ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[кикирики]

Здравейте на всички!Много се радвам,че Радостина се включи!Много ще съм щастлива като стане готова книгата ти(извинявам се,че пиша на ти)да се сдобия с нея по какъвто и да е начин .Благодаря Ти предварително за усилията които полагаш да помогнеш с това;което знаеш!А то помага(да чукна на дърво!)

[vassso]

от известно време сам по добре в смисал не получавам ПА спрях да пия и хапчета пия само едни капки билкови и уж сам по добре . Преди години имах ПР и пак така ми мина от самосебе си от веднъж и то точно като се отчаям съвсем и си мислия че вече ще се мре и то ме отпусне. Но проблема сега ми е агорафобията има дни в които сам супер ходия почти навсякаде, но са мн рядко след месец съм на свадба и от сега се чудя как ще отида . Ако ниякои се е справил с агорафобията да сподели,пробвал сам например по малко да излизам и всеки ден все повече но един ден ако сам добре и ида примерно с колата до някаде сам ,направо го смятам за постижение. Но на следващия ден всичко е различно немога до пред блока да сляза.

[reni1506]

Ще ти дам няколко трика,които аз използвам.Не винаги проработват,но поне се придържам към тях.Следвам примера със сватбата и по точно стоенето в ресторанта.Църквата и ритуалната зала не ги броя,защото винаги може да се измъкнеш,че не ти се стои.
Така...за ресторанта:
1.Успокоителните винаги са ми в чантата.
2.Не пия алкохол,защото ако се наложи да пия успокоително,не може да се комбинират.
3.Успокоявам се,че ако ми стане зле,мога да ида до тоалетната,да си намокря лицето...
4.Винаги мога да изляза на въздух.
5.Гледам да ми е забавно,да разговарям,танцувам....това е най-успешния начин да забравя за ПР.
6.Опитвам се да се почувстам като у дома си.Казвам си,че вкъщи с нищо не е по различно от тук.
7.Ако все пак ми стане много зле-пия си хапчето и чакам да подейства.Естествено за веселба вече не може и да става дума...
8.Ако не мога да си тръгна,си казвам:"Все пак не съм сама..и да припадна,все някой ще ми обърне внимание."
9.И като последно си повтарям думите на една моя позната психоложка:"Паниката е въпрос на избор и тя трае само един миг..бориш се или не,тя си отива така както е дошла.".Естествено всички знаем,че не е точно така,но аз си го повтарям..
10.И не на последно място-сядам на място,от където лесно се излиза...въобще не могат да ме напъхат заклещена в някой ъгъл!!!

А това,че един ден си добре,един-зле...мисля,че при повечето е така...включително и при мен.

[skorpi]

vassso, при мене е същата работа. И аз както обикалям като гламава, така на сл ден може да не мога и до долу да сляза. Освен с излизане, няма с какво друго да си помогнеш, но съм сигурна, че го знаеш. Гледай да не се застояваш. Ако не ти е много добре някой ден, остани, но не протаквай. Само да получиш по-светъл период, веднага се възползвай! Иначе така ще се закотвиш, че няма измъкване!

Но проблема сега ми е агорафобията има дни в които сам супер ходия почти навсякаде, но са мн рядко след месец съм на свадба и от сега се чудя как ще отида ./quote]

Да не сме на една и съща сватба  

[Stareternity]

Аз като излизам, винаги в джоба си държа няколко таблетки Атаракс - от много време не ми се е налагало да ги ползвам. За всеки случай си нося и дебитната карта - там ми е написано името - че ако "нещо" стане, да ме намерят по-лесно, ха-ха-ха...  . Хайде, че отивам да карам колело, сигурно отстрани изглеждам като пияно водно конче...

[vassso]

този атаракс помага ли на мен ми го исписваха ма така и не го пих

[Stareternity]

този атаракс помага ли на мен ми го исписваха ма така и не го пих

:
  Ами това са ми изписали, може и да помага при ПА, може и само да съпътства процеса, докато си отшуми от само себе си. Кой да ти каже? Доколкото ми е известно, поне помага на подсъзнанието, че не си "обезоръжен".

[Little Овненце]

Аз лично от Атаракса спя като пън  . Макар, че при едно среднощно ходене в спешното,поради появила се ПА ми казаха там, че било много слабо. Но не е хич така, те там освен диазепам нищо друго не знаят. От Атаракса вземам половинка преди лягане и спинкам. Дълго време и аз се мъчих да не посягам към него, но моя психиатър ме увери, че добро лекарство, да не се притеснявам да си вземам нощно време.

