evropea.com - форум за паническо разстройство
Август 16, 2022, 02:02:09 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 15 16 [17] 18 19 ... 70
  Изпечатай  
Автор Тема: ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО  (Прочетена 276029 пъти)
toni_d
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 197



Профил Ел. поща
« Отговор #240 -: Април 16, 2010, 11:45:05 »

toni_d,права си, защото нещата не са такива, каквито изглеждат. Хората, които са около мен, но не знаят какво изпитвам, никога няма да допуснат какви страхове имам... и през ум не би им минало. Във Facebook мога да прочета коментари от сорта на "я, колко си свежа", "много добре изглеждаш на тази снимка" и т.н.,а аз съм се снимала на една крачка от колата и нямам търпение пак да се скрия в нея на сигурно... сигурно по улицата се разхождат и други такива... знаеш ли, когато приятелят ми си отиде, почти нямаше човек, който не дойде да ми каже кой близък е загубил и какво е преживял. Хора, за които си мислих, че идея си нямат. Оказа се, че не е така. Затова не вярвайте на фасадата, тя доста често е лъжовна. Зад една усмивка се крият много сълзи понякога... има много, много като нас, но го крият, по същата причина, по които и ние.

грешиш всички са като вас много или малко всички имаме страхове , а тая твоя кола те връща много назад с лекуването като спасителен пояс е но ти вреди много без нея си нищо едно изплашено момиче спри с колата и я ползвай по предназнаение а не като спасителен бряг, излез пеш и покажи на себе си че може и че си силна забрави колата тя е прсто средство а не лекарство, лекарството се крие в теб и се казва вяра и сила надживей страха си
Активен
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #241 -: Април 17, 2010, 03:47:08 »

Радостина, здравей! Искам да споделя, че се чувствам добре и страховете ми намаляват. Дано не ги урочаса,  но забелязвам тази закономерност, че се успокоявам като приема симптомите като нещо, което няма да ме застраши и те намаляват. Явно животът е направен,  така че постоянно да се борим със страховете си, за да вървим напред.Все пак искам да кажа на всички, че страхът може да бъде преодолян, но това става с времето и при всичко продължителността е различна. Всеки трябва да намери своя път, учейките и взимайки опит от другите, но приспособявайки го към себе си и свойте условия и възможности, не мислиш ли Радостина? Поздрави! Kiss
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #242 -: Април 19, 2010, 05:06:40 »

Съгласна съм, Delicacy! Много се радвам за теб! И не се притеснявай дали страховете няма да се върнат - колкото повече ги преодоляваш, толкова по-стабилен нов невронен модел в мозъка си изграждаш, при това напълно сама!!! Grin. Самоизграждаме се хора, това е велико - можем да създаваме не само мислите и емоциите си, но и тялото си - клетка по клетка! Поклон пред човешката душа и дух!
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #243 -: Април 23, 2010, 11:02:47 »

Радостина, здравей! Стигнах до нови прозрения, че деперсонализация съм я зародила още в детството ми, сякаш съм искала да избягам от кожата си от различни стресови състояния, които съм преживявала. Особено силно се е проявявала, когато някои се е опитвал да променя идентичността ми / разбира се, сега мога да го определя така, иначе тогава не съм знаела, какво означава идентичност/. Защо всъщност толкова много се притесняваме някой да не ни променя?
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #244 -: Април 23, 2010, 01:09:12 »

