evropea.com - форум за паническо разстройство
Август 16, 2022, 02:10:44 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 3
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 3

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 29 30 [31] 32 33 ... 70
  Изпечатай  
Автор Тема: ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО  (Прочетена 276030 пъти)
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #450 -: Юни 14, 2010, 12:57:54 »

Хубаво, обаче тия, които са най-зле, ще си останат вкъщи. Не всеки го успокоява това, че има придружител. Има хора, които с ГОДИНИ не могат да отидат от едната до другата стая в дома си при никакви обстоятелства, лежат и чакат. Отчаяни са. А биха могли нещата да стоят другояче. Това е положението, а точно те са на-тежките случаи, които се нуждаят от помощ. Да си душевен инвалид е не по-малко гадно от това да не можеш да ходиш, примерно. Но за разлика от хората с физически увреждания, които поне се имат предвид в някаква степен в закона, и получават макар и минимални обезщетения заради състоянието си, хората с ПР никой не ги жали. А те попадат в страшен омагьосан кръг, защото от невъзможност да излизат, губят работата си, близките им често не успяват да ги изтърпят и се развалят семейства, тези, които имат деца, затъват още повече, заради невъзможността си да се справят с положението, оттам кризите се задълбочават, а пари за терапия няма. И в крайна сметка какво става: млади и изключително способни хора (защото вярвам, че всички с ПР са такива) не могат да бъдат използвани от обществото като ресурс, защото повечето, ако не всички варианти за помощ се оказват недостъпни за тях. Те могат да прекарат години, ако не и целия си живот в подобно "справяне" с проблема си, като пазаруват на касата, тресящи се от поредната ПА, или да изпълзят, излазят и изминат на лакти пътя до терапевта си, който ги "разбира". Да не говорим, че въпросът не е само да стигнеш, ами и после да стоиш с часове и да правиш терапия. А като не си в състояние и вместо да се съсредоточиш, само се чудиш как да избягаш, аз не виждам никакъв смисъл. Това пак го казвам от опит. Тук всяка моя дума се базира на собствената ми практика. На горчивия ми изстрадан опит, не на учебниците, които така или иначе съм прочела, и то мн отдавна. Но в тях дори не е загатнато всичко, което ние преживяваме. То просто е неуловимо за "непросветените" Cheesy
На момичетата казвам: Благодаря ви за подкрепата, че аз ВЪПРЕКИ страха си, излизам. Но както вече казах, моята задача ще бъде да продължа да го правя вече без да се треса от нерви и да се наслаждавам на малкото прекрасни неща, които ни предлага животът, като слънцето и плажа например. Има защо да се живее, но поне аз се стремя да търся качествен живот и да акцентирам именно на качеството. А за мен той ще е качествен, когато усещането ми за него се промени и се усетя в хармония със себе си и с всичко наоколо. Бавно, но сигурно вървя натам.  Wink
« Последна редакция: Юни 14, 2010, 01:02:22 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #451 -: Юни 14, 2010, 02:14:08 »

За съжаление всичко което казвате е вярно. Не всеки е обърнал внимание на себе си в самото начало, не всеки е "попаднал" на правилното лечение и нещата с времето са станали доста сериозни. Никой обаче няма да им отиде на крака да ги лекува. Това е истината. Това би означавало и техния "лечител" да работи в защита на болестта им. Така че, колкото и трудно да е, тази крачка се прави от тях. Тук никой освен тях не може да вземе отговорност дали да се лекуват или не. Интересното е, че мотивираното лечение винаги води до успех и въпреки всичко процента на тези, които го търсят е много малък.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #452 -: Юни 14, 2010, 02:53:44 »

