ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[Радостина М]

Mara, пиши ни от моренцето да ни предадеш малко емоция А за думата страх, която се съдържа в много други, които употребяваме в положителен контекст - подсъзнанието няма чувство за хумор и когато му кажеш "страхотно", "адски хубаво", "уби ме с тази положителна новина" и подобни изрази, то чува "страх, ад, смърт". така че, избягвайте ги

Delicacy, не си спомням да съм имала проблеми с храненето. Доста бях отслабнала по едно време, не ми се ядеше, но дали беше от ПР или от постоянната ми заетост в нещо, което ми даваше страст и положителни емоции, не знам. Според мен, щом ти се хапва, хапвай. Тялото ти говори, явно има нужда от определени хранителни вещества. Не го лишавай от тях. Сега можеш да си позволиш да се поглезиш.

 

[dolcetopolina]

Мисля, че сега ще започнем да гледаме по-весело на нещата. Слънцето се показва, температурите се покачват, веселото настроение ще дойде и с това мрачните мисли ще изчезват малко по-малко.

[sara tavares]

Здравейте и от мен!
От три години съм с ПР,което се отключи от страха ми от смъртта...Когато бях на 18, баба ми почина в ръцете ми и това беше голям шок за мен, който така се запечата в главата ми, че постоянно виждах и сънувах само един и същ ужасен сън...По това време родителите ми бяха твърде заети да утешават себе си и никой не разбра как аз изживях нещата.....или поне така съм си мислила...след няколко месеца бях забравила за страха си,препусках лудо из тинейджърските си години и всичко беше супер...отново се бях превърнала в лъчезарно,весело и общително момиче,което имаше купища приятели. Когато бях 3ти курс разбрах,че едно момче от съседния курс е получило инфаркт по време на купон на някаква вила и е починало.Всички колеги отидохме на погребението и това беше края на моите "хубави дни". Една седмица по-късно получих първите си атаки Започнах епопеята с ходене при всички лекари, правене на всякакви изследвания - всичко показа, че съм здрава..но аз не им вярвах..събуждах се посред нощ, събуждах майка ми, казвах и че ми е много лошо,пулсът ми достигаше 140 удара..всяка вечер посред нощите се викаше бърза помощ.
И това не беше най-лошото - горката ми майка и побеляха косите от мен,незнаеше как и с какво да ми помогне...Спрях да излизам,беше ме страх да излизам навън...И така 3-4 месеца.
Един ден се събудих и си казах,че това не съм аз и че трябва да разбера какво става с мен и защо съм се превърнала в човек, който не познавам...И започнах да чета...така разбрах какво ми има (самодиагнозицирах се  )и че само аз мога да се справя с това...започнах да излизам,гледах да прекарвам колкото се може помече време навън и така спря да ме е страх да излизам (в тази връзка едно огромно благодаря на всичките ми приятелки  ). Не спирам да чета по форумите как хората се справят с паническите си атаки и прилагайки ги върху мен, оставих само тези,които на мен ми се отразяват добре. Сега гледам да се наслаждавам на малките неща около мен - на срещите с приятелите, на любимия човек (който също побърквах и който въпреки всичко остана до мен), на децата в парка, на сладките кученца, на хубавата музика, която преди не можеш да чуя и т.н.
Борбата е дълга и трудна и е нужно много време и упоритост, за да се справиш. Аз все още за съжаление се боря, защото не успях да преборя най-големият си страх - този от смъртта, но продължавам да се боря и благодарение на хора, като вас, които споделят своите начини за справяне с ПР съм сигурна, че краят и на този страх не вижда   Радвам се, че ви има, така е по-леко и знам, че не съм само аз, че не съм луда и че не страдам от неизлечина болест

P.S. Минах през хапчетата,невролозите,психиатрите - нищо не помага!!!Само ти самият можеш да си помогнеш!!!

[dolcetopolina]

Аз все още за съжаление се боря, защото не успях да преборя най-големият си страх - този от смъртта...

За съжаление аз се боря със същият проблем и от това идват паническите атаки. При малката болка или остана ли самичка се започва...само ние можем да си помогнем!!!

[sara tavares]

За съжаление аз се боря със същият проблем и от това идват паническите атаки. При малката болка или остана ли самичка се започва...само ние можем да си помогнем!!!

При мен се появява най-силно, когато съм сама, когато спя другаде, а не в собственото си легло и най-силно, когато пътувам...страх ме е и в кола, и в самолет, да не говорим за град в друга държава....Но смятам,че това се лекува с непрекъснато пътуване и смяна на обстановката, и се старая колкото и да ме хваща шубето понякога (не винаги ме хваща,понякога съм супер айляк) да не спирам да пътувам, да си измислям постоянно места, на които да отида, дори и те да са на близко разстояние....Dolcetopolina ти как се справяш с оставането самичка?

