ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[b64]

Здравейте,радвам се за тези които твърдят че са се излекували от ПР.Това дава допълнителна мотивация и вяра на останалите че и те ще могат да се справят с този проблем.При мен първата проява беше в началото на октомври 2009г.Усещането беше много неприятно, изпитах го като някаква вълна на огромно напрежение и притеснение която премина от корема към главата ми като същевременно изтръпна лявата ми ръка и главата ми а и получих стягане в гърдите веднага  свързах това с инфаркт или инсулт.След переминаването обаче си поех ежедневните занимания докато това не се появи пак след няколко дена,тогава извиках бърза помощ.Оказа се че съм вдигнал кръвно.След като нормализираха кръвното налягане заминах за изследвания в кардиологичен център където след редица изследвания се установи че нямам сърдечни проблеми но ми изписаха бетаблокери,може би за всеки случай.Заредиха се дни на кризи,притеснения и страхове.Почти всеки ден а  в някои дни по няколко пъти  получавах ту световъртеж със замъгляване на погледа,ту стягане в сърдечната област,изстиване на крака и ръце,интензивно куркане на червата,оригване,безпричинно изпотяване без да извършвам физическа дейност,започнах да се будя нощно време или в 1часа или в 3ч.Будейки се не чувствах абсолютно никакъв проблем но той не закъсняваше много и в рамките на до 5 минути започваше с шум в ушите, настръхване понякога дори втрисане и изпотяване.Гадното или може би хубавото беше че при тези прояви в момента в който си помислиш че вече няма да можеш да контролираш това нещо то отшумяваше.Мисля че в рамките на два три месеца здраво се наплаших от тези кризи и това увеличи проблема още повече.При анализиране от моя страна  на симптомите от поредната криза реших да прочета в интернет дали има нещо подобно описано от други хора и попаднах на доста писано по тази тема.
Ходих при психиятър които малко от въздуха ми постави диагноза вероятно ПР.Дадоха ми лексотан и ципралекс.При приемането на ципралекса получих най гадното преживяване което съм изпитвал в моя 45 годишен живот.Изхвърлих го още на следващия ден и реших че тази болест и лекуването и ще бъде мое дело.Започнах много да ходя.Намирах си поводи за щяло и не щяло да ходя къде ли не.По някога минавах и до 10 км сред природата.Отказах цигаритте преди 7 месеца,пия по много малко алкохол и газирани напитки и отлсабнах с 11 кг.Всичко това според мен ако не помогнало кой знае колко то със сигурност не ми е навредило.Спрях се на един два здравословни проблема като например настинка на гърба и евентуална невралгия  които могат да ми докарват тези неприятности  и започнах физиотерапия при която се разбра че не съм бил далеч от истината за първопричините.Към днешна дата мога да кажа че съм имал до 7 дни без никаква проява на проблема но на фона на 7 месеца ежедневни и мнгобройни прояви това си е напредък,мисленето ми което беше обсебено само от проблема и се отнасяше само до днес и сега дали ще оцелея и ще мога ли  да бъда пълноценен се промени на мислене за утрешния ден и какво ще направя през него, мечтите и плановете започнаха да се завръщат.Снощи като че ли за да покаже че това заболяване е упорито се появи пак от нищото.Бях позабравил за мъките но си ги припомних в детайли,понеже съм решил че лекарства за успокояване ще взимам само в краен случай реших че няма да е голям проблем да изпия половинка лексотан и един валидол.Вземах ги и съм заспал.Тази сутрин  или поне до този момент се чувстам добре и се надявам това да продължи и в следващите дни.

[delicacy]

b64, искам да те попитам, това усещане, което се повява сякаш от нищото като хипноза ли го въприемаш, нещо като потъване в себе си ли ?

[Шашмагюл]

-

[b64]

Много е трудно да отговоря на този въпрос.По някога имам предчувствие,по някога сякаш помисляйки си за проблема и той веднага идва.Определно обаче, първия път беше доста шокиращо и плашещо.Сега на по късен етап,  по скоро е досадно, въпреки че който го е изпитал знае че си е доста тежко изживяване независимо дали си в къщи в леглото или си навън сред хора.И още нещо трябва да добавя.Винаги преди да ми се случи в по силна или слаба степен настроението ми е нула и една "буца" сякаш ми се е загнездила в гърлото.Колкото до хипноза или потъване в себе си си мисля че нямам усещане за такива неща.Трябва да споделя че и аз ходих на такова алтернативно лечение като леене на куршум .Общо взето клин клин избива.Внушение с внушение се лекува и т.н.Според мен трябва да се пробва всичко в което вярваш че може да ти помогне или поне че ще поддържа някаква надежда в теб. По добре да ми леят куршум, от колкото да се тъпча с медикаменти.

