ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[skorpi]

страх да не полудея

Дали наистина може да се полудее...ще видим.

Страхът от полудяване е симптом на ПР. Натрапливостите, че ще нараниш себе си или другите също - явно при теб тревожността не изчезва, а се мести. Това показва,че имаш още работа.

[didi]

Здравейте момичета и момчета.Вече мина почти месец от операцията на мама/оказа се ,че разсейки има.../и аз още се държа да не полудея.За това ми помогна зет ми/на сестра ми мъжа/,който през три години се раздели с брат,сестра, съпруга, баща и майка.Вземам го за пример,разговарям с него и се опитвам да бъда силна като него.Наясно съм какво предстои и се надявам когато момента дойде да бъда силна доколкото мога за да не изпадна в дупката в която бях след загубата на сестра ми и братовчет ми.

[кикирики]

Да ,scorpi имам много работа по себе си;но продалжавам-няма да се отказвам.Didi,знам какво пеживяваш-баща ми си отиде преди няколко месеца от рак.Сила и кураж ти пожелавам.

[Ari]

Диди, съчувствам ти и те разбирам напълно!Вярвай, че съдбата ни изпраща такива изпитания, които можем да издържим. С теб съм и те подкрепям!

[didi]

Благодаря ви момичета,знаех,че ще получа подкрепата ви .Тъйкато не излизам никъде сега  ,въпреки ,че не пиша често,ви чета всеки ден и някакси не се чувствам сама в този труден за мен период.

[Ari]

Диди, зная, че ти е тежко, но опитай да не се затваряш в себе си . Излизай, така ще освобождаваш и негативната енергия, която се натрупва в теб. Защото човек, когато се затваря натрупва много болка, която допълнително го травмира, плюс тежката ситуация. Споделяй болката, не се въздържай.

[didi]

Ари ,знам че трябва да излизам,но сега е просто невъзможно.Аз съм денонощно до мама,тя вече неможе и да става,от вчера има и болки .Излизам само на терасата да пуша.....Колкото до споделянето....да разговарям със съпруга ми, дъщерите ми, зет ми ,но каточе ли не ми е достатъчно,те всички ходят на работа и времето което прекарвам с тях ми се струва като миг.Когато имам свободно време го прекарвам пред компютъра.....и най-вече във форума.

[кикирики]

Здравейте мили момичета и момчета!Ето какаво се случва с мен-много по добре съм;продължавам по програма всеки ден.Разхождах се в голям магазин-вс.беше о.к.Натрапливите ми ми сли вече не са толкова ужасяващи;но все още плашещи.Май заради тят забравих да се страхувам;когато съм сама.Ипри все че не съм полудяла все още и не съм се наранила себе си или детето-сигурно никога няма и да се случи!Знам че това са само натрапливи мисли;но и на тях ще им видя сметката!

[Радостина М]

Здравейте всички, смели хора в този сайт! Здравей, Кикирики!

Извинявам се, че не съм писала от дълго време, но имам причини за това. В момента пиша книга Как да се справим с паническо разстройство, която обхваща целият ми жизнен и професионален опит и всички изпробвани методи за работа със себе си. Тя ще включва както теория, така и практика, както научни изследвания, така и духовни, но най-вече - моето лично преживяване и изследване на страха и тревожността. Много съм вдъхновена, постоянно откривам нови неща! Но се надявам най-вече по този начин да допринеса в живота на всеки един от вас да настъпи някакво подобрение - нещо, в което съм сигурна! Така че, очаквайте скоро новини. Със сигурност ще ви информирам, когато публикувам книгата. Надявам се това да се случи в идните месеци.

Поздрави, усмивки и нека съзнанието бъде вашата пътеводна светлина!

[skorpi]

Браво, Радостина! Много хубаво, че си решила да го опишеш, още повече, че работиш добре с думите и със сигурност ще има какво да се прочете. Замислих се, ако всеки с ПР напише книга за собствените си преживявания, колко ли тома романи ще се получат

[Ioan]

 Повечето от написаните ще бъдат романи на ужасите .

[reni1506]

Повечето от написаните ще бъдат романи на ужасите .

Да,така е,но може би само началото.Или не само началото,а до момента,в който осъзнаеш какво се случва с теб и защо се случва.Наистина мога да кажа,че ужасът,който изживях се равнява на смърт.Но после започва прохождането.Учиш се на всичко от начало...дори как да дишаш.Сякаш никога не си живял....Трябваше да се науча на това какво е радост...какво е спокойствие...какво е желание за живот.И сега е много по-различно....наистина е различно.Може би звучи травиално,но е така..Не че съм се оправила,но за първи път съзнанието ми е ясно и осъзнато.

[Ioan]

 Пожелавам ти да се оправиш, на теб и всички страдащи от това нашето "състояние, а не болест", както го нарича моят психиатър .
 Само човек, които не го е изпитал, може да нарече десетките и стотици смърти, които преживяваме ние, състояние .

[skorpi]

Само човек, които не го е изпитал, може да нарече десетките и стотици смърти, които преживяваме ние, състояние .

Точно. И хич да не ми обясняват, че "знаели" - знаят, друг път! Мислят си, че знаят. Едно е да гориш в Ада, друго е да съчувстваш на пържещите се Нищо, което не е преживяно от личен опит, не може да се сравни с което и да било предположение и състрадание. Никога не бях се замисляла колко необходимо ни е да имаме две ръце и колко малко неща можем да правим само с една, докато един път не си счупих дясната. Преди това съм виждала много хора със счупени ръце, но и представа съм си нямала какво е... така че не е въпрос на алтруизъм, те не са виновни, че не знаят какво е. Виновни са, че мислят, че знаят и го заявяват. Ако е състояние, а не болест, психиатърчето защо изписва хапчета? Профилактично ли?

[Ioan]

 Да са живи и здрави, да ги има психиатрите, но те, ако не са били с ПР, няма как да знаят какво е! Те всички месари щяха да са кучета, ако учеше с гледане . В момента съм с пулс над 100, пръстите ми са на сънната артерия, броят ли броят тупканията . А докторите казват, че съм здрав, имал съм само "състояние" .....