ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[Шашмагюл]

-

[Mari]

Скорпи,запозната съм с ТЕС,медитации,и всякаква позитивна литература.Мислиш ли ,че за 13г. не съм опитвала какво ли не?С чиста съвест мога да кажа,че бях "излекувана" цели 8г. Живеех нормален живот,без страх,без паника,без лекарства! След смъртта на любим и много скъп за мен човек направих рецидив.Толкова болка не бях изпитвала никога !Ти си го преживяла скоро,знаеш какво е!  И  според теб съм се фокусирала върху симптомите си и не търся разрешение?Мислиш ,че ми харесва да треперя,да изтръпвам и да ми е лошо ли?Това са вегетативни симптоми,просто тялото си реагира.Знам,че ще се справя и този път! И ми е по интересно когато пишеш ти как се чувстваш,пиши повече за себе си ,нека да разберат хората,как протича една твоя криза,как се справяш,какво пиеш.Мисля,че това ще е от полза за всички!

[t.todorov]

Предлагам ви да започнете от това:
Какви са причините за ПР. Мнения, хипотези, опит ...

[Ema]

   Скорпи, тази тема се превърна в театър. Радостина те е помолила да помагаш, ти изпълняваш на 6 задачата, но виждаш, че останахте само вие. Какъв  смисъла има това? Упражнявате се в литературно писане, в дълги постове.  Личен опит-да, но аз пак ще кажа, че това, че си се излекувал, не те прави лечител автоматично. Ти си  с паника от 5 месеца, на 25 години си и  се явяваш цар на справянето с ПР. Тук има и хора  доста по-възрастни от теб и с повече опит в паниката от теб, но не заливат нета с думи , както  го правите вие с Радостина. Защото едно е да се събудиш през нощта с паника, да гледаш как децата ти спят и си мислиш, че ще ги оставиш сирачета. Или да трепериш  и да се чудиш дали е от паниката или от лекарството, което  трябва да ти помага. Друго е да си свободен, да няма никой след теб, да не се налага да ходиш на работа, да седиш в нета и да даваш съвети.
  Всъщност много хора се справят с ПР без нет, без съвети и без чужда помощ. Те не са по-малко добри или борбени от вас или мен.
  Все повече тази тема ми прилича на изява на някой да си подхранва Егото и да се чувства важен и полезен в своите очи. Това, разбира се, не е  лошо, но досажда.


  А за магарето и водата си права. Но никой не те кара да водиш магарета на водата

[Радостина М]

Скъпа Mari, започнах тази тема, за да ви предложа начини да преодолеете пристъпите си на паника, без да взимате лекарства и да ходите на терапевт. Направих го, не защото ги отричам, а защото аз се справих точно така. И не съм единствената. Изложих ви доста техники (холистични, съчетаващи множество подходи), които можете да практикувате сами в къщи. Малко хора обаче споделят резултати или се интересуват от конкретни разяснения, което ми говори, че малко хора ги прилагат на практика и са постоянни. Разполагам с още много техники, ако някой е направил изброените и търси повече. ПР е нещо, към което трябва да се подходи от всички страни, комплексно. Само едно нещо няма да помогне. Нито две.

Затова, Mari, преди да казваш пред всички, че нищо не ти действа, и да ги обезкуражаваш, сподели, моля те какво точно практикуваш в ежедневието си, за да преодолееш трайно паническото си разстройство? Но не какво си правила през годините и си го сменяла бързо, а кое е останало трайно? Както и - кои са нещата, които ти е трудно да преодолееш и защо. Разбирам спадовете в мотивацията и неимоверната сила, която се изисква, за да се самосъградиш наново, но има начин да използваш именно този яд и това, че ти е писнало, за да промениш всичко, което ти пречи отведнъж.

