ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[t.todorov]

Изцяло съм съгласен с вас.  Само искам да ви поправя, че personal devolement е модерното наименование на старомодната психотерапия с леки изменения като сетинг и много изменения като резултат (за съжаление отрицателен), за да може да се практикува от не толкова обучени треньори, или коучове, вместо от терапевти. Използват се смесица от похвати от психология, психотерапия и други техники. Няма как психологията да е част от personal devolement. Тя не е част от нищо, защото е самостоятелна наука.

Страха от смъртта е винаги един много неясен и трудно съзнаван страх. Той винаги минавва през много метаморфози. Един се страхува да не падне от високо, друг се страхува да лети със самолети. Всичко това е страх от смърта. Защо хората с ПР се страхуват от смъртта точно по този начин? Какво, още от деца се случва с тях за да отгледат този страх у себе си? Кои са ситуациите, в които той се появява? Може ли да кажем, че за всеки историята на страха от смъртта е една и съща? И ако не е, как тогава да използват едни и същи стъпки, за да осъзнаят проблематиката си при положение че биографията, причините, актуалния отключващ конфликт, времето прекарано в това състояние и тежестта са различни за всеки ?
Задавам ви тези въпроси, защото вашите отговори ще са полезни, тъй като сте работила с личността си и нейното развитие.

[Радостина М]

Страхът от смъртта не се преодолява, когато разбереш кога се е породил, кога се проявява, каква е личната ти история, биографията ти и актуалният отключващ конфликт. Да, можеш да го проследиш така и да го откриеш, че го има в теб. Но разбирайки всичко това, той продължава да стои в теб, защото ти неизменно ще умреш един ден. Ето тук надскачаме психологията и попадаме в сферата на личностното развитие, което обхваща не само нея, но и духовните знания за Бог и произхода на света, които се преплитат със съвременните научни открития междувпрочем и всички хора, работещи в сферата на personal development са всестранно развити личности, които съчетават знания от различни области, а не “необучени коучове”, както ги наричате. И точно енергията на обичта, благодарността, прошката, молитвата, вярата, медитацията и т.н. и т.н. все неща, за които съм писала в първите 20 страници от тази тема, лекуват душата ти, защото я насищат с друга енергия и я извеждат на едно ново ниво на осъзнаване на действителността, което надскача в пъти психологията (чието значение не подценявам, държа да уточня).

Има и нещо друго – че в основата на ПР може да стои или страха от смъртта, или нещо, което стои на 2-3% различен фокус на възприятието, все така дълбоко, но с което се работи по същия начин. Ще ви оставя обаче сам да го откриете...

[t.todorov]

"Да, можеш да го проследиш така и да го откриеш, че го има в теб. Но разбирайки всичко това, той продължава да стои в теб, защото ти неизменно ще умреш един ден."

Няма нищо по-естествено от страха от смъртта. Защо обаче при ПР този страх се изпитва без да има реална опасност, заплаха за живота? Защо въпреки знанието че няма такава реална опасност пак се изпитва?

Сега разбирам за какво личностно развитие говорите. С риск отново да ви засегна, ще ви кажа че няма развита страна по света, в която ПР да се лекува с "личностно развитие" отвъд психологията и психотерапията. Виждам, че доста смесвате понятията. Вие искате да се отървете от страха от смъртта? За да се случи това трябва да се отървете и от смъртта. Но в реалността това е невъзможно. Тук в този момент човешката фантазия винаги е била много услужлива - религии, вярвания, задгобен живот и видиш ли смърт няма. Вие не сте преживяла страха от смъртта, а сте избягала от него. До някъде ви разбирам, защото точно това ви е помогнало по някакъв начин. Бихте могла да извървите и по-кратък път към вашето излекуване все пак - традиционния.
Аз доста често казвам на моите пациенти в определен етап от терапията да спортуват, да ходят на йога, но в точно опредлен терапевтичен контекст. Терапията не изключва нищо.

" ... но и духовните знания за Бог и произхода на света, които се преплитат със съвременните научни открития ..."

Точно за това преплитане ви говоря. Пълна шарлатания. Няма такова нещо, като преплитане на наука и религия.
Няма допирна точка между факти и вярвания. Голяма грешка. Вярата в Бог /какво е Бог, какво е определението за Бог?/ е едно, а науката е друго. Едното работи с факти, а другото с вярвания.

Какво стои в основата на ПР е ясно. Науката отдавна го е доказала. Това не е загадка, или догатка, която да се интерпретира от всеки по различен начин. Това просто е факт. Какъв е пътя за успешно лечение също не е загадка, мистерия и т.н.
Аз се възхищавам на вашите вярвания в Бог /както и да се нарича той за вас/ и за произхода на света. Когато обаче изисквате да има последователи след вас не става ли малко, като нова религия?

Ето един много хубав линк:
http://www.psihichnozdrave.com/downloads/downloads_upload/Anxiety-GIP.pdf

[skorpi]

Наистина един хубав линк на един добър психиатър - първият, при когото отидох с този проблем. Само дето той е доста далеч от Вашите убеждения за пътя към "оздравяването"... а освен това предписва и лекарства, най-често комбинация от бензодиазепин с АД. 

[Шашмагюл]

-

[Ema]

DG, не разбирам защо се обръщаш към мен. Нещо си се объркала.
Никъде в постовете ми няма да намериш да пиша, че трябва да се пият лекарства. Винаги съм казвала, че за мен правилният подход е  психотерапията, но не и лекарства.
 

[t.todorov]

Линка го дадох, защото добре и с прости думи е обяснено кое какво и как се лекува. Психиатъра даже и не го познавам.  Естествено, че за ПР лечението е прихотерапия. Това важи за всички психични разстройства, които не са психотични.

[Шашмагюл]

-

[t.todorov]

Много е трудно да се диагностицирате сама. Ако имате наистина БАР/биполярно афективно разстройство/, с медитация няма да стане. Няй-вероятно нямате такова.

[skorpi]

DG, недей се диагностицира сама така (нали знаеш, че и това е симптом на ПР)
Ако искаш да си уточниш диагнозата, наистина ще ти е нужен специалист. Дори психиатър шизофреник не би могъл сам да си постави диагноза. Но по принцип ако си мислиш дали си луда, най-често не си

Редовното медитиране създава навик да си спокоен.Ако достатъчно дълго медитираш, скоро можеш да използваш състоянието,което достигаш по време на медитация във стресови ситуации.Ако се научиш да визуализираш как оставаш спокоен във дадена ситуация, това става навик за организма и заменя стария навик да се стресираш със новия -да останеш спокоен.Но всичко става постепенно.ей това означава за мен медитацията.Така чрез визуализиране мисля да се справя.

Това повече ми прилича на нервно-лингвистично програмиране. 

[Шашмагюл]

-

[Шашмагюл]

-

[t.todorov]

В този случай е по-важно самовнушението.  На подобен принцип работят и врачките. Затова някои са "много добри", защото някой им е повярвал до степен на сугестия. Дори лекарствата активират определени механизми в организма, а не лекуват сами по себе си. Психотерапията е на същият принцип - помощта не идва от вън, от терапевта, а от вътре от самия пациент.
Между другото терапията не изключва нищо - религия, медитации и други спомагателни дейности. Ако терапевта обаче започне да прави терапия чрез тях - лоша работа.

[Шашмагюл]

-

[Шашмагюл]

-