ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[delicacy]

Мила Радостина, не смяташ ли, че деперсонализацията, потъването в себе си, е вид бягство от нещо, опит да се скриеш в тялото или пък да избягаш от тялото? Размишлявам върху това и ми е интересно да разбера ти какво мислиш?

[raspberry230]

здравейте,момичета(и момчета)!
опитах се да прочета и осмисля всичко ,което сте писали...благодаря ви!помогнахте ми да разбера,че не съм сама!
за момента се справям успешно с ПА,но с медикаменти !публикациите на радостина и деликаси все пак ми дават надежда ,че има алтернатива!и тя е в мен самата!
дано да се справя и аз!

[delicacy]

Здравей, raspberry230! Радвам се, че съм успяла макар и малко да ти вдъха кураж. Наистина нашето страдание може да има добър изход! Можеш спокойно да споделяш онова, което те вълнува. Разкажи как се случиха при теб страховете?
Честит Гергьовден на всички приятели!

[keisi]

raspberry230 и аз сам на хапчета , не можах да се справя без тях .Направо се вазхищавам на Радостина и delicacy радвам се за тях и за мен те са много смели и силни .Вапреки че сам на хапчета пак има моменти в които сам тажна и ме е страх че страховете ще се появят отново .Надявам се че след лечението ми всичко ще се подреди и ще се излекувам.При теб как е ,как се чувстваш?Хубаво е да има клуб в който да се събираме и да си споделяме .Понякога се чувствам толкова сама и няма с кого да споделя.

[delicacy]

keisi, когато имаш нужда винаги можеш да споделиш. Аз се чувствам много добре като споделям и общувам с Радостина, така по-добре разбирам себе си и усещанията, които ми се явяват. Радостина ме наведе на много прозрения за състоянието ми, които при друг случай сама би ми било трудно да ги проумея. И не се притеснявай, че взимаш хапчета, нещата не могат да станат изведнъж. Пиенето на хапчета не е срамно и не е признак на слабост.Може да ви се стори странно, но на мен ми се е случвало да взема хапче, не заради паническа атака, а защото съм се чувствала много тъжна от някоя случка в живота ми, болката е била толкова силна, че не съм успявала да я преодолея в дадения момент. Искам да кажа, че всеки от нас има своите силни и слаби моменти, важното е да се опитаме да открием верния път, който е строго индивидуален за всеки от нас, и да тръгнем по него.

[raspberry230]

здравейте,деликаси,кейси!
четейки първия пост на радостина си дадох сметка,че точно отрицателното отношение към света може би ме е довело до това състояние!в момента,в който започнаха паническите атаки ,нещата в живота ми бяха в пъти по-добри от нещата,коитосе случиха по-късно!давам си сметка обаче,че силата на човешкия дух няма граници,преживява се дори и най-лошото-смъртта на двама най-близки!
аз получих първи панически пристъп в автобуса,наистина не разбирах какво става-симптомите са ви до болка познати-задушаване,треперене и изпотяване на ръцете...наложи се да сляза между две спирки!след това усещането,че приближавайки автобусната спирка,всеки път се приближавам към лобното си място!по-късно почна да ми се случва и в кола!беше страшно,но инстинктивно усещах,че и този път ще премине,затова не спрях да пътувам!а и нямах избор,трябваше да ходя на работа!
случвало ми се е и по време на работа,особено нетърпима беше деперсонализацията ,а работя с деца и отговарям за тях!винаги в такъв момент се страхувах да не припадна и уплаша децата!
най-силни и плашещи ме бяха атаките 40 дни след смъртта на брат ми,случваха се буквално през два часа !тогава се обадих на личната лекарка,предположението и за паническо разстройство излезе вярно,психиатърът го потвърди!почнах лечение с медикаменти,но един месец само лежах и не вършех нищо!след 20 дни започна подобрението,тръгнах на работа,поех живота си и този на детето си в ръце!
оптимист съм,мили момичета,вярвам,че всичко лошо вече е зад гърба ми,преживях загубата на съпруг и брат,имам умно и добро дете,работа,която обичам и все още живи родители!
четох друг форум за ПР и сега,когато почувствам ,че идва пристъп,знам,че ще премине,знам,че от това не се умира!
опитвала съм се да спирам лекарствата,но лошото е,че след известно време симптомите се връщат!ще проуча много внимателно съветите на радостина и ще се опитам да се преборя !