За да се съхраним.. Инстинктът за самосъхранение ни е заложен от деца дълбоко в нас, независимо, че не го осъзнаваме. Всъщност няма нищо страшно в това да се променяш, дори е полезно, но колективната памет и гените (на самосъхраниението) говорят в детето и то, понеже не е осъзнато, им се подчинява, защото в противен случай изпитва смътен страх, то не разбира от какво, просто му е заложено. И когато пораснем, този страх се е запазил и все още не знаем за какво ни служи, но някой/нещо опита ли да ни промени, се борим с всички сили. Това е страхът от неизвестното (ако не си това, което си мислиш, че си, кой ще си тогава?). Но този страх е безпричинен. Просто не са ни научили, че няма нищо страшно да стоим в неизвестното и ние сляпо се подчиняваме на това, което ни е закодирано с поколения (а всъщност нашата идентичност е толкова крехко, чупливо понятие - хванали сме се за много нестабилна основа). Бог е в неизвестното. Свободата е в неизвестното. Всичко е там. Всъщност, казват (и мъдреците, и квантовите физици), основата, дълбината, на нашето битие и на нашата същност е празнотата, пустотата, неизвестното. И само осъзнаем ли го, ще се освободим от страховете си. Защото в нашите дълбини страх няма, нищо не е позитивно или негативно. Но за да се осъзнае това и да се живее спокойно, трябва слой по слой да се премахват от нас нашите вярвания, идващи от семейството и средата ни, нашата генетична обусловеност, идентичностите, които си прислагваме и пр. - огроомна работа е, непосилна понякога. Затова от време на време, когато вземем, че много се разклатим (освобождавайки се от илюзиите), може да се хванем за нашата стабилна идентичност като опора, но трябва да знаеш, че няма нищо страшно да се пускаш от нея и да навлизаш в непознатото - нищо лошо не те чака там, когато го правиш осъзнато. Така мисля аз Smiley Не знам дали успях да го обясня разбираемо. Думите описват трудно усещанията
Благодаря ти за въпросите! Карат ме да си припомня някои неща и допринасят по нещо и в моя живот Smiley

Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #245 -: Април 25, 2010, 10:03:07 »

Радостина, да споделя още нещо с теб, пък и с всички приятели от форума.Забелязвам, че когато изрека някой проблем на глас нещата си идват на мястото.Какво имам пред вид. Когато разтълкувам нещата по мой си начин или по-точно казано ги напиша тук, ми просветва, нещо като ябълката и Нютон. Казвам, ето какво било и вече въпросните симптоми не ме тревожат толкова. Разбирам защо хората ходят на психотерапев, явно ефектът е подобен. Или може би това в по-голяма степен се отнася до жените? Четох някъде, че жените като споделят решават проблемите си, а пък мъжете обратно, като ги таят в себе си и водят наум диалог със своето аз. Нека ме опровергаят мъжете от форума, ако бъркам.
Определено обаче, силата да подредиш мислите си и да формулираш проблема сякаш има целебен ефект - и вътре в теб се пренареждат нещата към изцеление. Ще дам пример. Моята деперсонализация много ме плашеше, че може да се появи по време на пътуване с влак или самолет и тогава да не мога да се махна от мястото и да я перкъсна. Но си казах, добре де, там няма да има хора, които да ме унижават или да ме карат да изпитвам чувство за малоценност, няма да съм в конкуретна среда, следователно тя няма да се появи там, пък и да се появи ще я пусна да мине, знам че от нея няма да получа  нещо страшно. И да си призная изведнъж ми олектна. Чета тук , че при някои страхът се завръща. Може би те не са успели да осъзная точно това - да открият мисълта първоизточник? Не мислиш ли, че е така , Радостина? С този въпрос търся успокоение и за себе си, и за други съфорумци, като виждам, че са успели да се справят донякъде с проблема, но ги гризе въпросчето, ами, ако пак се изплаша от нещо?
Сега ми хрумва отговорът, ако се изплаша от нещо, то ще потърся отговор в същия ред и пак ще се излекувам, нали така Kiss?
Поздрави и прегръдки!
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #246 -: Април 26, 2010, 08:25:20 »

Delicacy, когато зададеш правилния въпрос, той съдържа в себе си вече отговора. Това е същото като "когато се молиш за правилното нещо за душата ти, то неминуемо ти се дава". но докато стигнеш до правилния въпрос или правилното желание има доста път да се измине. и когато говориш, разсъждаваш на глас или пишеш, може да си правиш дори диалог със себе си, ти се приближаваш все повече до истината и накрая дори нямаш нужда някой да ти отговори - с последния си въпрос ти си отговаряш. ако не си намерил отговора, продължавай да питаш и да си отговаряш навътре и навътре Smiley