[dolcetopolina]

Ние сме си като две капки вода.
Страхувам се да съм самичка, страхувам се от самолет, но не и от кола. Когато съм самичка в нас просто умирам от ужас и ако науча, че ще остана самичка ме започва втриснето. Ами да ти кажа ли как : опитвам се да не мисля за това, че може да ми стане нещо, защото всичко е от главата ми. Занимавам се или излизам навънка. Аз живея в чужбина и точно сега съм самичка в нас, защото имаше съкращения и точно последните дошли на работа си заминават първи...и до сега имах работа имах една приятелка на гости, но тя си тръгна снощи...сутринта ме обзе паника, че пак съм самичка. Мъжа ми замина на работа детето на училище, прибирах се със свито сърце и съм плакала...но като си дойдох си казах да се стягам и сега се държа и гледам да си намеря нещо за вършене...ужасно е това аз вече 15 години така живея...стреса ми беше голям да дойда в чужбина, но нямаше как  

[Радостина М]

Sara Tavares – колко хубаво и благозвучно име!:) Когато душата ни страда, не можем да я излекуваме с хапчета. За съжаление и стандартните лекари не си дават сметка, че носим душа – те лекуват физическите компоненти на тялото ни. Но страхът от смъртта е нещо, от което тръпне цялото ни нефизическо същество и в крайна сметка това може да избие на неприятни физически усещания и заболявания. Ако ги излекуваме, те пак ще избият под друга форма, защото именно енергията на страха се материализира по този начин – кара ни да й обърнем внимание. Това е като с липосукцията – да, изсмукват ти всички мазнини, но скоро ти пак ще имаш нужда от липосукция, защото ще продължиш да ядеш прекомерно, защото не си се погрижил за причината, която предизвиква големия апетит, а именно: “Какво компенсираш? Кое точно имаш нужда да нахраниш?”

Когато ни е страх да останем насаме със себе си и да се срещнем с душата си, ние бягаме “навън” – правим какво ли не, само и само да не се усамотим – постигаме успехи, гоним амбиции, потъваме в забавления, търсим другите – да ни говорят, да ни разсейват, да заглушават гласа на душата ни, дори, когато четем или гледаме телевизия сме вън от нея. Единственото “лечение” е да се срещнем с нея. ДА ОСТАНЕМ САМИ! Но една от най-големите пречки е СТРАХЪТ. Останалите сме ги разгледали в тази дълга тема - да изградиш любов към себе си, приемане, прошката, концентрацията и пр.

Страхът от смъртта, мила Sara Tavares и Dolcetopolina, е страхът на егото и ума от изчезване на паметта за себе си. Когато започнеш да медитираш (а това означава да оставаш насаме с всичко, което носиш в себе си) и мине поне една година, ти вече усещаш, че не си нито егото, нито ума, нито паметта за себе си. Тогава вече усещаш душата си – отваря ти се един особен вид състояние на съзнанието, в който осъзнаваш, че си вечна, че същността ти, душата ти е вечна. Също така започваш да усещаш, че няма нищо страшно, че светът е направен от любов и ние сме родени, за да сме щастливи. Егото и мислите ни са само на повърхността на нашата душа, но именно те създават страховете. Тези страхове обаче са като призраци – те нямат съдържание, а са плод на нашето въображение. Когато влезем в дълбочина на нашата вечна същност ВИЖДАМЕ всичко това – в картини и схеми и ЗНАЕМ, че това е истина, вярно е – по-вярно от материалната действителност, която виждат очите ни всеки ден. Тази дълбочина е Истината. Повърхността е илюзия. (Не знам доколко разбираш правилно това - мога да пояснявам, ако се налага:)).

Страхът от смъртта може да се прояви като страх за себе си, но може да се прояви и като страх за смъртта на близките ти. Когато е страх за себе си, обикновено развиваш ПР. Когато е страх за близките си - ОКР - натрапчиви мисли, придружени с ритуали. Хората с натрапчиви мисли извършват непрестанно ритуали, за да докажат на Господ, че са му предани, че ще правят това и онова само и само да не засяга близките им, да не се случи нещо лошо. Те, един вид, падат в жертва, за да понесат на своите плещи страданието на другите. Това са сгрещени модели на мислене. Грешна представа за Бога. Но... ще говорим за това, ако се появи някой с натрапчиви мисли тук.

Кураж, хора!!!  Няма нищо страшно на този свят! Всичкото страшно е в главите ни. А ние сме тези, които контролират мислите си. Предизвиквайте си хубави чувства в тялото - чувайте го от какво има нужда и му го давайте. А вечер възпроизвеждайте чувството на спокойствие. Колкото повече го възпроизвеждате, толкова повече от него ви дава Вселената. Тя разбира от чувства

Много прегръдки и слънце!

