И аз имам този проблем...

От малък често се изчервявам пред хората напълно безпричинно.
Никога не съм разбирал защо, но и майками като малък, винаги ме е представяла пред
другите хора като срамежливко.А като се изчервя винаги се ебаваше с мен и това ме караше още повече да се чувствам неловко и засрамен.Даже по някой път като по задължение се засрамвах без да мога да се контролирам.
Цял живот това изчервяване ми пречи ужасно много.
Като цяло радко ми личи като си говоря с някой не много близък човек, но вътрешно
чувствам дискомфорт и искам по скоро да се махам.
Винаги съм имал желание да общувам пълноценно с хората но ми е много трудно,
постоянно изплуват някакви мисли в главата ми че съм различен и се появява желанието да остана сам
преди да съм се изложил.

В момента съм на 24 никога не съм срещал или поне не съм забелязвал други хора като мен
със страх от социални контакти.

Наскоро четох разни неща за изчервяването в интернет и намерих тази статия http://evropea.com/social_phobia.html
а от там вече се регистрирах и тук.

Изпитвам некотролируемо неудобство, изчервявам се, става ми горещо,
и изобщо чувствам напрежение и дискомфорт в почти всички от тези ситуации,
и за съжаление доста често ми се случва.

Говорене на публични места
Когато си обект на внимание
Когато се храниш на обществено място или пиеш на обществено място
Когато говориш или пееш пред публика
Когато подготвяш административни или търговски сделки и имаш контакт с партньорите си
Когато започваш разговор
Когато те представят на другите
Когато телефонираш на някого
Когато изразяваш мнение или защитаваш позицията си
Срещаш чужденци или непознати хора, както и хора от противоположния пол
Когато си в компания на много хора
Когато говориш пред кръг хора
Когато говориш пред авторитети
Когато изразяваш комплименти или получаваш комплименти
Когато не можеш да разбереш гледната точка на другия
Когато трябва да бъдеш център на внимание
Когато трябва да покажеш някакво свое умение пред определен кръг от хора
Когато трябва да покажеш резултат от своя труд
Когато предстои да имаш сексуален контакт и очакваш да бъдеш подложен на преценка

Най-комфортно си се чувствам, сам в къщи. Единствения плюс на това е можеби,
че човек има много време да опознае самия себе си.

Аз примерно много добре се познавам, добре знам какво харесвам и какво не.
Знам горе-долу какво искам да постигна през живота си, имам много мечти и стремежи.
Има неща за който съм си мечтал и съм постигнал, и ме карат да съм щастлив
и да се гордея със себе си.И има и още нещо което мисля че е и голям минус, когато живееш в една такава
изолация и общуваш главно със себе си естествево развиваш по индивидуално мислене
и разбиране за света от другите.И за жалост и това е още един фактор по който мисля че се
различавам от хората, поне с тези който съм имал някакъв контакт през живота ми.

Но да не се отклонявам от темата, много бих искал да се отърва от това чувство
на необясним срам и неудобство, който ме обзема постоянно.
Като цяло имам този проблем от дете и до момента мога да се похваля че имам
все пак някакъв напредък в поведението си в определени ситуации, защото винаги съм се борил с това.
Обаче ако вървя с това темпо, сигурно ще се излекувам като стана на петдесет.
В момента търся психолог към когото да се обърна за помощ, радвам се че разбрах
че проблема ми дори си има и научно название и най-важното е поправим.

Бих се радвал да се запозная с абсолютно всеки който има подобен проблем като мен.
Мисля че няма нищо по хубаво от това да намериш хора който те разбират.