[mara]

о да май се получи неуместно, сайта не бях забелязала какъв е извинявам се , единствено статията ми се стори любопитна за възгледите на един по-различен доктор и поглед по въпроса

[Радостина М]

Мара, и аз като DG, мисля, че статията е неподходяща. Всяко нещо, което ни кара да се съмняваме в себе си и ни разклаща, е неподходящо за душата ни. Също така, мисля и, че не е вярно (пък то и в каквото вярваш, това е твоята действителност!). Аз се чувствам прекрасно и нямам никакви духовни спадове, нещо повече – когато преживявам нещо тъжно, съм се научила да го приемам в спокойно и дори бих казала, в щастливо състояние на духа. Когато си над плюса и минуса, ги изживяваш и двете в спокойствие и тиха радост. Тези дни дори преодолях нещо, което не можех да направя дори и в периода си преди да започнат всякакви мои пристъпи на паника – а именно спах сама в дивия балкан, в къща насред гората там, където вечер се чува само виенето на вълци, а наоколо е безкрайна тишина и тъмнина. Прекарах невероятно спокойна и вълшебна вечер, сама с всичко, което нося в себе си.

Във връзка с пуснатия линк искам да кажа, че хора, които все още не са се стабилизирали, не е добре да съветват останалите какво да четат и как да се справят, защото могат да ги разклатят, без да искат, а след това не могат да им помогнат да се хармонизират. Има една много хубава американска поговорка First apply, then supply !

[Радостина М]

DG, нещата, които си написала са много верни. А за това: “Просто внимавам какво чета, с кого говоря,как ми се отразяват разговорите, избягвам негативни хора или не им обръщам особено внимание, когато се налага да сме заедно.Избягвам да мисля за проблеми”  те поздравявам силно!
Аз нямам определени книги, които да ви препоръчам, защото във всяка книга за личностно израстване и самопомощ има много ценни неща и можете да намерите нещо за себе си, а и съм на мнение, че книгата, която е за теб, е тази, която сама те намира
Но все пак, ето малко литература за напреднали – Радостта от живота, на Йонги Ринпоче - добър увод в медитациите и нервните разстройства, Как да познаем Бога, Дийпак Чопра, Силата на настоящето, Екхарт Толе, Норбеков, Нийл Доналд Уолш, Шри Шри Рави Шанкар и Ошо – всичко. Това е позитивна литература, която не плаши, а подкрепя.

[Радостина М]

B64, поздравления за самостоятелното справяне дотук и начина ти на изразяване, съответно и на живот! Искам да те попитам дали знаеш какво стои в дъното на паниката ти? От какво всъщност те е страх?
Иначе ето тук: “Винаги преди да ми се случи в по силна или слаба степен настроението ми е нула и една "буца" сякаш ми се е загнездила в гърлото.” намирам основната причина, върху която трябва да работиш. Но все пак въпросът ми горе е свързан с първопричината, която стои зад всички малки причини, които задействат пристъпите.

[b64]

Това е главния въпрос който ме мъчи отдавана.Мисля си, какво всъщност ме докара до това положение, и все още отговор не съм намерил.Проблема ми се появи след едно пътуване до Атина което само по себе си беше прекрасно.При мен такова чувство като страх общо взето няма,по скоро чувството е за огромно вътрешно притеснение и напрежение.Но и това не е нещо което изпитвам всеки път.Понякога атаката идва ей така без никаква обяснима причина, в миг в който съм напълно спокоен и не мисля за нищо.Не я свързвам с място,част от деня или каквото и да е било друго.както вече писах просто получавам стягане в гърдите и леко затруднеие в дишането или замайване и т.н.Ето сега съм в офиса и докато пиша тези редове изпитвам този дискомфорт,първо получих змайването на главата и после ме стегнаха гърдите, добре че поне няма клиенти да се мъча да изглеждам добре и да водя разговори.Та в общи линии това е .А иначе кой няма страхове и притеснения а и преполагам както при мен така и при другите не са едно или две нещата които тровят живота ни.