Кажи ми:
с какво се храниш обичайно,
колко често спортуваш,
научи ли се да медитираш и да достигаш до дълбоко спокойствие по време на медитация,
да обичаш себе си и да се грижиш за себе си с уважение и обич,
прости ли на всички, които са те обидили в миналото,
намери ли първопричината на страха си,
как работиш с нея,
сприятели ли се със страха,
научи ли се да благодариш за всичко, което имаш (защото имаш повече, отколкото нямаш),
опитваш ли да трансформираш негативните мисли и да виждаш ако не в повечето време, то поне в половината от времето си красотата на живота,
изгради ли си специално отношение към живота, започна ли да обръщаш внимание на дребните неща - можеш ли да усетиш галенето на въздуха по бузите си, да вдъхнеш аромата на цвете, да потопиш краката си във вода и да изпиташ удоволствие,
и не на последно място - как работиш с болката, която казваш, че усещаш така силно?

Или, извинявай за прямостта, но просто разчиташ да вземеш хапче и един ден всичко да се оправи с магическа пръчка, а ти да продължиш да я караш постарому? С четене само също не се получават нещата. Нито с надеждата, че един ден ще откриеш някой или нещо, което ще те измъкне. Защото нещата са много и всички са дълбоко вътре в теб, преплетени. И когато ги разплиташ, боли.  

В теб обаче е и Силата да се справиш. Ти можеш да се справиш сама. Но просто трябва да правиш ежедневно целенасочени техники, които си подбрала лично за твоя случай и да имаш търпението и упоритостта да ги правиш, докато не изчистят всичко ненужно от теб. Именно затова помолих Scorpi да пише, въпреки че още не се е справила. Тя има изключителна сила на Духа, борбеност и хъс (които исках да ви предаде), и ще се справи със сигурност. Не само, че ще се справи, но ще извлече и ползи от това си състояние. Delicacy, беше другият човек, който живо се интересуваше как точно да прилага практиките. Благодарение на това успя да се справи с това, което най-много я притесняваше. Ако продължава да се интересува живо, така както го прави (и затова обсъждаме тук нейния случай), ще изчисти и останалите неща. А когато изчистиш нещо в себе си по този начин, то е завинаги. Не се връща. Защото си го постигнал сам веднъж и ако се върне, пак ще го постигнеш втори път с лекота. Преди време ти сама призна, че преди 8 години не си се справила съвсем сама, а просто нещо хубаво се е случило в живота ти, което е заглушило страха. Сега той отново е отпушен, защото е стоял в теб, не си го била изчистила.

Аз знам колко ви е трудно и сте обезверени, но знам и че това е Пътят. И ако някой се чувства зле, по-добре да го сподели, за да го обсъдим, вместо да напада единствените хора, които съвсем безплатно, доброволно и безвъзмездно, лишавайки се от личното си време, се опитват да ви съдействат.

И нека не забравяме, че всеки, минал през ПР е дълбоко чувствителна и творческа натура, да запазим добрия тон и бъдем по-деликатни един към друг.

Прегръщам те, Mari. Всичко е в теб.

[Радостина М]

Ema, досега се въздържах да отговарям на открито враждебните ти коментари, защото предполагам, че има защо да си толкова агресивна и да отказваш да работиш самостоятелно по себе си. Сега обаче искам да те помоля, ако темата не ти допада, да не я посещаваш.

Мога да опровергая всичките ти хипотези и индиректни намеци, защото са дълбоко грешни, но не съм намерила смисъл да го правя, най-малкото защото не са ми отправени директно. Само едно нещо ще ти кажа - Его не се ласкае, докато пишеш под псевдоним. Но пък е много лесно да се конфронтираш скрито, нали? Бъди доблестна, пиши ми на лично съобщение, представи се с истинското си име и ми задай директно всичките си въпроси и отправени съмнения, и аз ще ти отговоря по същия начин.

 

[t.todorov]

" ...намери ли първопричината на страха си,
как работиш с нея..."

