evropea.com - форум за паническо разстройство
Август 17, 2022, 01:12:13 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 1
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 1

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 3 4 [5] 6 7 ... 70
  Изпечатай  
Автор Тема: ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО  (Прочетена 276049 пъти)
mara
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 53


Профил
« Отговор #60 -: Февруари 16, 2010, 12:15:02 »

Здрасти Ру,
искам да те питам и аз за хомеопатията, защото си мислех да пробвам, досега не съм пробвала такова лечение. Трябва ли да спреш да пиеш кафе и да пушиш цигари ? Знам, че кафето и хомеопатичните лекарства не се съвместяват. И в какво се състоеше твоето леченеие?
Аз също си мисля, че е помощно средство и че иначе трябва сам да се справиш. Само да кажа моите наблюдения от последните дни и неща, до които стигам тези дни. Разбрах, че ПР се появява, когато ни е страх от себе си. Това е някак когато сме забравили какво е вътрешния ни свят и сме се оставили на външни събития и случки, и преживявания да ръководят живота ни. Тогава, когато силно се опитваме да избягаме от себе си, дори и подсъзнатлно , дори може би най-вече така нещо прегаря в нас и страха ни завладява , като предупредтелен бушон който гърми и ни напомня, че нещо не е в ред. Смятам истински, че ако всеки един се опита да се обърне към себе си, да се гмурне наистина в това, което представлява и да се опита да преподреди вътршния си свят , то тогава ще изчезне и страха и паник атаките и тн. Много труден процес е, изисква се търпение и смелост да се изправиш пред себе си и да си простиш, да видиш всичките си грешки, да ги приемеш и да си признаеш неща, които не са много приятни , но съм уверена, че това е пътя, по който трябва да вървим , за се озовем един ден в тези нас, които не ги е страх, които приемат живота такъв какъвто е и сме усмихнати и повече няма безсилие и тревога. Но разбира се не изключвам помощни средства, патерици. Ето защо и аз питам за хомеопатичното лечение. Сигурна съм, че на някой то би помогнала много, на някой не, това е само заради това дали лично ти пасва като цялостен мироглед и част от твоя свят. И ето един филм, които е много приятен , за чакрите, кратичък , но много позитивен. The Illuminated Chakras, може да се намери в http://kolibka.com/2.html. Мари, това, че съпруга ти има теб го прави много щастлив човек. Знам, че сигурно се изморяваш, но бъди сигурна, че той ще се справи, подкрепяй го със сърцето си и ще се удивиш как нещата почват да се променят. Мога да ти пратя една книга (на английски е, ако четеш), в която има глава написана от съпругата на човек, който е имал ПР и се е оправил, тя казва някой важни съвети и за това как близките трябва да подхождат към проблема. Прати ми майл, ако те интересува. Страхотни сте момичета!
Активен
ru
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 122


Профил
« Отговор #61 -: Февруари 16, 2010, 01:10:35 »

         Здравей, mara! Съгласна съм с всичко, което пишеш и напълно споделям мнението ти. Що се отнася до хомеопатията - аз се лекувах с класическа хомеопатия, която се различава от другата - боаронската. Може би си чела по темата, защото в нета има доста. Ще се опитам да съм кратка, защото тук не мога да пиша дълги постове, а и да не отекчаваме останалите. Да, има ограничения за кафето, както и доста други, които трудно се спазват, но аз ги спазвах. Ходи се редовно на прегледи, които протичат по-скоро като събеседване. Назначава се лекарство (обикновено едно, но не е задължително) и се проследява съответно ефекта му. По време на приема му е възможно да възникнат т.нар. лечебни кризи, които се свеждат до временно влошаване на състоянието. Забранено е ползването на препарати от стандартната медицина, като по усмотрение на лекаря може да се приложи нещо, но в много редки случаи. Това е в общи линии. Ако имаш и други въпроси, питай! Надявам се да съм ти била полезна.
« Последна редакция: Февруари 16, 2010, 01:29:06 от ru » Активен
ru
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 122


Профил
« Отговор #62 -: Февруари 16, 2010, 01:26:19 »