В началото повечето нямат представа какво им е, аз бързо се усетих, заради прочетените учебници и сблъсъка ми с ПР по-рано. Но дори не мога да кажа и в момента, че съм 100% сигурна в диагнозата си, тъй като примерно имам и увеличена щитовидна жлеза, която може да дава същите оплаквания, а аз да си се съдирам от психотерапия и пр. или да се тъпча с успокоителни без резултат. И така, как се случват нещата при по-голямата част от хората: по-чувствителните и тревожни поначало, но иначе съвсем нормални психически лица, преживяват някакъв по-сериозен стрес (загуба на работа, близък, смяна на жилище, раздяла...) и  симптомите се отключват. Следва прилошаване, което съвсем логично ги отвежда при лекаря. Оттам се почват изследвания за изключване на физическа причина: сърце, щитовидна жлеза, тумори, УНГ, обикаляш един куп специалисти и накрая ти казват, че "всичко е от нерви". Препоръчват ти да не "обръщаш внимание" и да "си живееш живота". Изпращат те по живо по здраво. Но ти вече си се превърнал в хипохондрик, докато си чакал резултатите от поредното изследване да излязат и независимо, че всички те уверяват колко си добре, ти не си. Започваш да търсиш още и още, защото все пак си сигурен, че нещо не е наред с теб и другите го пропускат. Накрая стигаш до психиатър. От вратата той те вижда и ти лепва диагнозата ПР. Разбира се, изписва ти и лекарство - нали така се лекуват болестите?! С лекарства! Ако имаш късмет, успяваш да позамажеш нещата. В един момент решаваш, че си добре и ги спираш. И точно когато си въобразяваш, че всичко лошо си оставил зад гърба си - БАМ - ПА. Честито! Хайде, отначало! Или др вариант - съвсем стриктно си ходиш на терапия, докато слушаш обвиненията на околните, че се занимаваш с подобни "глупости като НИЩО ТИ НЯМА" И и така до безкрай. Или докато парите свършат. Решаваш да се справяш сам. Самообвиняваш се, дръпваш си един здрав тормоз, ненавиждаш се, после виждаш, че това влошава положението и почваш да се обичаш, да четеш книги, да променяш мисленето си, да се учиш да се обичаш, да медитираш, занимаваш се с неща, за които преди не си и чувал, и лека-полека се изправяш. Това само ако си със силна мотивация.
Но ако си се завъртял във вихрушката и си стигнал до етап: Самосъжаление и не вярваш, че някъде има Спасение, тогава зацикляш и си се въртиш там. И така, докато някой не те изкара. Значи аз тука виждам ролята на терапевта. И не съм съгласна, че не може да дойде при теб, като имаш нужда - може и още как! Да не говорим, че той получава срещу този си жест на милосърдие солидна сума от опечалената и разтревожена майка на "жертвата" на ПР например Cheesy Това продължава до момента, в който въпросната жертва, насочвана от терапевта, вземе та реши да излезе от дупката си и да си покаже нослето навън, пък ако ще и да пукне!
Работата по мотивацията за промяна също би могла да се възприеме като елемент от терапията, не виждам защо да се работи само с мотивирани?? Всеки може да промени нагласата си, но не винаги го може сам. Във всеки един от нас дремят неподозирани сили и желание за живот (истината е, че колкото и да не го осъзнаваме, ние имаме огромна воля да живеем, в противен случай не бихме изтърпяли и ден страданията си и отдавна да сме се самозатрили), мн често е нужно само малко да се побутне, за да тръгнат нещата.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
ddd
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 10


Профил
« Отговор #453 -: Юни 14, 2010, 03:42:32 »

напълно съм съгласна с теб скорпи,аз преди месеци когато бях много зле и не можех и на терасата да изляза даже,прекарах 5 месеца затворена в нас и благодарение на това че намерих терапевт,който идваше вкъщи успях най-после да изляза,а излезеш ли веднъж по-добре да си тренираш разни ситуации с придружител или  да се разхождаш където ти искаш вместо да ходиш по лекари.Аз съм за домашната терапия ,защото иначе излиза ,че тези дето са много зле нямат шанс за помощ,най-малкото лекарства даже ако искаш да пиеш ти трябва лекар ,а как ще го достигнеш като не можеш????Домашната терапия е много полезна,естествено е по-скъпа и в никакъв случай не трябва да е дългосрочна защото тогава наистина пациента мое да се измързелува да се бори сам,но когато е тежък случая мисля че 5 сесии в домашна обстановка могат да успокоят доста нещата.да не говорим че хората с Пр получават криза само от мисълта за запазаен час за каквото и да е,при нас нещата са относителни като сме добре можем да бродим с часове ,но има дни в които и на 100 метра не можеш да излезеш и ако се падне деня за терапията ти какво правиш,отлагаш часа и се мъчиш във вас и се обвиняваш че не си успял да стигнеш до лекаря:(
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #454 -: Юни 14, 2010, 03:46:10 »

