evropea.com - форум за паническо разстройство
Ноември 02, 2024, 08:08:09 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 4
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 4

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Vitality Vibes CBD Gummies: How They Compare in the Market
[Паническо разстройство]
DavidLog
Септември 26, 2024, 12:38:53

Спонсорирани връзки

Страници: [1] 2
  Изпечатай  
Автор Тема: Натрапливи лоши мисли към близки хора  (Прочетена 41870 пъти)
отчаяна
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« -: Февруари 17, 2010, 11:47:37 »

Здравейте момичета,
Изпитвам лоши, натрапливи мисли към много близки хора-да им се случи най-лошото Особено са насочени към моята майка, която страшно много обичам, но на моменти вече се съмнявам в това Лекувана съм от депресии първо с Прозак,а при друга депресия с Флуанксол, Ефектин, не бих казала, че имаше голямо подобрение.Като цяло бих казала, че винаги са били натрапчивите мисли, а не депресия.Посещавала съм 6-7 сеанса при психотерапевт, може би са били недостатъчни, но не се чувствах особено добре след тях и ги прекратих. Моля Ви за съвет-ако някой от Вас е страдал от такива натрапливи мисли-да сподели.В допълнение -това, което изпитвам е много мъчително, раздирам се от обвинения, измъчвам се ужасно.Имам чувството, че никога не ще живея вече нормално. Постоянно си преминават тези мисли в главата ми. след всичките лекарства, които съм взимала съм и напълнявала, което засилва в общи линии състоянието ми. А близките ми са много добри хора, особено майка ми,би направила всичко за мене. Това започна преди 12 години, имаше причини в семейството ми, но мисля, че във всяко семейство има някакви проблеми. Сега би трябвало да съм много по-зряла. Психиатърът ми също е професионалист и ми е казвал многократно, че в действителност не искам това, което преминава в главата ми. но вече не знам това е обсесивно комп.разстройство и е лечимо, но до момента не съм успяла да си помогна. Майка ми знае за това, много ми е помагала, многократно съм и го споделяла, раздирала се е от това, че не може да ми помогне, не знам аз как бих реагирала и дали бих била толкова дорасла да разсъждавам така, ако живот и здраве след време детето ми има такъв проблем.чувствам се много лоша.Посъветваха ме да започна когнитивно повед.терапия. Изкарала съм 4 сеанса понякога съм по-добре, като прояснение, но пак изпадам в дупка , не мога и да спя, не мисля реално-чувство за безнадежност, че не обичам близките си, че искам нещо лошо да им се случи,чувство за вина, но било нормално след първите сеанси. Ще съм Ви благодарна, ако някой е имал такъв проблем да сподели. В момента не пия никакви лекарства, само терапия.Могат ли да се изкоренят изцяло...Не мога да спя ... Имам страшни страхове.. Някой бил ли е  така и как се е излекувал? Изпитвам такива мисли и към хора, които харесвам и обичам.
Активен
Mariana
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 3


Профил
« Отговор #1 -: Февруари 17, 2010, 12:47:57 »

Здравей,отчаяна! Това за което пишеш ми е познато.От известно време, когато ме обхванат подобни мисли, аз не им се съпротивлявам, а ги пускам да ме обхванат напълно. Този начин леко намали напрежението ми. Опитай и ти да го приложиш. Когато те обхване някоя натраплива мисъл ти не се съпротивлявай, не се мъчи да я отхвърляш и да не мислиш за нея, напротим анализирай я внимателно, дори и тя да има ужасен смисъл, позволи и да те обвземе. Така ще намалиш напрежението и тревогата. Като всеки ден повтаряш това упражнение.
Разбрах и друго, натрапливите мисли, всъщност показват колко обичаме и държим на близките ни хора, едва ли не с тези мисли ние "проверяваме" мозъка да не би да сбърка нещо спрямо тях. Пожелавам ти успех!
Активен
отчаяна
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #2 -: Март 07, 2010, 11:15:44 »