         Сега видях, че си питала и за цигарите. На мен лично не ми забраниха да пуша изцяло, а само в часовете около прием на лекарствата. Тогава е забранено дори да седиш около пушачи... Абе ограниченията са доста и то в класическата, защото при другата нещата са малко по-различни. Казвам ти го като човек, който е посещавал хомеопати и от двете школи. Само че, аз толкова се наплаших от едната, че не посмях дори да пробвам лекарствата на другата. Същевременно много хора се лекуват с хомеопатия и са много доволни. За тази една година  изчетох почти всичко, за да се опитам да си обясня, защо при мен не се получава. Така и не разбрах точно, но мисля че проблемът не е бил нито в мен (изпълнявах всичко), нито в хомеопатията, а в самия лекар. Това е като при психотерапевтите да речем - много е важно на кой ще попаднеш. Тя системата си работи и ако човека е кадърен, съответно се постигат желаните резултати, но ако не си върши добре работата може така да те обърка, че да се чудиш откъде ти е дошло... Поздрави от мен и хубав ден!
Активен
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #63 -: Февруари 17, 2010, 10:39:48 »

ИМАМ ВЪПРОС КЪМ РАДОСТИНА.

Радостина, с кой симптом започна да се занимаваш първоначално? Аз искам да се преборя със неприятните симптоми, най вече те ме плашат. Боя се много от тях и като се появи някой и хоп ето ти я и ПА.Поздрави.
Активен
mara
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 53


Профил
« Отговор #64 -: Февруари 17, 2010, 07:57:14 »

Ру, мерси за отговора. Да, май си е наистина индивидуално с хомеопатията. Аз съм си страстен пушач и кафенце обичам, ето защо не знам дали е много идеална за мен. Не че ни ме се ще да откажа цигарите и тн ама пусто май не мога още.Сега съм на една фаза на яд, в която съм си казала , че не може това състояние да е по -силно от мен. Но мисля е от този позитивния яд, дето да си казваш каквото и да става аз ще се справя.Smiley
Активен
ellitto
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил
« Отговор #65 -: Февруари 18, 2010, 11:39:50 »

ЗДРАВЕИТЕ НА ВСИ4КИ ИЗЛЕКУВАНИ!!!ИСКРЕНО СЕ РАДВАМ С ВАС АЗ СЪМ ПОРЕДНАТА ЖЕРТВА НА ТОВА 4УДОВИЩЕ И 2РА ГОДИНА СЕ ОПИТВАМ ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ НО НЕ МОГА.ИСКАМ ДА ПРЕВЪЗМОГНА ТОЗИ СТРАХ ТОЛКОВА МНОГО ПОСТАВЯМ СЕ В ТАКИВА СИТУАЦИИ КОИТО ГО ПРЕДИЗВИКВАТ А ПРИ МЕН СА МНООООГО И ПОВЯРВАИТЕ МИ НЕ ГО ПРЕОДОЛЯВАМ ПРОСТО ПОРЕДНАТА КРИЗА УЖАСНО Е ВИЕ ЗНАЕТЕ.СМЕЩНО Е ВЗИМАМ ВАЛИДОЛ ПИЯ ЖЪЛТ КАНТАРИОН НО НЕ СТАВАМ ПО ДОБРЕ НЕИСКАМ С ХАП4ЕТА НЕ Е НА4ИНА.ОПИТА С ХОМЕОПАТИЯ НЕ СЕ ПОЛУ4И НАИСТИНА ПЪТЯ ЗА ВСЕКИ Е РАЗЛИ4ЕН НО ОСНОВАТА Е ЕДНА ВЯРАТА 4Е ЩЕ СЕ СПРАВИМ НА МЕН МНОГО МИ ЛИПСВА ИСКАМ ДА Я ЗАСИЛЯ И ИСКАМ ВИЕ ВСИ4КИ ДА СЕ СПРАВИТЕ!УСПЕХ  Smiley
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #66 -: Февруари 18, 2010, 04:24:13 »

Delicacy, моят най-основен проблем беше, че не можех да оставам да спя сама, а това беше голям проблем, защото живеех сама и по принцип съм доста самостоятелна. Покрай него се бяха навързали всички други гадорийки Grin Така се случи, че след дълга работа по себе си, всичко изведнъж проработи от само себе си, след като развързах първопричината. Но ако я бях открила първо нея, подозирам, че системата нямаше да заработи така перфектно, преди да съм отработила и всичко останало едно по едно. Две години постоянно се мъчех да спя сама. Имаше дни, в които се получаваше и дни, в които скачах посред нощ, обличах се и бягах при родителите си от страх.

Работех симптомите един по един - както обясних - в момента, в който дойдеше някой, го разчоплях отвсякъде, прилагах му всякакви методи и после го понасях (защото той не изчезва веднага), после следващия - и така. Много пъти си мислех, че съм направила всичко, че повече не мога, че системата не работи. Но то си работи вътре в теб, въпреки че не го виждаш. Трябва му време, за да излезе на бял свят. Не е лесно, но си струва.

