Отбягващото разстройство на личността

[summerbg]

Отбягващото разстройство на личността [1] (ОРЛ) или тревожно личностно разстройство [2] е личностно разстройство , отразено в DSM наръчника на АПА, което се характеризира с модел на социално задържане (задръжки), чувство за неадекватност, крайна чувствителност за негативни отзиви и оценяване, отбягване на социални взаимодействия.

Хората с ОРЛ често смятат себе си за социално неуместни или безинтересни и непривлекателни, и отбягват социални взаимодействия поради страх да не бъдат подигравани, унижавани, отхвърлени или нехаресани.

ОРЛ обикновено се забелязва за първи път през ранните периоди на зряла възраст и се свързва с възприето или действително отхвърляне от страна на родители или връстници по време на детството.

Американската психиатрична организация включва ОРЛ в DSM IV-TR и го определя като проникващ, но и разпространяващ се модел на социална задръжка, чувства за неадекватност и хиперсензитивност към негативно оценявне, започващи от ранното съзряване и налични при различни контексти, което се индикира от четири или повече от следните:

Избягване на професионални дейности при които значително се набляга на междуличностния контакт, поради страх от критика, неодобрение или отхвърляне
Нежелание за замесване с хора, освен в случай, че харесването от тяхна страна е сигурно
Въздържание от започване на интимни взаимоотношения причинено от страх от засрамване, подиграване или отхвърляне поради силно занижена самооценка
Прекомерна загриженост при критика или отхвърляне в социална ситуация
Сдържаност при нови междуличностни ситуации поради чувство на неадекватност
Гледане на себе си като на социално неуместен, безинтересен и непривлекателен или по-нисшестоящ спрямо другите
Необичайно нежелание за поемане на лични рискове или ангажиране с нови дейности защото могат да се окажат смущаващи
ОРЛ често се бърка с антисоциалното личностно разстройство; клинично, терминът антисоциален означава незачитане на социалните норми и правила, а не социална сдържаност.

Причините за ОРЛ не са ясно дефинирани, и може да са повлияни от комбинация от социални, генетични и психологически фактори. Множество синдроми на загриженост по време на детството и юношеството се свързват с темперамент характеризиращ се със сдържаност в поведението, срамежливост, плашливост и необщителност при нови ситуации.[3]

Много хора с диагноза ОРЛ са имали ранни преживявания на хронично родителско и/или социално критикуване или отхвърляне. Нуждата за обвързване с отхвърлящите родители/връстници кара хората с ОРЛ да жадуват за отношения, но техният копнеж постепенно се превръща в защитна обвивка срещу повтарящите се критики
Хората с ОРЛ са загрижени за техните недостатъци и формират отношения с другите, само ако вярват, че няма да бъдат отхвърлени. Загубата и отхвърлянето са толкова мъчителни, че тези хора по-скоро биха предпочели да бъдат самотни, отколкото да рискуват да опитат да изградят връзки с другите.

Свръхчувствителност към критика или отхвърляне
Самоналагане на социална изолация
Изключителна стеснителност в социални ситуации, въпреки силното желание за близки отношени

[Шашмагюл]

-

[summerbg]

Точно отговор на този въпрос търся и аз   

[test]

Въпреки че не съм специалист, ще се опитам да дам отговор.
Първия вариант е психотерапия, но като знам какви пишман психолози има, е много рискован, в случая че засегнатия няма защини реакции, втория е метода на самоизследването и самопсихологията. Верни на приницпа, че ние сме най-добрите психолози за нас самите при необходимите познания, можем да тръгнеме да анализираме сами себе си, и да противодействаме на проблема.
При ОРЛ, се говори за разстройство на личността което се изразява преди всичко в социалните взаимоотношения. Това е ключовия момент. Такива хора са свръх чувствителни, и много лесно раними, защо не е важно в случая, понеже изследването на причините, е един безкрайно труден и мъчителен за личността процес, който в момента не е важен. Важно е самата личност да върне себе си като елемент от сициума, за да не загуби себе си, и едва след това всичко останало.
Първо ще започна с това, че ОРЛ се изразява преди всичко като нежелание за общуване, в случай че има опасност да бъдем отхвърлени или да се изложим. И именно тук е единия момент. Търсим повече контакти, повече нови неща, защото такива хора, живеят в един затворен свят. Те трябва постепенно да започнат да разширяват своя свят, да търсят нови контакти. Вярно е че при всеки един нов контакт, в случай на опасност от излагане или отхвърляне, ние се затваряме в нашата защитна среда , която навън е видима под формата на срамежливост и плашливост, но в такъв случай, ние трябва да стиснем зъби и да не се затворим веднага, а да потърпим още малко. Като затваряйки се в нашата черупка, вземем материал за размисъл, къде сбърках този път, защо така стана, и най-вече да акцептираме не върху нашите минуси, както попринцип такива хора го правят, а да търсим нашите плюсове, и след като ги намерим да се стараем да изгладим минусите. Този процес на затваряне е и процес на почиване, и събиране на нови сили. За да можем, пак да опитаме, защото неуспеха не трябва да е причина за отказ, а трябва да го ползваме като мотивация за борба. Вярно е че е много болезнено, но все пак трябва да знаем, че това което не ни убива ни прави по-силни. А такова нещо в никакъв случай неможе да ни убие, изключвам случаите, когато ОРЛ е съпроводено от тежка форма на депресия, където вече трябва и външна намеса.

