ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[Радостина М]

Ечи, за скръбта мога да кажа, че трябва да се изживее, за да не засяда в подсъзнанието и оттам да ни мъчи след време с неадекватни симтоми. Затова трябва да присъстваме винаги тук и сега, да изживяваме всяко нещо пълноценно, за да не се потиска. Всяко нещо, коет ни се случва, целта му е да го изживеем, за да добием опитност. НО! Тук едно много важно НО! под "изживявам" не разбирам да влезеш емоцията и да я оставиш да те лашка накъдето си поиска. А да я наблюдаваш обективно т.е. без да влагаш много. Ако ти е тъжно, тъжи, наблюдавайки изживявай. А не да изпаднеш в дълбока депресия и да те погълне тъгата. Ако се радваш - пак на същия принцип - наблюдавайки радостта я изживявай. Защото ако вземеш много да се друсаш от радост и се поддадеш на емоцията да те погълне,идентифицираш се с нея, махалото после ще се отметне към другия край - към негативната емоция. Защото емоциите са свързани - винаги позитивната върви ръка за ръка с негативната. И качиш ли се на това махало, ще се люлееш до безкрай. Истината е в средата - да запазиш СПОКОЙСТВИЕ и оттам да изживяваш и радостта, и тъгата, като не се идентифицираш с тях - ти си си ти, а те са нещо, което ти се случва временно. Възможно е. И само тогава не се мяташ като риба на сухо. Само тогава ти управляваш емоциите си, а не те теб.

Усмивки (:

[ечи]

Благодя ти Радостина М за написаното,виждам,че за всекиго намираш малко време да отговориш,за успокояващи думи или просто мнение.Проблема при мен е ,че никога не съм била човек който да може да живее на златната среда.Като започнеш от най дребните неща.Трудно бих преживяла една емоция адекватно,преценяващо.Може би за това е емоция.Например не бих могла да подходя към една любов внимателно,предпазливо.Предпочитам да се хвърля вярвайки сляпо,дори да се опаря,но давайки му шанс да е истинско.Защото мисля,че към  неща,като приятелство,любов е важно да подходим обезоръжени,без маски,голи.И ако ти се случи ,то тогава е нещо за,което си заслужава.Ето от такива неща си патя съответно,а много ми се иска да съм човек трезво мислещ,улегнал.Може би сега си  мисля,затова съм толкова податлива на гадинки,като тази заради,която сме в тук.Прегръдки

[Videlina]

здравей радостина искам да те питам нещо конкретно.както писах и педи при мен най големия проблем е дишането.с другите страхове мога да кажа ,че се справям доло горе въпреки,че се появиха след "дишането".чета тук във форума по този въпрос.пишат ,че по
време на ПА няма да се задушим и да умрем-да от опита който имам за 26 години абсолютно го потвърждавам.та моето питане е друго.при мен чувството за недостиг на въздух е постоянно дори да не съм в ПА. да абсолютно постоянно през целия ден щом отворя очи все едно ме включваш в контакт и така цял ден.много е гадно но много пъти съм си мечтала да заспя и да не се събуждам,защото само като спя не усещам тая гадост  :'(тук пишат за това усещане само когато са в ПА а моето е нон стоп??? :'(можеш ли нещо да ми кажеш за това?
предварително ти благодаря

[sara tavares]

Videlina,здравей и от мен!
Прочетох това,които си писала на Радостина и исках по този повод да те питам дали си си изследвала желязото...питам те, защото аз дълго време си мислех, че нямам достатъчно въздух заради ПА,но дори и без тях, пак имах задух...Та в крайна сметка се оказа,че имам ниско съдържание на желязо,поради което клетките са слабо снабдени с кислород и затова имах този задух

[Videlina]

здравей сара!мислиш ли,че за 26 години не съм си направила всевъвзможни и всячески иследвания??всички лекари установяват,че ми няма нищо чисто физически :)в същото време аз не се чувствам добре???
имаш предвид желязото в кръвта нали?