[Радостина М]

b64, Между другото, фактът, че си признаваш, че имаш пристъпи на паника, е голямо геройство за мъж  Не го казвам с ирония, а като констатация, защото имам няколко познати мъже с пристъпи, които идват от потиснат страх, но някак-си мъжете не искат да си признаят, че заради някакъв си страх, им се случват такива неща - ето и ти казваш "кой няма страхове и притеснения". Може би мъжете не искат да изглеждат слаби, не знам. Но истината е, че само отработвайки страха, можем да изпитаме облекчение. Единият ми познат е нон-стоп в спешното на една частна клиника, за да си прави изследвания и оттам му казват всеки път, че му няма нищо на физическо ниво, но той не иска и не иска да погледне в душата си. Даже вече отказват да му взимат пари, неудобно им е?! А той е само на 29.

Искам да те попитам страх ли те е от смъртта под някаква форма - това, че ще изчезнеш, или близките ти ще изчезнат един ден, или страх от самота - но говорим за страх в силна форма, който потискаш? Помисли над това.
Другият вариант е - чувстваш ли отегчение от живота, чувстваш ли се сякаш правиш не това, което искаш, сякаш е безсмислено всичко, което правиш?
Или имаш проблеми в личния живот, които не можеш да решиш и си приел за даденост?

Защо настроението ти е нула (когато това се случва)?

Нещо има, което е загнездено в теб, и само беглото му напомняне те вади от равновесие. Кое е то?

[b64]

Наистина започваш да напипваш нещата.Имал съм не един случай в който съм бил в непосредствена близост до починали хора,даже и баща ми почина в ръцете ми.После дълго време се правих на мъж за да не паднат и другите около мен духом.Не показвах по никакъв начин чувствата които напираха в мен,а вярвай ми те бяха много силни.Това може би ме е довело до състоянието в което съм.Колкото до страха от смъртта, да страх ме е,мисля че на човек му е даден един живот който трябва да изживее достойно и това съвсем не включва сценарий в който жизнения му път да бъде прекъснат по средата.Сантиментален човек съм,често се обръщам назад и то с тъга.Срещам разбиране в семейството,но все пак, на коя къще не и пуши комина..В момента жена ми е основния ми стълб,казвам си честно че без нея щеше да ми е адски трудно.А колкто до мъжката гордост и его,ако не ги беше страх мъжете то те нямаше да познават думата страх като понятие .Това че го крият не ги прави по малко страхливи,както казах вече, всеки си има своите си страхове.

[reni1506]

Здравей Радостина М.
Изчетох всичко написано до тук и съм на същото мнение за справянето с ПР.Аз съм тръгнала към края на борбата,но нещо ми убягва...
Накратко за мен:жена на 29год.с ПР от 2 год.,от които едната много зле,а другата в борба към по-добре.Минах през 1 год. антидепресанти,след което установих,че с тях е временно спасението.Ходих на  психотерапевт,имаше лек напредък,проясниха ми се нещата,но до там.Всичко за ПР ми е ясно.Няма да умирам,няма да полудявам.Но тук идва голямото НО.Страхът не ме оставя нито за миг.Не винаги прераства в ПА,но това никак не ме успокоява.Излизам,живея,върша си задълженията,но всичко е на бързо със свит корем и парализиращ страх,че мога да получа ПА точно в този момент.Незнам къде бъркам.Проблемът ми е ,че все още не съм открила за себе си какво би ме направило истински щастлива.Имам семейство и 2 деца.Всичко ни е наред и съм много щастлива.Но лично за мен самата ,нещо не се чувствам удовлетворена.Три пъти съм се записвала да следвам,но съм прекъсвала,защото специалността не ми носи удовлетворение.Така съм и с работата.Не ми доставя удоволствие нищо и не мога да работя само заради едните пари.В момента пак не работя,точно по тази причина.Вкъщи изработвам картички за удоволствие и понякога ги продавам,но с това не мога да се прехранвам.Бих искала да работя нещо подобно,но незнам на къде да се насоча.
Това е за мен.Сега съм на успокоителни при нужда.Чета много литература на тази тема.Опитвам със самовнушение.Но незнам какво друго да правя.Усещам,че нещо ми липсва,но незная какво.
Моля те,ако можеш нещо да ме посъветваш.

