ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[delicacy]

Delicacy, съгласна съм с това, което ти е отговорила Scorpi. Повечето хора градят връзките си на базата на взаимна зависимост – аз ти давам това, ти ми даваш онова. Хората дори не го осъзнават – мислят, че това е нормалното, търсят си половинка, която да запълва това, което си нямат. И по романтичните филми дават, че това е нормалното. Обаче това не е така. Ако ти си зависим от някой за нещо, не можеш да чувстваш свободата във взаимоотношенията ви и радостта, ако нещото не ти се дава. Някои жени намират партньори, които ги издържат, други – такива, които им вдъхват сигурност, има мъже, които се обвързват, само за да не готвят и чистят. Това обаче не е истинската любов.

Обаче, когато ние имаме силни нужди вътре в нас, могат да се случат две неща – или да привлечем точно партньори, които да ги удовлетворят, или да не ги привлечем. Ако ги привлечем, ще изпаднем в кръговрат от зависимост и нещастие, защото сме спокойни само когато ни дават дозата. От друга страна, човек се променя с годините и какво се случва, когато ти нямаш вече нужда от сигурност или пък животът вземе, че шамароса няколко пъти партньора и той се сломи? Специално за сигурността, мога да ти кажа, че няма нещо в живота, което константно да ти дава сигурност, защото самият смисъл на живота е именно в промяната и най-духовните хора точно за това са се научили да живеят “без установеност”. Може би страхът от смъртта е в основата на тази така търсена сигурност, и ако е това, трябва да се отработи този страх, вместо да търсиш партньор, за да го потискаш в себе си.

А ако не привлечем партньорът, от който имаме нужда, това се случва по няколко причини – или защото си страхът в нас ни заблуждава, че имаме нужда от партньор, а всъщност нямаме, не точно сега; или защото в нас има две противоречащи си вибрации, които дават противоречиви сигнали на вселената – примерно, едното може да е нуждата от сигурност, а другото – страхът от обвързване или провал. Защото съм убедена, Delicacy, че ако твоето същество има силна потребност от нещо, тя ще й се предостави, но не и ако в теб има нещо, което й пречи. Затова, когато човек медитира, стига до състояние по време на медитация, в което може да погледне обективно на себе си и да прецени какво му предстои да му се случи, абстрахирайки се от чувствата, желанията и объркващите мисли и обстоятелства в живота. Тогава може да си даде обективно сметка защо в момента има точно това, което има и няма точно това, което няма. Тогава можеш или да отработиш нещата, които ти пречат, за да имаш приятел, или да следваш течението на живота си и да свършиш всичко, което е нужно да се свърши сега. Може би не е подходящ моментът, защото е подходящ за други неща. А може би просто трябва да отработиш първопричината на нуждата ти от сигурност, да я зачистиш, за да тръгне системата на чисто. (Мога да ти дам примери от личния ми живот, но ще стане много дълго?)

Човек след ПР едва започва да чисти подсъзнанието си от всички натрупани страхове. Именно тези страхове и объркващи мисли привличат какво ли не в живота ни. Когато се изчистят, едва тогава можеш да си дадеш реално сметка какво искаш и да направиш нужните стъпки да го привлечеш в живота си (понякога няма нужда и от усилия, когато в душата ти е чисто). И вече едва тук се намесва това, което казва Scorpi, че ние всъщност имаме нужда първо да сме самостоятелно щастливи и пълноценни, за да намерим човек, който също е самосстоятелно щастлив и пълноценен и двамата да изградим живота си заедно, без значение дали се променяме и какво изживяваме. Само такава връзка е устойчива и не нанася щети на психиката ни. Всичко останало е временно илюзорно щастие, а всъщност е замъгляване на страховете ни вместо решаването им.