Това наистина ми направи впечатление, от целия разказ. Кажете ми какво беше откритието, до което стигнахте? Каква е вашата първопричина? Не говоря за отключващият фактор, а за първопричината. Обикновено тя е само една и се побира в едно изречение.

П.С: Много се притеснявам, когато някой пише думата "сила" с главна буква. Това е много сектанско. Няма сила с главна буква. Тя си е нормална дума и се пише нормално - сила. Същото се отнася и за думата "истина".

[skorpi]

Една от причините да НЕ посещавам и да НЕ се регистрирам в другите форуми за ПР бе това, в което се превръщат темите - цялата агресия се изсипва там, хората вместо да си помагат един друг, се обвиняват и се заяждат. А идеята е поне виртуално да има място, в което да се чувстваш спокоен, разбран и сигурен. Направих изключение единствено в ТОЗИ форум именно заради тази тема и то конкретно заради разказа на Радостина, който ще е в главата ми до края на живота ми по всяка вероятност. Аз ще продължа да контактувам с нея, както и с всички други, които желаят това със или без регистрацията си тук. Който желае личен контакт с мен, вече ме познава лично с истинското ми име и самоличност и ме търси всекидневно. Който ме е съдил без да познава ситуацията ми и дали съм принудена да работя, при какви условия живея и за кого ми се налага да се грижа или не ми се налага, като ми завира дългогодишния си опит в НЕСПРАВЯНЕТО с ПР в лицето, още дълго ще кисне тук без резултат.
Mari, виждам, че въпреки всичко си добронамерена и може би си се почувствала изолирана от разговора или засегната от нещо. Или си имала някакви други причини, но все пак продължаваш да говориш с мен - затова ако желаеш, можем да продължим на лични. Останалото, което се изсипа по мой адрес, просто не искам да го коментирам.
Фактът, че бях засипана с лични бележки и молби да НЕ спирам да пиша тук от хора, на които съм им била полезна малко след последните мнения, сам говори за себе си и поне ми показа, че не съм си загубила напразно времето. 
Колкото до писането с главни и малки букви, като редактор (защото това е моята професия - както виждате, не е тайна) ще кажа, че съгласно правописните норми в българския език определена дума може да бъде написана с главна буква, за да бъде подсилено нейното значение и това се учи по литература още в училище. В никой правописен речник обаче няма определение, че това е сектантско

[t.todorov]

Така е права си
Идеята идва от думата Бог, която се пише винаги с главна буква. Та много "видни" оратори натъртват думи като сила, истина, път, и т.н. за да кажат косвено, че това е единствената вярна, правилна и истинска интерпретация на силата и останалите думи, и друга няма. А то не е така, но създава такова впечатление на лесновнушаемите хора.

Както в този така и в други форуми комуникацията е винаги и изцяло двутипна: или страдащите се "прегръщат" с постовете си, или се мразят открито, че не се "прегръщат" с постовете си. А де? Какъв е извода?   Говоря за форуми с ПР насоченост. Ако някой успее да прескочи собствените си съпротиви може и да отговори правилно.

[skorpi]

Вие ни кажете извода, нали сте терапевт
Интересно ми беше защо замлъкнахте, когато започнахме да търсим първопричините... сигурна съм, че виждате мн неща, които премълчавате. Радостина се опитва да ни даде насоки и техники, които при някои конкретни хора вече са дали резултат. На мен ми даде най-вече мотивацията да работя върху промяната си. Това никой терапевт не направи. Кажете ми колко бивши ПР-страдащи познавате, които правят този жест към останалите? За нея и цялата дума СИЛА да се изпише с големи букви, пак няма да е достатъчно. Не обичам да се кланям и да имам идоли, нямам "ГУРУ", но не мога да не съм благодарна на човек, който ми е дал толкова много. Надявам се и аз да съм била полезна на някого. Давам един последен съвет: не се предоверявайте на всеки, който ви предлага решение на проблема ви и не го търсете извън себе си. Просто там няма да го намерите. Нито ви прегръщам, нито се сърдя, че не ме прегръщате.  Само пожелавам успех

[Mari]

Радостина М,никъде не съм писала,че нищо не ми действа,и не съм обезкуражавала другите.Къде го прочете това?
Сега ще отговоря на въпросите ти!

