спортът влияе ли?

[toni_d]

смятате ли че спорта може да ви повлияе положително, някой от вас спортува ли и дали по време на трениране се чувства по-обнадежден

[нана]

Понеже имам време ще порасъждавам малко, Значи...
спорта ми влияе дори само като гледам, апропо и аз съм от тези дето си мислят че само с мислене за нещо нещата ще се променят, обичам да гледам курсовете по йога по Фиеста ТВ и да си представям как ей сегичка почвам да правя упражненията, едно време даже си свалях от нета и така си стояха филмчетата.
 Скоро ме впечатли това че по принцип хората сме устроени така че много искаме да се изявиме в нещо което ще ни направи изключителни и единствени , но когато живота ти предложи идеята че можеби си единствен в нещо и веднага тичаме да докажем че не сме по различни от другите, щото видиш ли това всъщност ни плаши.. та ..скоро гледах щанги по евроспорт и там някой стават на първо и единствено място на ЦЯЛАТА ЗЕМЯ, както и в другите спортове ..та си мислех как ли се чувстват, доказано от всякакви комисии че си единствен на света който може нещо,
на мен ако ми заяват че съм единствена която прави нещо естествено ще се панирам

[нана]

по принцип когато бях най-зле бащами ме будеше всеки ден и правех с него гимнастика, той ме караше, после както си е редът - закуска , обяд, дори и да не ядях седях на масата следобед задължително мотаене по поляните зад блока - те са доста големи, и нещо се получи - в един момент раздвижването и режимът се отразиха и бях добре- не съм излизала сама, но излизах, на фона на това което бях , направо бях цвете ..та ...да добре влияе спорта.

[didi]

Момичета ами че ние си спортуваме по цял ден с прахосмукачката,покрай печката и мивката ./това в кръга на шегата/ Аз за спорт нямам време ходя на работа/това ми е официалното извинение/но обожавам разходките.Остана ли малко свободна и съм вънка.

[toni_d]

според мен едно тичане в борисовата или на плажа ще се отрази добре на организма, слънце да пече ветрец да има и въздух на воля. аз съм момче

[bebe]

Нещо омекна бе ,момче!И аз давам съвети и острани е много лесно....ама ако те хване само веднъж ПА ще ти омекнат крачетата и няма да си помислиш даже и да излезеш от къщи.То и един път ти стига и винаги има първи път.На мен ми се случи преди 10 години и като гледам и чета,това което,споделят всички тук ,едва ли има по големи от мен.Срам ме е да кажа,че имам двама внука,а имам това чудо на главата си.И така на чужд гръб и 100 тояги са малко.Има и много по лоши неща,но нас това ни мъчи и е много тежко,когато се натрупват причините и те хваща от всичко ,а не можеш да си заровиш главата в пясъка и да кажеш не вече го няма онова лошото,то е като сянка след нас и ни гледа сеира.... А ти даваш съвети,няма лошо,но трябва да си го изпитал,да си го усетил,а то е безкрайно и необеснимо като усещане.Ставаме като зависими човеци,които дните ни минават в страх и почитание.да не би да се случи всеки момент и тя връхлита върху нас,като бясно куче и ни се присмива ,че сме слаби исе предаваме бързо...    А колко дразнители,нямат край и така не е лесно,но ще се борим и мъчим колкото и да е трудно за съжаление.Успех навсички ,като мен, а на теб Тони успех в живота и той не е лесен

[fata_morgana]

Да, движението е супер, дори само една дълга разходка да е. Цялата биохимия на организма се променя в положителна посока.

[toni_d]

Нещо омекна бе ,момче!И аз давам съвети и острани е много лесно....ама ако те хване само веднъж ПА ще ти омекнат крачетата и няма да си помислиш даже и да излезеш от къщи.То и един път ти стига и винаги има първи път.На мен ми се случи преди 10 години и като гледам и чета,това което,споделят всички тук ,едва ли има по големи от мен.Срам ме е да кажа,че имам двама внука,а имам това чудо на главата си.И така на чужд гръб и 100 тояги са малко.Има и много по лоши неща,но нас това ни мъчи и е много тежко,когато се натрупват причините и те хваща от всичко ,а не можеш да си заровиш главата в пясъка и да кажеш не вече го няма онова лошото,то е като сянка след нас и ни гледа сеира.... А ти даваш съвети,няма лошо,но трябва да си го изпитал,да си го усетил,а то е безкрайно и необеснимо като усещане.Ставаме като зависими човеци,които дните ни минават в страх и почитание.да не би да се случи всеки момент и тя връхлита върху нас,като бясно куче и ни се присмива ,че сме слаби исе предаваме бързо...    А колко дразнители,нямат край и така не е лесно,но ще се борим и мъчим колкото и да е трудно за съжаление.Успех навсички ,като мен, а на теб Тони успех в живота и той не е лесен

нито ви съжалявам нито ви се подигравам, смелоста и промяната идва изведнъж когато ти писне от примиреността на ежедневието, за каквото и да е трябва да се положат големи усилия, дразнители винаги ще има, и за вски си има подход. колкото по слаб е човек толкова повече проблемите започват да го натискат, дразнителите и изобщо хората  нападат слабите не само физически а психически слабоволеви

[ечи]

Това с психически слаабоволевите ..ми дойде в повече.В голяма грешка си.Онзи от горе няма да ти поднесе повече от това ,което можеш да понесеш..повярвай ми.На мен ми се случи най страшното,което може да се случи на човек и аз продължавам да живея така ,че отстрани изглеждам нормална.Така ,че тук най малкото можеш да говориш за психически слабоволеви,заради повечето в този форум.Нямаш си идея колко кураж е нужен да продължиш.