А това, което казваш, че споделяш всичко на партньора си, от една страна е добре, защото партньор, който не приема това, което носиш в дълбините на себе си, не е за теб, но от друга страна – не можеш още от началото да натовариш някой с очакванията си. Всеки харесва, когато види пред себе си някой, който се чувства уверен и комфортно със себе си, човек, който може да е добре и сам (не говорим за саможивници и егоисти обаче). Така че, най-важното е да се опиташ да бъдеш ок и сама, да си дадеш тази сигурност, която съм убедена, че можеш ти самата да дадеш примерно на децата си. Дай си я на себе си. И неусетно ще видиш как ще се появи в живота ти човек, който ти подхожда. Но опитай да излъчваш само позитивни сигнали навън, не генерирай в себе си чувства на недостиг, защото привличаш още такива. Така работят естествените закони. Нищо не работи на случаен принцип. Ние сме енергия и сега се учим да я управляваме

Това е в най-общи линии. Не те познавам лично, за да видя кое в теб саботира желанията ти, но пък те познавам достатъчно, за да знам, че ще можеш да го намериш сама

Прегръдки

Мила Радостина, искам да те попитам, ако през определена част от живота си човек изпитва усещането, че не би искал да се обвързва, защото се чувства добре и сам, това не носи ли, според теб някакъв поведенчески проблем, или пък проблем, свързан с половата му роля,  отредена в живота?
Всъщност, нормално ли е да живеем сами, въпреки че сме социални същества, имам пред вид сами - без брачни партньори, а не изолирани от обществото?

[delicacy]

delicacy, радвам се, че си ме разбрала. Първият път може би не се получи, защото ти изстрелях директно изводите, без да ти обясня механизма, по който се стига до тях като резултат. Не приемай като перманетно състоянието си, каквото и да е то. Ти не си константна величина, а променлива. Искаш или не, взаимодействието със средата, с другите, с всичко наоколо ще те променя винаги. Върни се и още веднъж прочети последния пост на Радостина за мъдреците, които не се установяват никъде - няма нищо постоянно, което да не търпи развитие, независимо от посоката. С други думи, не е казано, че цял живот ще привличаш такива мъже. В момента, в който ти промениш нещо у себе си, и други неща ще претърпят промени. Ако стане бавно и постепенно, може дори и да не забележиш. Щом не се чувстваш добре в тази си роля, значи трябва да работиш в посока на промяна - на равнопоставеност и партньорство.
На въпросите ти - мъжете обичат да се показват като по-силни и го правят по всички възможни начини (с демонстрация на мускули, пари, власт, "мъжки дейности") и това е заложено в природните им инстинкти от праисторията - те са били ловците, които са осигурявали прехраната и са стояли на входа на пещерата нощем, дебнейки за опасности - ето я закрилата, сигурността и гаранцията за оцеляване. Каква е била ролята на жената - да сготви уловената плячка, да ражда и отглежда техните деца, мъжът бил надарен с логика, жената с интуиция, за да усеща и долавя и най-малката промяна в емоциите на децата си и на свой ред да ги предпази. За това тя не жали никакви средства.
Ето ти ги и праисторическите инстинкти, действащи днес: мъжете продължават да показват мускулите си на жените и да ги подчиняват чрез религия, обичаи, финансова зависимост и всички налични средства (с които ги и съблазняват, разбира се), а жените продължават да ги подбират на принципа на благополучие на бъдещите им деца (по външен вид и по всичко, даващо предпоставки за един сигурен живот - пари, коли, сигурна работа...) Слабата жена ще си избере едър, висок мъж на висок пост и с авторитет и с него винаги ще е спокойна да "свие гнездото си". Силната ще си търси "дете", което да "отглежда" и "наставлява" и ще държи контрола, ще взима важните решения, ще се нагърбва с всичко, а той ще я следва. Доколкото разбирам, ти привличаш мъже от втория тип. Но има една подробност - дори мъжът да е от втория тип, у него все пак действат праисторическите инстинкти, които го карат да се съпротивлява да бъде подчинен от една силна и независима жена (тя ще го плаши и той ще бяга далеч от нея). В миналото тези роли са били ясно разпределени, обаче в днешно време става преразпределение, настъпват промени, които са в сблъсък с първичните ни инстинкти. Раждат се конфликти. Като резултат те водят до депресивни, тревожни състояния, обясненията за които са противоречиви. Лекарите вдигат рамене и казват "стрес", "нерви" и пр. неща, от които ни е втръснало и не ни дават решения. Междувременно разводите нарастват неимоверно, а представата за семейство вече съвсем се е преобърнала... за да се презастраховат, хората първо "живеят на семейни начала" в стремеж да се подчинят един друг, след което се разделят, защото чувстват дискомфорт (в около 50% от случаите по официална статистика, но практически са мн повече). Нарастват случаите на насилие и агресия, настъпват кризи, появяват се нови и "необясними" болести. Обяснението е пред нас, но ние не искаме да го видим. Не ни изнася. Предпочитаме да умрем, но не и да се променим. Давам ти един философски "прочит" на ситуацията, ти ще стигнеш сама до практическото й прилагане. 