[Videlina]

сара то не е точно задух как да ти го обясня да ме разбереш????аз всъшност дишам а само чувствам,че въздуха не ми стига.благодаря ти за желязото !!!!!!!!!!ще си наравя веднага иследване

[ечи]

При мен задуха също е постоянен,от два месеца горе долу.Това за желязото в кръвта не го знаех ще питам лекарката ми.Инначе го усещам по същия начин хем дишам,хем не  ми стига въздух

[sara tavares]

Както знаем всички това със задуха най-вероятно е свързано с ПР,така че нека не се правя на голяма разбирачка....това,че при мен така се е оказало не значи,че и при вас е така...дано не съм създала повод за притеснение   

[ечи]

Ние пък само си търсиме повод

[Радостина М]

Виделина и останалите неможещи да дишат и търсещи си нещо притеснително, за което да се хванат  , да чувстваш, че не ти стига въздухът, когато в същото време си дишаш нормално, е емоция, на която се поддаваш, една от най-неприятните междувпрочем. Постоянната тревожност води и до постоянна липса на въздух - ти един вид не можеш да си поемеш въздух, толкова те притеснява животът. Аз имах същия проблем и най-голямото ми щастие беше, когато успеех да си поема въздух нормално - тогава за няколко секунди бях истински щастлива. Но Виделина, помисли, 26 години дишаш и колко години вече се притесняваш за това дишане? Като интелигентен човек трябва да си дадеш сметка, че няма да умреш от това. Всъщност проблемът при всички симптоми на ПР е, че те е страх да не умреш ей сега от този симптом, или да не полудееш. Предпазваме си егото, личността да не изчезне. И колкото и парадоксално да е, вече няколко пъти съм го казвала, оправянето се състои в това да спре да ти пука за себе си, да  се оставиш и да кажеш: "Майната му да става каквото ще, ако ще да умра и без това не ме кефи животът толкова" и по този начин толкова много намаляш важността на емоцията, която изпитваш, че тя спира. Мога да ви го обясня и научно защо се получава така. Ето, копирам ви го от един текст, който бях писала:

"Когато се сблъскаме със събитие, което ни е развълнувало емоционално, се отделя голямо количество адреналин,  а  хипоталамусът изпраща сигнали до мозъчния ствол, където той се съхранява като устойчив модел т.е. споменът се запазва и бива изкарван от съзнанието на по-късен етап, дори само при бегла асоциация с него. А повторното му емоционално преживяване само го “бетонира” в паметта ни. Как можем да неутрализираме лошите си спомени и преживявания, върху които се градят страховете ни? След като сме вече хора, а не просто бозайници, ние разполагаме с ум и съзнание, които можем да използваме, за да влияем сами на организма си. Неутрализирането на страховете се извършва чрез неутрализиране на емоцията и разглеждането й обективно т.е. когато ни завладее страх, да не се страхуваме от него и да се опитваме всячески да го избегнем, а да се “сприятелим” с него, разглеждайки го обективно – какво чувстваме, с кои органи го чувстваме, как се изменя пулсът и туптенето на сърцето ни. Трябва да съумеем да се погледнем отстрани, за да видим, че няма нищо страшно, че страхът идва, а с него и физическите симптоми, но когато не го подсилваме, той си отива така, както е дошъл. И веднъж погледнали на страха си неутрално, мозъкът ни преустановява запаметяването на емоцията с помощта на адреналина и лошите спомени лека-полека започват да се заличават. Именно затова ни е даден третия пласт на мозъка. "

т.е. Преживявайки ежедневно ужасът от това, че не можеш да дишаш (или друго), ти го бетонираш този спомен в паметта си и го правиш още по-траен. Трябва да прекъснеш тази верига. Или като разгледаш страха обективно или като спре да ти пука и се предадеш. Тогава мозъкът спира да запаметява емоцията. Бъдещето е на хората, които са се научили да управляват тялото, емоциите и енергията си, а всички в този форум сте сред надеждите, защото зорът ви принуждава да се научите  При вас ще се получи по-лесно, защото нямате избор - или се научавате, или страдате цял живот от ПР. Това е положението, но не е чак толкова лошо - в него се крие златна възможност.

Имаше една много хубава реклама - едно момиче много го беше страх да се изправи очи в очи с един вълк в гората и дни наред си стоеше и го гледаше, връщаше се и си отиваше, но не можеше да се изправи срещу него. Докато един ден не й писна, толкова се ядоса, че се засили срещу вълка, не й пукаше вече за себе си. Започна да тича ядосана срещу него и ... се сблъскаха. Обаче се оказа, че вълкът е само химера, не е нещо материално. Той мина през нея и всичко свърши. А тя се учуди какво става - толкова години му се канеше, беше я страх, а всъщност всичко било илюзия...

[Радостина М]

Ечи, докато не се научим да управляваме емоциите, няма да можем и истинската любов да изживеем. Защото истинската любов и въобще истинските неща не са свързани с емоционална зависимост, а с емоционална независимост. Но ти първо трябва да си я постигнал за себе си, за да я позволиш и на другия. Да управляваш емоцията не означава да не си истински, а само да владееш интензитета й, да можеш да я включваш и изключваш, когато поискаш, да не си заависим от нея, да не те владее тя. И да, това е възможно - ти да определяш кога ще го играеш емоционален и кога ще изключваш емоциите си, за да си починеш.