Скъпа Мариана, а изпитваш ли чувство за вина и ако изпитваш, как се справяш с него?Защото дори , когато мислите намаляват изпитвам жестоко чувство за вина и тежест в главата.
Активен
some
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил Ел. поща
« Отговор #3 -: Март 09, 2010, 05:07:08 »

Здравей отчаяна, не се отчайвай, а се бори. Приятелката ми има обсесивно компулсивно разтройство и доста изчетох по въпроса. За мен истината е, че 2 фактора могат да ти помогнат, като по-важният са медикаментите, което означава, че задължително трябва да намериш добър психиатър, който да ти предпише най-подходящото лекарство или лекарства в съответната оптимална доза. По мое непрофесионално мнение границите между различните диагнози в психиатриата са доста размити. но се успокой, че ако наистина това е точната ти диагноза, тази болест е лечима. Като медикамент може би би могла да опиташ с едно старо но долро лекарство - Лепонекс, също и със Солиан, за Рисполепт не съм сигурен, но задължително след лекарска консултация и лекарски контрол.
Мога да ти препоръчам д-р Ева Стефанова от правителствена болница, тя е опитна лекарка, с дълъг стаж на 4-ти км и д-р Анета Аничкина, работи частно, уверявам те, че и двете са достатъчно добри и имат преценка и верен поглед към нещата. предполагам, че някъде из интернет е възможно да се намерят телефоните им.
Освен лекарствата много важен е микроклимата в семейството и взаимоотношенията с поне 2-3 приятели извън семейството, които са достатъчно близки и интелигентни, за да бъдат запознати с проблема, важен е целият начин на живот, общуването с хора и отношението към заболяването. Не се лишавай от удоволствия - танци, любим спорт, разходки, филми, излежаване ако щеш, музика, каквото си харесваш. Ако си в състояние да работиш - работи и печели някакви пари. Не се предавай, вярвам че ще се опревиш, желая ти успех. Сънят поне 7-8 часа на ден също е важен, ако можеш да спиш повече - спи, сънят е добро лекарство за такива заболявания.
Скорошно оправяне!
Активен
toni_d
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 197



Профил Ел. поща
« Отговор #4 -: Март 21, 2010, 12:17:10 »

не се съпротивлявай става по-лошо просто се отпусни и приеми налудничевата мисъл тя не е страшна сама по-себе си от теб зависи всичко, трябва ти и друг психолог и други лекарства, най-добре пробвай при няколко психолога и виж пр кой се чувтваш по добре. най-важното поддържак комуникацията с майка си и с близките си много е важно споделяй.
Активен
орлин баев
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 23



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #5 -: Май 14, 2010, 04:59:12 »

Здравейте!

Една английска поговорка, която добре приляга на ключовия фактор в пораждането и поддържането на ОКР (натрапчива невроза): "Да се бориш за мир е като да се чукаш за девственост!" Smiley . Макар и леко пиперлива, поговорката е добра метафора за случващото се при ОКР. Колкото повече отхвърляш, отричаш и се бориш с мислите, толова повече те растат, расте тревожността, както и нуждата от защитни ритуали! ...

Ето статия, която може да бъде полезна: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/05/11.html

Слагам извадка от статията:

"Някои типични натрапчиви мисли и негативни интерпретации:

- На любяща майка: „Ще прережа гърлото на детето си!”. Визуални мисли: „Сега ще му смачкам главата!”, „Искам да умре!”

Интерпретация: „Аз съм ужасна майка щом мисля и виждам тези неща! Аз съм изродка! Трябва да спра тези мисли на всяка цена като се напрегна още и се контролирам още повече! Трябва да си казвам защитните думички и да правя онези защитни движения по-често!”

- На добър грижовен баща: „Ще изнасиля две год. си дъщеричка!”