skorpi, много добре го каза и обясни за взаимодествието между двата пола и последиците от това взаимодействие. Това е теория, която изповядвам и аз. Смятам, че мъжът и жената в днешно време, се надхитрят по отношение на онова, което им е отредено да вършат и в резултат на това се сблъскваме с депресия и различни тревожни разсторйства в по-голям вид, от когато и да е. Знаете ли, че четох някъде, че деперсонализацията е била непозната като състояние преди 1800 г? Съзряването на обществата и осъзнаването на половите роли и невъзможността да ги играят, така "както трябва" докарват нови тревогите и страховите състояния в голяма степен.
skorpi, смяташ ли, че може да съществува безусловна любов между един мъж и една жена, така както съществува безусловна любов между родител и дете?

[skorpi]

delicacy, всъщност това не е моя теория, а селекция на онова, което съм учила, обвързано и с личния ми опит и наблюдения. Така както говорихме, че всичко търпи промени и се убедихме, че е вярно, е нормално с еволюцията да се менят и междуполовите отношения и роли, ситуацията вече е съвсем различна. Но точно тези първични инстинкти ни връщат към началото, когато всичко е било по-ясно разграничено (но и по-елементарно), а светът се стреми към обратното. Замисляла ли си се защо са тези съвети за разходки сред природата, взиране в цвете или отглеждане на животно? В миналото едва ли някой е давал подобни препоръки, не е имало нужда. Но ако сега някой не ни напомни да се върнем към това си начало, пометени от всичко ново, можем да забравим кои сме. Кажи ми кой разсъждава по тези въпроси освен такива като нас, които са принудени да преосмислят възгледите и приоритетите си? Колко хора си живеят по инерция? Понякога те инстинктивно се връщат към природното си начало, като отиват да ловят риба, правят пикник сред природата, спят на палатка... или участват в реалити шоута за оцеляване 
Това се явява един вид профилактика и пречистване от всичко ново, с което трябва да се справим...

skorpi, смяташ ли, че може да съществува безусловна любов между един мъж и една жена, така както съществува безусловна любов между родител и дете?

delicacy, най-силната връзка в природата е тази между детето и майката. Тя започва още през вътреутробното развитие и никога не прекъсва. Между другите роднини също има връзка, но тази е най-силна. "Безусловна" обаче не е точната дума. Родителите поставят всекидневно милион условия, на които децата трябва да отговорят: "Ако не си измиеш ръцете, няма да седнеш на масата", "Ако не си изядеш зеленчуците, няма да ти дам сладолед", или недай Боже: "Ако не ме слушаш, няма да те обичам повече", или "Ако не тръгнеш с мен веднага, отивам без теб". "Ако получиш шестица на контролното по математика, ще ти купя колело, но ако изкараш двойка, цяла седмица си наказан без телевизия".... това какво са? Все условия. Най-големият кошмар за детето е да бъде изоставено или мама и татко да спрат да го обичат, но с ушите си мн пъти съм чувала това да се използва като разменна монета. Такива деца израстват тревожни и несигурни. Като възрастни прехвърлят това и в отношенията си с противоположния пол, често поставят същите условия и се страхуват да не бъдат изоставени и отхвърлени. Тези хора трудно остават сами, защото не могат да живеят в мир със себе си. Нуждата от партньор е постоянна, а разделите се приемат мн тежко. Ето ти една стара зависимост, заменена с нова. После ще бъде прехвърлена върху децата... Това са невидими за очите механизми, които си действат и понякога рушат всичко хубаво в живота ни, ако не ги спрем, разберем и променим. 