[keisi]

delicacy много си мила -благодаря много .Искам да споделям но незнам от каде да започна толкова много сам събрала в себе си ,че незнам как да го изкажа.Като за начало искам да попитам ние луди ли сме ?  Тъй като отцъствах и трябваше да покажа епикризата на моите преподавателки те направиха една физиономия и едно учудване от което ми стана неприятно , вапреки че психиатарката ми ме успокои че просто имам вид на спокоен човек и не са учаквали да се потдам на страховете си и т.н.За сега това е от мен и успех на всички

[keisi]

raspberry230 радвам се за теб, хубаво е че гледаш оптимистично на нещата и аз понякога сам голям оптимист но винаги имам и малко страх че нещо лошо ще се случи и симптомите пак ще се върнат .Лошото при мен е че освен тази паника , треперене и т.н. аз започвам да повръщам и от както сам нахапчета вече близо 2 месеца се опитвам да кача някое килце но появят ли се пак тези неща ме е страх за здравето си.Но ще бада оптимист и няма да мисля лоши работи.

[raspberry230]

кейси,реакцията на преподавателите ти според мен показва неосведоменост по въпроса за нашето заболяване,не се притеснявай от това!
родители на деца,с които работя са ме засичали пред кабинета на психиатъра ми,а от аптеката на друга майка купувам всеки месец лекарствата си,нито един от тях не ме е погледнал с учудване и не се е отказал от услугите ми!напротив,високо оценяват работата ми!
усмихни се!ние сме нормални!може би сме  малко по-чувствителни !

сега видях,писала си,че отслабваш.аз пък напълнях,но успях да се преборя и с това!свалих 15 кг!
да се похваля,че от две години и половина не пуша,значи имам потенциал да се справя и стова предизвикателство!вярвам в това!
вярвай и ти,кейси!прегръщам те!

[Радостина М]

Честит празник, сладури! Някъде скоро писах – сменете разсъждението със забавление и ще се избавите от всички терзания

Delicacy, това, което мисля е, че когато емоцията те завладее, ти влизаш в нея. Тялото си е пак там, но емоцията е толкова силна, че не го усещаш.

Raspberry, голям катаклизъм си преживяла, но това само може да те научи да си по-устойчива на вълненията в живота. Когато работиш по себе си, ставаш все по-добър в това и дори всичко край теб да се друса, ти запазваш вътрешно спокойствие и самообладание. С теб сме, не се притеснявай! Просто си иска работа – всеки ден поне по час на ден работа по себе си. Направи си програма и работи със слабите си места.

Keisi, винаги можеш да споделиш тук. Няма как да се съберем физически засега. В различни краища на страната сме. Но мисля нещо по въпроса и скоро ще ви информирам За повръщането – има го и този симптом към ПР. За лудостта – и на мен ми се струваше, че полудявам, но да ти кажа май не сме луди – доста свързано се изразяваме, хаха Не сериозно, когато имах кризи, ходих два пъти на терапевт и съвсем сериозно го попитах дали мисли, че полудявам. Тя ми каза какви са характеристиките на лудостта – дезориентираност, неадекватност, липса на желание да правиш нещо, да се поддържаш, да се развиваш, да се оправиш. Лудите не питат дали са луди. А пък всички, страдащи от ПР, мислят, че или умират или полудяват. Така че – СПОКО!

[keisi]

Радостина , raspberry230, delicacy, благодаря ви много за поткрепата  .Ще се опитам да бъда по силна и да не се потдавам на лоши мисли. raspberry230 радвам се че си се преборила с килограмите и че спряла цигарите . Прависте за това ние не сме луди , а пак аз трябва да се науча да не взимам толкова наватре нещтата и да не се влиая от мнението на останалите -дано успея . много целувки на всички

[mara]

Здравейте, отдавна не съм писала, но ме завъртя живота с многото си свои превратности, но попаднах на нещо, което може да бъде от полза и споделям :
http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-54-24/36-2008-07-27-20-22-15/1577-2008-11-27-15-44-46.html
скоро пак ще пиша

[Шашмагюл]

-

[Шашмагюл]

-

[Шашмагюл]

-