ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[karindar]

elica, здравей. Сподели какво те мъчи...

[Радостина М]

Мила Delicacy, за трети път виждам как човек, на който му се разкрива дарба, толкова се уплашва от нея и всячески се стреми да избяга, че си предизвиква или ПР или ОКР. Защо не ми каза, че ПР ти е започнало от този вид деперсонализация? Това обяснява всичко... Не знам откъде да започна. Имам толкова много да кажа по въпроса..

Знаеш ли колко рядко човек може да потъва толкова дълбоко в себе си и колко е ценно това? Предполагам, че не знаеш, щом всячески се стремиш да се  махнеш оттам. Ти попадаш в по-дълбоко измерение на себе си и понеже не си запозната с тази си част, те е страх "да не си останеш там", както казваш. Ако изобщо ще ти прозвуча успокояващо, няма да останеш там. Ти потъваш в нещо като дълбока медитация. Някои хора се опитват с години да достигнат до това състояние.  Дори според мен тук не става дума за деперсонализацията, която има човек при ПР. По-скоро страхът ти от това, което ти се случва, е предизвикало ПР. А ти постигаш деперсонализацията, която постигат йогите, според мен. Не знам доколко си запозната с мъдрите духовни книги, обаче от опит мога да ти кажа, че освен действителността, която сме свикнали ежедневно да възприемаме с петте си сетива, има и една друга действителност, която умът ни не може да възприеме, страхува се от нея. И понеже всички я носим в нас, оттам идват много от страховете ни. Страхуваме се да влезем в контакт с нея, защото не я познаваме. Комерсиализираното ни индустриално общество приема само материалните обекти, на душата не се обръща внимание. А тя е в нас и вечна, за разлика от петте ни сетива. Научавайки се да навлизаш там, няма повече да се страхуваш от смъртта, защото ще разбереш, че душата ти е вечна, въпреки че умът и тялото ти не са част от нея. Предполагам, че щом стигнахме дотук в разговорите с теб, ме разбираш за какво говоря. Всеки човек с ПР има уникалния шанс да стигне да душата си.

Много исках да вмъкна някъде и темата за КОНТРОЛА и ето ти пишеш за това. Всички хора с тревожни разстройства имат проблем с това, че ако отпуснат контрола, ще ги залее тревожността и ще стане нещо много страшно. И те влагат цялата си енергия да контролират всичко в себе си и понякога - около себе си. Това обаче засилва още повече тревожността. И остават без сили. Знаеш ли какво се случва в теб (в енергията ти, биохимията ти и пр.), когато всячески се стремиш да контролираш нещо невидимо като страха? Мисля, че бях давала един пример за ските - когато те е страх да се наведеш напред на стръмна писта и вместо това, се навеждаш назад, за да се предпазиш да не паднеш, но това още повече увеличава скоростта ти и в крайна сметка падаш. Така е и тук - за да контролираш себе си, трябва да се научиш да изпускаш контрола, да се оставяш, да се довериш на това, което ти се случва (ако вярваш в Бог, в замисъла на живота и в доброто) или да се прежалиш и да кажеш: "Майната му, каквото ще да става, повече няма да се боря, предавам се" - един вид, когато ти стане зле, да се оставиш, да не го контролираш, да му дадеш да се развие и да се изяви. Не се напрягай да махнеш това състояние, защото го усилваш.

А в твоя случай, имаш уникална способност да навлизаш дълбоко в себе си. Отпусни се! Разгледай какво има там. Знам, че е трудно, но можеш да се подготвиш за срещата със себе си, като правиш всички неща, за които съм писала тук. Те не са празни приказки, а - Път към себе си. Всяко едно от тях. Когато си в себе си, ти е страшно, защото там няма ум, няма я твоята личност такава, каквато я познаваш, но пък там е истинската ти същност - тази, която е свързана с Вселената. И когато спреш да се страхуваш от нея, това ти дава невероятно усещане за спокойствие, пълнота, сила и неуязвимост. Нашата личност, която познаваме в този ни живот, ни е дадена за този ни живот, но ние пътуваме във вечността с нашата душа, а не с това, което сме тук в момента.

