Севинч Балъкчъ

[t.todorov]

Малко разширение за науката:

"Научният метод (метод има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“) е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността. Всяка наука има специфични методи на изследване.
Включва наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация - в този ред. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и други форми за придобиване на знания.
Разграничението между наука и лъженаука е общофилософски въпрос, наречен проблем за демаркацията.
Всички учени работят по един и същ начин при добиването на знанията, въпреки че отстрани това не е очевидно: някои учени разказват, че са се доверили на вдъхновение и прозрение (интуиция), докато други изтъкват систематичността като главен двигател в своите изследвания.
Вариант на точната интерпретация на научния метод е да се каже, че той не служи за придобиване на знание, а само за проверяване на вече придобито знание.
Във всеки случай има съгласие за това, че научният метод предлага начин да се гарантира, че знанието не е изкривено от субективни влияния и че грешките могат да бъдат открити.
Научният метод предполага извършването на следните стъпки при придобиване на знания:
Изследвай феномена, който искаш да опишеш. Събери данни и/или направи измервания.
Обмисли получените резултати и формулирай хипотеза, която ги обяснява.
Предположи на основа на хипотезата нещо, което все още не си наблюдавал.
Провери дали предположенията са верни с допълнителни изследвания и/или нови експерименти.
Прецени дали хипотезата може да бъде вярна. Ако не всички предположения са излезли верни, значи хипотезата не е вярна. В такъв случай формулирай нова хипотеза. Ако предположенията са излезли верни, направи нови предположения и ги провери отново. "

Наблягам на третият етап, защото тпй най-много куца в трансперсоналната.

" Проверка
Всяка хипотеза трябва да се провери чрез изпълнение на експерименти и измерване на резултатите. Тъй като измерванията по принцип са неточни и тъй като апаратурата става все по-добра, новите измервания често са по-точни от старите. Поради това понякога при повтаряне на измерванията се наблюдават отклонения от съществуващите теории. В идеалния случай експериментите трябва да бъдат описани така, че всеки, който иска, да може да ги изпълни многократно. Това се нарича „възпроизводимост“.
Един добър научен експеримент трябва да отговаря на няколко критерия. Трябва да има възможно най-малко свобода при интерпретацията на резултатите: свободата може да води до виждане на това, което ни се иска. Освен това един добър експеримент трябва да бъде така построен, че влиянието на външни ефекти да бъде изключено. Например при проверката на действието на ново лекарство трябва да се изключи влиянието върху резултатите на вниманието, което се обръща от лекаря на пациента и плацебо-ефектa.
„Проверка“ може би е заблуждаващ термин. Всъщност теорията не се проверява: единственото, което може да се направи в тази фаза, е да се достигне до заключението, че на база направените експерименти хипотезата не може да бъде отхвърлена."

[theshadow]

Ема, емпиризмът в науката не е нещо лошо... Само не е единствен...

Разбирам защо на Тодоров му допада... Има си своята ценност... Знанията по смисъла на емпиризма се получават при спазване на следния ред-

Първо е Наблюдението. На този етап се събират първоначалните данни, на които да се стъпи, за да се оформи хипотеза. Хипотезата не е крайна теория, а е предположение.

На втори етап е Индукцията. Тук вече се заформя първоначално хипотезата. От частното положение се отива към общото. Но частното положение не е достатъчно, за да потвърди общото положение, затова и говорим за хипотеза, а не за теория. Тази хипотеза следва да се докаже, т.е. да се съберат доказателства.

На третия етап е Дедукцията. Проверява се дали общият случай има връзка с достатъчно на брой частни случаи... И се правят умозаключения относно последствията от хипотезата.

Четвъртият етап е нещото, без което не може и дума да става за наука. Това е етапът Проверка. Има си цял набор от специфични правила, по които се работи, за да се осъществи проверката на хипотезата откъм издържаност, според зависи какви методи са ползвани при съставянето и.

Петият етап е Оценка. Това, което се оценява са резултатите от проверката.

Един вид... Нямам против емпиризма... Само че това не е единственият вариант, по който може да се мине, за да се получи научно обосновано знание...