Интерпретация: „Аз съм някакъв ужасен извратеняк и отвратителен педофил! Щом си го мисля, значи наистина го искам! Не си вярвам и вероятно ще го направя наистина, защото щом имам такива мисли и не мога да ги спра, съм слаб нещастник! Трябва да се напрегна и изгоня тези мисли. Не се напрягам достатъчно! Виновен съм и ме е срам ужасно от себе си! Трябва да почна да ходя на църква да се очистя от дявола, който ме е завладял!”

- На обичаща съпруга си жена: „Ще го намушкам хиляди пъти с нож!”

Интерпретация: „Като нищо да го направя наистина! Щом си го мисля, значи съм някаква побъркана и извратена демонка! Аз съм толкова слаба, че не мога да изгоня демонските мисли! Трябва да се кръстя повече и по-често, навсякъде и по всяко време! Господи, прости мене грешната и слаба престъпница. Колко съм отвратителна, мразя се! Трябва да отида пак на църквата да се поклоня сто пъти пред иконата на свети Георги!”

- На свръхморална жена: „Аз съм мръсна курва, мъжете постоянно ме искат и аз също ги искам, защото съм мръсна курва!”

Интерпретация: „Ето, тези мисли на желание ми минават през главата. Аз съм безкрайно мръсна и безполезна – не мога да се контролирам, пълно нищожество съм. Цялата съм мръсна, просто мириша, не се трая самата себе си. Ето, оня пак ме погледна и ме желае, а аз тъпата курва също го желая! Ненавиждам се! Трябва да се напрегна и да преборя тези мръсни мисли. Трябва да се накажа някакси. Иска ми се да се махна и да няма никакви мъже наоколо. Защото ме искат тъпите изроди и ми се иска да ги пречукам всичките. Аз съм някакво мръсно неспособно да се контролира чудовище! Сега ще направя три седмици глад на вода и ще ги смачкам всички тези мисли!”

- На религиозен вярващ: „Мразя Господ и Той ме мрази!” – образни мисли как Исус прави секс с прасета и т.н.

Интерпретация: „Аз съм пълен грешник! Господ вижда ужасните ми мисли и ще горя в ада! Самият Господ вече ме е анатемосал! Аз съм провален безверник, слаб във вярата грешник. Трябва да се покая с повече кръстене, поклони, пост и молитва! Аз съм виновен и прокажен отвътре! Не се старая достатъчно. Трябва да изгоня сатаната, да преборя тези мисли и да се напрегна още, за да контролирам себе си като великите светци. Но аз съм жалък и неспособен. Мразя се, мразя Господ и той ме мрази и ме е отхвърлил!”

- На изключително чиста и подредена жена: „Ще се заразя! Ще заразя другите!”

Интерпретация: „Всичко наоколо е мръсно. Бактериите и гадните микроби дебнат отвсякъде. Хората постоянно са мръсни и ще ме заразят ако се докосна до някой. Аз също трябва много да внимавам да не пипна някого, защото съм мръсна и ще го заразя! Трябва да се мия още и още и да се къпя. Пак и отново и отново!”

- На свръхподреден човек: „Трябва да проверя отново дали заключих вратата и спрях котлона! Трябва да внимавам да стъпвам по плочките в точно определен ред и последователност!”

Интерпретация: „Този свят е ужасно опасно място! Не мога да вярвам на никого! Не вярвам и на себе си! Целият живот сякаш се е наговорил, за да ме нарани и да ми причини катастрофа и злополука! Когато проверя вратата и я отворя и затворя точно седем пъти, само тогава мога да имам някаква гаранция. Така прочетох в онова езотерично списание – че седем е специално число. Трябва да внимавам за стъпките си да са в точно определен ред. Ако ходя как да е, ще се случи нещо много лошо – с мен и близките ми!”