Накратко, за да изчезен социалната фобия, ние трябва да играем срещу страха си, и да търсим контакти, не да бягаме от тях. Защото съм 100% сигурен, че дори и сред хората с най-остро изразена социална фобия, има незаменими плюсове които те самите трябва открият, и наблегнат на тях.

Като човек който имаше остро изразена социална фобия, и която мога да кажа, че лека полека изчезва, мога да дам и конкретни примери, как да се борим с нея. Курсове, хоби, и въобще всякакъв друг вид социални контакти в които се образува защитна среда, са много добър вариант.

А за анализирането на причините, за ОРЛ мисля че една групова психодрама, е също един перфектен вариант. Защото там, освен там в една защитна среда такива моменти могат да бъдат преработени!

Успех на всички!

[summerbg]

ima li hora stradashti ot takova lichnostno rastroistvo,6te se radvam da si popisha s nqkoi podoben na men

[Anele]

Знам, че никога не трябва да четеш какви са характерстиките на някоя болест, защото ще откриеш симптомите и при теб. А ти може дори да не страдаш от това.
Както и да е Късно е да се връщам, тъй ще ви споделя защо си мисля, че наистина имам такъв проблем.

Има хора от които се страхувам. Има човек, които като го видя и започвам да треперя. Ако го чуя по телефона, гласа ми спира и имам чувстовто, че сърцето ми ще избухне.
Наскоро го видях случайно. Първата ми реакция беше да се скрия, за да не ме види. Беше ме страх, че ще ме види и няма да ме хареса. Ще ме отхвърли.
И наистина държа дистанция между себе си и останалите хора, защото си мисля, че няма да ме харесат такава, каквато съм.
В тийнеджърските си години бях често обиждана за външния си вид. Сега обаче, 10 години по-късно, грозното патенце се превърна в лебед. И виждам как хората показват,че ме харесват, но ме е страх да не бъда отхвърлена отново. И от 3 години съм абсолютно самотна.
И ви пиша, просто защото търся как да променя себе си. Искам да повярвам във възможностите си, и да знам, че заслужавам да бъда сред нечие обкръжение.
Лигла ли съм или и вие намирате нещо общо с моята история?

[summerbg]

Anele vsi4ko razkazano ot teb go prejivqvam i az.Spodelila li si s nqkoi 4e strdash ot takava fobiq?Ili iti smqtash 4e nqma smisal,normalnite uvreneni v sebe si hora nqma kak da razberat kakvo se slu4va vatre v teb,dokato se opitvash da ob6tuvash....Prosto norlamnite ni vazpriemat kato sramejelivi.Mrazq tazi duma "sram" do ni6to hubavo ne vodi tq...

[Люба]

E, този вариант с многото общуване и без да искам все го пробвам, тъй като работата ми го налага, но това не означава, че ми е изчезнало разстройството.  Напротив, все повече се убеждавам, че не мога да общувам.

[toni_d]

Знам, че никога не трябва да четеш какви са характерстиките на някоя болест, защото ще откриеш симптомите и при теб. А ти може дори да не страдаш от това.
Както и да е Късно е да се връщам, тъй ще ви споделя защо си мисля, че наистина имам такъв проблем.

