ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[love.extaz_]

Здравейте!! Аз съм ученичка на 13 год. и адски много се тревожа за баща си. Ами той има страхова невроза и сега ще ви разкажа поради каква причина. Когато и той е бил на около 13-14 години са дали грешна диагноза за майка му (баба ми) и тя е такава, че са я изкарали, че страда от рак. Той се е изплашил много и оттогава насам не иска да влиза в каквито и да е магазини или други домове. Само в нашия апартамент, който е на 4-я етаж се чувства жив, отпуснат и спокоен. Но също така на беседката на вилата ни покривчето й е ламаринено и когато клонът от ябълковото ни дърво издращи на покрива на беседката и той целия настръхва. Дори и да се дращи само с нокти по кола или някой друг метал пак настръхва целия. Много се тревожа за него. Моля ви страшно много да ми помогнете да се оправи. Моля да ми кажете начини. ПП: отпишете психолога преминали сме вече през него и не помага! БЛАГОДАРЯ ВИ!!

[delicacy]

.extaz,здравей! Разбирам тревогата ти за твоя баща.Много е мъчително да виждаш как близък и обичан човек страда и не можеш да му помогнеш.
Каква е точната диагноза на татко ти? Имам познат, който също не понася някой да дращи с нокти или пък да си чопли ноктите. Той има натраплива невроза. Изпитва страх от докосването на мазни неща и такива, който залепват по пръстите му.
Не обича да пие лекарства и не обича да споделя. Така че при него няма  положително развитие на нещата.
Но за да се излекува човек трябва да има първо и най-важно - правилно поставена диагноза.

[Hakera]

Здравейте аз имам един малко странен проблем постоянно си мисля че ще си глътна езика получавам едни такива странни пристъпи.Ако някои има същия проблем нека сподели.Благодаря предварително.

[Dimcho]

Здравейте аз имам един малко странен проблем постоянно си мисля че ще си глътна езика получавам едни такива странни пристъпи.Ако някои има същия проблем нека сподели.Благодаря предварително.

Ако наистина  ти се е случвало да си гълташ езика, ще ти трябва малко време докато отзвучи неприятния спомен, ако обаче само си представяш, че можеш да си глътнеш езика, това може да е реакция на някаква несигурност, която изпитваш в живота. Взимал ли си лекарства? Имаше период, когато аз се страхувах да не би да спра да дишам и за това да спра да мисля по този начин, ми помогна много Деанксит-а.

[Hakera]

Не не съм си го гълтал просто мисълта за това ме мъчи постоянно само това ми е в главата и когато съм на места с много хора почва да ми става лошо мисля си че точно в този момент ще го глътна ще припадна езика ми се стяга някакси,а когато съм си вкъщи по не мисля за това по ми е спокойно.

[Dimcho]

Гълтането на езика с какво го свързваш? С това, че когат си пред много хора ще спреш да говориш и по този начин ще се изложиш? Ако е в този смисъл това е част от социалната фобия, страх да не се изложиш пред другите. Преди време и аз имах силна социална фобия, но започнах да мисля така, е добре  като се изложа пред тези хора, какво от това, никой не е съвършен и на всеки му се е случвало да допуска грешки. Започнах да си разрешавам да допускам грешки и пристъпите на тревожност и страх станаха по-малко и по-леки.

[Hakera]

Да с това го свързвам но има и нещо друго ето сега съм на работа в един офис сам покрай мен няма никой и чувството че ще си глътна езика ми е постоянно в главата страх ме е че ако го глътна няма да има кой да ми помогне и ше си умра без никой да забележи.

[Dimcho]

Да не би да вършиш някаква важна работа в момента, която те прави несигурен? Тази натраплива мисъл,че може нещо да се случи с езика ти, не си ли опитвал да я овладееш с лекарство?

[Hakera]

Работата ми си е спокойна просто факта че съм сам и че няма да има кой да ми омогне ме притеснява.Изписаха ми едни хомеопатични пия от 2 месеца но кой знае какъв резултат още няма.

[Dimcho]

Хомеопатията трудно лекува нашите състояния, отиди на лекар и поискай антидепресант с подходящ транквилант и ще те успокои. Натрапливите мисли ще изчезнат. Натрапливите мисли, че нещо лошо може да ни се случи трудно се лекуват хомеопатично.

[april_sheep]

отиди на лекар и поискай антидепресант с подходящ транквилант и ще те успокои.

Има и други начини, не е задължително да тъпче химии, с които само ще замаже проблема.

[Dimcho]

Не всички хора могат да се справят с тревожността си чрез психотерапия и не трябва да страдат избягвайки лекарствата. Все едно на някой диабетик да му кажеш да се  справя без инсулин.
Лекарствата помагат да човек да осъзнае къде се намира и дори психотерапията е по-успешна чрез лекарствата.

[anonymous]

Не всички хора могат да се справят с тревожността си чрез психотерапия и не трябва да страдат избягвайки лекарствата. Все едно на някой диабетик да му кажеш да се  справя без инсулин.
Лекарствата помагат да човек да осъзнае къде се намира и дори психотерапията е по-успешна чрез лекарствата.

Лекарствата наистина са добър вариант ако оставим настрана възможните странични ефекти. Но не мисля че правят терапията по-успешна. Единствения им принос за терапията е че ако човекът страда от агорафобия например и не може да излзиза чрез тях да достига до кабинета на терапевта. Или благодарение на тях да остане на работа, за да може да се издържа и да си плаща и евентуалната терапия.
Но лекарствата са си лекарства, терапията си е терапия. Двете помагат по напълно различен механизъм и затова няма как лекарствата да подпомагат самия терапевтичен процес.

[april_sheep]

Лекарствата помагат да човек да осъзнае къде се намира

В никакъв случай не мога да се съглася с това, което си написал. Мисля, че нито едно лекарство не може да те накара да осъзнаеш каквото и да е.
Но пък всеки има право на мнение и сам решава как да се справи с проблемите си 
На Хакера мога да му кажа да продължава да чете...има предостатъчно информация и тук, а и като цяло в нета. Ще дойде момент, когато ще разбере кое е най-добре за него.  Целувам ви всички, че от няколко дни изпитвам силна нужда да раздавам любоФФФФФФФ 

[t.todorov]

Понякога терапия е невъзможно да се осъществи, тъй като симптомите може да са толкова изострени, че човек да е изцяло фиксиран върху тях. В този случай не би могъл да работи терапевтично за да трупа някакви ползи от самата терапия и единственият въпрос пред него ще е, как да премахне симптома. В подобни случаи лекарствата са наложителни, за да може човек после да работи терапевтично и да търси връзки със симтомите и причините, които ги създават. Някъде се изговори че ПР е навик. Това е глупост. ПР е създадено психично равновесие за нещо, а това че ограничава и кара човек да страда, е като "странично действие" на създаденото равновесие.