За да отговоря по-точно на въпроса ти, мога да кажа, че в началото пристъпите ми се активираха най-много в дните, когато бях недоволна от нещо - грозната действителност навън, отчаяните и страхуващи се хора, лошите новини по телевизията или пък някой близък не се държеше според очакванията ми. Това недоволство ме докара дотам, че едва живеех със себе си. Исках да се махна от тялото си. Безкрайно неприятно усещане. Та, започнах да работя именно с него - да се концентрирам над хубавите неща, дори в грозните. Във всяко нещо, което не ни харесва има и нещо, което да ни харесва. Отнася се и за хората. Да предпочитаме да виждаме него. Смея да твърдя, че днес виждам съвсем друга действителност навън от тази, която виждах преди. Ние избираме какво да виждаме. Навън има от всичко.

Ако искаш, кажи ми кои са твоите симмптоми, за да видим дали мога да ти подскажа някои начини за справяне. Ако се притесняваш да говориш открито, ми пиши лично съобщение.

Прегръщам те

п.п.
Трябва да разграничавате СИМПТОМА от ПРИЧИНАТА. Съвременната медицина се справя донякъде добре със симтомите, но тя не лекува причината. И така, веднъж справили се с хапчета с някой симптом, той се проявава пак след време, защото причината си остава вътре в нас, неразгадана и несправена.
Та и ние, когато подхождаме към ПР, трябва да имаме предвид това - не можем да се преборим с неприятните симптоми и това да разреши проблема. Симтомите всъщност са гласа, на който говори причината. Когато се научим да обичаме себе си да се отнасяме добре със себе си, ще можем да се отнасяме приятелски и с останалите хора. А оттам и с нашите симтоми. Ще можем да разговаряме с тях, да разберем какво искат да ни кажат, без да се плашим. Те ще ни отведат до причината. И тогава трябва да предприемем действие, за да я развържем.
Затова моят съвет е - слушай симтомите, не се бори с тях. Дръж се с тях като с човек, с който искаш да се разбереш (образно казано, никой не казва да си ги направиш истински приятелчета Grin). Наблюдавай ги. Имаш голяма сила в себе си. Точно така я овладяваш - позволявайки на някой да се разходи на територията ти, без да го гониш, но и без да го оставяш да прави каквото си иска - просто го наблюдавай, изучавай го и... бъди дружелюбен.

Дано да не идвам прекалено многословна. Иска ми се да стигам до сърцата ви, а не да ви отегчавам. Всяка дума от казаното е важна.
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #67 -: Февруари 18, 2010, 04:43:42 »

Ellitto, здравей Smiley Страхът е част от теб. Т.е. той е силен точно толкова, колкото си ти. Защото страхът това си ти. Т.е. ти не можеш да се пребориш с него, защото не можеш да се пребориш със себе си. Единственият начин е да чуеш себе си - какво идва да ти каже този страх. Защо се е отключил вътре в теб и не ти дава мира? Да не би да си се отдалечила твърде много от истинската ти същност? Каква беше като дете? Грижиш ли се за детето вътре в теб, което иска да играе, да се смее, да се закача?

Помнете едно - ние създаваме страховете си. Няма нищо навън, което да ни ги създава. Ние управляваме живота си. Сами. Просто сега това се случва хаотично, защото не сме се научили как да го правим. ПР е огромен шанс да се научим и когато го преодолеем, това е знак, че вече можем, че вече сме станали Господари на съдбата си. И не можете да си представите необятните възможности, които се разкриват пред вас тогава.
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #68 -: Февруари 18, 2010, 06:47:02 »

Здравей ,Радостина.От колко време си излекувана?Питам те защото  аз 8 г. се чувствах добре.Паническото беше изчезнало.И сега от 2 г. съм пак в блатото.Пак кризи,лекарства...старата песен на нов глас.
Активен
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #69 -: Февруари 20, 2010, 12:09:39 »

Радостина, бих искала да те питам за замайването и за деперсонализацията, потъването в себе си. Ако можеш разкажи ми за тези симптоми, как се справи с тях?Поздрави и благодарности Kiss
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #70 -: Февруари 20, 2010, 08:14:40 »