При ползване на реализъм, добиването на знание е в следните рамки-

1. Има част от реалността, независима от човешкия ум. Затова и най-добрите научни теории може да се наложи да се коригират.

2. Хипотезата се сформира, като се използва систематичното изложение и утвърдените в съответната наука методи.

3. Понятия като истина и лъжа са лингвистични и може да доведат до заблуди. Приема се поради тази причина, че достигането до истината е основна цел в науката, но да се открие и разпознае истината не е лесно и затова и най-известните и утвърдени научни теории може да са всъщност лъжи, затова никога не се приключва с критиката, за разлика от емпиризма. Т.е. една научна теория, независимо, че е приета за научна, винаги и по всяко време, трябва да бъде открита към критика.

Значение има изследователският инструментариум... Примерно- едно ще се открие, ако се гледа през лупа, а друго, ако се гледа през мощен микроскоп... И ако инструментариумът е несъвършен, тогава при определянето на реалността ще имаме едни доказателства, само че... Няма да сме отчели другите факти... И тогава няма да сме направили коректните изводи... Т.е. ще имаме една грешна теория... Момент, който емпиризмът не отчита... Което пак да повторя, не прави емпиризмът лош (слаб) научен подход... Емпиризмът също си има своите силни страни...

Точно откритостта и незавършеността на търсенето на мен лично ми допадат в рационализма. Ако рационализмът не съществуваше... И след като нещо е прието за факт, то никой и никога не се стреми да го обори... Тогава вероятно още щяхме да сме убедени, че земята е плоска и не се върти около слънцето... Понеже някога, при някакъв изследователски инстримунтариум, така е решено...

И всъщност... Затова и в науката не се ползва само един вариант на добиване на  знания... Така е правилното, за да се гарантира развитието на науката и обогатяването на знанията за света...

[theshadow]

Тодоров, ако имате същата енциклопедия, която и аз- моля, ако желаете, отворете на 1277 страница и прочетете подтемата "Мотивация" към темата "Трансперсонална психология". Там пише за Аз-трансцеденталността в трансперсоналната психология- за първи път предложена като понятие в трансперсоналната психология... Неслучайно... От Маслоу...

Ако още имате съмнения, отворете си английската уикипедия, ето тук-
http://en.wikipedia.org/wiki/Transpersonal_psychology#cite_note-Chinen_1996-6

Отидете на "Beginnings"
Там случайно не пише ли същото:

"Another important figure in the establishment of transpersonal psychology was Abraham Maslow. Maslow had already published work regarding human peak experiences, and was one of the people, together with Stanislav Grof and Viktor Frankl, who suggested the term "transpersonal" for the emerging field."

Отидете и на руската уикипедия на страницата, посветена на Маслоу.
После на Научные воззрения Маслоу
Е, та там също пише-

"Развивая эти идеи, Маслоу приходит к пониманию ограниченности рамок гуманистической психологии и участвует в создании новой, «четвертой силы» - трансперсональной психологии."

Ето Ви още една библиотека, където пак потвърждават същото:
http://library.ime.bg/authors/eibraham-maslou/

Ето и на още едно място:

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=2963&section=9&cur=5245

А в крайна сметка, ако искате да не приемете това, което се указва от авторите масово, таковата- не приемайте... Не е задължително... За мен е все едно дали ще приемете или не това, което масово се знае...

Повече няма да пиша по тази част за Маслоу, защото изписах достатъчно, за да се направят съответните изводи, при наличие на такова желание, разбира се...

[t.todorov]

Разбирам увлечението ви, но бъдете коректна, когато преразказвате текстовете. Нямам физическата възможност да преписвам целите статии все пак.