Много ми е трудно да предам това, което искам да предам, с думи. Много са ограничаващи думите.

А пронизването, за което говориш, според мен се случва на енергийно ниво. На мен ми се е случвало в полусънено състояние - изведнъж някаква силна енергия се включва и те завлича много силно в нещо като водовъртеж надолу. Имаш два варианта - да се съпротивляваш, защото те е страх. И да й се оставиш и да наблюдаваш къде ще те заведе, като се стараеш да не включваш ума си т.е. да не разсъждаваш. Защото емоцията на страха се ражда от мисълта. Помислиш ли за нещо и започваш да се страхуваш. Обаче можеш да се оставиш, без да мислиш в това състояние - така ставаш недостижима за страха. Можеш ли да спираш да мислиш? Има техники за това - една от тях е концентрацията - да задържаш вниманието си в продължение на 10 минути върху една точка, без да мислиш за други неща, само за точката. 10 минути си повтаряш: "Аз гледам тази точка". Аз бях писала как покрай ужасния си страх от смъртта в продължение на 20 години, развих способността да изключвам мислите си, за да възвърна спокойствието си. Постижимо е.

Но! Бъди внимателна. Не ми се доверявай сляпо, все пак аз не съм ти. Проверявай всяка моя дума през себе си - дали ти отговаря, дали дълбоко в себе си чувстваш, че това е така. Процесът е деликатен и всеки трябва сам да направи преценките си. Аз мога само да давам някакви ориентири, нямам представа какво е в душата на всеки.

Кураж!

[Радостина М]

здравей и от мен, Elica

[delicacy]

Радостина, много благодаря! Честно да ти кажа просълзих се от това, което казваш, защото ми е много близко. Наистина изпадам в нещо като медитация, но не мога по волеви път да изляза от него. Но ще споделя нещо друго. Че като изпадна в такова състояние имам, как да кажа , прозрения.Някак си осъзнавам какво ми се случва, не мога да го обясня точно.От другите симптоми не се страхувам само от деперсонализацията, защото не мога да изляза от нея, когато поискам. И това ме плаши. Но от вчера запчонах да опитвам сама да си предизвиквам това състояние, така мисля, че ще мога да го овладея в някаква степен. Искам да ти кажа, че обясняваш много хубаво и разбираемо и това ме стимулира и съм ти много благодарна. Истина е, че като изпадна в това потъва ,оставам сама с душата си, сякаш тялото вече не е твое. Може би това състояние показва самостоятелността на душата? Ти как мислиш? Вярвам, че и за всички тази тема би била интересна. Поздрави и благодарности!

[Радостина М]

Здравей, Delicacy! Радвам се, че си открила себе си в думите ми, защото така вече е по-лесно - знаем накъде да вървим. Искам да ти разкажа с две думи за едно момиче, с което работих съвсем скоро. Тя страда от натрапчиви мисли в продължение на 7 години и целият й ден преминава в ритуали - чувства се длъжна да прави тези ритуали, защото вярва, че така изкупва греховете си и един вид плаща за спокойствието на семейството си със собственото си състояние.  Това е ОКР (обсесивно компулсивно разстройство). Понякога лежи с часове на пода и е в криза - собствените й мисли не й дават мира. Това се е породило преди 7 години, когато е започнала да сънува смъртта на познати и те до 2-3 дни са умирали. Това толкова я е изплашило, че тя по всячески начин се опитва да заглуши тези усещания сама. Ходи на църква, попада на поп, който й втълпява, че е грешна, че дяволът я е обзел и попада в невероятен кръговрат, на изхода на който е просто срещата й с тази невидима сила, която й праща усещанията (според мен, няма такава сила, всичко го носим в себе си, но това е друга тема). Смея да твърдя, че откакто работим, тя се подобрява с всеки изминал ден. Но няма да стане изведнъж, все пак 7 години са натрупани. Аз се борех 20 години със страх от смъртта и точно, когато го преодолях и отворих вратата на подсъзнанието си, натрупаното там започна да излиза в продължение на 3 години под формата на ПР. Има нужда от време.