Храня се здравословно-плодове ,зеленчуци,пиле,риба,не пия газирани напитки,хапвам само черен шоколад,пия много вода,не ям пържени и мазни храни,пия безкофеиново кафе с мляко.

Не спортувам,но постоянно съм в движение.

Правя медитации,но не постоянно .

Грижа се за себе си,винаги изглеждам добре-с прическа,маникюр,лек грим,обличам се стилно.Но не го правя,защото така трябва,а защото така го усещам.

Простила съм на всички,макар и след време.

Първопричината за страха? -мисля ,че когато загубя някого!

Опитвам се да я приема като нещо нормално и да се примиря с това.

Не сме първи приятели със страха(все пак нормалните хора изпитват страх),но преодолях доста неща от които се страхувах.

Определено съм благодарна за това което имам,и благодаря на Господ,че го имам.

Трансформирам негативнивните мисли в позитивни,и виждам красотата на живота.

Радвам се на дребните неща.

Болката постепенно я преодолях,наложих си да мисля,че нищо не е вечно.Един се ражда,друг умира.

Относно хапчето-въобще не разчитам на него! Знам,че ако аз не си помогна никой няма да го направи вместо мен.

[Ema]

Радостина, не изпитвам необходимост да ти пиша на лични. Това ми прилича на пубертетските истории пред дискотеките - „излез отвън да се разберем като мъже”.Справила съм се с ПР посредством психотерапия и съм добре. Влизам тук за да видя кой как се е излекувал.
В началото наистина ми беше интересно, но темата се превърна в „интимно” или „моите сполуки и неуспехи в любовта”.
  Не разбирам защо приемаш различното   мнение за враждебност  и конфронтация. Нека не забравяме, че това е форум, всеки може да влиза  и да изказва мнение. Това, че ти си отворила темата, може би за теб означава, че трябва само ти да пишеш.... Ако държиш да няма различно от твоето мнение, вероятно има други начини и места за това.
  Всъщност ти не си ме разбрала. Никога не съм казвала, че това, за което ти говориш, е лошо или неправилно. Напротив, аз знам, че това е добро. Но това не е единствения път. При това е право на избор. Оказва се, че всеки, който не го прави по твоя начин, е на грешен път. Не се вземай толкова на сериозно. Хората с Пр се справят с живота и предизвикателствата му. Така че могат и начина за справяне с паниката да намерят. Достатъчно е, че сподели  своя начин. Нека оставим и другите „да говорят”.

[t.todorov]

"Вие ни кажете извода, нали сте терапевт "

