ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[dani29]

. Като чуя как приятелки се уговарят да пият кафе, да отидат на дискотека, да се шляят по магазините или дори когато чуя някой да се оплаква от неприятности в работата... започвам да мечтая да съм на тяхно място...
Всички които могат да правят тези неща не знаят какви щастливци са.Те мечтаят за коли пари къщи дрехи и любовници може би.А аз искам да мога да излизам от къщи без да мисля дали съм си взела валидола валериана лукчета водата хапчета и всякакви други щуротии като например по коя улица има по малко хора къде има сянка къде ми е ставало зле и т.н.

[skorpi]

Аз мн да не се изсилвам, но да ти кажа, dani29, че тия дето нямат ПР, изкапват като круши лятото и пълнят линейките на Бърза помощ, докато ние сме свикнали да си страдаме и се оказваме най-издръжливи.  Напълно парадоксално, но факт!

[Радостина М]

Scorpi, много ме развълнува с последния ти разказ, защото си припомних мои неща. Аз също не можех да плача пред другите, дори и пред приятелки (можех единствено пред майка ми и евентуално пред някой по-близък мъж). Някак исках всички да ме приемат като силна и справяща се. Не знам защо. В някакво амплоа бях влезла. За мен беше голяма проява на слабост да споделя за дребен неуспех в живота си, камо ли да се покажа уязвима, a въпреки че външно изглеждам много стабилна, вътрешно съм много чувствителна. Двата пъти, когато отидох на терапевт, се държах по същия начин както описваш – представях му ситуацията така, сякаш вече съм на път да се справя с нея, сякаш не е кой знае какво и дори отклонявах темата към постиженията си, към успехите си. И си вярвах, докато бях там. Не му позволявах да ми помогне. Не му вярвах. Имах си довод – знаех повече от него А и той подкрепяше довода ми, като ми се възхищаваше и казваше, че може само да се учи от мен !? И аз какво? Прибирах се и ръфах възглавницата от страх – има ли някой, който изобщо може да ми помогне? Бях много объркана. Чувствах се едновременно толкова слаба в самотата си и в същото време – толкова силна – че вървя сама напред и преодолявам себе си ежедневно. Мисля, че ако си бях позволявала да се показвам от време на време слаба и уязвима, щях поне да отпушвам доста потискана енергия в себе си и да получа повече сила за справяне. А и щях много по-рано да започна просто да събирам късчета материал за справяне, които ми подаваха различните хора. Но аз търсех съвършения – един-единствен, който да ме спаси. Такъв няма. Или има – всъщност това си ти самият. И ако си позволиш да приемаш всички като част от пъзела, който трябва да сглобиш, за да си помогнеш сам, вместо да ги обвиняваш, че са по-слаби от теб или не ти дават нужната подкрепа, Ако си позволиш от време на време да се показваш като слаб и уязвим, без да се укоряваш, без да се отпускаш в това дни наред и без да загубиш достойнството си в собствените си очи, тогава започваш да усещаш как ставаш все по-силен и все по-разчитащ на себе си. Да се довериш на другия, като преди това си се доверил на себе си. Да се покажеш слаб, като преди това знаеш, че си силен.

А за това, което казваш, че се сещаш от време на време за Ники и нещо те удря, сякаш за пръв път го осъзнаваш, именно това е големият шок, който те е довел дотук и аз си имах такъв, който едва след като преодолях, се възстанових.
Аз също усещам като Delicacy, че си на правилния път. В теб има голяма промяна, дори си мисля, че това се случи именно след дишането, което ти така бурно отрече Какво практикуваш ежедневно сега?
За съпротивлението, което казваш, че ти се струва двойно по-голямо от усилията ти, това е защото може би все още не осъзнаваш, че съпротивлението ти това си ти и ако се бориш с него, все едно се бориш със себе си – никога няма победител. Затова, остави го на страна и се концентрирай върху усилията да стоиш в светлата страна.

