ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[нана]

Радостина благодаря аз ви поздравявам с това  всички
http://www.youtube.com/watch?v=WTmYm8eWlPI

[lemi]

Здравейте!
От вчера съм при вас, опитах се да напиша нещо, ми беше зли и нищо не се получи.
От октомври 2007 с ПР. Лекувах го с какво ли не -  с помощта на невролог и психиатър, изпих толкова много лекарства, че надали ми се събират толкова през целия останал живот. Забравих да кажа, че съм на 44 години...
От август 2009 спрях лекарствата, защото се чувствах чудесно... до преди два месеца, когато започна всичко отначало.
Не знам вече какво да правя, не ми се пият антидепресанти и тем подобни отново...
Мъча се да си помогна сама, но май не ми се отдава твърде...
Затова реших да се присъединя към вас – споделената болка е половин болка...
А и се надявам да помогна на някой...

[t.todorov]

Здравейте, ПР има психологичен корен и няма как да се излекува с лекарства. Те помагат да се притъпят усещанията, но причината, която генерира самите ПА си остава и рано, или късно напомня за себе си. В този ред на мисли вариантите за терапия са няколко:

1) Когнитивно - поведенческо консултиране  - това е консултиране, през което вие се научавате да овладявате ПА до степен да се чувствате по-силни от тях.

2) Психодинамична психотерапия - изследване на психологичната ви проблематика, откриване на първопричината за ПА, осъзнаване и отпадане на ПА като симптом.

3) Комбинирано лечение с медикаметни и психотерапия - предприема се, когато живота на страдащия вече е доста ограничен, налице е и страх от определени места, ситуации и други последствия.

[Радостина М]

@нана, благодаря за парчето!

@lemi, съветвам те да прочетеш този пост от начало до край

@t.todorov - в този пост съм описала надълго и нашироко 1 и 2, за което говорите - смятам, че всеки може да си го приложи сам, със съвсем минимални насококи от комптетентна страна. а ако все пак някой има нужда от повече насочване,  задължително условие за излекуване е ТЕРАПЕВТЪТ ДА ПОДХОЖДА С ЛЮБОВ и загриженост какво се случва в душата на пациента и какво могат да провокират думите му, понякога груби (защото какъв е смисълът да ходим на студен незаинтересован, освен финансово, от чуждата болка терапевт, когато най-голямата ни нужда е да бъдем съпричастно изслушани, чути и разбрани - понякога това е достатъчно, за да се излекуваш)

[t.todorov]

При ПР само да бъдат чути и разбрани не помага. Това наистина е основата на терапевтичния съюз, но терапията не е само слушане и емпатия.Същинската терапия започва след това, което не е лесна задача, а за сам човек е невъзможна.
Терапевта е съпричастен на страданието и за това бързо поднася на клиента си посланието на неговите симптоми какво е. По този начин първоначално се разбира, че симптома е тласък към промяна, която трябва да бъде предприета, а не само нещо страшно и трудно.
От любов няма нужда, защото когато започне любовта терапията приключва, но загрижеността е в професионалната роля терапевта и той поема отговорността за клиента си, т.е. тя е задължителна, поне докато клиента не израстне достатъчно в терапията си.

[skorpi]

t.todorov, да разбирам ли от написаното, че ти си терапевт?

[t.todorov]

Да. Психолог-психотерапевт.

[fata_morgana]

Я, каква хубава тема Отдавна не бях влизала тук и останах приятно изненадана.

Трябва повече да се говори за ПРОБЛЕМИТЕ, които всеки от нас има като личност, а не само за СИМПТОМИТЕ, които ни мъчат. Понякога дори имам чувството, че всички тези симптоми на тревожността - и физически, и психически - са просто една много гъста мъгла, зад която се крият реалните неща, на които трябва да обърнем внимание.

