evropea.com - форум за паническо разстройство
Август 16, 2022, 01:40:28 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 4
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 4

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 11 12 [13] 14 15 ... 70
  Изпечатай  
Автор Тема: ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО  (Прочетена 276027 пъти)
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #180 -: Март 28, 2010, 04:44:48 »

Мила, Радостина , благодаря ти!
Що се отанся до моята деперсонализация, аз наистина вече не се страхувам толкова силно, пиремам я като обикновен симптом на силна тревога и толкова!Не се плаша от нея.. Исках само да споделя,че осъзнах, че тя се появява, когато се чувствам несигурна в себе си. Сякаш искам да избягам от мястото където съм и потъвам . Затова ситгнах до извода, че за да намалее симптома на деперсонализация трябва да не се притеснявам толкова от забележки и да променя поведението към другите. Определено искам да кажа, че ти ме наведе на тази мисъл и да осъзная каква е причината за деперсонализацията ми. И съм ти благодарна! При мен деперсонализацията е най-силния симптом при ПР, затова е и толкова важно да открия първоизточникът й.
Възприела съм, че за да ме приемат дригути трябва да изглеждам успяваща, ох това ми е болката и се чудя, как да сменя модела на мисленето? Поздрави! Kiss
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #181 -: Март 28, 2010, 09:59:16 »

Delicacy, аз съм изпитвала доста често в банята едно такова чувство на нереалност, не знам дали това е деперсонализация, но се улавям как извършвам механично движения - примерно държа сапуна и се къпя, но все едно не се случва сега, все едно не е реално, в момента аз не съм там и точно в този момент чувствам, че съм никъде. И все едно изключвам, спя или и аз не знам какво точно, но не съм там, въпреки че продължавам да извършвам обичайните действия, вече не ги осъзнавам, не знам нито къде се намирам, нито какво правя... случвало ми се е няколко пъти и в градски транспорт, така като се замисля май това са ситуациите... може би и в други, в които съм била силно притеснена, например сред хора, на които искам да се харесам и да кажем им говоря много смислено, но пак ми се струва отдалечено това, което става, все едно се наблюдавам отстрани... много ми е трудно да го опиша с думи. В тези моменти има някаква градация, в която започвам да осъзнавам какво изпитвам и се плаша, при което си повтарям: "Тук съм, това се случва сега, правя еди какво си" - т.е. опитвам се да се върна в действителността, да се вкарам в нея обратно. ЗВучи ли ти познато? Винаги съм се чудила какво е, но може би чак сега си давам сметка, че май е симптом на ПР. Понякога съм така, когато съм много уморена, но сама в банята защо? Тогава пред никого не се представям, сама съм! Може би символизира нещо - дали защото оставам с мислите си или защото имам нужда да изключа за момент? Не мога да разбера това, което се случва, някаква форма на промяна на съзнанието ли е или изпадане в безтегловност? Сякаш душата ми отлита нанякъде... То е същото, както когато щастието ти се усмихне и ти се случи нещо много хубаво - толкова, че чак не ти се вярва и се чудиш истина ли е... и сякаш политаш, само че тогава е приятно Wink
Сетих се и за още една ситуация, в която ми се е случвало - по време на секс. Може би защото тогава има определена загуба на контрол - например ако се отдадеш на усещането... в такива моменти съм се отдръпвала, за да осъзная какво ми се случва, ставам да пия вода, за да дойда на себе си и т.н. или просто изтърпявам и чакам да отмине. Интересува ме на някой друг случвало ли му се е и деперсонализация и дереализация ли е това?
« Последна редакция: Март 28, 2010, 10:03:37 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #182 -: Март 29, 2010, 09:54:01 »

