ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[t.todorov]

Проблема е, че е ефекта е краткотраен и много скоро се завръща старото оплакване.

[dani29]

здравей DG !Права си за годините но когато ми е зле се чувствам на 1000 г.Моите симптоми са като на всички тук -премаляване слабост и разтреперване на крака ръце стомах глава заедно със световъртеж и сърцебиене страх че всеки момент ще се срина на земята.Паниката ме сграбчва и край в главата ми е един ОГРОМЕН УЖАС .Около мен всичко става нереално и единствената мисъл в главата ми е че трябва бързо да се прибирам.С всяка стъпка която ме приближава към дома започва едно слабо успокояване че страшното е приминало и така успявам да се прибера.От вратата се хвърлям на леглото наревавам се и след 15 мин. се подобрявам.Има дни когато съм добре но те са малко и са изпълнени с очакване на следващата криза и тя не закъснява.Нямам сили и желание за нищо с огромни усилия се справям с елементарните домакински грижи защото не съм сама.Само аз си знам през какъв кошмар преминават дните ми а днес сутринта мъжът ми направи забележка  че огледалото в банята било напръскано от душа - погледнах го и си казах на ум ....боже да ти имам проблема.

[Шашмагюл]

-

[Шашмагюл]

-

[Шашмагюл]

-

[Mari]

DG, ти разгледа ли сайта който Скорпи изпрати? Жив цирк сме! Стана ми смешно как изглеждаме.Те затова не ни взимат на сериозно и не ни вярват! Аз като съм в криза вече казвам: "Пак ме хванаха лудите" , и чакам да си тръгнат! А преди: "Умирам ,Господи какво ми стана пак"? И паниката беше на лице.Така ,че права си за това!

[skorpi]

Мари, супер! Това би трябвало да намали кризите или поне неприятните усещания по време на тях. Аз доста подробно изчетох всичко, което беше на английски в този сайт и мн добре беше обяснено как страхът се "разтваря", когато променим отношението си към него.  
Впрочем, не ни ли го казаха тука по-рано

[reni1506]

Вижте какво прочетох....
"Мъж пътува в автобус към работата. Стои, един такъв набръчкан, и ... си мисли: "Животът е лайнян, жена ми е мръсница, хората наоколо са користни гадове..." Отзад стои ангелче с тефтерче и записва : "Животът е лайнян, жена ми е мръсница, хората наоколо са користни гадове.... Странно, пак същото... както вчера и завчера... Е кво пък, щом си го поръчва така,.. трябва да се изпълнява". "
Доста истина има в това..

[Mari]

Това е вярно! Когато човек мисли негативно сам предизвиква злото.Силата на мисълта трябва винаги да е с положителен заряд-така човек прочиства съзнанието си!Всяка  съзнателна мисъл,всяка изречена дума с добър заряд прави личността силна и устойчива към проблемите и превратностите на съдбата.Обратно -всичко ,наситено с лоша емоция и енергия,омърсява и поврежда преди всичко своя приносител!Сам човек не си дава сметка,че той стои в дъното на повечето си проблеми,като привлича неприятноститите като магнит със своя песимизъм. Но тази "диагноза" не е неизлечима! Природата е незаменим съюзник в борбата с песимизма-една разходка осезаемо повдига духа и помага на човек да се усети с унисон с околната среда.

 Всяка негативна мисъл разболява! Мисълта е подбудителят,първопричината на всяко човешко действие. Задайте си въпроса дали от лошо семе може да поникне красиво цвете? .

Затова ,за да се чувства здрав и щастлив, човек трябва да мисли позитивно и да извиква в съзнанието си светли и хармонични мисли!

То ангелчето с тефтерчето си записва!

[delicacy]

Здравейте! Аз съм добре, чета внимателно всичко, което пишете. И ми дойде една мисъл в главата. Всъщност, не е ли устройството на  нервната ни система виновник за тези наши страдания? Разбира се, че поведението ни , близките и живота около нас имат значение за нашето страдание,  но поведението ни не се ли формира и на базата на това, какво може да "върши" нашата нервна система и какво не? Липсата на концентрация по рождение не ни ли прави по нервни, избухливи и не дотам услужливи в житейските ни контакти?  Не е ли природата тази, която ни е заложила тези "изненади" в тялото  и ни гледа сеира от страни как ще успеем да се приспособим към тях в живота? И когато не успеем да се приспособим да избухва паниката и страха? Ще ми бъде много интересно да разбера и вашите мнения по тези въпроси. С нетърпение ги чакам.

[t.todorov]

" Липсата на концентрация по рождение ..."

Няма такова понятие. Концентрацията се появява по необходимост. Защото така "трябва" за да живеем в обществото. Едно дете трябва да внимава, когато ......, защото иначе ..... Заложените компоненти биха могли да се смятат по-скоро, за някаква предразположеност, която може да се развие или не, но отново благодарение на преживелищния опит.

Това не е по рождение, а е обусловено от опита в ранното детство т.е. следствието /трудна концентрация/ си има причина и има връзка между тях -  причинно-следствена. Това е в случай, че няма някаква друга органична причина за състоянието.