Mari, няма значение от колко време си излекуван. Това не е болест, за да си излекуван. Това е състояние, схема, в която влизаш и трябва да се научиш и да излизаш. И аз понякога тръгвам да влизам там и да мисля негативно, но вече знам как да се спирам или като вляза, да изляза бързо. Защото моето паническо не е изчезнало от само себе си. Аз го разкарах с много, много работа. Твоите пристъпи са се възвърнали, предполагам защото най-вероятно си влязла в някакви проблеми и мироглед, насочен срещу теб или света около теб. Има ли тук човек, който да страда от ПР, обаче да е усмихната, ведра личност, обичаща и приемаща себе си такава, каквато е, приемащ другите и света такъв, какъвто е, простил на всички за изминали обиди, радващ се ежедневно на живота и малките чудеса в него?
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #71 -: Февруари 20, 2010, 08:17:14 »

И още нещо искам да допълня. Който се хваща за думите ми, само и само да си докаже, че при него те не действат, защото е различен, означава просто, че го мързи да работи, не вярва, не иска, и търси лесния начин - да се оплаааква коолко е зле, да обсъъжда дъълго с приятели, само и само да не се вземе в ръце. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е истината.
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #72 -: Февруари 20, 2010, 09:08:53 »

Delicacy, моята деперсонализация и дереализация протичаше по различен начин. Понякога като гледах ръцете си и части от тялото си, имах чувството, че са нереални. Удрях ги и имах чувството, че нищо не чувствам, че не са мои. Или като се гледах в огледало, имах чувството, че е някой друг, стрясках се. Спомям си веднъж учителката ми по италиански беше дошла вкъщи да ми преподава и излязохме на терасата да пушим, а навън красота, птичките пеят, приятно, учителката ми се държеше супер дружелюбно и изведнъж на мен ми стана дискомфортно в това "щастие", почувствах го като нереално, сякаш светът не съществува, сякаш всичко е сън, губиш се и не знаеш къде си. Много се изплаших и прекратих урока, дори не я чувах вече какво ми говори, не исках дори да ми говори, защото чувствах, че нещо страшно ме обсебва. Не исках да ме разсейва. Трябваше да го проследя това състояние, за да се боря с него, да не ми направи нещо?! Една буца ми заседна в гърлото от страх.

Друг път, докато си стоях вкъщи и изведнъж потънах във вакуум, като в балон, трудно ми е да го опиша, но предполагам, че тук доста хора ще ме разбера за какво говоря. Толкова се изплаших, че ми се размаза всичко пред очите. Тогава си помислих, че ослепявам. Скочих от дивана и започнах да се щурам насам-натам. Сигурна съм, че ако се поддадеш на силния страх в това състояние, наистина можеш да получиш временна слепота на нервна почва. И понеже го знам това и още повече се панирах, че ето сега ще си предизвикам временна слепота.  Grin Сега като се замисля и ми е смешно, обаче това беше един от най-големите кошмари в живота ми (между другото, много добра терапия е когато си добре, да разказваш на приятелките си какво ти се случва и да се смееш на себе си и абсурдните състояния, в които изпадаш, накарай ги и те да се смеят, а не да клатят уплашено глава и да чукат на дърво - смеейки се на собствените си кризи, намаляваш важността им в главата си). Знаех, че отговорността е в мен, че трябва да се взема в ръце и да се успокоя. Сама. Излязох в парка и седнах на една пейка край децата. Децата ме успокояват. Просто започнах да ги гледам, без да обръщам внимание какво се случва в мен. И те ми бяха нереални, но се опитвах да не се поддавам на мислите и емоциите си, а само да ги наблюдавам. Защото в момента, в който се поддадях на страха, той се усилваше и започвах да си мисля, че мога да направя нещо лошо на някое дете, без да искам. Просто забраних достъпа на мисли и чувства в съзнанието ми. Бях се превърнала в едно НАБЛЮДЕНИЕ. Просто наблюдавах навън, без да мисля какво виждам и какво чувствам.

С времето, когато свикнах с тези състояния (защото колкото повече ти се случват, толкова по-малко ти влияят, защото ги разпознаваш), започнах да се престрашавам да ги НАБЛЮДАВАМ, но този път не какво се случва навън, а какво се случва вътре в мен. Наблюдавах страха, емоцията, мисълта, сякаш не беше моя, сякаш минаваше покрай мен. Това започна леко, но сигурно да я неутрализира.

Замайването е същото. Чувстваш се лека като перце, направо сякаш нямаш тяло и ще се изпариш. Това е защото се разтваряш толкова силно в емоцията, че заживяваш ВЪТРЕ  в нея. Тук дишането 1х2х1, което съм описала вече, много помага.