Типични негативни интерпретации (принципни, общи и характерни за ОКР като цяло) на обсесивните мисли:

- „Да го мисля е толкова лошо, колкото да го правя!”
- „Щом си го мисля, значи съм лоша и вероятно искам да го направя!”
- „Щом си го мисля, значи ще стане. Мислите непременно се случват!”
- „Щом си го мисля, вероятно ще се случи и съм отговорен да го предотвратя като постоянно съм свръхнащрек, боря се с мислите и правя защитния си ритуал!”
- „Това, че си го мисля, показва, че съм пълен боклук, чудовище и адски изрод!”

Според Пол Салковскис основната насока на когнитивната интервенция при ОКР, е работата по реструктуриране на интерпретацията на автоматичните натрапливи мисли! Това тълкуване се извършва във вътрешния диалог на човека. Вътрешният диалог, функционално погледнато се осъществява в работната памет/ съзнанието на индивида. Автоматичните натрапчиви мисли достигат до работната памет от базовите убеждения в когнитивните схеми – от дългосрочната памет, несъзнаваното. В когнитивната психотерапия освен чрез анализ на психичните движения „тук и сега”, както и на ранните години, до несъзнаваното се достига директно чрез техниката на „падащата стрела”. В течение на практиката ми ми направи впечатление фактът, че негативната интерпретация на натрапливите мисли често силно се припокрива с базовите убеждения на индивида. Тоест, негативната интерпретация на натрапливите мисли във вътрешния диалог практически съдържа и отразява в себе си въпросните базови убеждения/ вярвания от когнитивните схеми в дългосрочната памет/ несъзнаваното. Това означава, че работата върху негативната интерпретация на автоматичните интрузии практически е равностойна на работата по реструктуриране на пораждащите ги когнитивни схеми. Функционално разлика няма. Ние, като психотерапевти, за съжаление няма как подобно на мозъчните хирурзи да разтворим мозъка и да работим точно с една или друга структура...

Основният етиологичен и поддържащ фактор при ОКР и здравната тревожност се явява борбата с иначе естествено появяващите се негативни мисли. Именно тази борба води до психичните механизми отричане и дисоцииране на наситените с тревожност психични компоненти-мисли в несъзнаваното. Тревожността расте невротизиращо, мислите стават все по-чести и силни, което създава тези тревожни/ соматоформни разстройства.

Професор Пол Салковскис се пошегува относно този процес с британската леко пиперлива шега: „Да се бориш за мир е като да се чукаш за девственост!” Smiley

Важна част от психотерапията е воденето на осъзнаването и разбирането на пациента на когнитивния механизъм на случващото се в него. Осъзнаване на нормалността на появата на негативните мисли, коренът на възникването им и „горивото’ в огъня на усилването и поддържането им!

Какво се случва например при майката, която има обсесивни мисли за нараняване на детето, което толкова обича? Има ги именно защото го обича! Ето как проф. Салковскис обрисува процеса: Нощ е! Детето не спира да плаче, а мама не е спала вече три дни. Цялата е подпухнала и много изморена. Съпругът хърка в съседната стая. Мама обича детето си силно. Умората обаче е смазваща. Бебето заспива за малко и майката също се отпуска. След няколко минути обаче то заплаква отново. Майката се сепва и в изтормозената и от умора душа се появява ужасната сцена как души детето си до смърт. Мисълта е силно примесена с ярост. Майката обаче обича детето си невероятно силно. Самата и мисъл за това я изплашва силно и тя с всички сили се опитва да я изгони. Самата интензивност на тревожността на неприемането и обаче вече я е записала дълбоко в дългосрочната памет. И мисълта започва да се появява. И все по-често. А жената да се бори срещу нея отхвърляйки я. Отричането на мисълта се изразява в силно негативната интерпретация на появата на такива мисли: „Щом ми е дошла такава мисъл, значи съм ужасна майка. Аз съм чудовище. Щом си го мисля, значи наистина бих могла да го направя – не си вярвам вече. Аз се провалих като майка и като човек въобще! Това, че ми минават тези мисли е толкова лошо колкото и да се случи наистина. Аз съм слаба и не мога да контролирам извратения си ум.” Интерпретацията е наситена с вина, срам и страх, отчаяние и тъга при неуспешните опити за „преборване”, за „изгонване” на нежеланите мисли.