[delicacy]

Радостина, това е голяма победа човек да спи сам в гората! Поздравявам те. Да си призная аз все още нямам такава смелост. А бих искала да го направя...Посъветвай ме как , моля те!

[delicacy]

reni1506, да ти споделя как аз започнах - просто реших че трябва да опитвам крачка по крачка, започнах от това, от което ме беше най-малко страх и така вървях напред - и най-вече - говори за страховете си , осъзнавай ги и след това ги предизвикай в ежедневието.

[Радостина М]

B64, да ти призная, изобщо не ми е трудно да « напипвам нещата », предвид че всички с ПР са влязли в една и съща схема. Ако не си тръгнал в едната посока, си тръгнал в другата. Трябва да се научиш само да излизаш от схемата. И да знаеш, че всичко, което ти се случва, не ти пада отвън, не ти е причинено от нещо/някой друг, освен от теб самия, от твоите мисли. Това е добра основа за работа по себе си. Всички сме се сблъсквали с трудности, със смърт, преживели сме понякога нелеко детство, не сме си избирали родителите, чувстваме се неподкрепени и пр., но едно трябва да е ясно – животът ни оттук нататък е в наши ръце. Ако досега е бил плод на « случайни » обстоятества (на всичко гореизброено), веднъж като се осъзнаем, започваме лека по лека да го изграждаме сами. В каквото вярваме, това се превръща в наша действителност. Факт. Ако вярваме, че имаме само един живот и след това всичко приключва, ще живеем изпълнени със страхове. Ако сме достатъчно умни, за да променим вярванията си, влияем не само на възприятията си за света, но и на психическото и физическото ни здраве. Така че, по-добре да се научим да вярваме в нещата, които искаме, в действителността, която ни харесва. Какъв е смисълът да вярваме в лошото и страшното, да му обръщаме внимание ? Нима има някаква полза от това ? Не, няма. Напротив, силата ни отслабва по този начин, а егото ни се укрепва (точно то ни кара впрочем да страдаме). А вярата се изгражда, стъпка по стъпка. Съвсем друг е въпросът, че веднъж започнеш ли да практикуваш някаква духовна работа по себе си и всичко те води натам, че да затвърди вярата ти, да я превърне в убеждение – виждаш го по резултатите в живота си. Смърт няма. Но всеки трябва да стигне до това заключение сам. За съжаление точно това, което е най-важно, не мога да ви го предам тук с думи – може единствено всеки за себе си да го постигне (и в това има смисъл)

Хубаво е, че като мъж служиш като стожер на другите, но ако си само стожер, системата изпада в неравновесие, защото от другата страна на това да си силен, винаги стои това да си слаб. И можеш да поддържаш силата си дълго време, само ако позволяваш и на слабостта да се изяви, без да й се съпротивляваш. Ако дълго време не показваш слабост, излизаш от равновесие. Бидейки само силен, потискаш слабостта, а потиснатите неща в теб, водят до болести (първо на емоционално ниво, после на психическо и накрая, ако продължиш да не им обръщаш внимание – на физическо). Позволи си да бъдеш и слаб, да показваш слабост. Така можеш да станеш само по-силен. Сприятели се с тази част от себе си, която е слаба и уязвима, която може би не ти харесва – запознай се с нея, извади я от мрака, освети я. Ние сме едно цяло със страховете си, с тъмната си страна, с чертите от характера, които не приемаме. Трябва да видим всичко в нас такова, каквото е, за да се излекуваме. А ние потискаме определени аспекти от себе си и това ни вреди. Всички сме съставени от плюс и минус, където има плюс, задължително има и минус.

И другото, което е при теб – научи се да стоиш тук и сега. Да гледаш в минало или да се носиш с мисли към бъдещето може да ти донесе само нещастие или временно бягтство. Единствената реалност е тук и сега. В настоящият момент няма нищо страшно. Когато се научиш да приемаш настоящия момент и да живееш само в него, всички проблеми ще се разтворят от само себе си.