Това е много деликатна и хлъзгава материя, затова всеки път подчертавам - да не следвате сляпо, чиято и да е препоръка, а внимателно да подхождате сами, с всичко, което знаете и можете, към собствената си душа. Защото само сами можете да се предпазите. Иска ми се да ти кажа да се потопиш докрай в това състояние, но няма да ти го кажа, защото ти сама можеш да прецениш дали си готова да го направиш. Прави го внимателно, стъпка по стъпка, за да свикваш с новите неща, които се разкриват пред очите ти. Защото ако бързаш и не си готова, можеш да получиш инфаркт примерно от някое прозрение - от страх, де, не защото някой нещо ще ти направи. Внимавай, моля те! Не бързай. Първо се подготви и действай малко по малко - докъдето можеш. Ти така и така казваш, че не можеш да излезеш от това състояние, когато си поискаш, опитай поне докато си в него, да не се съпротивляваш толкова много. Според мен е много добре, че се опитваш да си го предизвикаш сама, защото ще ти е по-лесно, когато си в по-дружелюбна обстановка и при по-спокойна душа, да разгледаш какво има там.

Абсолютно съм съгласна с теб, че чрез това състояние имаш шанс да опознаеш вечната си душа. Според мен, тя се преражда и трупа различни опитности. Но нека не я изолираме в този ни живот от тялото, ума и емоциите ни. Тук сме с тях и за да се чувстваме добре, трябва да постигнем цялостност, а не да ги делим. Да не говорим, че ние сме цялостни с хората на планетата и с цялата планета, с целия космос. И че всичките ни проблеми идват от опита ни да се делим. В момента имаш шанса да опознаеш един компонент от себе си - може би ти ще го носиш вечно в теб (според теориите за прераждането), но в момента той функционира заедно с другите компоненти от теб. Опознай го. Виж какво има да ти каже. Записвай си. Ти ще решиш после какво да правиш. Няма нищо страшно на света. Всичко се случва за добро, макар и да не можем да проумеем висшия замисъл. Необходимо е да се доверим, за да се чувстваме спокойни. Има защо нещата да са такива, каквито са.

Много те прегръщам и стискам палци да успееш! Само по-внимателно действай, деликатно - такова, каквото е и името ти

[rums]

Мила Радостина, ти прекрасно обясняваш нещата и наистина си достигнала до правилното решение, това е пътя но малко хора го разбират, защото не са запознати с това нещо, човек трябва да прочете доста неща на тази тема за да му стане ясно и да го изпробва след това в/у себе си.Аз също се занимавам с медитация, йога, Силва-метод и знам за какво говориш, но ми трябваше доста време да постигна нещо и все още не съм постигнала някакво съвършенство, трябва много труд и търпение, затова много хора се отказват, когато резултатът не дойде веднага.Ти имаш ли някакво психологическо образование, и как си достигнала до тези прозрения, защото доколкото разбрах помагаш и на други хора?

[Радостина М]

Здравей, Rums Няма такова нещо като съвършенство. Съвършенството е мъртво. Ние сме в постоянно движение и усъвършенстване. Движението е живот. 
Аз съм стигнала до тези "прозрения", както ги наричаш, вървейки упорито по пътя, който сърцето ми иска, това е пътят и на истината. Затова няма образование, което да следваш (имам няколко такива, но те не ми вършат голяма работа). Затова и все повтарям да следвате себе си. Да четете, да наблюдавате, да слушате, но да правите само нещата, които ви отговарят и които чувствате близки.
Може би си прочел историята ми с ПР в началото на тази тема - това е част от пътя ми, който извървях сама. Той ме научи на много повече, отколкото можех да науча в книгите. Защото книгите и съветите на другите хора ти ги възприемаш с ума и ги забравяш, докато личният ти опит минава през цялото ти същество и остава трайно в душата ти.
Да, от три години работя изцяло във всеки миг в тази насока. Имаме различни групи за взаимопомощ и пиша материали по въпроса. Но това няма значение. Този сайт и форум са много добри. И е важното тук, където са събрани доста хора с тревожности от цялата страна, да има и такава тема (за хората, на които тя им отговаря) и да си говорим като нормални хора. Защото сме преди всичко това - обикновени хора, които се опитват да се справят със себе си и живота. Не знаем какво ни предстои да изживеем и през какво ще минем, но най-голямата сила, с която разполагаме, е тази на взаимодействието помежду ни и подкрепата, която можем да си окажем - всеки с каквото е по силите му  Това е животът..