И какво като съм терапевт?   Няма да имате никаква полза от изводи, които ще излязат от моята уста. Много погрешно е да се мисли, че някой знае отговорите с главно О и другите просто следвайки неговите съвети ще стигнат до същите отговори. Така се обезличава уникалната личност на всеки един, който има уникални страхове и уникални преживявания. Никога не могат да бъдат сложени под общ знаменател. Имаше една поговорка  " ... това, което помага на хлебаря може да убие обущаря". Схеми, съвети и стъпки, по които трябва да се мине за всеки са уникално различни.  За това винаги ми е било интересно, каква ли е нуждата на някой да има последователи, които да тръгнат по неговите стъпки. Може би това разсейва съмнениято които той самия има, че е на прав път, или че е успял. И така - повече последователи - по-малко съмнения.
ПР се лекува с психотерапия. Резултата е винаги на лице. Няма вариант, при който някой да не се оправи ако работи със себе си психотерапевтично. Въпреки всичко се прокрадва мнението, че ПР е нелечимо и е някакво чудо, когато някой го преодолее. Много е важно, според това което чета "човек сам да се оправи". Всички опити и усилия са насочени натам /защо ли  /.
Айнщайн е казал: "Не е възможно същият начин на мислене, който е създал проблем, да го реши." В психотерапията това се нарича подкрепяне на съпротивата за справяне с проблема. Българският фолклор е много богат с бисери от темата: "през девет кладенеца от десетия носи вода". Ако човек се опитва да се справя сам, той несъзнателно поддържа статуквото, саботира оправянето си.
Проблема изобщо е сериозен, защото вторичната печалба от ПР е голяма и е много страшно ако се отнеме. В един случай моя пациентка за една седмица успя да превърне много болезнено свое преживяване на ревност към мъжа се в нещо, което не и създаваше никакви проблеми. Нещо повече - това, че имаше извънбрачна връзка не я нараняваше вече. Много удобно за нея. Ревността и изчезна, все едно някой я оперира. Естествено зачестиха паническите атаки. Но връзката между тази ревност и ПА беше така скъсана, че трябваха месеци за да се осъзнае.  След което се осъзнаха и други "оперирани" тежки преживявания, които бяха най-накрая адекватно преживяни в терапевтична обстановка и нямаше нужда да "дебнат в засада" и да напомнят за себе си със всичките ПА. На всичко отгоре тя успя да разбере и защо по този начин преработва тежките си преживявания, а не по някакъв друг, разбра кога и как се е научила на това.

[delicacy]

Интересна дискусия се е заформила. Всеки има право на мнение. Ще кажа само ,че хората сме различни и точно този тип взаимодествие, което аз имам с Радостина, ми помага много.Скорпи, също има големи попадения, който попадения са  в целта и си казваш, да бе, как не съм се сетил досега. Казвате, че темата била "Излекувах се от ПР", да така е, но нима нашите вътрешни пробелми не са част от лечението, нима любовта, която изпитваме, или не изпитваме, не е част от нашия проблем, наречен ПР? Според мен не трябва да има ограничение на темите, защото има хора, които се притесняват да споделят и оприличавайки се с наш проблем, те разбира по-добре себе си. Имаме нужда от вясакви гледни точки, мнения на хора, които са се справили с проблема и мнения на хора, които се борят с него, имаме нужда от подкрепа и разбиране, което често не получаваме от хората около нас. Харесва ми Мари, че успя бързо да даде отговори на важни въпроси, сигурна съм, че това по някакъв начин й е помогнало. И следващия път, когато почувства симптом, ще може да си отговори, какво го е пердизвикало. Така стана при мен. Сега като усетя тревожност, обикновено знам причината и вяравйте ми страхът спира до този момент, защото зная, че не го предизвиква нещо неизвестно, а да речем, че го е предизвикала моментната ми несигурност, чувство за малоценност или колебание. Повяравйте ми това дава голяма самоувереност, и лека полека започваш да се връщаш в нормалиня си ритъм на живот.

[Радостина М]

Г-н психолог, първопричината ми беше страхът от смъртта, който имах от дете. За три години практики по личностно развитие (personal devolement, ако сте посещавали развитите страни от 30 години насам, може би сте чували, психологията е мнооого малка част от него), аз вече не само, че нямам такъв страх, но и всички останали се стопиха.
Но... живеем във времена, в които ако говориш за Обич и Сила, нещо не си в ред, а после се питаме защо сме нещастни и фрустрирани.
Всеки възприема от написаното само това, което носи в себе си.

Ако стоиш върху купчина злато, но все търсиш някъде другаде и ревеш, че си беден, никой не може да ти помогне.
При тази ситуация, и Господ да слезе, за да ти предложи помощ, ще го обявиш, че е сектант, особено ако е с дълга бяла брада.

Поклон пред личния път на всеки. Всеки има точно това, което носи в душата си