми в този ред на мисли е, дали ще съм виновен, ако се прибера вкъщи и оставя майка ми сама.. Вероятно е нередно, но тя ми влияе ужасно и мисля, че през годините е била основен фактор за моите състояния.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #1 -: Януари 06, 2015, 02:04:49 »

" Въпросът ми в този ред на мисли е, дали ще съм виновен, ако се прибера вкъщи и оставя майка ми сама.."

Хрумва ли ви, защо никой не съумява да ви даде отговор?
Активен

http://ttodorov.alle.bg
karindar
Full Member
***

Рейтинг: 4
Неактивен Неактивен

Публикации: 161



Профил
« Отговор #2 -: Януари 17, 2015, 06:46:43 »

Никой от нас не е съвършен всеки се подава на слабост в дадени моменти.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #3 -: Януари 17, 2015, 11:39:04 »

Какво имате предвид? Каква слабост?
Активен

http://ttodorov.alle.bg
ilia.ivanov
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 12


Профил Ел. поща
« Отговор #4 -: Януари 18, 2015, 12:57:59 »

" Въпросът ми в този ред на мисли е, дали ще съм виновен, ако се прибера вкъщи и оставя майка ми сама.."

Хрумва ли ви, защо никой не съумява да ви даде отговор?
Благодаря Ви, но не търсех вашия отговор. Ако имах нужда от въпроси, щях да се доверя на професионалист, и едва ли точно тук. Просто си пиша и си изповядвам болките. За ваше лично успокоение, майка ми е все така и си я гледам, не съм избягал. Вие как бихте/сте постъпили?
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #5 -: Януари 22, 2015, 02:48:37 »

Защо, моите лични терзания, или болки, са важни за вас? Как се чувствате, когато си изповядвате болките?  Какво, като сте избрали някакъв вариант ... как се чувствате с тоя избор?
Активен

http://ttodorov.alle.bg
Dimcho
Sr. Member
****

Рейтинг: 3
Неактивен Неактивен

Публикации: 343



Профил
« Отговор #6 -: Януари 27, 2015, 06:05:36 »

Понякога паниката ни прави егоисти, но това е само по време на кризи, след това виждаме света по друг начин
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #7 -: Януари 31, 2015, 11:16:46 »

"Понякога паниката ни прави егоисти, но това е само по време на кризи, след това виждаме света по друг начин"

Това е прозрението на новата година Smiley И след него следват логичните въпроси
" Дали няма по-рентабилни начини за здравословен егоизъм, освен кризата?" и ... "Дали това, че след криза виждаме света по друг начин не довежда до нова криза?", т.е. до нов епизод на нужда от егоизъм?
Активен

http://ttodorov.alle.bg
Dimcho
Sr. Member
****

Рейтинг: 3
Неактивен Неактивен

Публикации: 343



Профил
« Отговор #8 -: Февруари 01, 2015, 11:56:53 »

Добре, де не е страшно човек малко да е егоист, или греша? Чувството за самосъхранение не е ли вид егоизъм, как мислите?
Активен
Dimcho
Sr. Member
****

Рейтинг: 3
Неактивен Неактивен

Публикации: 343



Профил
« Отговор #9 -: Февруари 02, 2015, 05:11:59 »

Трябва ли човек да изпитва вина, ако проявява от време навреме малко егоизъм?
Активен
kasanena
Full Member
***

Рейтинг: 2
Неактивен Неактивен

Публикации: 123


Профил
« Отговор #10 -: Февруари 05, 2015, 12:43:26 »

Според мен, не. Да си егоист си е нормално, по-скоро обратното не е нормално. Така мисля.Човек не трябва да прекалява ,обаче защото може да настрои околните срещу себе си.. Егоист ,егоист, но и капка алтруист.
Активен
ilia.ivanov
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 12


Профил Ел. поща
« Отговор #11 -: Февруари 12, 2015, 09:48:54 »

Защо, моите лични терзания, или болки, са важни за вас? Как се чувствате, когато си изповядвате болките?  Какво, като сте избрали някакъв вариант ... как се чувствате с тоя избор?
А какви са вашите лични болки и терзания? На толкова хора сте помогнали.. сигурно и вие имате нещо за споделяне.
Активен
Dimcho
Sr. Member
****

Рейтинг: 3
Неактивен Неактивен

Публикации: 343



Профил
« Отговор #12 -: Февруари 18, 2015, 01:13:48 »

Психотерапевтите споделят пред други психотерапевти, едва ли Гн Тодоров ще ни каже личните си терзания.
Активен
Шашмагюл*
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 647


Профил
« Отговор #13 -: Април 20, 2015, 02:09:59 »

Значи от февруари месец насам ме "сърбят ръцете" да ти отговоря, Илия. Изчаках няколко дни, за да ми се избистри на мен самата коя позиция заемам, отговаряйки и дали съм права.
Ще ти го кажа като майка на две деца:
- Аз не съм създала децата си, за да ме гледат на стари години /даже тук обяснявайки веднъж, мисля че сгафих много, но... нали аз самата търсех отговори.../ Създала съм ги, вярвайки в бог, считайки, че това ще да е моята мисия тук. В последствие от вярата в бог остана едно голямо нищо, но... от време на време си позволявам все още да допускам, че кой знае, може пък и да греша сега и да съм права, когато считам, че ненапразно, дори да има бог, са ми оставени индикатори като сълзи, усмивка и т.н., а разните книжчици да са разбирането на някой си.

Мисля, че родител, който смята, че едно дете е длъжно да го гледа цял живот, не е нормален.

Нормално е като остарея, да ми помагат... Макар че и за тук си имам мисъл, че един родител трябва да се грижи за здравето си дори само, за да не е в тежест на децата си след време. Да се пази един вид. И да си позволява да си почива.

Майка ти се нуждае от вниманието на този, който липсва. Или някое негово по - добро копие.

Всеки човек с акъла си, би гледал детето му да е с работа и да си намери партньор, с който да прекара остатъка от живота си.

Аз предпочитам да ме оставят на стари години в старчески дом, да се подпичквам с дядките, отколкото да вися на някого и да му вгорчавам живота./Да не споменавам, че не вярвам с тия нерви да се задържа много тук./ Редовни посещения, а и не толкова редовни... толкова, колкото в момента успявам да посетя родителите си.

Или в един по - добър вариант - наемане на домашна прислужница.

Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1