[ni_ki68]

Радостина прочетох всичко което си написала и съм зареден с толкова много вяра и енергия, почувствах спокойствие,топлота,надежда и т. н. и .....
Аз вярвам ,че всеки сам и с помоща на такива като теб могат да се научат да преодоляват ПР ,фобии и депресивни състояния. Вярвайте в себе си, променете начина си на живот,здравословно се хранене,играйте йога,релаксирайте,медитирайте,ходете сред преродата,усмихвайте се,движете се и правете всичко това което Ви доставя удоволствие.
Ми това е от мен. Чао за сега.

[delicacy]

Радостина, искам да споделя с теб едни мои открития. Като се мъча да избягам от някой симптом , получава деперсонализация, при която сякаш  излизам извън тялото, сякаш, за да избягам от симптома. А, като искам да махна нещо което ме застрашава от мястото, където съм , тогава сякаш потъвам в себе си . Зная, че се наричат деперсонализация и дереализация, но честно казано, не зная кое кое е . Със "изследванията" ми върху себе си в последните стигнах до тези заключения и някак си тези открития ми дават спокойствие, че всяко нещо си има причина. Досега се страхувах, че симптомите се появяват без причина, но ето сега вече зная, че си имат причина.Поздрави, Радостина и ти благодаря. ;)Ти имаш ли си симптом, от когото си се плашела много, но си го разгадала защо се появява?

[Радостина М]

ni_ki68, когато вие се зареждате с положителни чувства от това, което пиша и аз се зареждам с положителни чувства, от това, което ми пишете  Всичко е един невероятен обмен!:) Когато излъчваш положително навън, ти се връща към теб - това е закон.


delicacy, поздравления за напредъка!!! Много, много се радвам за теб. Естествено, че всичко си има причина. Нищо не се появява просто така. Въпросът е да разберем каква е причината, за да работим по нея. Да разбереш каква е причината е половината от работата - огромна крачка. Остава само да премахнем причината. Но тук има една особеност - не да отстраним нещото, което ни плаши. А да престанем да се плашим от това нещо  Не можем да избягаме от света, в който живеем, но можем да го приемем по друг начин, да променим отношението си към него.

ПР ни учи колко сме силни. Представи си колко силна енергия носиш, след като когато нещо те изплаши, ти можеш да излезеш от тялото си или да потънеш в него, за да се предпазиш. Това не го може всеки! Въпросът е да научим да култивираме тази енергия, за да не се плашим, а да я използвавме за реализиране на желанията ни. След време, когато се справиш с ПР, ще можеш да натрупаш в теб мнооого положителни емоции и да привличаш с тях желаното от теб. Защото силна положителна емоция по нещо, което желаеш + силна енергия = още и още от тази емоция и материализация на желанието ти (Закон за привличането)