Ето аз ще споделя някои от моите проблеми според мен самата, в произволен ред, както ми идват в момента:

- Не се обичам и не се харесвам, дори бих казала, че се мразя. Имам силно желание за саморазрушение - постоянно да се самонаказвам, самобичувам, самообвинявам за какво, и аз не знам. Понякога се възприемам като много лош човек, който не струва нищо, друг път смятам, че съм много по-добра от другите, които всъщност са "лошите" (тази люшкаща се представа за себе си и деление на "добро" и "лошо", предполагам, е индикация и за някакво личностово разстройство). През повечето време обаче се мразя.

- Ако някой ме харесва започвам да търся други причини за това - "иска само да ме използва", "всъщност ме съжалва", "не може да си намери някоя по-добра от мен" и др.

- Нямам доверие на никого. И на себе си нямам, но парадоксално не допускам почти нищо и никого до себе си като влияние. Капсулирам се и понякога се чувствам напълно изолирана от всички останали хора. Винаги търся "най-добрия" специалист в дадена област, защото само "най-добрия" може да ми помогне. Но дори когато уж го намеря, пак намирам причини да докажа некомпетентността му. Готова съм да опитам нещо само ако съм сигурна, че ще подейства.

- Мисля, че трябва постоянно да планирам, обмислям и контролирам всичко около мен и в мен, защото ако оставя нещата на случайността, резултатът ще е катастрофален. Нямам доверие на случайността, на късмета, на спонтанния живот, така да се каже. В моите представи те са враждебни и са нещо, с което трябва да се боря.

- Чувствам се непрекъснато заплашена. В моите представи, светът е изключително враждебно място, а хората - гадни и нараняващи. Иска ми се да можех да променя света и начина, по който е устроен животът, вместо аз да се адаптирам към него. Има някакъв протест в мен, срещу всичко.

- Много често искам да съм "контра" на всичко общоприето. Бунтувам се срещу всичко. Може би в стремежа си да се отлича по някакъв начин, да бъде уникална, неповторима и забелязана с алтернативните си гледни точки по всички въпроси.

- Не искам да бъда слаба, в същото време искам да поискам помощ. Не знам как да помоля за нея, без да се унижа. Понякога, когато някой ми дава съвети, ужасно се засягам. Може би съм прекалено горда.

- Не искам да бъда сама, но не знам как да бъда с другите, как да се свързвам с тях по здравословен за всички начин, за това често ги отблъсквам. Като превенция преди те да отблъснат мен.

- Не мога да гледам на себе си с чувство за хумор. Скачам срещу всяка най-малка закачка, приемам я като атака.

- Много често мисля в крайности. "Или всичко, или нищо." Ако нещо не е перфектно, значи е ужасно, не струва и няма смисъл от него.

- Преувеличавам наличието и значението на лошите неща и подценявам това на добрите.

- Много лесно се засягам. Държа се отбранително. Понякога дори агресивно. Не умея да се защитавам и да филтрирам, всичко ми влиза под кожата.

- Изпълнена съм с гняв. Озлобявам се.

- Пак парадоксално, но мисля, че заслужавам много повече, от колкото имам. Чувствам се силно неудовлетворена от живота, от себе си, от хората около мен.

- Липсва ми дисциплина, постоянство, последователност и упоритост. Спринтьор съм, а не маратонец. По-скоро съм склонна съм да върша големи неща за малко време, отколкото малки неща последователно всеки ден.

- Лесно се поддавам на мързела. Постоянно отлагам всичко. Намирам си извинения. В същото време съм много амбициозна.

- Повече мисля, отколкото действам. Процентното съотношение е около 95-5% в полза на мисленето. Въобразявам си, че с мислене извършвам някаква дейност и решавам проблемите.

- Обичам да поемам по пътя на най-малкото съпротивление. Не обичам да ми е дори леко неприятно и некомфортно. Бягам от болката и трудностите.

- Не обичам да поемам отговорност. Не обичам да търпя последствията от действията си.

- Обичам да влизам в ролята на жертва - и на другите, и на обстоятелствата.



Е ... доста неща се събраха като проблеми и не са никак приятни за признаване пред себе си. Горе долу дават някаква представа за обърканата ми душевност и цикълът, в който тя се върти. Дали е странно, че при това състояние на психиката си имам ПР и депресия?
 