Всъщност едва ли има човек, който да няма мисли свързани с насилие или със страх от заразяване или погнуса от неподреденост и т.н. Просто реакцията на хора, приемащи такива мисли като нормална част от работата на когницията и на тези, кото се борят с тях, е различна. Гореспоменатата майка има такива мисли, не защото е лоша майка, а именно защото е твърде добра майка. Тя обича детето си истински и затова се противопоставя на всяка, дори и ментална заплаха. Въпрост е, че появата на подобни наситени с насилие мисли са нормална реакция на старите ни мозъчни структури. Тази реакция обаче е подсилена от често твърде контролиращия перфекционистичен характер/ личностов стил/ правила и допускания на хората с ОКР.

Древните ни мозъчни структури реагират по същия начин, по който са го правили преди милиони години. Представете си една малко по-различно изглеждаща древна жена в джунглата. Тя носи детенцето си в ръцете си. При всеки най-малък шум тя се оглежда. В миналото си тази жена е виждала и преживявала нападения от дивите зверове. Преживявала е и нападения на съседните племена, в които може би едва е оцелявала или е наблюдавала смъртта на свои съплеменници. Виждала е как деца са убивани. На нея самата вероятно и се е налагало да убива, за да оцелее. А понякога ловува с мъжа си и му помага в убиването на животни. Виждала е и преживявала много смърт и знае, че смъртта постоянно дебне и миг разконцентриране може да струва живота и. И на детето и. А тя го обича. Има майчин инстинкт. И е готова дори да се жертва за него. За да я предпази от опасностите, умът и при най-малкия шум проектира сцени с изскачането на хищници или врагове и смъртта на детето. Умът и го прави именно, защото тя обича детето си – като защитна реакция, за да предвиди всяка опасност и да го предпази.

Сега си представете, че тази древна жена се е пренесла през времето и е поставена на мястото на споменатата от нас будуваща майка. Тази жена има точно същото подкорие като древната жена. Дори мозъчната и кора, най-развитата и процесираща когницията част, е само малко по-развита от тази на древната жена. Просто социалният контекст е различен. Характеровите правила/ допускания на хората с ОКР обикновено са доста ригидни, свръхконтролиращи, максималистки. Жената отчаяно има нужда от сън. Липсата му е заплаха за собствения и живот. В същото време тя иска да бъде перфектната майка. Перфекционистичния характер по начало носи голям заряд от агресивни импулси и е подлежащ от наситени със страх и вина базови убеждения – просто „летвата” на изискванията е прекалено високо вдигната и рядко е напълно прескачана. Очакванията за средата са наситени с „така трябва” или както се изразява Алберт Елис, с мастербиращ контрол. Сега обаче жената заспива - въпреки очакванията си да бъде перфектната майка. В същото време обаче има нужда от сън. Когато детето проплаква отново, в просъницата и умората контролът на „аз трябва да бъда перфектна майка” е намален. И защитната функция на старите мозъчни структури поражда агресивен самозащитен импулс, насочен към детето като към враг, застрашаващ собствения живот на жената. Ражда се мисълта за нараняване на детето. Тя обаче е нормална и естествена реакция на мозъка на жената – за радост или не, сме несъвършени същества. Имаме и агресивни нагони, несъобразяващи се с моралната ни цензура. Друга майка, поставена при същата ситуация, но имаща различен характер, би реагирала различно. Просто би махнала с ръка на мисълта. Защото има по-малки очаквания към самата себе си, знае че е несъвършена и го приема за нормално. И двете майки обичат децата си. И двете биха имали подобни агресивни мисли. Различна обаче е реакцията им, интерпретацията на тези мисли. Когато перфекционизмът на „така трябва” се сблъсква с нормалната реакция на собствената когнитивна система, свръхконтролиращият характер на първата жена започва безпощадна борба... против себе си! Против естествения защитен механизъм на проекция на опасност с цел защита от тази опасност. В случая интерпретацията на жената е, че тя самата е опасност за детето си. Тя никога няма да нарани детето си - защото го обича! В случая обаче към обичта се прибавя негативната борбено-отхвърляща интерпретация на мисълта и опитите за изтласкването и стават още по-силни. А това превръща нормалната реакция на когнитивната система в обсесивна.

