Тони много си прав - а , когато преди над 10 год бях на някакво ниво което можеше да си повлияе от - само споделяне за съжаление нямаше нет и всичко си оставаше изолирано в мен мислех че съм единствена на света, затова само като виждах колко хора има пред психиатричния кабинет и някак си ми ставаше малко по леко че не сам единствена, та думата ми беше за ...първата стъпка...
според мен има момент на узряване така да се каже, когато на човек действително му писне от зависимостта от колата, дома, добриа приятел икаквото там му помага е способен да направи и малка крачица дори.
А испоред мен малко -доста си противоречиш един път казваш -
причината явно е силен стрес с който организма неможе да се справи, трябва да преживеете страха и всичко ще се оправи
а след това направо
всички си имат някакви спасителни лодки дом, кола, добър приятел и така си мислят че всичко е наред, обърнете се срещу това което ви плаши и го превъзмогнете. направете го сами, излизайте и колкото и да ви е страх се разхождайте сред хора, първата стъпка е много важна и се иска много смелост.
е добре как се превъзмогва нещо ако си под силен стрес
ако някак си ти си успял - а сподели някакъв по точен механизъм
//-->