да, skorpi, това е усещането на деперсонализация. Аз го изпитвам, когато се чувствам застрашена от нещо и съзнанието ми веднага включва на него. Изпитвала съм го и в банята и по време на секс. Това са ситуации, където не мога да се измъкна, когато поискам, представяла съм си този факт  и съм получавала деперсонализация. Както споделих и с Радостина, смятам че това чувство на деперсонализация е резултат да не се изложа пред някого. Поне засега мисля така, ще продължа да го анализирам и ще видя докъде ще стигна!
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #183 -: Март 29, 2010, 10:37:25 »

Ясно. Благодаря ти за отговора, това донякъде ме успокоява, поне най-после си обясних какво е, а и знам, че не се случва само на мен. Може би се появява в моментите, в които искаме да се представим добре, но не сме сигурни, че ще бъде така... А ти как успявам да го анализираш? Аз в такъв момент съм напълно изключила и съм на автопилот и няма как да го наблюдавам или нещо такова, защото все едно просто ме няма?! Съзнанието ми го няма. А когато отново се появи, всичко вече е минало. Същото важи и за моментите на прилошаване. Тогава, каквито и техники да съм усвоила предварително, не успявам да ги приложа, защото като ми стане черно пред очите, аз не знам какво ми се случва, пак съм като в безсъзнание. Нито говоря, нито правя нещо. Само евентуално чувам гласовете на другите около мен, но не мога да им отвърна. Блокаж съм.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
sara tavares
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 22



Профил
« Отговор #184 -: Март 30, 2010, 12:13:39 »

 Аз също съм се чувствала нереално в банята, както и след секс....в началото много се стрясках какво всъщност става с мен,но после спрях да му обръщам внимание и то като,че ли изчезна....и аз си помагам с фразички като "тук съм,няма нищо страшно,все пак се къпя"  Smiley
А мислите за другите хора, как си вървят спокойно,как не се притесняват от навалицата в градския транспорт и по улиците,от пътуването със самолет - постоянно ми минават през главата, но ги използвам като един вид надъхване - щом те могот, значи и аз мога  Smiley
При мен има страх от това да не се изложа е доста голям....
Активен
toni_d
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 197



Профил Ел. поща
« Отговор #185 -: Март 31, 2010, 11:25:05 »

Аз също съм се чувствала нереално в банята, както и след секс....в началото много се стрясках какво всъщност става с мен,но после спрях да му обръщам внимание и то като,че ли изчезна....и аз си помагам с фразички като "тук съм,няма нищо страшно,все пак се къпя"  Smiley
А мислите за другите хора, как си вървят спокойно,как не се притесняват от навалицата в градския транспорт и по улиците,от пътуването със самолет - постоянно ми минават през главата, но ги използвам като един вид надъхване - щом те могот, значи и аз мога  Smiley
При мен има страх от това да не се изложа е доста голям....
кой ти каза че не се страхуват, страхуват се но просто не го показват иначе и тях ги е шубе, ти виждаш всички като цяло една гора хора и така и другите виждат теб и и другите до теб като една тумба от хора която не се страхува а иначе всеки по отделно се страхува
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #186 -: Март 31, 2010, 11:55:21 »

toni_d,права си, защото нещата не са такива, каквито изглеждат. Хората, които са около мен, но не знаят какво изпитвам, никога няма да допуснат какви страхове имам... и през ум не би им минало. Във Facebook мога да прочета коментари от сорта на "я, колко си свежа", "много добре изглеждаш на тази снимка" и т.н.,а аз съм се снимала на една крачка от колата и нямам търпение пак да се скрия в нея на сигурно... сигурно по улицата се разхождат и други такива... знаеш ли, когато приятелят ми си отиде, почти нямаше човек, който не дойде да ми каже кой близък е загубил и какво е преживял. Хора, за които си мислих, че идея си нямат. Оказа се, че не е така. Затова не вярвайте на фасадата, тя доста често е лъжовна. Зад една усмивка се крият много сълзи понякога... има много, много като нас, но го крият, по същата причина, по които и ние.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #187 -: Март 31, 2010, 03:46:15 »