[skorpi]

Подкрепям те, ечи, за последното ти изказване. И при мен се случи така. И си напълно права, че парадоксално на пръв поглед това се случва не на слабите, а точно на силните и така да се каже на "първенците" - защото само те са способни да изплуват.
Но тъй като темата е за спорта и мен този въпрос ме вълнува, искам да попитам как започнахте да спортувате активно (тези, които са го направили де), след като от обездвижване и неизлизане човек се разпада на съставните му части и не може да се събере. Аз през целия си живот съм била активна и сега съм изумена от себе си и колко елементарни неща ми изискват огромни усилия?! Опитах с тичане, но разхлопа ли ми се сърчицето, край, уплаших се. Спирам и се оглеждам за колата  Вкъщи с гимнастика е малко несериозно сякаш, пък друго не ми идва наум в момента. Знам, че почна ли, ще стане по-лесно, ама КАК ДА ПОЧНА? Това питам. Знам, че със седене не става, амаааааааааааааааа...

[angel]

Здравейте!

Аз ходя на фитнес 3 пъти в седмицата. Отразява ми се много добре. Мисля че там се разтоварвам и си оставям проблемите. Често ми се случва да отивам с главоболие и след тренировката всичко преминава. На тренировка съм получавала ПА и то доста силни. Тъй като когато пулсът ми се ускори ,веднаги си мисля че нещо ще ми се случи и изпадам в паника. Но продължавам напред и си казвам, какво толкова може да ми стане и постепенно се успокоявам. Дори веднъж толкова се притесних,че ми се искаше да си тръгна, но току-що бях отишла и нямаше с какво да се оправдая пред останалите. Едва се овладях. Разходките сред природата също действат много разтоварващо.

Поздрави и успех на всички в борбата!!!,
ANGEL

[нана]

според мен ако наистина ти е много трудно просто започни с лека гимнастика сутрин, както едно време физзарядката, на мен ми помогна това че всъщност баща ми ме караше почти насила, без да се претоварваш по 7, 8 минутки

[fata_morgana]

toni_d,
престани да си даваш неадекватното мнение наляво надясно. Във всяка втора тема пишеш едни и същи неадекватни простотии. Аре няма нужда.
А всички останали призовавам - престанете да се обяснявате на сульо и пульо!


skorpi,

Моето мнение е, че трябва да се почне с разходки - първо бавно равномерно ходене, докато свикнеш да влизаш в ритъм. После малко по-бързо, като постепенно увеличаваш и разстоянието.

Тичането е кофти точно поради появата на силно сърцебиене, което създава асоциация с наближаваща ПА. То и при ходенето пулсът се ускорява, но много по-бавно и плавно, а и не се задъхваш толкова гадно.

Гимнастиката и упражненията в къщи никак даже не са несериозни, можеш да си ги правиш за загрявка. Танци манци разни също раздвижват добре, а и е забавно. Пускаш си музика и си денсиш

Има го и варианта да си купиш някакъв вид тренажор.

[skorpi]

Ами разходки, но на мен точно това ми е проблемът - имам силна агорафобия и с излизането вече ми се подкосяват краката и не мога да ходя повече от няколко минути.  При тичането не мога да усетя толкова световъртежът, но като спра, ми призлява и едвам се връщам обратно, откъдето съм тръгнала...
Преди, когато си живеех нормално, ходех на танци дълги години и това не ми е проблем, но тъй като погребах мъжа си съвсем скоро, никак не ми се танцува, а и преди двамата танцувахме като двойка...  Започвам, но бързо се отказвам. Понякога си представям, че ме гледа и така се мобилизирам... мислех си за бягаща пътечка вкъщи, но все още не съм намерила подходяща. Пък и за мене вече "вкъщи" не е много ясно къде е... абе объркана работа.

[fata_morgana]

skorpi

миличка, много е трудно наистина и с агорафобията, и с депресията, и с постоянния физически дискомфорт, и с всичко ... нито можеш спокойно да си излезеш, нито имаш сили, нито желание, нито мотивация, нищо.

Но трябва да се борим, малко по малко, стъпка по стъпка, дори да е една напред и две назад. Трябва да действаме и да си отстояваме позициите, въпреки всичко. Това май е единственият начин. Не можем да живеем в страх. Той е много упорит, за това ние трябва да сме поне два пъти по-упорити от него и да си отвоюваме обратно територията, която той ни е отнел.

На теб много ти се е насъбрало и носиш тежък товар на раменете си. На мен ми се иска да вярвам, и мисля, че наистина вярвам ... че на всеки се дава според силите му. Че всеки човек носи в себе си съпротивителни и възстановителни сили пропорционални на болката, която животът му поднася. Въпросът е тези сили да се извадят на бял свят и да се вкарат в борбата ... да се научим да понасяме, преживяваме и преработваме болката по здравословен за нас начин; да я използваме за да израстваме чрез нея. А не за да се закопаваме и саморазрушаваме.