[Радостина М]

dani29, сподели какво правиш в ежедневието като работа по себе си. нали не стоиш само и не чакаш да ти мине от само себе си?

[dani29]

Издръжливи сме но на каква цена!!!!   Когато се сетя какви ситуации съм преживяла с това ПР и как още издържам не знам.Ей сега се връщам от една приятелка през два блока.Едвам изтърпях един час през цялото време имах световъртеж слабост едвам се прибрах и сега съм като мокър парцал защото през цялото време се държах да не ми проличи.Сега като полежа ще се оправя малко но до следващото излизане.Кажи ми как да имам желание да излизам а знам че трябва.

[Радостина М]

Delicacy, ще ти задам няколко въпроса:
Защо изпитваш толкова голяма неудовлетвореност при несполуките си в любовта? Какво търсиш да откриеш в любовта? Кое е нещото, което не можеш да си дадеш сама и искаш някой друг да ти го даде?
Сигурна ли си, че си готова да срещнеш човека на живота си? Ако сега ти кажат, че той те чака някъде там и може да се появи сега, а може да се появи и тогава, когато кажеш (той ще те чака и ще е винаги на твое разположение), сигурна ли си, че ще избереш да се появи сега – но си отговори честно.
Когато имаш връзка, истинска ли си от начало до край или по-скоро лекичко се представяш така, както си мислиш, че партньорът ти би харесал? Криеш ли нещо от него, защото те е срам да му го покажеш?
И последно – какво за теб е “удовлетворителна връзка”?
За да бъдеш максимално честна пред себе си, може и да не отговаряш тук – ти сама ще усетиш къде е “пробивът в системата” Но ако решиш, ще се радвам и да го обсъдим

Прегръдки

[dani29]

Когато се сравня с теб Радостина и другите момичета май наистина нищо не правя по себе си.Може би защото от 15 год. се мъча с това ПР и вече съм се отчаяла че няма полза от нищо.Когато чета във форума ми идва желание да променя нещо но явно нямам воля и нищо не става.В момента се задоволявам с това да съм в състояние да изпълнявам елементарните си задължения на майка в семейството .Най -голямото ми предизвикателство е да пазарувам (избягвам големите магазини ) Преди месец имах моменти когато не мога да вляза в магазина до блока за един хляб.Когато съм в къщи горе долу съм добре но когато се налага да изляза настъпва паниката.Един ден съм добре а после два съм зле и така както дойде.Ако можеш да ми кажеш с какво да започна  и какво да правя конкретно? Благодаря предварително.

[delicacy]

Delicacy, ще ти задам няколко въпроса:
Защо изпитваш толкова голяма неудовлетвореност при несполуките си в любовта? Какво търсиш да откриеш в любовта? Кое е нещото, което не можеш да си дадеш сама и искаш някой друг да ти го даде?
Сигурна ли си, че си готова да срещнеш човека на живота си? Ако сега ти кажат, че той те чака някъде там и може да се появи сега, а може да се появи и тогава, когато кажеш (той ще те чака и ще е винаги на твое разположение), сигурна ли си, че ще избереш да се появи сега – но си отговори честно.
Когато имаш връзка, истинска ли си от начало до край или по-скоро лекичко се представяш така, както си мислиш, че партньорът ти би харесал? Криеш ли нещо от него, защото те е срам да му го покажеш?
И последно – какво за теб е “удовлетворителна връзка”?
За да бъдеш максимално честна пред себе си, може и да не отговаряш тук – ти сама ще усетиш къде е “пробивът в системата” Но ако решиш, ще се радвам и да го обсъдим

Прегръдки

Радостина, в любовта търся сигурност. Представата ми за любовта е като за оазис на сигурността. Поради тази причина, и в партньора си търся това. А, за жалост попадам на точно обратното. Вместо сигурност и убежище, там намирам огромна несигурност, промени и условности.