както ти си го направила: "ако се изплаша от нещо, то ще потърся отговор в същия ред и пак ще се излекувам, нали така?" точно така! когато веднъж си се измъкнал с помощта на собствения си ресурс, а не на външно нещо, ти пак ще го направиш по същата схема. тя си работи, въпросът е да я приложиш. в началото е по-трудно, но с времето става все по-лесно. така е и след време предполагам. когато дълго време си нямал пристъпи и изведнъж започнеш пак да имаш, започваш ударно да прилагаш старата схема - в началото ще е по-трудно, но после пак ще стане по-лесно и ще заработи. друг е въпросът, че когато престанеш да изпитваш страх (което се случи при мен), няма как да дойда повече пристъпи - просто няма за какво да се хванат.

това е просто схема. нищо страшно не се случва. ние влизаме в схемата, заплитаме се в бърканиците на собствения си ум и емоции, и се плашим сами от себе си. когато се научим да стоим извън емоциите и ума и да ги наблюдаваме (медитацията много помага), спираме да се поддаваме на страха, който ни навяват. но вече работата със страха си е отделна - зависи от какво точно те е страх, говорили сме вече. а за да се излекува перманентното чувство на тревожност - правим всички останали неща, които съм писала тук вече 17 страници Smiley това е всичко! не е като да няма начини

но... който иска, може и да продължи да се омагьосва със странична литература или да се оплаква колко е зле и как няма да дойде Спасителят и да му махне с магична пръчка ума и емоциите от главата  Grin

уважавам личния път на всеки и знам, че не всеки е готов точно сега да се оправи. докато не си научим уроците, няма как да стане. иначе всичко е в нас - и буквално и преносно и всякак - животът ми го показва ежедневно

прегръдки :*)
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
dnil
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 101


Върнах си живота


Профил
« Отговор #247 -: Април 27, 2010, 04:06:28 »

Включвам се само да поздравя Радостина М. Включвам се за да докажа още веднъж пред вас, че всичко което тя пише за начина по който се  е справила с ПР важи с пълна сила и за мен. Аз се излекувах по същия начин. Кураж и успех на всички!
Активен

Който търси - намира!
Който желае - постига!
тото
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 15


Профил
« Отговор #248 -: Април 27, 2010, 07:20:00 »

Здравей Радостина, не съм писала скоро, защото исках да имам нещо , с което да се похваля.И ето вече от един месец и два дви не пия никакви лекарства, с изключение на едно /бета блокер за сърцебиенето/, но за ПР никакви и се чувствам добре с много малки изключения.Започнах да си помагам със самовнушение и себеуважение.Имам положителна промяна в това, че започвам да си мисля, че не мога да променя света и хората, които ме заобикалят, че те така харесват да живеят живота си и това тях ги радва, а мен не бива да ме дразни, защото сигурно те пък не приемат моя начин, но ме търпят.И сякаш успявам да се справям, много неща си налагам да не ме дразнят и успявам.Все още не мога да се справя с "килимчето в банята", но с течение на времето и това ще преодолея.Единствено си остава, че в събота и неделя ходя в къщата си в близко градче и просто искам да свърша всичко за два дни и вечер получавам сърцебиене, безсъние, изтръпване в дясно, но успявам да се овладея, че не получавам инфаркт, а и не стигам до ПА.Само това чувство все още не мога да преодолея.Ако имаш някакъв съвет кажи.Благодаря за всичко до тук и се надявам с общи усилия на всички "колеги по съдба" да излезем от тунела.Още веднъж прегръдки и много усмивки и слънце в душите ни-
Активен
naivnata83
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 15


Профил Ел. поща
« Отговор #249 -: Април 27, 2010, 08:08:41 »

Включвам се само да поздравя Радостина М. Включвам се за да докажа още веднъж пред вас, че всичко което тя пише за начина по който се  е справила с ПР важи с пълна сила и за мен. Аз се излекувах по същия начин. Кураж и успех на всички!
супер дано и при нас да стане така.Аз също не пия никакви лекарства като изключим магнезий преди лягане.И си мисля ,че вече си е намалило силата по някакъв начин и аз се владея доста добре.Пътувам и съм много щастлива от това.Все още ме притеснява трудното преглъщане,но се надявам и вярвам,че скоро и това ще мине.Благодаря на всички положителни личности в този сайт.
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #250 -: Април 27, 2010, 10:29:45 »

@dnil, благодаря ти за споделеното! радвам се, когато тук се включват хора, които споделят, че е възможно да се справиш сам. поздравления и поклон пред Духа ти!

