Нещата, които бих направил/а, ако нямах ПР...

[i5core]

1.Искам да се смея по често

2.Повече внимание да обръщам на семейството си - не на моменти да се вглабявам в себе си.

3.Да си мисля за хубави неща.

[skorpi]

Тези неща можеш да ги правиш с ПР. Поне аз се научих

[dolcetopolina]

хмм, то не знам дали има неща, които не правя сега, но има неща, които искам да правя без страх :
- да се возя на самолет. Сега също се возя, но изпитвам леко напрежение и нервност.
- да седя по-често самичка и да се радвам на тишината. Сега също го правя, но има леко напрежение и мисли, че нещо може да ми стане.
- станала съм доста черногледа и мисля негативно за всяко нещо. Хората винаги мислят за мен лошото. Винаги другите хора са по-добри от мен и аз съм боклук...преди не бях такава и си имах самочувствие.
- искам изобщо, когато правя нещо да не мисля, че ще умра или със сигурност нещо ще стане на мен.

[dani29]

- няма да плача   
-ще излизам сутрин рано и ще се връщам за лягане.
-ще пазарувам в големи магазини без да треперя
-ще се гримирам лакирам и обличам с новите си дрехи(сега всичко ми е безразлично)
-ще се радвам сутрин като отворя очи
-ще си намеря работа
-ще се радвам че съм се родила

[Enigma_3]

Бих взела от живота всичко с пълни шепи. Ще работя, ще тичам свободна, ще пазарувам без страх, ще обикалям всеки ден кафетата със приятели, без да ме е страх, че ще получа атака, ще пътувам с автобуси, влакове, таксита, ще се разхождам сама, ще уча, дори ще спра и цигарите. Колко прости изглеждат тези неща, а всъщност са една мечта !

[temple One]

Ако нещата винаги ставаха толкова лесно и нямахме проблеми, вероятно никой нямаше да страда от ПР. Все трябва нещо да ни човърка, нямаме си гадже, не ни разбират, какво ще стане ако сега близките ми се притеснят ако получа симптоми докато обядваме... ами ако карам кола в София и закъсам на кръстовище. Ами ако пък не съм в София и съм на спокойно място и изведнъж отида някъде където не е спокойно с много хора, дали няма да получа атака? Ами ако някой ми вдигне скандал и аз нямам сили да се защитя? Какво ще стане?

Това, че си мислим тези неща не е случайно. Неслучайно се казва разстройство. Нещо е в дисбаланс. Химията в мозъка е променена и то неслучайно. Нещо ни кара да си ги мислим тези неща и неможем да ги накараме да се махнат тези мисли, тези тревоги. Волята ни е слаба. Още по-лошо, невиждаме това как ще се оправи. Как ще я караме така в бъдеще. Сами ли ще се оправяме? Че аз сам сега немога да се оправя, пък после ли?

@Скорпи: всички неща, които би правила ако нямаше ПР, можеш да ги правиш в бъдещ момент. Ти Имаш това право! Знаеш ли кога? Точно, когато "проходиш" отново. Ако неможеш да вървиш по улиците или да спреш тремора си или виенето на свят при важен разговор, опитай с хапчета известно време, предписани от специалист. Ако волята ти все още е слаба, имаш нужда от тях, а не да се мъчиш да се оправяш сама, когато това все още не е по силите ти. Всеки провал би подхранвал лошите мисли излишно. Не оставяй провалите да те победят. Победи ги ти и не се притеснявай от начините! Факта че си взела решение да ги прилагаш е скрито налагане на Твоята воля. Добрия резултат от това ще подсили организма ти. Ще започне сам да се балансира, ще имаш воля да се държиш. Ще си сигурна в силите си. Ще загърбиш миналото. Няма какво да се опитваш да премахваш ПР един път завинаги. Като се върне, ако се върне, и при най-слабите симптоми Сама предприеми мерките, които преди са ти помогнали навреме и още по-бързо ще се справиш от предния път. Бъди сигурна, че знаеш как да се справиш следващия път. Мисълта дали сме генетично предразположени не бива да ни обрича. Не бива дори да ни занимава. Голяма работа! Все едно да очаквам винаги да съм в добро настроение. Отдай се на лошото си настроение. Намръщи се едно хубаво, какво толкова. Нека да е за една седмица. Някой те забелязъл, че не си на кеф. Еми не си, изживей си спокойно лошото настроение и дискомфорт...

Незабравяй, че на никого недължиш, това да не бъдеш себе си и че провалите и критиките са част не от живота, а от ежедневието 

П.С. Темата ми хареса и затова реших да ти отговоря

[Ari]

Най-хубавото нещо е да се чувстваш свободен. Обаче ПР често ти дава такива ограничения, че каквото и да помечтаеш ти секва на момента, защото знаеш, че трябва да се съобразяваш с много работи. Но temple One , хубави мисли си казала.ПР е голямо изпитания за всеки човек и то променя напълно живота му и мечтите му.

[temple One]

@Ari: мъж съм . Да, когато силно се проявяват симптомите е нещо неописуемо и сме безсилни. Но се преодолява, с малко по-нестандартно поведение, хапчета и особено ако намериш близък, който да те разбере.

А и съм забелязъл, че ако успееш да загърбиш проблемите точно в този момент, или в период на няколко дни, много бързо се възстановяваш. Силите ти се възвръщат сами. 

[Ari]

Извинявай за грешката temple One  !
Наистина помага ако за момент успееш да забравиш проблема, напрежението не е така силно и постепенно нещата отшумяват. Но подкрепата на близък е незаменима. Много съществена. Подкрепата ти дава някаква сигурност.

[temple One]

 Няма проблеми 

[Dimcho]

Ако нямах проблеми с ПР щях да направя околсветско пътешествие с лодка. Сигурно щеше да е велико изживяване

[kendy]

Сигурно не сте достатъчно упорити и затова само си мечтаете вместо да се вземете в ръце и да почнете да изпълнявате мечтите си.  Колкото и да го е страх човек не трябва да го мързи да опитва  да си върши работата. Тези които не искат да си вършат работа просто мрънкат за да имат оправдание дане си изпълняват желание и да не се захващат с тях.