Що се отанся до партньора ми  и дали съм готова да го срещна - да, още на мига. Откровена съм и споделям онова, което ме вълнува с партньора си. Но съм забелязала, че когато съм много откровена и говоря за желанието си да се почувствам сигурна, партньорът ми се стяга и сякаш му се изпарява всякакво желание за връзка
Ако се науча да си давам сама сигурност, вероятно няма да я търся в една връзка, но тогава пък, мъжът не ми изглежад толкова  секси, защото явно съм фетишизирала сигурността и го възприемам основно от тази гледна точка и липсата на това качество, го прави непривлекателен в моите очи

[skorpi]

delicacy, значи ти стоварваш отговорността за собственото си благополучие върху друг човек и когато той го почувства, се отдалечава. Това показва по-скоро, че не си готова за благополучна връзка и не се сърди, че го казвам, за мен важи или поне важеше до преди около месец същото. Защото ние разчитаме на това някой друг "да ни оправи", да ни даде сигурност, да ни даде хапче, да ни даде, да ни даде... Нищо не се дава така. Във връзката се иска взаимност и равнопоставеност, а стремежът за власт и надмощие, притежание и контрол върху другия я унищожава. 2 личности, функциониращи хармонично първо сами със себе си, а после и във взаимодействие, живеят в синхрон, останалите съществуват във вечна надпревара... там има ревност, обвинения, отношения "шеф-подчинен". Ако не друго, поне това осъзнах с психотерапията.
На въпросите на Радостина - работя основно с ТЕС (Техника за емоционална свобода) с конкретни насоки от специалист в областта и вече живея относително нормално. Иначе като цяло се стремя да променям светогледа и начина си на живот. Обръщам внимание на неща, които преди пренебрегвах.
Относно дишането, нека кажем на другите за какво става въпрос, защото аз съм ти писала на лични, но те така нищо няма да разберат - говорим за холотропно дишане (ребъртинг) и трансперсонална психотерапия - наистина мн неща се "отпушиха" след това, но при хора със страхове е трудноизпълнимо, защото усещанията в тялото са плашещи в началото. Аз лично не повторих. Интуицията ми каза, че този метод не е за мен, но беше полезно да се докосна до него. Всяко едно нещо допринася за общото състояние и подобрение. От вчера паркираме колата в началото на курортния комплекс и вървя през целия пазар до плажа. А от офиса на майка ми до квартирата ходя самостоятелно. Също така пазарувам относително спокойно в магазин. Но не си мислете, че някакво чудо е станало. Яка работа се иска. Който иска, да работи. Който не, да мрънка, но накрая като се влоши, пак ще почне да работи, ще е принуден, както стана при мен. В един момент гръмва бомбата и почваш - парченце по парченце. Ако трябва, надъхвайте се взаимно, споделяйте си докъде сте стигнали - това е все едно да се запишеш с приятелка на аеробика. Не жалете усилия, хора! Мн повече енергия хабите в симптоми и черни мисли... махайте ги тия неща от живота си, но не с отвращение, а с радост!
Сигурна съм, че някои от вас ще се ядосат от думите ми, ще си кажат: "Тази почна да се оправя и се наду и вече не ни разбира" - на тях ще кажа: Бъдете сигурни, че ви разбирам повече отвсякога, защото вече не виждам само детайлите, а и общата картина.

dani29, отначало излизаш без желание, насила, по задължение, но редовно и упорито. Не се изсилвай на големи разстояния, започни с малко, но не се отказвай, като ти стане зле. Лека-полека махай забраните една по една, дръж си валидола в чантата, аз също го разнасям, но вече 2 дни не прибягвам до него, което си е рекорд! След време ще стане излишен и ще забравиш да го взимаш. Постарай се да увеличиш зоните, където се чувстваш сигурна - в приятелката си или където отиваш. Има и още нещо, което при мен преобърна представата ми за тези ситуации, които смятах за "рискови" - ти казваш, че си се страхувала да се изложих пред приятелката си, но я си представи, че тя също има някакъв проблем и не ти го споделя... че то кой няма? Всеки го е страх от нещо, дали ще е ПР или каквото и да е. Няма значение, резултатът е страх! Когато се страхуваш да не се изложиш на касата в магазина, хрумвало ли ти е колко касиерки имат ПР и ръцете им треперят точно като твоите, а валидола е скрит в чантите им? 
Не виждаш ли колко сме много? Смяташ ли, че някой ще те осъди и заклейми, ако се почувстваш зле? И защо ти пука кой какво ще си помисли? Кой би могъл да те нарани и по какви причини? Помисли си върху тези неща, давам ти само насоки.