просто си неуверена, защото живееш в миналото си, забрави го, неможеш да го промениш продължи напред с новото си аз, дадената ти от господ красота. стига си бягала от страховете си, изправи им се и ги победи
аз съм донякъде мъжкият ти вариант, напред те чакат само хубави неща, но трябва да се противопоставиш на страховете ти от миналото си и след това да го оставиш, където му е мястото зад гърба ти

[vesela]

STRAH ME E HORA OT STRAHA I NE MOGA DA GO PREODOLEA IZPRAVIAM SE SRESHTU NEGO I NISHTO PAK SI TREPERIA I PLACHA POSTOIANNO
 KAKVO DA NAPRAVIA POVECHE VECHE NE IZDURJAM POMOGNETE MI MOLIA

[Barry]

Здравейте. Като малък бях отбягван от връстниците ми, подиграваха ми се за характера, биеха ме и т.н. Бях отличник в училище, за което също съм отнесъл много бой. Предпочитах често да си чета книги в къщи посред лято, отколкото да играя навън. В момента имам силен страх от критики от началници, колеги... Предпочитам компаниите н ахора, които знам че ме одобряват, но и техните критики не са ми приятни. Попреодолял съм това с критиките, но преди години като получех някой укор от началници и полудявах от гняв - "Кой е тоя, та ще ми каже!!!!"

[momche]

Знам, че никога не трябва да четеш какви са характерстиките на някоя болест, защото ще откриеш симптомите и при теб. А ти може дори да не страдаш от това.
Както и да е Късно е да се връщам, тъй ще ви споделя защо си мисля, че наистина имам такъв проблем.

просто си неуверена, защото живееш в миналото си, забрави го, неможеш да го промениш продължи напред с новото си аз, дадената ти от господ красота. стига си бягала от страховете си, изправи им се и ги победи
аз съм донякъде мъжкият ти вариант, напред те чакат само хубави неща, но трябва да се противопоставиш на страховете ти от миналото си и след това да го оставиш, където му е мястото зад гърба ти

Съвети всеки знае да дава ,но един човек с проблеми думи не го оправят!!!

[жужи@@]

Аз ще ви предложа един друг начин за справяне с проблема и се надявам да помогне на някой.Лягате и се отпуската напълно,почувствайте ,как се отпуска всяка частица от вашето тяло-пръсти,крака ,ръце...и започнете да си представяте какъв човек искате да сте,как искате да общувате с хората,представете си човек който ви харесва(родител дете приятел)какво ви казва,как ви се усмихва и почувствайте любовта,радостта,щастието и направете тази картина светла,много светла и се насладете на удоволствието.Правете това поне един път на ден и си казвайте колко сте значим ,самоуверен,добър човек.Успех!!!

[Анонимен]

Макар и темата да е позаспала от 120 дни реших да пиша.
Та ето я и моята история,и аз страдам от същото.

Не искам да прозвучи секситко,и за двата пола това си е пълен ад,но мисля че за един мъж е съвсем......
Всички се съмняват в сексуалните ти наклонности и те обвиняват че си такъв и такъв,а шансовете да си намериш приателка са нулеви.
До момента бях преодолявал страхът от общуването и бях достатъчно активен и нахален,на два пъти,именно по тоя повод,но другите симптоми и последствията от тях си останаха,като например липсата на опит в общуването и.т.н.
Разбира се резолтатът беше два жестоки провала, и никак ама никак не ми се минава през това отново,въпреки че наистина искам да си имам приятелка.
Незнам защо отдавам толкова голямо значение на това имайки впредвит че е пълен провал,докато в професионално отношение бележа достатъчно успехи.
Скоро ще се дипломирам "Промишлен дизайн" . Но честно казано въпреки тези успехи пет пари не давам за дизайна,щом си нямам момиче до себе си,просто всичко друго ми се струва безсмислено и вече нямам никакво желание да работя и творя.

Не мога да се примиря с това,но никога няма да събера куража да мина през тоя провал отново.
Никое момиче не иска борсучес тимерут който ако реши да си отвори устата изръсва някоя простотия.Неадекватен и неоверен нещастник с когото общуването е по скоро натоварващо отколкото приятно.

С тва последното неискам да убидя никого,просто така виждам себе си през женските очи.

[I'm not crazy. I'm just a little unwell:)]

Това  което  ти мислиш за  себе си , става истина и за  другите  ! недей никога така да се самонаказваш  и  обиждаш !  Ти си един  нормален човек като всички останали , може би просто не си срещнал правилния  човек !!!  Познавам купища хора без  никакви  фобии и разстройства , който  са  стрхотни неудачници във връзките  си  и не става и не става !  Така че , не си  мисли , че причината е в теб  и се  опитай да си повярваш повече !  Според мен не  насилвай нещата да се случват ....Когато се  появи  ТОЧНАТА  жена   ще я познаеш и тогава няма да имаш никакъв проблем с  общуването .
Чети нещо на Луиз  Хей...Сега се сещам за "излекувай живота си " ако не си я чел !
Повярвай си !
Времената и хората много се промениха от преди  и в  днени дни според мен вески трети има  проблем с  общуването ....така стана с хората .....едва ли е   в ТЕБ причната ...