[delicacy]

Здравей, мила Радостина! Моля те сподели опит как си се справяла с дадена ситуация, която не можеш да управляваш например,пътувам в кола и получавам деперсонализация и искам веднага да я напусна, но когато съм в такси ,да речем , ми е неудобно да го карам да спре почти вендга след като е тръгнал. Моля те дай ми съвет какво поведение да имам? Извинявай, ако се връщаме отново в изходна позиция, но се нуждая от конкретна подкрепа в такава ситуация! Благодаря ти и ти изпращам много прегръдки и благодарности!

[Радостина М]

преживей я докато не си се научила да влизаш в страха с гореописаните техники, няма как да бягаш от него. просто се остави на усещането - деперсонализация или каквото и да било - и го преживей, НО! това не означава да се поддадеш на емоцията. направи го сякаш си друг човек - примерно - таксиметровия шофьор, който особено не се вълнува от състоянието ти, а само е любопитен. наблюдавай усещането, без да мислиш. само наблюдавай. и ще забележиш как ако решиш да мислиш, веднага ще се изплашиш и ще те залее емоцията. не мисли. наблюдавай. и то изчезва, разтваря се. ако някой те притеснява в този момент, примерно - говори ти нещо - го помоли да те остави за момент сама, че ти е станало лошо, но да не те притеснява, че ще се оправиш сама, знаеш как и продължи да го наблюдаваш. не се стреми да покажеш на хората около теб, че си добре, не се притеснявай, че те ще те видят, че не си добре. просто ги помоли за разбиране и мълчание. те ще разберат. хората носят сърца.

прегръщам те силно!

[sara tavares]

 Радостина, доста често успявам да съм наблюдател, особено към симптоми, които изключително добре знам, че са в резултат на протичаща ПА Но тези симптоми толково бързо се видоизменят, че тъкмо когато привикна към определени и добре ги разпозная (така спирам да се шашкам, че става нещо лошо с мен), се появяват нови, съвсем различни и аз пак се чудя какво става с мен и така докато и с тях не се науча да се справям...

[Радостина М]

Sara, тръгнах да ти пиша как при теб говорим за страх от смъртта, а не за наблюдаване на симптоми на ПР с неясна причина и как няма обща рецепта, медицината на бъдещето е в изслушването на историята на човека и персонализирана "рецепта" от практики. Но преди да ти кажа каквото исках да ти кажа, искам все пак да попитам - а самият страх от смъртта наблюдавала ли си го? влизала ли си в него да го преживееш?

[sara tavares]

 Радостина, отговорът е не....май по-скоро бягам от него...

[Радостина М]

Ами не си, да  Именно затова не те й съветвах да го наблюдаваш. И да го наблюдаваш и да не – страхът от смъртта е крайната форма на страх, който не се разтваря само с наблюдение. Този страх се преодолява с ОСЪЗНАВАНЕ какво е смъртта. Единият начин е с четене и осмисляне на много духовна литература (най-мъдрите хора са описали подробно защо няма смърт). Другият е чрез собствено преживяване – както казах – медитация. В тази тема съм пускала линк към различни медитации – ето един обобщен към няколко - http://self-help.bg/wellness/mind-detox.html. Но моят съвет, ако не си практикувала никога досега е, първите 4-5 пъти да отидеш на различни медитации по различни методи – в 2-3 йога студиа или пък да си купиш диск с медитации, може в youtube да намериш някоя. Важното е да изпробваш няколко различни, за да видиш коя ще ти допадне. Важното е и първите пъти да те води някой друг, за да усетиш как после да си я прилагаш сама. Можеш да споделиш на този, който ти води медитацията за страха ти от смъртта - така той (ако е добър) ще изкара от запасите си  малко по-специална медитация, която най-добре ще ти се отрази. 20 години се борех със страха от смъртта и знам какво говоря  В момента такъв страх в мен не съществува. (по-горе бях ти написала доста подробен пост, не знам дали успя да го прочетеш - преди този на Delicacy)

[sara tavares]

Благодаря, Радостина, имам нужда някой като теб да ме насочва на къде да поемам в борбата си... методите ще ги разуча,но както и ти ме посъветва, така и аз също съм на мнение,че първите няколко пъти искам някой друг да ме води

[dolcetopolina]

Медитацията е много добър подход, но при мен нещата се развиха отрицателно
Бях добре първата седмица и след това започнах да сънувам кошмарите, и се започна с нощните проблеми 
Хипнозата се понесе по-добре от организма ми, не знам кое е по-доброто