Mary,  аз не съм привърженик на лекарствата срещу страхове и депресии, защото имат временен ефект и правят организма ни ленив. Ние имаме ресурса да се справим вътрешно с всеки проблем и когато го направим – това е трайно и ни носи голямо удовлетворение, дава ни сила. Иначе сме зависими от външните обстоятелства – при всяко тяхно вълнение и сме пак в кюпа. Затова и тук има толкова много хора, които временно са нямали ПР, а после – пак. Те са нямали временно, защото или са били на хапчета, или нещо хубаво им се е случило в живота. Но пак казвам – ние имаме вътрешния потенциал да се справим сами с всичко, независимо от обстоятелствата. Просто ни мързи. Лесният начин е да вземем хапче или да дойде принцът на белия кон и да ни спаси. Обаче така развиваме зависимост от хапчето, принца или благоприятните обстоятелства. А можем и без тях. Иска се само воля, упоритост и работа. Също малко мъдрост или голямо сърце не са излишни Smiley

Според мен, съпругът ти да се възползва от доброто си благоразположение сега и да поработи над себе си – неприятните черти в характера си, неприемането (на неща в себе си, в другите, в заобикалящата го среда и пр.), грижа за тялото си – спорт и здравословна храна, изграждане на добри взаимоотношения, работа върху контрола и мн.др. – за много от тях съм писала тук. Независимо, че съм се адресирала към определен човек, за всички важи едно и също, просто всеки трябва да си намери нещата, които не са отработени в него. Това е пътят, друг няма. Smiley
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #188 -: Март 31, 2010, 03:46:36 »

Delicacy, обществото ни е втълпило, не само че трябва да сме успяващи, но и как изглеждат успяващите. И ние сме нещастни, ако не изпълним този модел. Но ние всички сме различни, уникални и не можем да се напъхаме в един и същ модел. Всеки е успешен по своему, а някой не са (според разбиранията на обществото) – но какво от това ?? На кой му пука ? Само на нас. Мирът е в наши ръце.

« Да прегърнете слабостите си е същото като да приемете себе си, а няма нищо по-привлекателно от човек, който се чувства удобно в кожата си. «  Знаеш ли, хората не са привлечени от брилянтните безгрешни хора, а от естествените – тези, които приемат себе си такива, каквито са, независимо, че не са перфектни. Точно това е очарователното – да знаеш, че не си съвършен, но да си ок с това, да се чувстваш удобно в кожата си.

Пътят към спокойствието е да се приемем такива, каквито сме – с всичките си силни и слаби страни, любовта и омразата, които изпитваме, нещата, които не приемаме в себе си.  Всеки път, когато се укориш за нещо, си казвай “Аз обичам и приемам себе си точно такава, каквато съм”. Става бавно, но друг път няма. Приемай се – с всичко, което носиш в себе си. Прави го за всяко дребно нещо, за което се сетиш, че се критикуваш. И с времето ще ти стане навик.
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #189 -: Март 31, 2010, 03:50:20 »

Scorpi, деперсонализацията е емоция. Може да се случва по различни причини – изключване от умора, притеснение от други хора и пр. В банята й е едно от приятните места да се появи Smiley Въпросът е да не й се поддаваш.  Наблюдавай я като интересен феномен, но без да мислиш (защото ако започнеш да мислиш, има вероятност да се изплашиш). Гледай на нея като приятелка. Можеш дори да й кажеш с дружелюжбен тон: “Ооо, приятелко, пак ли се появи, здравей” . Научи се да живееш с нея и тя ще те напусне Smiley Все пак това е много по-леко състояние (защото можем да го контролираме и да изчезва), отколкото примерно гледали ли сте Красив ум? Там човекът трябваше да се научи да живее с халюцинациите си (виждаше несъществуващи хора и в началото дори ги мислеше за реални), за да е спокоен, въпреки че те не изчезваха. Щом той успя, какво остава за нашите състоянийца .. Smiley