[skorpi]

delicacy, здравей, радвам се, че си добре!
Типът висша нервна дейност се унаследява, вродена е и остава една и съща през целия живот. Тя наистина има важна роля, но не можем всичко да приписваме изцяло на нея и едва ли не да се смятаме за обречени. Липсата на концентрация в детската възраст се дължи на други фактори (напр. хиперактивност с дефицит на вниманието...) Разбира се, тази хиперактивност може да продължи да се проявява и при възрастните, когато "симптомите" й са доста по-дискретни. Обаче това е състояние, различно от ПР. При хиперактивните деца има проблем с концентрацията, поради липса на определени вещества в организма (най-вече) - DHA киселина. Почти невъзможно става на такова дете да стои мирно на едно място, да фокусира вниманието си върху игра, урок или каквото и да е друго, бързо губи интерес и има проблеми с обучението и дисциплината.
При ПР пречка за концентрацията е тревожността - просто тя прекалено ангажира вниманието ти, за да успееш да се фокусираш и върху нещо друго. Единственото, за което можеш да "обвиняваш" нервната си система е по-лесната й възбудимост, но това понякога си има и добрите страни Просто прагът на търпимост е по-нисък. Така или иначе по-добре е да приемеш това, което си, вместо да му се съпротивляваш. Тогава от негативите може да се извлекат и ползи.

[delicacy]

Здравей, skorpi! Точно за това ми беше думата - за хиперактивността и хипоактивността. Нали някои хора се раждат с недостатъчна подкрепа на винманието - липсват им химически вещества в мозъка.  t.todorov, може би не ме е разбрал или по-точно, аз не се изразих правилно като казах липса на концентрация по рождение. Та, думата ми е, при такава невъзможност за концентрация, някои хора се натоварват изключително много и напрягайки се те могат да изпаднат в деперсонализация /зная го от личен опит/. Хванах и хронологията на нещата, поредността на симптомите и сега не се плаша от тях. Има ги симптомите, но те ме плашат, приемам ги като обикновен сърбеж по ръката - да речем, но преди изпитвах ПА от тях. Плашех се много, че могат да ми навредят и получавах пристъп на паника. Затова си мисля, че и самата нервна система и даденостите на психиката по рождение, могат да влияят на нашето състояние, освен събитията в живота ни.

[t.todorov]

Аз ще насоча в малко по-различна посока. В психологията всяка проблематика си има определени "маркери" с които по лесно да бъде разпозната. От направените изследвания фактите до момента са доста съществени маркери:

1. Боледуващите мъже към жени от ПР са 1- 4  маркер 1

2. Психотерапията помага на 90% от тях /другите 10% са я прекъснали/ маркер 2

3. ПА се появяват най-често в следобедните часове между 16-19ч. маркер 3

4. Имало е строго , вторично възпитание /вторично означава високи изисквания за спазване на правила, норми, строгост, хладност и липса на откликване на емоционалните нужди на детето в степен, от която то се нуждае/. маркер 4

Маркерите, които са факти, показват доста голяма част от картината на ПР. Опитайте да отговорите, защо ли са такива резултатите и как това помага за обяснението на ПР.
Какво показват резултатите от тези маркери?

[skorpi]

Според мен маркер 1 и маркер 4 са свързани, тъй като жените винаги са билия "слабия пол" и като такъв са понасяли много повече ограничения, включително в сексуалния си живот (трябвало е години наред да потискат желанията си и да ги "хвърлят" в подсъзнанието, докато не избухнат обратно вече дискретно цензурирани като "симптоми" на някаква "болест")... В  някои култури все още е така. В един или друг смисъл навсякъде продължава да си действа тази "цензура"... която не важи за мъжете. От друга страна стремежът за приравняване с мъжкия пол води до постоянното изтъкване на някаква съревноваваща сила, което си е доста изтощително. Да вземем и още 1 фактор под внимание: хормоналната система на жената. Колкото и да се опитва да бъде мъж, тя просто не е. Физически не е. Устроена е по друг начин. Бременността и раждането променят рязко съотношението на хормоните й, което естествено се отразява и на психическото й състояние... Жената като цяло за много повече неща се тревожи.
Маркер 3 - ПА в следобедните часове се появява, защото кръвното налягане тогава е най-ниско, както и тонусът, организмът се настройва за режим "почивка", като всички процеси се забавят... това променя и нивата на хормоните, което влияе върху настроението и тревожността. Ако тези промени ни изплашат, получаваме ПА.
Колкото до възпитанието - строгото авторитарно възпитание, както и свръхлибералното обаче са еднакво вредни за личността на детето. И в двата случая това не е адекватната грижа, от която се нуждае. При авторитарното страхът от наказания/санкции е основен принцип, върху който гради поведението си, но дори като възрастен, то продължава да го следва. Доста натоварващо е това. Свръхлибералното отношение пък обърква детето и го кара да се чувства изоставено (неглижирано) от родителите си, не достатъчно обичано и сигурно, което отново провокира тревожност. Горе-долу от привързаността на детето към родителите (типа привързаност най-вече с майката) зависи увереността му занапред като зряла личност. Тези неща започват още ПРЕДИ раждането - не знам дали за някого това е изненада. Затова бременните трябва да избягват стреса както през  бременността, така и по време, а и след самото раждане. Затова пъпната връв се реже, когато спре да пулсира, а много майки избират водно асистирано раждане с по-малко медицински интервенции, затова и е толкова важно бебето да бъде поставено възможно най-скоро (поне в близкия 1 час след раждането) на гърда, да почувства ритъма на сърцето на майката, под което се е намирало толкова време... ако нещата започнат още оттам (защото погрешно си мислим, че бебетата нищо не помнят - клетките им пазят информацията, нищо не се губи), ще има по-малко стрес и по-малко тревожност. Детето ще се чувства уверено и сигурно и ще се справя адекватно в напрегнати ситуации... но ние действаме по обратния път. Лекуваме последиците от това, което изброих. А те ни преследват много след като вече сме пораснали.