[Радостина М]

Delicacy, съгласна съм с това, което ти е отговорила Scorpi. Повечето хора градят връзките си на базата на взаимна зависимост – аз ти давам това, ти ми даваш онова. Хората дори не го осъзнават – мислят, че това е нормалното, търсят си половинка, която да запълва това, което си нямат. И по романтичните филми дават, че това е нормалното. Обаче това не е така. Ако ти си зависим от някой за нещо, не можеш да чувстваш свободата във взаимоотношенията ви и радостта, ако нещото не ти се дава. Някои жени намират партньори, които ги издържат, други – такива, които им вдъхват сигурност, има мъже, които се обвързват, само за да не готвят и чистят. Това обаче не е истинската любов.

Обаче, когато ние имаме силни нужди вътре в нас, могат да се случат две неща – или да привлечем точно партньори, които да ги удовлетворят, или да не ги привлечем. Ако ги привлечем, ще изпаднем в кръговрат от зависимост и нещастие, защото сме спокойни само когато ни дават дозата. От друга страна, човек се променя с годините и какво се случва, когато ти нямаш вече нужда от сигурност или пък животът вземе, че шамароса няколко пъти партньора и той се сломи? Специално за сигурността, мога да ти кажа, че няма нещо в живота, което константно да ти дава сигурност, защото самият смисъл на живота е именно в промяната и най-духовните хора точно за това са се научили да живеят “без установеност”. Може би страхът от смъртта е в основата на тази така търсена сигурност, и ако е това, трябва да се отработи този страх, вместо да търсиш партньор, за да го потискаш в себе си.

А ако не привлечем партньорът, от който имаме нужда, това се случва по няколко причини – или защото си страхът в нас ни заблуждава, че имаме нужда от партньор, а всъщност нямаме, не точно сега; или защото в нас има две противоречащи си вибрации, които дават противоречиви сигнали на вселената – примерно, едното може да е нуждата от сигурност, а другото – страхът от обвързване или провал. Защото съм убедена, Delicacy, че ако твоето същество има силна потребност от нещо, тя ще й се предостави, но не и ако в теб има нещо, което й пречи. Затова, когато човек медитира, стига до състояние по време на медитация, в което може да погледне обективно на себе си и да прецени какво му предстои да му се случи, абстрахирайки се от чувствата, желанията и объркващите мисли и обстоятелства в живота. Тогава може да си даде обективно сметка защо в момента има точно това, което има и няма точно това, което няма. Тогава можеш или да отработиш нещата, които ти пречат, за да имаш приятел, или да следваш течението на живота си и да свършиш всичко, което е нужно да се свърши сега. Може би не е подходящ моментът, защото е подходящ за други неща. А може би просто трябва да отработиш първопричината на нуждата ти от сигурност, да я зачистиш, за да тръгне системата на чисто. (Мога да ти дам примери от личния ми живот, но ще стане много дълго?)

Човек след ПР едва започва да чисти подсъзнанието си от всички натрупани страхове. Именно тези страхове и объркващи мисли привличат какво ли не в живота ни. Когато се изчистят, едва тогава можеш да си дадеш реално сметка какво искаш и да направиш нужните стъпки да го привлечеш в живота си (понякога няма нужда и от усилия, когато в душата ти е чисто). И вече едва тук се намесва това, което казва Scorpi, че ние всъщност имаме нужда първо да сме самостоятелно щастливи и пълноценни, за да намерим човек, който също е самосстоятелно щастлив и пълноценен и двамата да изградим живота си заедно, без значение дали се променяме и какво изживяваме. Само такава връзка е устойчива и не нанася щети на психиката ни. Всичко останало е временно илюзорно щастие, а всъщност е замъгляване на страховете ни вместо решаването им.