[delicacy]

skorpi, говорейки за безусловната любов, както аз я нарекох при родител-дете, излиза,че безусловна любов няма. Няма и в отношенията мъж-жена? Извинявай, че съм толкова настоятелна по темата, но ми е важно и да чуя мнението ти

[skorpi]

Няма проблем, щом те вълнува и го обсъждаш, значи е важно за теб и състоянието ти. Макар повечето от нас да не знаят точната причина да имат ПР, подсъзнателно се досещат и получават "жокери". Може би този е твоят. Горе ти го обясних подробно, защото улових, че отново се опитваш да правиш аналогия между отношенията родител-дете и мъж-жена (неволно, разбира се). Не че този пренос не го правят повечето, ако не и всички хора, но това, че го правят, не значи, че е добре за тях. Причината тези отношения да не са за предпочитане, е отново ЗАВИСИМОСТ. Да търсиш безусловна любов е все едно да търсиш съвършения мъж - ще имаш точно толкова успех с едното, колкото и с другото. Сега ще те попитам нещо друго - защо ти е необходима безусловна любов? За да си сигурна, че при никакви обстоятелства няма да бъдеш изоставена? Дали не търсиш гаранция, че сигурността, която ти дава връзката, ще ти бъде отнета?
delicacy, опитай се да си припомниш каква е била връзката ти с родителите ти, когато си била дете. Чувствала ли си се зависима от тях? Страхувала ли си се да не те изоставят или да не ги загубиш? Сещаш ли се за конкретни случки, свързани с това? Не е нужно да отговаряш тук, отговори си на себе си. Кое у теб поражда необходимостта да искаш безусловна любов?
Доколкото си спомням, твоят най-голям проблем беше деперсонализацията, с която се справи. Сега какво те притеснява? Кое искаш да се промени и какво правиш, за да се случи?

[Радостина М]

Delicacy, мила, и аз не съм си предстявала, че си търсиш мъж, който да те издържа, за да можеш да прекарваш цял ден по кафетата Макар, че и в това няма нищо лошо Всеки има правото да изживее живота си така, както иска. Аз разбрах, че имаш нужда от сигурност, затова се насочих към въпроса дали те е страх от смъртта дълбоко в себе си. Защото когато в мен се отвори бездната на страха от смъртта и се почувствах много нестабилна, аз моментално привлякох в живота си мъж, който изобщо не го е страх от нищо и беше супер самоуверен и стабилен. Но ако при теб е по-скоро мъжкарството, което ти липсва, това е друг въпрос. Казваш, че привличаш слаби мъже, а не искаш, но даваш ли си сметка как изглеждаш и как се държиш? Аз не съм те виждала и не знам, затова опипвам почвата, докато намерим точното нещо за теб. Силните и уверени жени нормално привличат слаби мъже. Защо? Защото правят всичко самостоятелно, знаят какво искат и предпочитат те да взимат решенията, когато са в компания, дори и с мъж, чувстват се некомфортно в ролята да им се помага, някой друг да се грижи за тях, напротив – те са тези, които обгрижват и са силни. Външно – жестовете на тялото им, изражението на лицето им, тонът им са от леко до силно властни, твърди, напълно организирани и неспонтанни, дори бих казала премерени със силно чувство на самоконтрол. А не на последно място, някои изглеждат или като мъжки момичета, или съвсем прибрано, изрядно и без никакъв намек за женственост и слабост. Коя е жената, която привлича силни мъже? Не е задължително да е несамостоятелна разголена не много умна лигла, която има нужда от помощ. Но със сигурност тя е женствена, умее да се доверява, спонтанна е и мека. Като се започне от прическа, грим, дрехи, начин на изразяване, поведение, жестове и се стигне до ежедневните й дейности и занимания. На силните жени е нужно да хармонизират мъжката и женската енергия в себе си, да ги балансират, за да привлекат достойния мъж. Ако се съчетаят чисто женски качества с вродените ни умения за лидерство, самостоятелост, интелигентност и държеливост, се получава много магнетична фигура. Естествено, друг е въпросът колко точно силни мъже има по нашите географски ширини, но все пак ние търсим един, не 1000 и ако сме настроени на неговите вибрации, ще го уловим