Какво се случва при жената, която има натрапчивости, че ще намушка съжа си? Тя го обича! Дълбоко в себе си обаче не си вярва, по принцип. Затова и компенсаторно е развила перфекционизъм и по-високи изисквания – към себе си преди всико. Разбира се, структурираният анализ на ранните години силно спомага осъзнаването на собствените когнитивни механизми и е ценен психотерапевтичен контекст за промяната на по-интелигентните пациенти. Когато в резултат на нормално междуличностово напрежение между нея и съпруга и старите и автоматично действащи мозъчни структури са породили нормална агресия и тя се е процесирала в мисъл за убийство на съпруга, това е било просто нормална мисъл. Ако сме честни със себе си, всички имаме подобни мисли. Жената обаче е реагирала свръхконтролиращо, отричащо мисълта – а това я е увековечило, по описаните още от психоанализата защитни механизми. Споменахме ги бегло по-горе. Факторите отново са два: свръхконтролът на перфекционизма и обичта към съпруга. Комбинирани, те се проявяват в негативното тълкуване на обсесивните мисли.

Етиологичният принцип на обсесивно компулсивното разстройство е подобен във всичките вариации на ОКР, затова ще разгледам само още един случай. Как възниква ОКР при баща на малко момиченце, който има натрапчиви образни мисли за изнасилване на дъщеря си? Мъжът обича дъщеря си от цялото си сърце! Възможно е да е гледал по телевизията или интернет за все по-разпространената педофилия. Или да е чел гръмка статия в жълтата преса за баща-чудовище, изнасилил дъщеричката си. Или за майка, предлагаща невръстната си щерка сексуално срещу заплащане. Това го е шокирало и вероятно взаимодействало с някои негови базисни когнитивни убеждения, страхове, неувереност и т.н. (те се анализират индивидуално и са извън обхвата на настоящото резюме). Някой хубав ден след това, докато е целувал или мислил с бащина нежност за дъщеричката си, споменатата примесена с дълбоките страхове на мъжа информация ражда ярка образна и вербална мисъл за изнасилване на детето. Както говорихме, тази мисъл е защитна и нормална. Породена е като част от защитната функция на комплексната ни когнитивна система. Силната любов към чудесното дете, преминаваща през характеровия максимализъм и непознаването на психичното функциониране, поражда мощно отричане. Наситено със страх отхвърляне на мисълта. Интерпретацията на мъжа е от сорта: „Много е възможно да го направя наистина. Не съм сигурен, че нещо в мен не го иска наистина. Аз съм изрод и изверг щом ми минават такива мисли! Мразя се! Аз съм отговорен за дъщеря си, но не мога и на себе си да вярвам! Виновен съм за това, че и мисля такива работи! Аз съм пълна отрепка. Сигурно съм единствения, който има такив амисли за собственото си дете. Отвратителен съм! Трябва да направя максимума, за да изхвърля тези мисли от ума си!” И се започва утвърждаващата ОКР битка на отричането! Всъщност мъжът никога няма да навреди по никакъв начин на дъщеричката си. Самият механизъм на обсесивно отричане изключва това да се случи. Би и навредил, ако имаше психопатна (характеропатна, с личностово разстройство) характерова структура. Тогава обаче не би развил натрапчива невроза!"...