А това, което казваш, че споделяш всичко на партньора си, от една страна е добре, защото партньор, който не приема това, което носиш в дълбините на себе си, не е за теб, но от друга страна – не можеш още от началото да натовариш някой с очакванията си. Всеки харесва, когато види пред себе си някой, който се чувства уверен и комфортно със себе си, човек, който може да е добре и сам (не говорим за саможивници и егоисти обаче). Така че, най-важното е да се опиташ да бъдеш ок и сама, да си дадеш тази сигурност, която съм убедена, че можеш ти самата да дадеш примерно на децата си. Дай си я на себе си. И неусетно ще видиш как ще се появи в живота ти човек, който ти подхожда. Но опитай да излъчваш само позитивни сигнали навън, не генерирай в себе си чувства на недостиг, защото привличаш още такива. Така работят естествените закони. Нищо не работи на случаен принцип. Ние сме енергия и сега се учим да я управляваме

Това е в най-общи линии. Не те познавам лично, за да видя кое в теб саботира желанията ти, но пък те познавам достатъчно, за да знам, че ще можеш да го намериш сама

Прегръдки

[Радостина М]

dani29, ще ти отговоря на лично съобщение

scorpi, справяш се отлично самостоятелно!  голям дух си ти! прегръдки

[delicacy]

Момичета, този път не ме разбрахте, може би. Така, аз не търся силен мъж, за да ме издържа, а аз да си свиркам наоколо . Самата аз излъчвам сила, може би /Въпреки, че само аз си знам, какво ми е в душата/. Не ми е удобно да се хваля. не съм хленчеща. Но си признавам, че не харесвам слаби мъже, а в повечето случай такива ми се случват ;DТова им качество не ме привлича, не защото съм глезла, а защото женската ми същност е привлечена от мъжка сила и способности. Момичета, нима не ме разбирате? Вие слаби мъже ли харесвате? Възможно е, да има и такива жени, които да са привлечени от мъжка безпомощност, но мен това определено не ме привлича. И това ми е неудоволетвореността. А не защото искам да използвам някой мъж или по-точно да се възползвам от него. Това е, както някои мъже харесват слаби и беззащитни жени, аз пък харесвам силни мъже. В мъжете ме привлича силата, не харесвам феминизирани, женствени мъже, а попадам на такива.

[skorpi]