О, вие приписвате някакви функции на терапевта, с които той няма нищо общо. Вижте, тарапевта е партньор на някой човек, който е решил да работи за личната си печалба психотерапевтично. Дали за да пребори ПР или нещо друго не е от особено значение. Той не ходи по домовете. Просто защото няма психотерапия по спешност. Тя може да се случи само ако някой е усетил нуждата от промяна на личността си. Не за да елиминира симптомите си, а за да промени тази част от личността, която ги създава. Наивно е да се мисли, че симптомите ще изчезнат, но всичко останало ще си остане непроменено. А доколкото разбирам това е нуждата на всички - симптомите да спрат, ужаса да спре, но никой не казва, какво би променил в себе си за да се случи това.  Всички се надяват на помощ "отвън" /лекарства, лекар, терапевт/ за да ги отърве, а психотерапията е намиране на помощ "отвътре" в самите тях. Тези хора трябва да открият и благодарение на каква промяна в тях това ще се случи. За съжаление важно е да се самомотивират. А малкото побутване, за което говорите е да имат информацията за свободен избор, което е и моята цел с всички тези писания. А кой какво ще избере е личен избор. Както се казва в една мъдрост ... " Дори и да заведеш някой до реката не можеш да го накараш да пие вода. Той сам трябва да реши да го направи"
« Последна редакция: Юни 14, 2010, 03:48:04 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
ddd
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 10


Профил
« Отговор #455 -: Юни 14, 2010, 04:11:36 »

Аз лично съм се спрвяла веднъж с ПР абсолютно сама без лекари и лекарства,преди година имах инцидент и тогава  нещата се влошиха страшно,както казах лекаря идва до нас 4,5 пъти и след това аз успях да изляза ,оттогава насам пак се боря сама и преодолях много неща,но сега съм решила да започна психотерапия ,но не заради ПР-то ,а за съвсем други неща,каквото и да си говорим лекуването на това заболяване зависи само от нас ,ние трябва да минаваме постепенно през ситуациите ,които ни плашат и  нещата се оправят,но в много от случаите в началото е добре да има лекар,защото повечето сме и с депресии и когато нямаш желание за живот дори за каква борба говорим,и тук е ролята на лекаря да даде мотивация и стимул дали със сесии или лекарства зависи от човека,но сам да се "стегнеш" и нещата да тръгнат нагоре е многоооо трудно.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #456 -: Юни 14, 2010, 04:13:38 »

Но шансовете му да пие се увеличават, като го заведете до водата. Аз лично не разчитам на някой др да ме отърве и извършвам огромна работа върху себе си ежедневно както никога с нищо др в живота ми. Освен това съм твърде недоверчива, за да се поверя в ръцете на някой "специалист". Вярвайте, че отида ли при някого, аз съм го проучила от до преди това. Не отивам неподготвена. Grin
А иначе причините за проблемите ми си ги знам открай време, но това по никакъв начин не е повлияло върху симптомите. И с "психотерапия" пак открих топлата вода, но нищо не се промени. Промени се тогава, когато АЗ ТАКА РЕШИХ. Просто защото съм инат повече отвсичко, малко и мазохист, за да си причинявам ежедневно кризи, като излизам.
Има мн терапевти, които посещават нуждаещите се в тях, когато е невъзможно те да дойдат до кабинета им и като поработят върху страха в тази "сигурна обстановка", нещата започват да се променят и може самият човек да пожелае да излезе. Но всеки си решава как да процедира. Ето при ddd се е случило това. Тук ние даваме личен пример, не си говорим с теории. Интересуват ни конкретни резултати. Ако симптомите изчезнат в резултат на някаква терапия, значи е изчезнала и причината, която ги е предизвикала. Нещата се менят постоянно. Дори когато човек казва "мина ми от самосебе си", то пак не е от самосебе си, а от някакъв процес, който е протекъл невидимо за него. Точно както се е и появил. Но щом нещо се е появило, значи може и да изчезне.
Аз искрено и от сърце ще се радвам ако някой се справи с проблема си благодарение на Вашата компетентна намеса, но искам да кажа и на всички останали, че пътища има много. И всеки, който се е справил с ПР, не само че е демонстрирал готовност да промени себе си, но и го е направил.  Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
ddd
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 10