Има и още много неща, които мога да напиша, но стига толкова за сега Ще ми е интересно да чуя някакви коментари от вас

[t.todorov]

На мен ми хареса, че нищо типично за ПА не споделихте. Което означава че сте отвъд симптомите и мислите за причините. От тук започва истинския напредък. Адмирации.

[skorpi]

fata_morgana, съгласна съм с t.todorov колко хубаво е, че си осъзнала тези неща и им обръщаш внимание и да, най-вероятно те са те довели до ПР и депресия - ти чудесно си описала и очертала психологическия профил на хората, които страдат от тези състояния. Оттам идва тревожността, смятам, че си на прав път. Какво следва? Ами промяна в мисленето, но и действие, мила.
Аз също се въртя в омагьосания кръг на ПР и депресия през последните месеци и знаеш ли, лошото е, че те взаимно се подхранват. Депресията е спирачката ми да се справя с ПР и обратното.. през времето, в което ударих дъното, разговарях с доста хора - специалисти, борещи се и измъкнали се. Най-много повярвах на измъкналите се. Попивах всяка тяхна дума и я подлагах на съмнение. Бях толкова затънала в собствената си кал, че не вярвах в нищо. Мислех, че другите ме залъгват. Обаче впоследствие почнах лека-полека да си изяснявам нещата.
Дали изчезнаха страховете ми? Не. Дали станаха по-поносими? Не.
Но съм все по-ядосана и решителна. От утре започвам да живея така, все едно нямам ПР... и да видим какво ще стане. Пожелайте ми успех.

П. С. Поклон пред всички вас, смели хора, които сте превъзмогнали и преоткрили себе си по нов начин. Благодаря ви, че никога не спряхте да ни напътствате и че в нас виждахте себе си. Нито един с ПР не отказа да разговаря с мен в нета, по телефона или лично. На света няма други толкова взаимноподпомагащи се хора. Знайте, че сте невероятни заради това. Много по-смели и човечни сте от всички други. За мен сте по-близки от братя и сестри, а без вас съм загубена!

[нана]

Здравей Фата Моргана
като прочетох какво си написала направо ми изправи косите така хубаво си описала всичко което и аз изпитвам но според мен това звучи по-добре:

Аз се обичам и се харесвам,дори бих казала че съм влюбена в себе си. Имам силно желание да съграждам - постоянно се самонаграждавам, лаская се, не се обвинявам за нищо,знам за какво. Понякога се възприемам като много добър човек, който струва нещо, друг път смятам че съм много по-лооша от другите които са "добри" _тази люшкаща се представа за себеси и деление на " добро" и "лошо", предполагам е индикация за някаква личностнно Устройство_. През повечето време се обичам.

- Ако някой не ме харесва започвам да търся причини за това - "не иска да ме използва", "не ме съжалява", "може да си намери по-добра от мен" и др.

- Имам доверие на всеки. И на себе си имам, и напълно логично допускам всичко и всеки до себе си без да ми влияе. Отварям се и често се чувствам слята с всички останали хора. Винаги търся не най-добрия специалист в дадена област, защото не само най-добрия може да ми помогне. И когато наистина го намеря не намирам причина да не докажа компетентността му. Готова съм да опитам нещо и без да съм сигурна, че ще подейства.

- Не мисля че трябва постоянно да планирам, обмислям и контролирам нещата около мен и в мен, ако оставя нещата на случайността , резултатът няма да е катастрофален. Имам доверие на случайността, на късмета, на спонтанния живот така да се каже.В моите представи те са дружелюбни и са нещо с което съм в мир.

- Чувствам се непрекъснато защитена. В моите представи светът е изключително дружелюбно място, а хората - приятни и изцеряващи. Не искам да променям света и начинът по който е устроен живота както аз съм адаптирана към него.Няма никакъв протест в мен, срещу нищо.

- Много често искам да съм "контра" на всичко общоприето. Бунтувам се срещу всичко. Може би в стремежа си да се отлича по някакъв начин, да бъде уникална, неповторима и забелязана с алтернативните си гледни точки по всички въпроси. - в това аз не виждам проблем.