Радостина, добре че се върна, че вече ме беше срам, че моите постове са най-дълги
Хубаво е, че повдигаме тези въпроси, защото сякаш тук всички сме се фокусирали върху симптомите, но не и върху причините за появата им в живота ни. Толкова са ни неприятни, че забравяме да попитаме какво искат да ни кажат. И така, на пръв поглед "отклоненията" от темата като обсъждането на любовна връзка например всъщност може да е стреляне право в целта Казвам го, за да не се чудите какви ги приказваме... аз в процеса на психотерапия осъзнах, че цял живот съм се опитвала да бъда майка на гаджетата си, както и на всички останали и това свързвам с желанието за контрол, а то се ръководи от страха. В основата на всеки страх, както казва Радостина, стои страхът от смъртта, осъзнат или не (сещам се за книгата на В.Динев "Страхът", която прочетох в първи курс по Философска антропология - първият ми изпит - там чудесно беше описано с милион примери). Все още я пазя. Страхът ражда и агресията, и автоагресията и пр., и пр. Той ни кара да искаме пълен контрол, а това можем да правим само ако сме по-силните, по-знаещите, по-можещите, по-справящите се... затова и съпротивата ни срещу ПР е толкова силна - то ни прави всичко, което не бихме искали да бъдем и ни поставя в обратната позиция - на по-слабите и нуждаещите се, а това означава някой друг да поеме контрола и да ни управлява. Осъзнавайки го или не, точно с ПР обаче ние продължаваме да държим контрола и да въртим околните на малкия си пръст, защото те се съобразяват с нашата "болест" и вниманието се приковава върху нашето благополучие. Може със съзнанието си да ненавиждаме това, но подсъзнателно сме си изградили такъв механизъм за справяне.
delicacy, мисля, че ти все още не си се разбрала. Не си длъжна да се съгласяваш с мнението ми, но ето какво е то: ти съзнателно не искаш такива мъже, но точно те ти се падат, защото ти си силната и справящата се, а за да има баланс, се появява някой по-кротък и тих човек, който да те балансира. Не става дума да те издържа финансово, мн буквално си се хванала за примера, който ти е дала Радостина, а че докато ти си по-силна от останалите, за баланс ти се дават по-слаби. В мига, в който ти допуснеш, че не си отговорна за всичко на света и си готова да предоставиш поне част от контрола на някой друг, тогава ще се появи мъж, който е готов да направи същото и ще сте в хармония. Разбираш ли? Може и да не разбираш, защото тези неща не се правят с умисъл, подсъзнанието си ги крои тайничко и дори като надникнем в него, не ни се вярва, че това е така. Но при съотношение 97% на 3% в полза на подсъзнанието не е нужно да си математик, за да видиш кой печели. Конкретно за теб съдя, че си силна и справяща се по това, че ако не беше такава, никога нямаше да се пребориш сама с деперсонализацията.  Това е голяма работа, момиче! Слабите се привличат от силните, естествено, че един слаб и безволев мъж ще се лепне за жена, която да му стане мама и да се грижи за него, след като не може обратното. Но в идеалния случай има партньорство - ние сме мн повредени в това отношение, защото от малки ни възпитават кой е "главата" на семейството, обикновено бащата го играе "лошото ченге", все той наказва, рядко е обратното, но дори така да е, пак няма баланс. Балансът е когато родителите са равнопоставени и тогава детето израства спокойно и сигурно. Те и преди да станат родители, пак са били такива, единият е бил по-силен, другият по-слаб, после са се събрали, нагодили са се, като са определили кой ще го играе шефа и кой подчинения и при появата на децата продължават по същия начин. Така ще решават всеки един проблем в живота си. Докато накрая на единия от двамата, а най-често и на двамата не им писне и не си тръгне.
Ако си гледала сериала "Психотерапия", в последната серия жената на психиатъра заяви пред психоаналитика си, че когато се е омъжила, тя е търсила сигурност, но вече не иска този брак, защото няма нужда от сигурност. Ето това е връзка, основана на взаимна зависимост - точно както при майката и детето, шеф и подчинен, дори лекар и пациент. През цялото време жена му е била в ролята на пациента, макар и неволно. Тогава щастието ти зависи от това как се развиват отношенията помежду ви. ПР се появява, когато тези отношения са в криза или са насилствено прекъснати по някаква причина (преместване в др град, неочаквана загуба или смърт, раздяла)... Контролът ти се изплъзва, а силата ти се насочва срещу теб.
Радостина, нещата, за които говориш, мн добре се изчистват с ТЕС при упорита работа.
При някои става и веднага, аз не съм от тях обаче. Така че ще ме виждате още известно време тук. На някои ще им надуя главите, други ще ме четат с удоволствие и ще се чувстват по-добре. Заради вторите ще остана. При всички случаи обаче аз ви казвам много истини. Научих ги по трудния начин.