Най-важното, когато усетиш, че наближава силния страх, е да не му се поддадеш, да го изолираш от съзнанието си. Може и чрез разсейване - веднага си пускаш няква комедия или отиваш пред огледалото и започваш да се смееш на сила и да тръскаш рамене или отиваш да тичаш или просто се разбереи с някоя приятелка, когато си в такова състояние, да й се обадиш и тя да те разсмее с нещо, дори и да се смее на абсурдното ти състояние или някой виц да ти разкаже..

Когато задобрееш с това, вече идва втория етап - да се срещнеш със страха и да го неутрализираш завинаги на негова територия. Първо обаче, трябва да събереш малко сили - справяйки се по друг начин. Мога да те посъветвам да си запишеш на един лист всички неща, които ти помагат да излезеш от това състояние и да го носиш винаги в теб. Важното е, когато ти стане така, да се сетиш да изкараш листа и да започнеш да правиш тези неща едно по едно. Можеш да изкараш доста неща от всичките ми постове тук, ако ги препрочетеш и си направиш ударен списък Wink Аз се бях записала на диктофон - когато бях в настроение, бях дръпнала една 10 минутна реч - как няма нищо страшно, как ето сега, когато говоря това, съм добре, как днес може да ме е страх, но всъщност няма нищо страшно, утре пак ще съм добре, бла бла. Много помага. Помага ти да се върнеш към себе си - да си спомниш, че животът е хубав (добре е да си го разкажеш това в диктофона). Може и на телефона да си го запишеш и да си го слушаш със слушалки, докато отиваш някъде, където те е страх. Самонадъхвай се. Използвай състоянието си, когато си добре, да си записваш послания за себе си в моментите, когато си зле. Обяснявай си като на дете.

И за финал на днешното отново предълго послание Grin, ПР ме научиха, че емоциите и мислите ми, не са заплаха за мен, че аз не съм част от тях. Те са край мен, но не са част от мен. С медитация, пак казвам, това се постига най-лесно - да разделиш твоята същност, твоето Аз, от всичко, което чувстваш и всички мисли, които ти минават през главата. Когато се научиш да потъваш в дълбока медитация (не е кой знае колко трудно, нито пък е страшно - в съзнание си, в случай че някой тук се притеснява, че ще изпадне в транс Grin), всички емоции и мисли, които те тормозят в ежедневието, се изпаряват. Ежедневието се изпарява. Оставаш само ти и Вселенското спокойствие и Любов, някой може да го нарече Бог. Невероятно е. Успокояващо. Истинско. Всъщност това е истината, това си ти, а не всичките неща, сред които се луташ в ежедневието си (но това е друга тема и ако на някой му е интересно, мога много да пиша по нея). Мога и да медитация да ви дам за изолиране на мислите и емоциите, ако искате.

Дано съм ти отговорила на въпроса, мила Delicacy. Не се притеснявай да ме питаш колкото искаш и каквото искаш. Виждам, че ги правиш нещата и това много ме радва. Ще се радвам един ден да станем две тук, които разказваме как сме се справили  Smiley Подкрепям те мислено, защото ЗНАМ колко е трудно, изпитала съм го на гърба си. Но вече ЗНАМ и защо ни се случва това, и колко е хубаво, когато отново намериш себе си и започнеш искрено да се радваш на живота като дете.

Пожелавам го от сърце на всички, но знам, че дотам ще стигнат тези, които упорито работят и не се предават. Или пък... просто могат да си позволят да ВЯРВАТ и имат голяямо щедро сърце.
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #73 -: Февруари 22, 2010, 12:12:24 »

Радостина, благодаря ти за детайлното обяснение!
При мен деперсонализацията е най-сложния симптом. Сложен защото като попадна в деперсонализация, не мога да се освободя от нея, нещо като хипноза. Гадно е много. Потъване в себе си толкова на дълбоко, че не мога да мисля и да разсъждавам за нищо друго в този момент.  Първо започва със нещо като пронизване, след това потъвам  все по-на дълбоко и по-на дълбоко, напрягам се да махна това състояние, но не мога и така стоя десетина -15 минути в него. През това време изпитвам страх, защото не мога да контролирам себе си и ме обхваща паническата атака точно от този симптом. Паническата атака ми се получава от страха, че ще остана винаги в това състояние. Така и започна моето ПР, след една такава деперсонализация. Това ми е болката, че не мога да се справя с този симптом. Не зная как да го управлявам. Иначе с другите симптоми мисля,че съм се справила и не ме е страх от тях. При теб от кой симптом започна ПР?Благодаря ти!
Активен
elica
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил
« Отговор #74 -: Февруари 23, 2010, 03:58:53 »

 Cry
Активен
Страници: 1 ... 3 4 [5] 6 7 ... 70
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1