Знаеш, че имаш тревожно разстройство, когато ...

[dolcetopolina]

хахаха, това с пулса ми е спорт, хоби и т.н. Заспивала съм дори с ръка на пулса. Но сега вече си казвам, че това няма значение колко ми е пулса, защото това не определя състоянието на сърцето ми. Пулса се мени от всяка крачка и мисъл, която минава през нас. Абе шматка един вид, хахахахахахаха. Обичам да се иронизирам, защото така приемам нещата спокойно.

[forquest]

когато прочетеш всички бг статии и се ровиш из всичко свързано с това .. колко неща изчетох ..

[tedi_1167]

Здравейте,аз съм нова във форума,но ветеран в заболяването.Искам да ми пишете ,защото това ще ме успокоява, че не съм сама в борбата.Твърдо съм решена да продължа да се боря със страха,но вече се чувстам доста изморена и бих искала някой да ми помогне

[Mari]

Добре дошла Теди . Тук ветераните сме много.Ще си помагаме взаимно.

Разкажи повече за теб!

[tedi_1167]

Ох то вече не е за разказване.Разболях се внезапно след раждането на първото ми дете, а то вече е на 21години.Слава Богу от първото посещение при психиатър попаднах на човек, който много ми помогна и така е и до ден днешен.Пия антидепресанти вече 20 години с малки прекъсвания /втората ми бременност/,но последиците след това бяха катастрофални.Отново потъване, депресия,пристъпи на паника на ден по пет пъти.Сега съм закрепила положението,но не мога без лекарства.Ривотрила го ползувам само при нужда,но не излизам и до магазина, без него.Това най-много ме плаши да не останабез лекарства.

[reni1506]

Спокойно,и аз съм така с ривотрила.Но за мен това е най-малкия проблем.На фона на всичко друго...

[tedi_1167]

Може ли някой да ми препоръча добър психотерапевт.Само това не съм опитвала и ми се иска да опитам.Имам няколко имена,но не смея,без препоръка да отида.

[t.todorov]

" Само това не съм опитвала и ми се иска да опитам."

Интересно ми е какво сте опитвала, след като само това е начина за справяне. Успех ви пожелавам. Положете необходимите усилия да се информирате за психотерапията и психотерапевтите в България за да сте сигурна че започвате психотерапия а не нещо друго.

[dani29]

по какъв начин може да се информираш към кой психотерапевт да се насочиш??.Всичко е късмет да попаднеш на точния човек.Дайте ми пример как да го намеря??

[skorpi]

Първо да кажа, че от известно време ми прави впечатление, че се пуска някаква тема, която скоро след това се превръща в говорилня - това не е упрек към никого, аз също допринасям за оффтопика, подвеждайки се по някой от постовете. Не съм администратор, разбира се, просто ми стана малко сложно да се ориентирам къде за какво говорим.
И второ, сега смятам да пиша по темата
И да добавя някои офис-признака на страдащия от ПР и маската пред колегите. Ето някои от тях - Какво стои зад маската на служителя с ПР в офиса:
- Винаги идва пръв и си тръгва последен (всъщност никой не знае кога пристига и как се измъква вечер - а може би дори остава в офиса, защото не може да се прибере? - знам за такива случаи!)
- През повечето време се старае да е седнал, понякога диша учестено и мята нервно крайници напред-назад
- Често ходи до тоалетната
- Бюрото му винаги е подредено и чисто, като в аптека
- Пише красиво, знае много и е услужлив
- Обича да приказва за болести, по които е спец. Винаги е загрижен, когато има болен наоколо и подробно се информира за състоянието му.
- Избягва да излиза в обедна почивка, защото тя е истинско изпитание за него. Докато другите почиват, той се гърчи
- Винаги има солидно оправдание за неразположението си или за отсъствието от служебното парти
- Понякога е леко непохватен, разлива кафе, събаря вещи, защото тайничко ръцете му треперят...
- Забавен,
 общителен и остроумен е, всички се смеят на шегите му, само той не може, защото вътрешно умира, докато се прави на шут.
- Винаги предава работата си в срок, старае се да се представя в добра светлина, педантичен е, за да компенсира "недостатъка си" - зад това се крие страха да не бъде уволнен, и да не падне в очите на колегите и шефа си.
- Пие много течности - устата му е вечно пресъхнала и той се налива от сутрин до вечер
- Богат е на идеи, силно творческа личност с голям потенциал. И може би е единственият, който не го осъзнава
- Не се притеснява да харчи пари за такси, защото това е единственият начин да се прибере. Ако изобщо успее.
- Дава вид, че е енергичен с надеждата адреналинът му да се стопи някъде из офис задълженията, винаги е зает, стреми се да няма и свободна минута, но до вечерта е като изцеден лимон. Разбира се, това го знае само той.
- Тайно посещава форуми за психичноболни, като старателно заличава следите след това
- Носи огромна чанта, пълна с пособия за първа помощ, "за всеки случай"
- Скришом лапва по някое "вълшебно" хапче, за да изтрае до края на работния ден
- Обикновено е любимецът на шефа и колегите си - ако има конкурс за служител на годината, непременно би го спечелил  

[skorpi]

С изненада установих, че много хора ми завиждат, заради онова, което виждат на пръв поглед - фасадата. Но те не знаят, че:
- се возя с такси не защото съм гъзарка, а защото това е единственият начин да се придвижвам
- се лишавам от обедна почивка не защото съм много работлива, а защото НЕ МОГА да изляза...
- се прибирам по-рано понякога не защото отивам на поредния купон, а защото съм на предела на силите си да се преструвам, че съм ок, когато не съм
- всеки път, когато ставам, не съм сигурна, че краката ще ме слушат, ще отида където поискам и после ще мога да се върна.
- зад пластовете грим крия бледото си лице
- зад тъмните очила скривам ужаса в очите си
- правя секс само за да изпитам с тялото си друго усещане, различно от тресящите ме физически симптоми - всъщност усещанията са приблизително същите, но кой знае защо тогава ги приемам за приятни
- отказвам покани за излизане не защото съм твърде заета с лъскавия си вълнуващ живот, а защото не мога да отида никъде, без да ми прилошее
- каня приятелите си вкъщи не защото съм много гостоприемна, а защото не мога да изляза с тях
- когато казвам, че съм добре, всъщност имам предвид, че съм непоносимо зле
- ми е трудно да отида до магазина, за да си взема неща от първа необходимост
- това в устата ми не е ментова бонбона, а поредният валидол, който единствен успява да ме поддържа на ръба преди да съм паднала
- умирам безброй пъти всеки ден тихо и незабележимо
- сдържам сълзите си всеки път, когато чувам колегите да се уговарят да се видят на по бира след работа, докато аз тичам уплашено към вкъщи
- имам шофьорска книжка и кола, които не мога да използвам, защото ме е страх да шофирам в това състояние
- живея в ад, за който те не са и сънували, но никога няма да им го призная
- избирам самотата не защото не искам човек до себе си, а за да не го въвлека в моето страдание и ограничения - за него ще съм просто безсърдечна кучка, защото и той няма да научи истината
- безброй пъти съм се молила да ми се случи нещо, за да се свърши всичко

Дали ако прочетат това, ще ми завиждат все още? 

[dani29]

те и да го прочетат няма да повярват че всичко това ни е ежедневие.Те дори не могат да си го представят.

[gavan]

Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт

[t.todorov]

За кой град?

[vesi2003]

За София!