А относно въпроса ти за обвързването – естествено, че е нормално в даден период от живота си да нямаш желание да се обвързваш! Познавам жени, които след болезнения си развод не желаят да се обвързват, чувстват се перфектно, когато са сами, за пръв път от толкова време, грижат се за себе си и сияят, но започват да се измъчват от мисълта какво си мислят другите и искат да се обвържат, само за да им докажат нещо – което е голяма грешка и всява доста неравновесие в психиката ни. Познавам и жени, които само защото другите казват, че вече е време да имат деца, те си правят такива от първия срещнат и след това са нещастни. Най-важното е какво искаме ние. Няма значение дали то отговаря на обществените порядки или морала. Вярно е, че сме социални същества и не можем без другите, но никой не е казал, че когато сме избрали да живеем сами, защото ни е комфортно така, отиваме в отшелничество! Социалният живот на жена, която живее сама е често много по-развит, отколкото на омъжената с деца. И настроението й, ако не си вкарва мисли за това, какво мисли обществото, е много по-често високо, а видът й е по-млад. Така че, какво тук значи някаква си връзка (шегичка:))
А що се отнася до “безусловната любов”, такава можеш да имаш едва когато се научиш безусловно да обичаш себе си Но тогава ще е безусловна и любовта ти към целия свят.  Не можеш да изискваш някой да те обича безусловно и когато ти го обичаш с условия (ето – искаш да не е слаб, да не е феминизиран, ...)...

Прегръдки

[Радостина М]

Scorpi, тук съм, по-добре от всякога  и ти пращам поздрави!

[skorpi]

Радостина, радвам се да го чуя! 
По повод написаното от теб до delicacy, ами ако ти кажа, че мене ме намери такъв мъж, какъвто описваш (силен, мъжествен...), но аз го отблъсквам? Понеже психоаналитикът ми тук мн упорито държеше да анализираме предишните ми връзки и да изграждаме представа за бъдещите такива, аз се опитах да проверя въпросния... както и себе си дали се вкарваме във взаимна зависимост... С изненада установих, че за първи път в живота си позволих на някой друг да поеме част от контрола, не го исках вече на всяка цена и на живот и смърт. Усетих, че мога да се чувствам комфортно и в ролята на жена все пак    Преди все се борех, няма работа - ще му намеря, не се разбира с близките си - ще го сдобря, болен е - ще го излекувам. Все аз, аз, аз! Казах си: "Край, стига вече!" Ако ме иска, ОК, ще ме приеме с всичките ми проблеми и недостатъци, но няма да ме кара да се чувствам виновна денонощно заради тях... или пък аз да си го моделирам по свое желание... Да не съм Господ? Не, просто съм им била майка! Или още по-лошо: неин заместител. Сега разбирам как във веригата от случки, събития и реакции сме стигнали до тук. Обичах приятеля си повече от всичко на света, но бях зависима от него и все още съм... донякъде. Може би се страхувам да не го допусна отново. Да бъда зависима. Да ме наранят и изоставят. Когато се влюбиш, е трудно да видиш границите, защото те просто изчезват. Преглъщаш какво ли не... правиш и немислимото. Защо? Заради него или заради себе си? Любовта ми към него буквално ме разболя. Загубата му остави в мен каша от чувства, които се обърнаха срещу мен... ами ако ПР е моето оправдание да нямам мъж? Така или иначе преди винаги си търсех оправдание да не сключвам брак. Винаги имах доводи. Накрая стана твърде късно. Все пак не искам да остана сама, а и дълбоко в себе си знам, че няма да бъда.