Профил
« Отговор #457 -: Юни 14, 2010, 04:15:16 »

това имам предвид Wink
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #458 -: Юни 14, 2010, 08:14:22 »

Няма психотерапевти, които да ходят по домовете /понякога прави изключение работата с деца за да се наблюдават в тяхна обстановка/. Просто тези, които са го правили не са били такива. Психотерапията е процес, с който се ангажират двама души, не само терапевта. Всеки от тях поема своите отговорности за процеса. Да имаш желание някой да ти дойде на крака, да ти помогне означава да държиш на позицията, че не можеш сам. Ако терапевта дойде, това означава, че и той казва - "не можеш сам".  Терапията не е пациента да си остане в зависимата "болестна" позиция и терапевта да го подкрепя в нея. Това би подклаждало самата болест, би обслужвало нея. Не е случайно това желание у вас. Както казахме има две тенденции у всеки - да се оправя и да остана в това състояние. Усеща се и натиска с мнения срещу терапията, която доказано емперично помага. Така че терапевта да ви дойде у дома няма как да стане ако контакта ви е психотерапия. Ако е друг може  Smiley .
Ако симптомите са толкова изострени с лекарства се смекчават, като задължително се напасне индивидуална схема, докато човек е в състояние, дори и с придружител да поеме своята част от един бъдещ терапевтичен съюз - да ходи на сесии. При лекарите нещата са други - те трябва да се отзоват при нужда, тъй като кризи се овладяват с лекарства, а не с терапия. Терапията е бавна, трудна и тя няма спасяващо действие, а по-скоро е насочена към разбиране, прозрение.
Много сте права - знанието на проблемите не ви помага. Ако аз ви издекламирам как се формира страха, за какво служи и какво печелите от него, без да знаете това, няма да помогне. Помага осмислянето на всичко това, а осмислянето винаги става през преживяването, когато се появят и емоциите. Права сте да проучвате специалистите ... такава ни е страната.  Лошото е, че почти никога това не ви дава гаранция за нищо, какъвто е и вашия горчив опит.  

Апропо, повечето неща са дадени, като информация в този саит. Ето и линк:

http://www.evropea.com/psychotherapy.html

Обърнете внимание на психодинамичната терапия, както е опомената. Тя си поставя наистина високи цели в работата с ПР и не само с него.
« Последна редакция: Юни 14, 2010, 08:30:32 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
kathleen 111
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил Ел. поща
« Отговор #459 -: Юни 15, 2010, 08:19:36 »

За съжаление всичко което казвате е вярно. Не всеки е обърнал внимание на себе си в самото начало, не всеки е "попаднал" на правилното лечение и нещата с времето са станали доста сериозни. Никой обаче няма да им отиде на крака да ги лекува. Това е истината. Това би означавало и техния "лечител" да работи в защита на болестта им. Така че, колкото и трудно да е, тази крачка се прави от тях. Тук никой освен тях не може да вземе отговорност дали да се лекуват или не. Интересното е, че мотивираното лечение винаги води до успех и въпреки всичко процента на тези, които го търсят е много малък.