Накратко: появата на негативни мисли е нещо абсолютно нормално. Част е от нормалната функция на цялостната ни когниция! Такива мисли  идват не защото сме лоши, гадни и т.н., а защото целят да защитят! Да зашитят нас самите или обичаните от нас хора. мислите са нормални, а това което при някои хора ги превръща в обсесивни, е реакцията спрямо тях - реакцията на отхвърляне, свръхконтрол, едно голямо ТАКА ТРЯБВА...

С уважение: Орлин

Активен

Smiley Smiley Smiley
ne_pipai@abv.bg
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил Ел. поща
« Отговор #6 -: Декември 04, 2011, 08:50:16 »

Няма страшно мила и аз сам така  от 5 месеца пия ципралекс и сам мн по -добре ще се оправиш това е напално лечимо парво разбери че това е просто страх
Активен
seskata
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 4


Профил WWW
« Отговор #7 -: Март 29, 2012, 11:51:44 »

Има един сайт, където един автор е написал една книга. Тази книга може да помогне, да успокоиш бесовете в теб и да смекчи. Независимо дали човек има депресия и мисли главно в главата си, които не може да пребори, може да го избие на гняв, насилие и други. 
Активен

Ако те връхлитат панически атаки характеризиращи се появата на внезапни мисли за срах пораждан поради някаква причина си казвай: macrofactor.com
Supercell
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 12



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #8 -: Април 02, 2012, 08:52:32 »

И аз съм имал натрапчиви негативни мисли. В основата им лежи емоционалната реакция срещу самата мисъл- страх или друга негативна емоция свързана с нея. Може човек да пробва каква е реакцията му срещу една напълно странична мисъл , която няма никакъв емоционален заряд за него - например " Цвета на тази книга е син" , тази мисъл може да се повтаря 3-4 дена подред- както например когато човек чуе текст от дадена песен и не може да си я изкара от главата. Но след този кратък период мозъкът се отегчава  и мисълта се забравя. Негативната мисъл се повтаря защото тя е станала проблем , има емоционален заряд, мозъкът го приема за важен проблем за решаване и постоянно ще я превърта отново и отново. От тук следва че когато негативната мисъл се изчисти от емоционален заряд - тя ще бъде забравена, заместена от по-важни (по-силно емоционално заредени от нея ) мисли. Аз знам за два начина това да бъде постигнато. Първият начин е човек да задържи мисълта нарочно - да се опита само мислейки си за нея (поне 5-10 минути) да я материализира. Мозъкът ще схване идеята че няма нищо страшно, защото това е просто мисъл. Но това не може да се случи докато човек се опитва да се съпротивлява на мисълта и да я избягва- това е сигнал за мозъка за опасност- когато мисля за това се чувствам зле, страх ме е, когато не мисля за нея се чуствам добре в безопасност съм. Аз комбинирах този метод (който е вид подход в невро-лингвистичното програмиране), с техниката за емоционална свобода за себе си и така процеса беше по-лесен и бърз. По същия начин действат и паническите атаки- голям аспект от тях е страха че симптома който се появява ще предизвика някакъв силен негативен резултат (дори смърт). А самата паническа атака е нормалната реакция на борба или бягство , но в случая, рефлекса бива активиран от този силен страх който човек има от симптомите й.
Активен
hpjon
Гост
« Отговор #9 -: Април 02, 2012, 09:44:38 »

Здравей, Supercell

Много ми хареса това, което пишеш за натрапливостите и страха.

Сам ли достигна до тези идеи?
Активен
Supercell
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 12



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #10 -: Април 02, 2012, 09:53:40 »

На база на разнообразна информация която съм , чел, слушал и гледал и моят личен опит- това идва като синтез.  Smiley
Активен
hpjon
Гост
« Отговор #11 -: Април 02, 2012, 09:57:55 »

Чудесно! Smiley Макар и това да е по-дългият път, все пак е правилния.

Предполагам, че какъвто и проблем да си имал си се справил с него. Ще ми е интересно, надявам се и на останалите тук във форума, да споделиш повече - откъде си тръгнал и докъде си достигнал в самостоятелната работа с тази проблематика.