-  Не искам да бъда слаба, в същото време искам да поискам помощ. знам как да помоля за нея и се гордея за това. Понякога, когато някой ми дава съвети чудесно ме радва. Не съм толкова горда.

-  Искам да бъда сама, и знам как да бъда с другите, как да се свързвам с тях по здравословен на всички начин, за това често ги привличам. Като превенция преди да привлекат мен.

- Мога да гледам на себе си с чувство на хумор.Скачам срещу всяка най-малка закачка, приемам я като игра.

-   Много често не мисля в крайности. "Или всичко, или нещо." Ако нещо е перфектно, значи е прекрасно,  струва си и има смисъл от него.

- Непреувеличавам наличието и значението на лошите неща и неподценявам това на добрите.

Не се засягам лесно. Държа се приятелски. Понякога дори любвеобвилно.  Умея да се защитавам и да филтрирам,не всичко ми влиза под кожата.

Изпълнена съм с обич. Одобрявам се.

Напълно логично, но мисля, че заслужавам много повече, от колкото имам. Чувствам се силно удовлетворена от живота, от себе си, от хората около мен.

Не ми  липсва  дисциплина, постоянство, последователност и упоритост. Спринтьор съм, а не маратонец. По-скоро съм склонна съм да върша големи неща за малко време, отколкото малки неща последователно всеки ден. - това проблем ли е??

Не  се поддавам на мързела. Постоянно прилагам всичко - намирам си извинения. В същото време съм много амбициозна.

Повече действам, отколкото мисля . Процентното съотношение е около 95-5% в полза на действието.Убедена съм ,  извършвам някаква дейност и решавам проблемите.

Обичам да поемам по пътя на най-малкото съпротивление. Не обичам да ми е дори леко неприятно и некомфортно. Бягам от болката и трудностите. -  Е че кой ги приема да не си камикадзе??

 Обичам да поемам отговорност. Обичам да Виждам последствията от действията си.


Обичам да влизам в ролята на герой - и на другите, и на обстоятелствата.  


Скъпа Фата Моргана казах ти че ми се изправиха косите като прочетох какво си написала, толкова ми беше тежко защото както казваш не е приятно дори да си го признае човек. Реших да видя как би звучало с обратен знак. Ти как мислиш?


 





 
-

[fata_morgana]

По-добре звучи от оригинала хахах Но за да се стигне до там ... май трябва много, дълга и усилена работа

[нана]

Ако имаш предвид че е необходимо да извървиш дъълъг, труден път за да се стигне до там, всъщност не е необходимо да е дълъг и труден , ако направиш росто крачка в страни и вече ще си на правилния път

[bebe]

Здравейте,на всички!     Колко си права fata_morgana и аз съм на същото мнение.Всичко това ,което чувстваме,изпитваме е последица от заобикалящия ни свят.Не мисля,че самите ние си го правим.Прекалено мнителни сме и нямаме доверие,дори и на самите нас.Аз съм изгубила доверие,решителност,мечти и реалност,а така трудно се живее.Съгласна съм с всичко,което си написала,аз дори нямам нерви и търпение да го направя каквото и да е!Живеем в един омагьосан кръг и няма излизане от там.Съвети,всеки дава,отстрани е много лесно,но.....УСПЕХ на всички!!

[keisi]

fata morgana  сащите проблеми и мисли ги имам и аз , но сега с лечението не мисля за тях.Искам да попитам ние които имаме тези проблеми и тарсиме помощ от психиатри -луди ли сме.Ть? като сам студентка и доста време отцьствах - заради страха и това че спрях да се храня- трябваше да представя епикриза от лекаря( психиатара) и когато видяха че диагнозата е ПР моите преподавателки направиха една физиономия    и някакво очудване.Станна ми много гадно .Това може на всеки да се случи нали така.В днешно време хората са толкова повархностни и мисля че точно заради такива като тях хората изпадат в такива састояния просто го няма уважението и разбирането за сьжаление.Радостина благодаря много за поткрепата и ще се вьзползвам от предложението ти за споделяне УСПЕХ НА ВСИЧКИ