[Радостина М]

Scorpi, зависимостта може да се изгради и само защото някой те кара да се чувстваш добре (а на теб ти не ти е лесно да го постигнеш сам за себе си). Ние сме зависими от какво ли не. Въпросът е да осъзнаваме това и да го променим в "предпочитание". Да предпочиташ нещо е едно, да си зависим от него е съвсем друго.

Когато се влюбиш е много хубаво, че границите падат - това е едно от малкото състояния, когато си позволяваш границите да паднат. Не трябва да спираме това, за да се предпазим от страдане. Ние живеем, за да чувстваме, да преживяваме, а не да се пазим от болката. Когато осъзнаваш от какво си зависим и какво просто предпочиташ, ти е по-лесно след това да минаваш все така осъзнато през болката (която не  е задължително да има).

Твоята любов към Ники не те разболя, напротив, тя е на път да те излекува от всичко, което си носела в себе си, но не си му обръщала внимание досега. Той ти е направил подарък, заминавайки си. Не искам да те разтройвам, но ще видиш след време, много скоро надявам се, ползите от всичко това. Така се върти живота, че трябва да израстваме, да еволюираме, да вървим напред. ПР не е оправдание за нещо, може да е стартирало така, и да, можеш да не го пускаш по тези причини, но ролята му е да те излекува от неправилния ти начин на мислене.

Ти няма да останеш сама, гарантирам ти!

Прегръдки

[delicacy]

Няма проблем, щом те вълнува и го обсъждаш, значи е важно за теб и състоянието ти. Макар повечето от нас да не знаят точната причина да имат ПР, подсъзнателно се досещат и получават "жокери". Може би този е твоят. Горе ти го обясних подробно, защото улових, че отново се опитваш да правиш аналогия между отношенията родител-дете и мъж-жена (неволно, разбира се). Не че този пренос не го правят повечето, ако не и всички хора, но това, че го правят, не значи, че е добре за тях. Причината тези отношения да не са за предпочитане, е отново ЗАВИСИМОСТ. Да търсиш безусловна любов е все едно да търсиш съвършения мъж - ще имаш точно толкова успех с едното, колкото и с другото. Сега ще те попитам нещо друго - защо ти е необходима безусловна любов? За да си сигурна, че при никакви обстоятелства няма да бъдеш изоставена? Дали не търсиш гаранция, че сигурността, която ти дава връзката, ще ти бъде отнета?
delicacy, опитай се да си припомниш каква е била връзката ти с родителите ти, когато си била дете. Чувствала ли си се зависима от тях? Страхувала ли си се да не те изоставят или да не ги загубиш? Сещаш ли се за конкретни случки, свързани с това? Не е нужно да отговаряш тук, отговори си на себе си. Кое у теб поражда необходимостта да искаш безусловна любов?
Доколкото си спомням, твоят най-голям проблем беше деперсонализацията, с която се справи. Сега какво те притеснява? Кое искаш да се промени и какво правиш, за да се случи?

skorpi, признавам си, че въртях-суках,  някак си ми се искаше да потвърдите мнението ми, че няма безусловна любов. Харесването или нехаресването на един човек е в резултат на инстинкти в природата ни.  Често съм си задавала този въпрос и вече категорично мога да кажа, че обичта между хората има неосъзнати условия. Винаги ме е притеснявало, когато някои твърдят, че любовта е неясно творение. Според мен, то е твърде ясно. Без да звучи много прагматично и не романтично

[delicacy]

Радостина, тези дни осъзнах, че когато нещо ме е притеснява, аз автоматично превключвам на деперсонализация и оттам са се появявали страховете ми. Усетих, че същото се случва и с предмети и ситуации, които са ме плашили. Най вече съм се страхувала от затворените простнаства като коли, магазини, а също и пряк разгоовр, който не мога да прекъсна веднага.Сега вече като се появи деперсонализация, тя не е повод за старх, в момента трае около 5-6 секунди и изчезва, защото не се боя от нея и не се напрягам, защото зная причината. Все пак, за тези неща е нужно време, за да може човек да ги осъзнае. Разказвам последователността, за да могат и други да си изяснят какво им се случва. Деперсонализацията, според мен е предпазна мярка на тялото, за да не изживее някаква силна болка, нараняване.
Това осъзнаване дава сили и си мисля, че човек става по-устойчив. Още веднъж ти балгодаря за помощта ти!