[Sonya_85]

Zdraveyte Radostina!Parvo sajalqvam mnogo,4e pisha na latinica,no nqmam kirilica za koeto Vi molq da me izvinite!Iskam da VI kaja,4e vashata istoriq mnogo me trogna!Prosto ostnah bez dah za kaakv kuraj i borba stava vapros!Az sum na 25 godini i se borq ot okolo 5 godini s PR...Jiveeh v Germania i 4ueh tam,no bqh prinudena da se pribera v Bulgaria ot vnezapni krizi,strahove da izlizam i da badq sred hora!Posledvaha poseshteniq pri nai-razlichni lekari,vseki kazva razlichno i ti dava razli4ni lekarastva,edniq ot koyto me vkara v psihiatriqta,4e tam mi obarkaha hap4etata i beshe nai-ujasqvashtite dni v jivota mi!Panikite prodaljavat iz4ezvat...Pih vsqkakvi hap4eta,dori Seroxat bqh mnogo zle ot strani4nite mu efekti i go sprqx,Xanas sashto....predi godini beshe nai-strashnata mi panika v samoleta za pyt kym Bulgaria....Imah 4uvstvoto,4e 6te umra vatre-sarcebiene,zadushavane,izpotqvane..i fakta,4e ne mojesh da izleznesh ot samoleta ,dokato ne se prizemi...Ottogava imam strahove ot samoleti!Obucham da patyvam s moya priqtel dvamata,no ne moga da si pozvolq da se kacha na samolet,a iskam da posetq tolkova mesta,iskam da se izpravq sreshtu tozi strah,pisna mi da jiveq v tezi maki i da gledam jivota 4eren!A vsashnost toi e prekrasen!Kupih si adski mnogo knigi da cheta,v momenta rabotya i piq Rivotril ot 0,5 mg...Ot vreme na vreme polu4vam tezi paniki saprovodeni s tejest v korema,sarcebieme,izpotqvane na dlanite,jelanie za plach i strah,4e 6te umresh ili 6te ti se slu4i neshto..ponqkoga se strahuvam da ida s priqtelq si nqkade da noshtuvame izvan grada!Celiqt tozi koshmar ne go pojelavam na nikoi!Ppih kakvi li ne lekarstva i nishto i nishto ne pomaga!Sega sum na Rivotril,koyto me poddarja,no az iskam dete taka 4e skoro trqbva da go spra i tazi misal me vludqva,kakto i misylta kak 6te se spravqs panikite kato imam dete?Sas cqloto si sarce i dusha iskam tova da otmine,da se po4uvstvam spokoina i da se izpravq sreshtu tovai da mu kaja MAINATA TI az sum po-silna,nqma da me komandvash ti men,a az teb!Ponqkoga mi se stryva nevazmojno da imam jivota,za koyto mechtaq!Pozdravi ot men i neka koyto iska da mi pishe!Izvinqvam se otnovo za latinicata..

[lemana]

Здравейте! Попаднах на една много интересна статия, която ме накара да се замисля още повече и реших да я споделя с вас, надявам се да ви е от полза.

П.А. са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш!
При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората – то е толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече!

[Stareternity]

Препоръчвам:
Overcoming Anxiety for Dummies
Cognitive Behavioural Therapy for Dummies
Obsessive-Compulsive Disorder For Dummies

[Ema]

Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция!

  Това ми звучи перверзно. Как може да обичаш страха си? 
  Ако има такъв, който наистина, ама наистина  е заобичал  страха си, да ми се обади. Ще го заведа на ресторант

[lemana]

Не го приемай буквално. Просто трябва да се научиш да живееш със страха си и така той ще изчезне от самосебе си. Поне аз така мисля, всеки има право да го тълклува както иска.

[epasha]

 Здравейте на всички и от мен още един човечец търсещ вътрешен мир и спокойствие.Преди две седмици попаднах в този форум търсейки обяснение на състоянието в което съм.От дете си имам едни кофти периоди в които се чувствах странно но си ги обяснявах като настинка,по изнежен така да се каже.От както се ожених преди 10 години се появиха паник атаките.Обикалях по доктори - невролози, психиатри всеки ти дава някакви хапчета успокоявате за момент и те "напраща"  да се спасяваш.Правил съм си много изследвания  изследванията показват че съм в перфектно здраве а аз си знам вътрешно какво ме яде.От миналата година ходя на психолог който ми обясни че замайването , чувството че губиш контрол  ,че умираш  това са паник атаки. Не ми е поставена диагноза паническо разстройство но от състоянието в което изпадам и в търсене на болестта която ме мъчи стигнах до извода, че можеби страдам и аз от паническо  разтройство.Предполагам че на всеки в тозе форум му е писнало да чете   оплаквания от страдащи хора  и  иска да прочете нещо окуражаващо го.  Но можеби това е начинът на човек да му олекне като напише няколко реда или си искаже мъката на някой.Истината поне за мен е ,че трябва да променим ъгъла  от който гледаме на нещата иначе ще се въртим в един омагьосан кръг.Поне аз се чувствам така.Докато не изгоним страха от душите си  нама спасение от паниката.Така като го пиша ми се струва лесно но като се появи онова състояние в което имаш чувствота че се задушаваш и умираш се оказва ,че не е толкова лесно.

[skorpi]

Така като го пиша ми се струва лесно но като се появи онова състояние в което имаш чувствота че се задушаваш и умираш се оказва ,че не е толкова лесно.

Защото това не става по пътя на убеждението, а на осъзнаването.