Спомена нещо за секса и за загубата на контрол – много ми е интересно – искам да попитам всички тук – КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО ВИ КЪМ СЕКСА И СТИГАТЕ ЛИ ДО ОРГАЗЪМ?Smiley Струва ми се, че невъзможността да изпускаме контрола води до невъзможност да се отпуснеш максимално по време на секс, защото оргазмът е едно от най-големите изпускания на контрол (другите са раждането и смъртта). А оттам и сексът става не толкова привлекателен. Тук се намесват и други неща - като липсата на ОТНОШЕНИЕ към нещата и др., но нека чуя мнението ви и можем да го обсъдим Smiley Тъкмо ще се разнообразим малко Smiley
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
sara tavares
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 22



Профил
« Отговор #190 -: Март 31, 2010, 04:01:31 »

При мен го има този проблем със секса...Толкова искам всичко да е под контрол,че забравям да се отпусна и да се наслаждавам на удоволствието...а оргазъм - това е френска дума  Grin В един момент даже и желанието ми за секс се беше изпарило, защото не ми доставяше никакво удоволствие
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #191 -: Март 31, 2010, 04:19:51 »

Понеже аз повдигнах въпроса със секса, който наистина ми се струва важен, ще се включа в разискването му.  Smiley
Аз не мога да споделя сексуален опит след инцидента с приятеля ми, защото той беше последният мъж, с когото съм правила секс... спомням си, че в началото плачех и за това, че повече никога няма да ме докосва и бях твърдо убедена, че никой друг няма да може както него, само от мисълта ми призляваше. Обаче си дадох сметка колко много ми вреди това, дори и само от гледна точка хормони. Мисля си също така, че и еуфорията от приятните изживявания с него преди ме е поддържала и "ваксинирала" срещу депресии и ПР... и когато изведнъж рязко се промени всичко, проблемите започнаха. Всички лекари и близки дори се изредиха да ми обясняват колко важно е да си върна сексуалния живот, за да възстановя изгубения баланс, но аз за момента не съм го направила, но поне съм по-добре настроена от преди.
Иначе, съдейки по предишния ми опит и зодията ми - Скорпион, съм доста сексуална натура и влагам точно толкова емоции, колкото и във всичко друго, раздавам се докрай. За мен сексът е докосване до един непознат и вълнуващ свят, но от него не се страхувам. То е като бягство от реалността, но най-хубавото бягство... това винаги ме е зареждало с положителна енергия. На въпроса с оргазма - да, стигах мога да кажа всеки път с приятеля ми, защото в това отношение много си пасвахме. За съжаление сега трябва да започна от нулата и като се има предвид колко самотно живея, нямам големи шансове скоро да споделя новия си опит.  Sad
За контрола - опитвала съм се да доминирам и да съм активната страна, за да не чувствам загубата на контрол, обаче понякога ми е било приятно и да се предавам, ако мога така да се изразя. Като цяло това не ме е тревожило. По-скоро ме интересува влияе ли сексът на лечебния ни процес и дали е важно да се включи в терапията  Grin
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #192 -: Април 01, 2010, 12:04:05 »

Да се включа и аз по въпроса за секса. Аз също се наблюдавам и трудно се отпускам, да не кажа, хич. Предпочитам да бъда пасивна, активността още повече ме натоварва. Така като говоря се замисля, че по верме на секс изглиждам май като на изпит. А за оргазма е още по-труден въпроса и там се напрягам и сигурно затова се получава и толкова трудно. Но това зависи  и от партньора, много е трудно да намериш човек, който те предразполага да се отпуснеш. И напрежението е постоянен спътник. Радостина, мислиш ли, че това е причината да получавам деперсонализация понякога по време на секс и тя се дължи на това напрежение и на невъзможността ми да се отпусна?
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #193 -: Април 01, 2010, 02:02:34 »

scorpi, ти не си типичен случай на ПР и затова при теб нещата са малко по-различни.