@тото, ето ти една прекрасна медитация за сърцето - с нейна помощ и аз и майка ми си излекувахме прескачащото сърце само за месец - http://self-help.bg/wellness/mind-detox/103-meditacia-na-surceto.html
а за бързането и припряността да свършиш всичко наведнъж, единственият лек е просто да го оставиш, да свикнеш да живееш в малко хаос. колкото по-често го правиш, толкова по-малко ще те тормози и бавно, но славно ще започнеш да се чувстваш свободна. ние сами си навиваме, че нещо трябва да се свърши веднага. на вселената й е безразлично Wink

@naivnata83, не се концентрирай върху преглъщането. наложи си да не му обръщаш никакво внимание - нито с мисли, нито с внимание, нито с думи, нито с емоция. просто го игнорирай с усилие на волята
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #251 -: Април 30, 2010, 10:12:54 »

Радостинка, благодаря ти, че си с мен! Тези дни пътувах в такси. Таксито ми е слабост,  в него най-често получавах деперсонализация. Качвам си се аз, значи, и хоп деперсонализацията се появи. Да, ама, не. Аз не се шашшнах, пуснах я и й казвам, тук си - ама вече не се боя от теб, изрепчих й се, та чак аз се стреснах от смелостта си.Викам си, да не взема да се изложа, пък вътрешното ми гласче ме успокоява - и какво като се изложа? Така си водех диалога на ум, изведнъж осъзнавам, че деперсонализацията ми я няма. Хора, олекна ми, обвзе ме самоувереност и лекота - аз можех вече да се контролирам и този път не изпитах никакви наченки на паника, ама никакви. А, както ви казах в такситата получавам едни от най-силните ми кризи.
Усмихвах се, а таксиметровия шофьор мислеше, че се усмихвам на него.В края на пътуването го шашнах съвсем като му оставих и два лева бакшиш, хей така, защото победих нещо в себе си. Така му казах, въпреки че не му стана ясно, аз бях доволна че го изрекох на глас пред човек за първи път на живо.
Много съм щастлива. Насърчавам всички да опитват и да откриват своя начин за справяне.
Поздрави и целувки!
Активен
нана
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 41


Профил
« Отговор #252 -: Април 30, 2010, 10:51:54 »

Здравейте , чудесно, страхотно, много окуражаващо звучите,
само моля за отговор на един въпрос , дори с риск да прозвуча глупаво но..моляви ми разяснете какво точно имате предвид, всъщност какво означава деперсонализация.
Активен
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #253 -: Април 30, 2010, 07:31:46 »

Деперсонализацията е състояние подобно на хипноза, от което е трудно по пътя на волята човек да се измъкне, то създава усещането че се губи контрол или се полудява. Усещането е като потъване или като че ли се наблюдаваш от страни или от горе. То се получава ако човек се стресне от нещо или пък е преживял някакъв инцидент като малък или пък по-голям.
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #254 -: Април 30, 2010, 08:16:10 »

Delicacy, много много те прегръщам!!! Направи ме щастлива  Kiss Kiss Kiss

Нана, деперсонализацията е когато не се чувстваш реален, не чувстваш себе си, тялото си, не се усещаш като материален. Ноо, няма смисъл да се вглъбяваш кое какво е. Хора със страхове имат навика да прочетат нещо и да си го внушат. Ти какво имаш и какво практикуваш? Напомни ми, моля те  Kiss
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Страници: 1 ... 15 16 [17] 18 19 ... 70
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1