Активен
Supercell
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 12



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #12 -: Април 02, 2012, 10:37:46 »

При мен проблемите тръгнаха от вид социална фобия, която развих още в детската градина - страх от уриниране в обществена тоалетна. През годините фобията се засили и набра скорост. От 0 до 10 аз бях 10- това означава че нямах проблем само когато съм сам в нас - при всички други ситуации имах проблеми с уринирането. След 8-клас в училище не ходех до тоалет - просто защото знаех че е безсмислено - няма да постигна никакъв резултат- само ще изпитам страха отново. Поради страха - тялото се стяга от там и пикочният мехур и процеса става невъзможен физически.
Допълнителен неприятен ефект от това е - много честата нужда за уриниране която се появява - в резултат на несигурността и страха и социалната фобия. И този проблем много ме ограничаваше в контактите ми с другите хора - не можеш и да си помисля да го споделя с някой друг. Когато станах на 18 години започнах да чета литература в тази насока, за да намеря начин да се справя с проблема си. Четох книги за подсъзнанието, силата на вярванията , мислите и.т.н Запалих се по мотиваторството- Лес Браун, Тони Робинс и други. През 2010 година си поръчах книга от чуждестранен автор, която беше специално за моята фобия, но 80 % от съдържанието и беше насочено към безпокойството и паническите атаки- това през което беше минал автора на книгата. Запалих се много по Норбеков и дълго време препрочитах книгите му. Но от всичката информация която прочетох изградих и страх от собствените ми негативни мисли- защото навсякъде се повтаряше как мислите стават неща и се матеарилизират в тялото. От там се появиха и натрапчиви мисли. Преди година започнах да се занимавам с тес (техниката за емоционална свобода) . Можеш да видя как работи, но така и не успявах да се справя с някои от основните си проблеми с нея. Най-добре виждах как работи, когато я прилагах върху някой друг. Като че ли все за мен не работеха добре нещата. Но навлизайки по-надълбоко в техниката успях да постигна и лични резултати с нея. Успях да премахна страха от негативните мисли.
Успях много да си помогна и с честата нужда за уриниране , която пак е на емоционално ниво- използвайки тес, до  голяма степен редуцирах фобията  и вече съм сигурен че в съвсем скоро време напълно ще преодолея и нея. Прогреса е геометричен колкото повече навлизам в техниката - толкова по-добри резултати постигам. Тук давам едно видео с тес и човек с панически атаки.
http://www.youtube.com/watch?v=g493ASBpb2A&feature=plcp&context=C440f721VDvjVQa1PpcFPJZrNoUaZC03wa8ngV7YDxny8hcYLMQLQ%3D
« Последна редакция: Април 02, 2012, 10:40:14 от Supercell » Активен
hpjon
Гост
« Отговор #13 -: Април 02, 2012, 10:50:02 »

Цитат
Но от всичката информация която прочетох изградих и страх от собствените ми негативни мисли

Трябва да знаеш, че това, което казваш е съвсем нормално да ти се случи. И между другото поздравления за това, че се ориентираш какво става с теб. В една психотерапия този момент е избегнат, но когато работи човек сам със себе си е често срещано.

От това, което чета съм сигурен, че ще се справиш с фобията си. Все пак ако имаш проблеми можеш да се консултираш в някакъв момент с терапевт.
Спомена преди малко, че си чел и НЛП техники. Те ще ти помогнат доста за справянето точно с фобията. Р. Бандлър има чудесни издадени на бг език книги по тези въпроси.

 Историята ти е вдъхновяваща и за да стане съвсем впечатляваща съм сигурен, че ще докараш нещата до успешна развръзка Smiley

Искрено ти желая успех!
Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #14 -: Април 02, 2012, 12:54:01 »

-
« Последна редакция: Януари 14, 2013, 01:05:04 от DG » Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1