[delicacy]

skorpi, сега спокойно мога да кажа, че съм напълно съгласна с теб и разбирам онова, което искаш да ми кажеш!Вероятно привличам слаби мъже, възприемайки ме като силна и като тяхна евентуална мама Честно казано, това не е по вкуса ми, но как мислиш, дали човек би се почувствал по-добре, ако потърси слабата си страна и я покаже пред мъжкия свят? Какъв типаж мъже би привлякъл? Мъжете вероятно имат инстинкти и по свои си пътища усещат нашата слабост или сила. Ох, не ми се иска да си мисля, че съм създадена, за да привличам феминизирани мъже....

[skorpi]

delicacy, радвам се, че си ме разбрала. Първият път може би не се получи, защото ти изстрелях директно изводите, без да ти обясня механизма, по който се стига до тях като резултат. Не приемай като перманетно състоянието си, каквото и да е то. Ти не си константна величина, а променлива. Искаш или не, взаимодействието със средата, с другите, с всичко наоколо ще те променя винаги. Върни се и още веднъж прочети последния пост на Радостина за мъдреците, които не се установяват никъде - няма нищо постоянно, което да не търпи развитие, независимо от посоката. С други думи, не е казано, че цял живот ще привличаш такива мъже. В момента, в който ти промениш нещо у себе си, и други неща ще претърпят промени. Ако стане бавно и постепенно, може дори и да не забележиш. Щом не се чувстваш добре в тази си роля, значи трябва да работиш в посока на промяна - на равнопоставеност и партньорство.
На въпросите ти - мъжете обичат да се показват като по-силни и го правят по всички възможни начини (с демонстрация на мускули, пари, власт, "мъжки дейности") и това е заложено в природните им инстинкти от праисторията - те са били ловците, които са осигурявали прехраната и са стояли на входа на пещерата нощем, дебнейки за опасности - ето я закрилата, сигурността и гаранцията за оцеляване. Каква е била ролята на жената - да сготви уловената плячка, да ражда и отглежда техните деца, мъжът бил надарен с логика, жената с интуиция, за да усеща и долавя и най-малката промяна в емоциите на децата си и на свой ред да ги предпази. За това тя не жали никакви средства.
Ето ти ги и праисторическите инстинкти, действащи днес: мъжете продължават да показват мускулите си на жените и да ги подчиняват чрез религия, обичаи, финансова зависимост и всички налични средства (с които ги и съблазняват, разбира се), а жените продължават да ги подбират на принципа на благополучие на бъдещите им деца (по външен вид и по всичко, даващо предпоставки за един сигурен живот - пари, коли, сигурна работа...) Слабата жена ще си избере едър, висок мъж на висок пост и с авторитет и с него винаги ще е спокойна да "свие гнездото си". Силната ще си търси "дете", което да "отглежда" и "наставлява" и ще държи контрола, ще взима важните решения, ще се нагърбва с всичко, а той ще я следва. Доколкото разбирам, ти привличаш мъже от втория тип. Но има една подробност - дори мъжът да е от втория тип, у него все пак действат праисторическите инстинкти, които го карат да се съпротивлява да бъде подчинен от една силна и независима жена (тя ще го плаши и той ще бяга далеч от нея). В миналото тези роли са били ясно разпределени, обаче в днешно време става преразпределение, настъпват промени, които са в сблъсък с първичните ни инстинкти. Раждат се конфликти. Като резултат те водят до депресивни, тревожни състояния, обясненията за които са противоречиви. Лекарите вдигат рамене и казват "стрес", "нерви" и пр. неща, от които ни е втръснало и не ни дават решения. Междувременно разводите нарастват неимоверно, а представата за семейство вече съвсем се е преобърнала... за да се презастраховат, хората първо "живеят на семейни начала" в стремеж да се подчинят един друг, след което се разделят, защото чувстват дискомфорт (в около 50% от случаите по официална статистика, но практически са мн повече). Нарастват случаите на насилие и агресия, настъпват кризи, появяват се нови и "необясними" болести. Обяснението е пред нас, но ние не искаме да го видим. Не ни изнася. Предпочитаме да умрем, но не и да се променим. Давам ти един философски "прочит" на ситуацията, ти ще стигнеш сама до практическото й прилагане.