delicacy, казваш, че по време на секс изглеждаш "като на изпит". мисля, че за теб е много важно какво мислят хората за теб. и в секса - какво ще си помисли партньора ти за теб. затова те е страх да се отпуснеш и предпочиташ да си пасивна. активността е прекалено излагане на показ: "виж ме как се справям". не би го понесла Smiley виж как това, с което имаш проблем навън, се пренася и тук. писала съм ти за това как можеш да се справиш (с критиката и общественото мнение), няма да се повтарям. предполагам, че едно и също нещо се пренася в много сфери на живота. и хубавото е, че справим ли се с него в една сфера, то моментално сме се справили във всички - с един куршум - два заека Smiley
и може би получаваш деперсонализация по време на секс по същата причина, поради която я получаваш, когато някой те критикува.

sara, при теб, според мен, именно ОТНОШЕНИЕТО към нещата липсва. нали се сещаш - да вдъхнеш аромата на нещо и това да те изпълни с наслада, да умееш да си припомниш допира на копринена дреха до тялото ти и това да те накара да настръхнеш от удоволствие - ей такива неща - сенсуалност (не знам дали има такава дума на бг - може би чувственост един вид)

мисля, че повечето хора със страхове, им липсва сенсуалност, но не съм сигурна - засега е само догадка. и аз преди бях така - гледах да придобивам външни неща, които да ме правят щастлива, да трупам, да имам, да съм навън, да имам външни преживявания. сега се уча да се радвам на нещата, които вече имам, те са в мен и винаги ще бъдат в мен. да не търся навън, а да се радвам на това, което е в мен сега. това носи много повече и много по-трайна удовлетвореност.

не съм сигурна, но мисля, че за да изпиташ оргазъм (когато не си задължително сексуална натура), трябва да можеш да се наслаждаваш, да преживяваш дълбоко тези дребните неща, защото те усилват удоволствието.  Roll Eyes  Kiss  Undecided
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #194 -: Април 01, 2010, 02:29:40 »

На мене ми се иска да вметна и нещо друго, което според мен е важно. Ако ние с ПР толкова силно се интересуваме от оценката на другите за нас, това означава, че постоянно се стараем да изглеждаме добре в очите им: като се почне от грижи за външността, успехи, работа, та се стигне до секса и семейния живот - ние ще сме удовлетворени тогава, когато се справяме максимално добре с всичко и получаваме аплодисменти за това - бас държа, че тогава никой от вас не получава ПА, нали така? Аз лично винаги съм се стремяла и съм успявала да бъда първенец във всичко, да съм в ръководната, успешна позиция - като малка в училище, после в университета, в работата, в семейния живот... винаги бях откличничката, перфекционистката, най-чистата и подредената, най-интересуващата се, най-привличащата вниманието, най-активната и изявяваща се във всички възможни полета... но никога в сянката. Сякаш да трупам отличия е моя най-важна цел и стремеж. Да бъда харесвана явно е било от голямо значение за психическото ми състояние. Сега, когато съм в позицията на слабата, се появява ПР, защото от силна и независима съм се превърнала в крехко и ранимо момиче. Като едно безпомощно дете.
И в този смисъл, ако се върнем пак на секса, това също е поле, на което можем да търсим признание - че се справяме добре и носим положителни емоции на някой друг. Обаче едно и също ли е чувството, когато си лягаме с човек, в когото сме влюбени и който също ни обича? Аз мисля, че най-истинска съм пред онзи, който е влюбен в мен, защото знам, че той ме обича точно такава и това ме прави уверена. С него мога да изпитам удоволствие, защото не се налага да се преструвам и притеснявам от каквото и да било, защото каквото и да направя, за него пак ще е прекрасно - нали гледа през розовите очила на любовта? Тогава мога да спра с тревогите как изглеждам, добре ли се справям, ще му хареса ли това... и с тялото си мога да му кажа: Аз не се страхувам и се оставям в ръцете ти, прави с мен каквото искаш, защото аз ти вярвам и знам, че и ти ме приемаш.  Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Страници: 1 ... 11 12 [13] 14 15 ... 70
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1