Сега на въпроса ти - Аз имах много голям страх от смъртта и това беше една от основните причини да се отключи в мен ПР - чрез ПР той излизаше от подсъзнанието ми на повърхността и това ме плашеше. И естествено, най-големият ми симптом беше ужаса, че умирам (при ПР е много типично). Всеки път, когато гледах нещо страшно по телевизията, си мислех, че ще се случи и на мен. Няма да забравя как на един Биг брадър едно момиче припадна и си глътна езика. В началото не се уплаших, знаех много добре какво ще си внуша сега, но понеже знаех, че знаех , си мислех, че няма да му се дам. Обаче явно само знание, не е достатъчно, нужна е и работа  - като си легнах, ела да видиш какво става - усещам как езикът ми се подува и ще го гълтам, хаха  И получавам физически усещания, без майтап. И ходя до огледалото, плезя се, наблюдавам езика си - подува ли се, не се ли Естествено, че не се подува. Лягам, обаче пак го усещам как се подува и се задушавам. Започвам да чувствам как потъвам навътре в мен като във вакуум - усещам, че пристъпът идва с бърза скорост, остава само да му се поддам. Но аз му се съпротивлявам, държа го, докато се уверя има ли смисъл да го пускам. Хайде пак същото упражнение - огледалото, плезене - не се подувам, но за всеки случай, да пусна пристъп, за да се успокоя?!?!?!?! Точно така излиза, че действаме. И паническият пристъп беше налице. Уплаших се много. Вече наистина умирах (във въображението си), въпреки че езикът, завалията изобщо нищо му нямаше Облякох се за по малко от секунда, викнах такси и бегом посред нощ при нашите - поне да умра в ръцете им (пиша на майтап, обаче го вярвах напълно сериозно това). В таксито също си мислех, че се задушавам (защото чувството за контрол и съпротива го подсилваше - как така ще умра в такси?!) и като пристигнах при родителите си, вече нямаше нужда нищо да контролирам, съпротивата изчезна, отпуснахе се  и всичко ми мина, заспах като къпана. 

Та, ето ти симптом - ужас, самовнушение и деперсонализация. Причина - видял си нещо страшно по  ТВ. Истинска причина - страх от смъртта. Възможни решения да премахнеш Причината - да спреш да гледаш ТВ. Да, но така бягаш. Истинската причина е в теб. Страхът от умиране е в теб (а това е най-крайният страх, най-трудно преодолимият). Ще си намери откъде да излезе, бъди сигурна. Утре ще видиш нещо на улицата и той ще се прояви. Затова не е работа да избягваш причините. Причините е препоръчително да се избягват временно, когато си в остра криза и се налага да спреш за месец-два всякакви външни дразнители. Дай си това време. Но не за да увиеш завинаги в пашкул, а за да използваш пашкула и да си изградиш система за справяне. После да излезеш и да се справиш. Примерно, при страх от смъртта - на мен много ми помогна медитацията, за да разбера, че какво като умра, това не значи, че ще изчезна, душата ми е вечна, въпреки че няма памет (не и в човешкия смисъл). Усещах го това по време на медитация. И много философски книги изчетох. И много знаци по пътя си видях - неща, които други хора подминаваха, но за мен означаваха много - усещах, че нещо ме пази. Иии, още много работи правиш през тези два месеца (в този пост са описани доста от тях) и когато се успокоиш и си се въоръжил с новите ти усещания, вярвания и умения, отиваш на среща с "врага". Не е нужно да го търсиш, той ще дойде сам  Т.е. няма нужда да си пускам страшни филми или да гледам вдъхващите ужас вечерни новини, достатъчно е някой познат да ми каже, че някой е починал и да изпадна в криза - истинската причина винаги ще намери начин да се прояви. Но! Вече усещах, че започвам да мога да понеса тази мисъл, че ме плаши по-малко. С времето започнах да я допускам все повече и повече до съзнанието ми, докато не я изчистих.
Тази схема се отнася и за всеки друг причина-симптом, предполагам. 

Но нека напомня и че при мен нямаше само една причина. Имаше няколко основни. И когато отработих всички донякъде и си мислех, че повече няма какво да правя, просто ми беше останала една, чието решение отлагах възможно най-дълго - някак си, мислех, че когато съм отработила останалите, тази ще се реши от само себе си. Да, ама не стана така. А въпросната - беше просто житейска причина, напълно материална, свързана с хора и предмети - един проблем, в който бях влязла и не ми даваше мира. Накрая, след всичко, през което минах, реших да сложа край на този проблем, въпреки че си давах ясна сметка, че в състоянието, в което съм, това си приличаше на ритуално самоубийство (обществото така си мислеше, приятелите ми, родителите ми, всички - никой не ме подкрепяше). Но аз не можех повече и един ден просто направих това, което трябваше да направя 2 години по-рано. Застанах очи в очи с материалния проблем и го реших. И тогава... вместо да умра, както очаквах, цялата схема заработи, цялата работа, която свърших ми се отблагодари. Всичко свърши. И животът ми започна бавно да влиза в ритъм...