  Здравейте
 Пак съм аз, с риск да стана досадна Ви пиша отново. Вижте само как се изразявате " ДА ИМ ОТИДЕ НА КРАКА" Ами това означава, че Вие се дистанцирате от тях , по скоро Вие сте на страната на болестта. Дори древните лечители са казвали - АЗ СЪМ НА СТРАНАТА НА ПАЦИЕНТА СИ, АЗ ЩЕ БЪДА В СЪЮЗ СЪС БОЛНИЯ, А НЕ В СЪЮЗ С БОЛЕСТТА "
 Така са правили, поне най добрите терапевти ... Ние само можем да се учим от тях, не само да ги цитираме.
 Освен това, относно спешната психиатрична помощ - ДА , има такава, нали си представяте един човек, увиснал на 15 етаж, готов да скочи ? Кой мислите, че отива при него, и само с приказки и изваждане на проблема му за няколко минути го сваля от там? Да, има такива терапевти, но това не се учи само от книжки, нито се придобива с вземането на диплома...  Защото пак древните са казали- Знание без опит е нищо, НИЩО !!
 Та така... А ако има някой, който е готов да плати за това, да стои в някакъв тъп кабинет и някой да се прави на много умен, карайки нещастния човек да се чувства пълен боклук, само защото не може да се справи с проблема си, нека го направи. Не и аз, благодаря... 
Има и много добри терапевти, няма спор, но те никога, ама никога няма да ти кажат, виж сега, вземи най после и излез от къщи, без да се страхуваш , и ела при мен в кабинета ми, да довършим останалите 50 % от лечението ти...
 Поздрави
Активен
kathleen 111
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил Ел. поща
« Отговор #460 -: Юни 15, 2010, 08:48:34 »

Здравейте, искам да споделя как се опитвам да се справя с ПР и поне при мен това има ефект.
 Първо, мисля, че хората с ПР са свръхчувствителни, с висока степен на отговорност, и винаги са били лидери, без значение в работата си или в къщи. Поне при мен ПР се отключи в момент, когато усетих, че губя контрол над ситуацията, в която се намирах. Това го разбрах много по късно, разбира се.
 Сега, когато осъзнах това, започнах да търся начини, как са излъжа съзнанието си, че аз контролирам нещата. Започнах с нещо много просто, вечер, когато се приговям да заспя, започвам да ,как да го формулирам, да следя? какво точно става , какво тече във вътрешния ми диалог. Всички си говорим със себе си, това е вътрешния ни диалог. Ако намерим начин да го спрем поне за секунда, сме направили нещо невероятно. Та, слушайки какво точно си говоря със самата себе си, откривам човека или ситуацията, която ме притеснява . Тогава затварям очи, поемам дълбоко въздух, и започвам да броя от 5 назад. 5, 4, 3.. отново поемам въздух, като се усмихвам и се стремя да се отпусна максимално и продължавам.. 3, 2 1.. След това отварям очи, поглеждам на горе, също както правим, когато се замислим за нещо, което сме забравили и казвам -  ликвидирам , ликвидирам - и после това, което ме е разтревожило, като понякога думите, които използвам са наистина ...м.. не за пред хората.. След това, заспивам като повече тази мисъл не е в главата ми.
 Може да добавя, и това - АЗ ДЪРЖА контрола над тази ситуация, винаги става това, което аз искам..  Което си в истина...
 Това е от моя опит, искренно се надявам, че това би помогнало на някой ..
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #461 -: Юни 15, 2010, 09:10:36 »

Поздравявам те,Skorpi! Много точно си описала всичко.Преминала съм през всичко това.Веднъж се справих.От 2 г.пак съм в ада!Но няма да се предам........ Wink
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #462 -: Юни 15, 2010, 03:14:38 »