" Трансперсоналният модел е склонен да разглежда мотивите като йерархично организирани по начин, който е сходен на това, което за първи път е предложено от Маслоу - първият западен психолог експлицитно формулирал йерархичен модел обхащащ "висши" мотиви."
В пирамидата на Маслоу, последната висша потребност е себеактуализация! Ако можех щях да ви я начертая. Това са нещата според Маслоу.
Трансперсоналната надгражда тази пирамида, като на финала, според нея човек който ги достигне трябва да е лишен от Аз-интереси, каквото и да значи това. Та, няма как да се взема на сериозно учение, чиято цел е достигане на без-азовост. За това иде реч. Без-азовостта, или отдалечаването от Аз-идентичността е сериозен компонент, от психичните проблематики. Не случайно жив интерес към подобни учения проявят такива хора.

В допълнение ви препъчвам да си намерите книгата "Модели на здравата личност" /автора не го помня/, в която много точно е описана философията на Маслоу.

[theshadow]

Явно ползваме различни енциклопедии...

Във Вашата енциклопедия откривам фактическа грешка...

Ето това изречение-
"... Маслоу - първият западен психолог експлицитно формулирал йерархичен модел обхащащ "висши" мотиви."

Верният отговор е Фройд. Той е първият западен такъв, който експлицитно формулира йерархичен модел, обхващащ потребностите и мотивите (и висши такива) и ги обвързва с инстинктите, за да обоснове мотивация на поведението... Онези там двата- Ерос и Танатос...  И това е станало много преди Маслоу... А Маслоу не пише само за "висши" мотиви...

Ще ми начертаете "Пирамидата на Маслоу"? 

Ако желаете... Вземете книгата на Маслоу "Motivation and Personality" и я разгледайте внимателно... Там е изложена теорията му на Маслоу за мотивацията. Разгледайте внимателно и други негови книги, където засяга тематиката... Маслоу никога никакви пирамиди не е рисувал, не е чертал, нито е предлагал терминът "пирамида"... Няма да намерите такъв термин "пирамида" и чертеж на пирамида на потребностите в цялото му писмено творчество на Маслоу... Маслоу пише за йерархия на потребностите, не за пирамида...

Но... Вие искате да ми чертаете пирамида на Маслоу? Изобщо, знаете ли на кой принадлежи този чертеж с име "Пирамида на Маслоу" (понеже не е авторски на Маслоу)? Всъщност зарежете. Няма значение.

Наистина... Стига толкова по тази тема... Таковата, приех вече, че изписах повече от достатъчно... И оправете пола, в който се обръщате към мен- моля за това вече втори път...

[theshadow]

...

[Ema]

theshadow, написаното от вас тук ми беше  полезно.
 Благодаря!

[t.todorov]

"Верният отговор е Фройд. Той е първият западен такъв, който експлицитно формулира йерархичен модел, обхващащ потребностите и мотивите (и висши такива) и ги обвързва с инстинктите, за да обоснове мотивация на поведението... Онези там двата- Ерос и Танатос...  И това е станало много преди Маслоу... А Маслоу не пише само за "висши" мотиви..."

Материята не е лесна, признавам си. Динамиката на нагоните според Фройд има друг смисъл - на конфликтуващи помежду си, от където се извежда и динамичният модел на вътрешният конфликт.
При Маслой, модела е йерархичен. Това означава, че първо се задоволяват мотивите на долните нива, за да се появи потребност от по-горно ниво. Това се има предвид, а пирамидата е за по-лесно осъзнаване на модела, като карта на потребностите. Тя е учебно пособие по-скоро.
Поправям се за пола, а в енциклопедията не се съмнявайте, там нещата са проверени и рецензирани.

[theshadow]

Фройдовата идея за трите нива на личността-  То, Аз и Свръх-Аз- е йерархично подредена и срещу всяко от трите нива е описан конкретен мотивационен механизъм, предизвикващ определено поведение.

Може да се добави, че теорията на Маслоу на моменти е едно с едно с тази на Фройд. Например, че мотивацията се движи от стремеж да се запълни нещо липсващо- това важи и при възгледите на Фройд, и при тези на Маслоу... Прилика има и да речем между дефинираното от Фройд То, налагащо задоволяването на неотложните нужди като глад, жажда, сексуалното желание и най-ниската степен от предложения модел на Маслоу... Още много прилики се откриват- няма да ги изброявам, че форумът няма да стигне...