Поздрави и усмивки Идва пролет, отворете прозорците, вдишайте аромата на зюмбюли, чуйте песента на птичките, усетете вибрацията й с душата си! Ии, честита баба Марта!!! Много, много здраве! До другата баба Марта всички ви искам с румени бузи и свободна душа! 

[Радостина М]

извинявам се за дългите постове! всеки път си казвам, че ще отговарям по-кратко, обаче толкова ми се иска да съм възможно най-подробна, за да имате по-пълни ориентири за вашата ситуация. да не говорим колко много още имам да кажа?! ако ви идват дълги, пишете, ще ги съкратя. може би не е нужно да съм толкова обстоятелствена?

 

[delicacy]

Радостина, чудесно е, че обясняваш подробно Не е необходимо да пестиш думите! Така си е много добре.  Отново се почувствах много добре, защото открих, че има сходство на мисленето, а това ме изпълва с радост, защото явно съм на верен път. Последователността на мислите, който формират страха и при мен са построени, така както са и при теб. Изпълнена съм с радост, че вероятно съм открила печелившия път и ще се справя с паника. Просълзявам се отрадост и съм изпъленна с хъс да се боря. Вярвам, че и други като мен ще откриват тези закономерности и ще познаят себе си чрез твойте обяснения. Радостина, благодаря ти, моля те не спирай да ни подкрепяш! Надявам се и ти се чувстваш добре от факта, че и други имат сходни като твоите прозрения /ако мога така да се изразя/

[Радостина М]

  Ще се справиш, разбира се! И ще си първата тук, която ще го направи, защото само виж колко последователно действаш и си се заела сериозно със себе си. Малко хора могат да се похвалят с това. Това са качества на победителя. Потупай се по рамото!:) Аз вярвам в теб, дори и в моментите, когато ти губиш сили да повярваш в себе си! И не се притеснявай, няма да спра да ви подкрепям. Тук съм. Проверявам редовно постовете и дори дълго време да няма такива, няма да изчезна, получавам всеки пост на мейла си, така че ще отговоря на всеки, който получа, дори и да е след година.  Горе главата! Ще се справим! 

[mara]

Истинска  подкрепа, аз също не съм влизала отдавна, разни драматични любовни въпроси ме занимаваха. Сега всичко свърши и съм като ранена отново в душата, но какво да се прави трябва да се живее нали така?
Отивам да живея в едно морско село за известен период. Знам, че там раните на душата по бързо зарастват. Но както и да е , само да ви кажа, че вече не пия лекарства, започнах да излизам и знам, че страха може да бъде победен, въпреки, че това, което осъзнах е не точно да го побеждаваме, а по-скоро да го приемаме и да се опитаме да живеем с него като с приятел, тогава някак той се смалява отсамо себе си и престава да бъде толкова страшно. Ще пиша пак от пролетнното крайбрежие, за да ви докосне и вас тази магия:) За мен това, че те има Радостина е безкрайна подкрепа .Благодаря от сърце:)
честита баба марта на всички, има оправяне нашето състояние знам го със сигурност така, че горе главата момичета страхотни сте ( ха, как идва от думата страх-но в хубавия мисъл на думата ей това ни предстои да преобърнем смисъла на страха в нещо позитивно и силно )

[delicacy]

Радостина, благодаря ти за подкрепата! Искам да те попитам нещо друго. Имам вълчи апетит, постояннен на моменти. Даже има дни когато ми призлява за хранене, едва ли не се разтрепервам за храна. Не зная, това с какво да го свържа, ти имала ли си такива усещания, свързани с яденето? Поздрави и благодарности