kathleen 111 засяга изключително важната тема за отговорността и загубата на контрол. Смятам, че те са ключови за състоянията като ПР, пък и като цяло за тревожните разстройства. Смятам, че точно това е, което ни тревожи и паникьосва най-силно - чувството, че нямаме контрол над дадена ситуация. Като например когато се случват неща, които променят коренно живота ни и сме безсилни да ги променим (уволнение, смърт, припадъци, сън, дори оргазъм при секс - това са все състояния, които са извън рамките на контрола, който смятаме, че упражняваме върху света и те ни плашат). Точно затова се стремим да сме лидери, подредени и педантични сме във всичко. Така вярваме, че ние определяме нещата. Но когато се случи нещо драстично, което ни показва обратното, ето ти и ПР. Умело контролираната до момента тревожност се развихря. Много от вас споделят, че веднъж са се "излекували", не се лъжете, моментно сте си въобразили, че сте възстановили контрола и това автоматично е успокоило и симптомите ви. Чувството за заплаха се появява именно когато смятаме, че случващото се се изплъзва из ръцете ни и не можем да го променим.
Всъщност, това също е илюзия. Защото самото провокиране на симптомите в дадената ситуация пак се контролира от нас, разбира се, не волево, но чрез нашето подсъзнание, не на някой друг, а НАШЕТО. Затова казвам, щом имаме силата да произведем такива симптоми, значи тази енергия може да бъде използвана и в наша полза.
Въпросът е как може да се постигне? Ако искаме трайни резултати, пътят наистина е дълъг и то е промяна в мисленето. За да се превърнем от тревожни личности, които смятат, че носят целия свят на гърба си, в хора, които приемат нещата, които не могат да променят, спомнете си молитвата в групите за зависими, анонимни алкохолици и пр. Вярвам, че всички я знаете. Тя не е случайна. В нея е събрана същността, есенцията на онова, към което трябва да се стремим. В християнството това се нарича СМИРЕНИЕ.
Без да навлизаме в религиозната тематика, само ще кажа, че смирението дава това чувство на спокойствие и приемане на абсолютно всичко, което се случва в живота ни, и тогава страхът отстъпва. Просто той не е нужен, защото не ни трябва нещо, което да ни предпазва - достатъчно е да вярваме, че там някъде има сила, която ни пази и ако има да става нещо, ще стане и не можем да го променим, а и не бива. Така както не ние сме определили дали да се родим, кога и при какви обстоятелства, така не можем да избираме болестите и смъртта си. Можем единствено да променим представата и отношението си към тях. Когато не го направим доброволно, ни се налага принудително - просто симптомите на ПР са толкова непоносими, че неизбежно започваме да преразглеждаме всичко, в което някога сме вярвали.
Mari, благодаря ти и разбира се, няма да се предаваме. Точно на финала повечето осъзнават смисъла на случващото се и дори са му благодарни, нелепо е само на пръв поглед. Радостина М. го е писала по-назад, на нас ни е дадено това предизвикателство. Можем да го приемем като АД, а може и да го приемем като най-големия си духовен изпит в живота.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #463 -: Юни 15, 2010, 03:56:11 »

" ...  Та така... А ако има някой, който е готов да плати за това, да стои в някакъв тъп кабинет и някой да се прави на много умен, карайки нещастния човек да се чувства пълен боклук, само защото не може да се справи с проблема си, нека го направи. Не и аз, благодаря...  "

Аз наистина съжалявам за това което сте преживяла, но то в никакъв случай, дори ако леко си позатворим очите не може, дори е срамно да се нарече психотерапия. Вие сте посещавала нещо друго и евентуално са ви подвели, че е психотерапия.
Аз няма да споря какъв е общоприетия сетинг с вас, нито удоволствието от домашното лечение и неудоволствието от лечението в предназначеното за целта място. Аз давам информация кое какво е и как работи.
Ако намеквате за моя опит за работа с ПР и тревожния спектър, той е над 5г.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
kathleen 111
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил Ел. поща
« Отговор #464 -: Юни 16, 2010, 10:57:29 »

Здравейте,
 Това, което споделям тук не е от мои посещения при терапевт. Искам да Ви кажа само, че аз имам 24 години трудов стаж в Психиатрично заведение, и това, което споделям са само мои наблюдения. Вероятно Вие имате друг подход и отлични резултати в работата си.  Това, че имам такъв опит и дълъг стаж в това заведение изобщо не ми помогна да преодолея ПР. По скоро всички, които ме гледаха в това състояние на работа, не ми помогнаха по никакъв начин,  предлагаха да ми изпишат лекарства, които аз категорично отказвах. Защо трябва да вземам антидепресанти, когато не съм депресивна?  След няколко месеца напуснах . Сега работя на съвсем друго място, което ми носи спокойствие и съм страшно благодарна на съпруга ми, който не ме изостави нито за миг.
 Поздрави и хубав ден днес
Активен
Страници: 1 ... 29 30 [31] 32 33 ... 70
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1