Друго нещо - не знам какво имаш предвид под "истинско". Според доста мъдреци няма нищо истинско в материалната действителност, така че какво значи да се оставяш на емоциите си, за да бъдеш "истинска". Ти познаваш ли себе си толкова, че да знаеш коя си истинската ти, "без маска, гола"? Мисля, че романтинчната ти представа за нещата, колкото и готино да звучи, не е изобщо правилният подход към емоциите ти.

[mara]

Zdraveite, momi4eta.Izviniavam vi se, 4e ne pi6a na kirilica, no Pc to koeto izpolzvam v momenta ne6to mi pravi problemi. Otdavna ne sum pisla, no eto, 4e dnes se nakanih. Kakto vi biah kazala pridvijih se do moreto v edno selo , no uvi vremeto be6e tolkova zimno vse o6te, 4e ne moga da vi izpratia morski briz :)no 6te se opravi dnes e slun4evo i po-toplo. Samo da vi kaja, 4e napredukut koito imah predi izvesno vreme siak6 ne6to se izpari. Tursia suvet za tova kogato ste mnogo nervni kakvo pravite? Pri men ve4e ne e tolkova strah, kolkoto edna neprestanna nervnost, koiato ne uspiavam da kontroliram. Glavata mi 6te se prusne ot misli, ot naprejenie i nervi. Opitvam se da go kontroliram s di6ane i nalagane na polojitelna misul, no mi e malko trudno. Daite suveti za spraviane i s 4uvstvoto na pulna izto6tenost, kak si zarejdate bateriata ?pozdravi ot men

[Шашмагюл]

-

[Mari]

Много сте прави!Наистина хапчетата не лекуват! И аз се мъча да изляза от дупката. ВЕДНЪЖ УСПЯХ! НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА И ТОЗИ ПЪТ!При мен не е проблема само в дишането,а цял "букет" от симптоми.Явно и стягането в гърдите и сърцебиенето и прилошаването и изтръпването и др. си имат своите отговори!Трябва да ги намеря сама.Не ми се ходи по лекари,не ми се пият лекарства!Казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на Радостина и DG за позитивните постове,наистина вдъхват сили и и смелост.Пишете момичета!

[Радостина М]

Здравейте, момичета И аз съм много щастлива от добрия тон в този форум. Това говори, че хората тук са близо до справянето. Да са ти криви останалите е една от причините да потънеш отново. Недоволството, мрънкането, стресът..  Ще взема да направя една цялостна картина на чертите от характера и отношението към живота, които водят до ПР 

Мара, онзи ден ти пуснах отговор как да изливаме по положителен начин негативните емоции, обаче не го виждам тук, може би нещо е станало и се е изтрил. Затова ти пускам един линк към един друг форум, в който преди доста време сме дискутирали основни начини "Как се освобождавате от гнева по положителен начин":

http://www.self-help.bg/forum/index.php?topic=115.msg1019#msg1019

А за това как си възстановявам батериите, когато съм изтощена - ами отдавам се на изтощението - спя по много, ставам ям плодове и зеленчуци, пия чай, гледам някоя комедийка, мързелувам, малко въздух на терасата взимам, после пак спя и така. След 2-3 дена се събуждам и съм супер. Не се бори с умората, отдай й се 

DG, стресът, липсата на време влияе много на нервите, превъзбудата, емоциите и активира тревожностите. Помисли, струват ли си всички неща, за които бързаш? Не е ли възможно поне едно-две от тях да извършваш бавно и осъзнато? Между другото това е чудесен начин да се успокоиш - като извършваш нещо бавно, с цялото си внимание и съсредоточеност. Примерно, миеш чинии - но не мислиш за други неща, а концентрираш цялото си внимание в процесът на миенето.
Позддравления за това, което пишеш! Звучиш ми като човек знаещ как да овладее баланса си. 

Мари, търси и ще намериш. Отговорите са много лесни и видими, само трябва да зададеш въпросите. Вземи си един тефтер и си запиши въпрос и остави една страничка за отговор. Примерно "Откъде идва този симптом? Какво иска да ми каже? Защо се появява? Кое го предизвиква?" Запиши си така няколко въпроса и ги остави да "отлежат". След няколко дни ще ти дойдат отговорите. Въпросът е да задаваме правилните въпроси - конкретни. Мисли над тях.