[skorpi]

Радостина, не се разстройвам толкова лесно вече и те разбирам какво имаш предвид, но никога няма да спре да ме боли за него, колкото и да израстна. Аз не го обичах безусловно, нито той мен, но за сметка на това го обичах безгранично. Границата беше поставена със смъртта му, но дори тя не е достатъчна, за да умре и любовта ми към него. Не мисля, че това ще се случи, нито го целя. Пращам му я оттук с надеждата, че по някакъв неизвестен за мен път я получава... И все пак насочвам вниманието си към живите, защото другото ме дърпа към бездната. Той ме обичаше силна, въпреки че се плашеше от силата ми. Сега аз се плаша от нея. Опитвам се да я обърна в своя полза. Понякога успявам, друг път не. В момента се старая да си върна социалния живот, който доста пострада от ПР.

delicacy, усетих още в самото начало в какво искаш да се самоубедиш . Не се опитвай да обясниш любовта, а я изживявай. Направи я част от живота си, просто не се хващай единствено за нея като гарант за сигурност и успех. Колкото до деперсонализацията - тя е един вид бягство от действителността, а проявата й в опр превозни средства или затворени помещения е символ на страха от загубата на контрол (че не можеш да излезеш когато си поискаш, че си затворена, че друг те управлява...) Щом все още я има, може би ти е нужна, за да се разтовариш от психичното напрежение и в този смисъл не е изключено, когато изчезне напълно, дори да ти липсва  

[Ema]

  Според мен това са по-лични теми и едва ли е удачно да стават достояние в нета.  Колкото и да са важни за вас. Най-малкото, темата е "излекувах се от ПР". Иначе от няколко дни си говорите само трите, така че най-добре ще да е да продължите на "лични".

[Mari]

Подкрепям,Ема!Направо "окупирахте" темата.Заприлича на турски сериал.Все едно и също дъвчете,и постовете ви са толкова дълги и безмислени ,че направо нямам  нерви да ви чета,пък и с нищо не ни помагате.Скорпи, ти изобщо защо пишеш в тази тема,след като си по зле и от нас?Ти първо на себе си помогни после давай акъл на другите.

[skorpi]

Ами може би ако бяхте прочели малко по-горе, щяхте да видите хора, на които съм помогнала и искат да чуват мнението ми. Аз не държа да ме четете изобщо. Разбирам, че предпочитате да се фокусирате върху симптомите си, вместо да потърсите разрешението им, както и причините за появата им. Колкото до състоянието ми, аз съм все по-добре, благодарение на себе си, но и на точно тази тема, автор на която все пак е Радостина и разказа й за перипетиите, през които тя самата е минала. Имаме уникалния шанс да черпим наготово от личния й опит - в хода на тези разговори много от нас, включително delicacy, решиха важни за тях проблеми. В текста на Радостина М. също така има много лични неща, изложени от нея, в името на оздравяването на такива като нас. Изрично бях помолена от самата нея да участвам по-дейно и да насърчавам останалите и да отговарям на въпросите им. Но както се казва, можеш да заведеш магарето до реката, ако е жадно, но не можеш да го накараш насила да пие вода. Затова оттук нататък, който смята, че съм му полезна, може да се свърже с мен чрез лична бележка в този форум. На останалите - успех в справянето с ПР.

П. С. Между другото, поне 2-3 пъти споменах за една техника, която отскоро използвам, но дава бързи резултати (ТЕС) - интересно как така никой не се поинтересува какво представлява?