Но имат и разлики теориите на Фройд и на Маслоу и е нормално да е така. Например Фройд много задълбава в биологичното като двигател на поведението и от тук насетне не успява да улови някои аспекти на мотивацията... Което е изчистено като момент в модела на Маслоу... И т.н.

Като се драсне чертата... Фройд е първият... Маслоу е по-натам... Т.е. редакторът на енциклопедията не си е свършил качествено работата, щом е проверена от такъв...

[t.todorov]

" Фройдовата идея за трите нива на личността-  То, Аз и Свръх-Аз- е йерархично ..."

Може би трябва да имате повече доверие на рецензентите и по-малко във вашите знания. Изброеното от вас е психичната топография, която Фройд прави. Тези три компонента са в непрестанна динамика и не са подредени йерархично. При Маслоу се има первид, че едва след като се задоволи по-долна потребност се появява следващата. При Фройд една потребност се трансформира и изменя според тези три конфликтуващи компонента. Според него Аз-а е обречен да е "бойно поле" на вечно конфликтуващите То и Свръх-Аз. От тук идва и песимистичният нюанс в психоанализата за човек. При Маслоу и хуманистичната психология е обратно - според него човек по природа е добър и той се насочва към неразвитите способности.
Добре е да се знае, че всяка теория отразява в сериозна част преживелищният опит на автора и. Много е важно наред със създадената теория, да се изучи и биографията на автора, и при какви обстоятелства се раждат неговите идеи.

[theshadow]

Имам доверие на това, което Фройд сам е написал, а на редактора на енциклопедията- нямам...

По Фройд- Първо се появява То у бебето. От 6-8 месец до 2-3г. се заражда Аз-а, формирайки се от То. Свръх Аз-ът се заражда от 5-6 г. до 10-11г., формирайки се от Аз-а, който Аз, както писах, е сформиран от То...

 Т.е. Фройд разгръща йерархия- първо, а след него и в зависимост от него - второ и след второто, но в зависимост от предходните- третото... И вече след цялостното сформиране на То, Аз, Свръх Аз по реда на тази йерархия, идва ред и на динамиката...

Една идея по-подробно за процеса- Из Фройд, "Увод в психоанализата"-

"Не можем да започнем и с различието между Аз и То, защото не бива да забравяме, че Азът представлява по особен начин диференцирана част на То.

Преживяванията на Аза, изглежда, са загубени за наследствеността, а когато те достатъчно често и силно се повтарят при индивидите от следващите едно след друго поколения, те, така да се каже, се преобразуват в преживявания на То, чиито отпечатъци се закрепват посредством наследяването. По такъв начин наследственото То крие в себе си остатъците от безчислено много Азови екзистенции, и когато Азът създава от То своя Свръх-Аз, той вероятно изявява само по-старите Азови очертания, като ги възкресява."

Т.е. според мен, редакторът на енциклопедията не си е свършил работата...

[t.todorov]

Наистина, психичните компоненти при Фройд се подреждат и появяват по този начин, но това не е йерархия, а хронология на събитията, или на развитието. Наистина трябва да се доверите.

[theshadow]

Наистина, психичните компоненти при Фройд се подреждат и появяват по този начин, но това не е йерархия, а хронология на събитията, или на развитието. Наистина трябва да се доверите.

Йерархия е, защото на база То се развива Аз и Свръх-Аз чрез надграждане, а не само защото минава времето... 

Запознат ли сте с вариантите за израстване на хора без никакъв допир до човешка среда (примерно отгледани от животни)? Там времето си лети, а такова надграждане не се случва. Т.е. времето само по себе си не е факторът, определящ появата на То, Аз, Свръх Аз, че да говорим за хронология. И самият Фройд не е написал, че То, Аз, Свръх Аз, се появяват само по силата на това с минаването времето. Описал е йерархична зависимост.

[t.todorov]

Вие наистина бъркате понятията, но това не е толкова фатално.

[theshadow]

Вие наистина бъркате понятията

Предоставете проверуеми доказателства за твърдението си.