ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[dani29]

Скорпи .........липсваш ми !!!!!!    Който не харесва че пишеш много да не чете.Смятам че тук е мястото където споделяме неща който не можеш да кажеш на съпруг деца родители.Възхищавам се на разсъжденията ти за които дори лекарите не могат да те стигнат.Те смятат че като ти хвърлят поредната рецепта и си ОК.Чакам да пишеш ...... естествено и всички други.

[skorpi]

dani29, благодаря ти за думите, те значат много за мен
Спокойно, тук съм  . Вчера бях на гости при роднини извън града, за щастие, както и преди, когато нямах тези проблеми, така и сега обожавам да пътувам, колкото и да ми е зле - много добре ми се отразява и използвам всяка възможност да го правя. Днес пак напред-назад и най-после след толкова дъждове успях да отида на плаж. Все ми се върти досадната мисъл в главата "ами ако припадна", "ако ми прилошее", но всеки път след нея следва: "И какво от това?"
Ще се справя, момичета (и момчета де ), още малко остана. Решила съм скоро да се върна на работа и в собствения си град. Не ме питайте как ще стане, идея си нямам. Но просто съм го решила.
В мига, в който ви пиша оттам, ще съм победила себе си. Хайде, кажете сега кой докъде е стигнал и с какво се бори?

П. С. Харесвам всички тук и ги разбирам, дори когато са гневни или объркани или каквото и да е (никого не визирам, сега да не изпаднете в параноя и да започнете да се отбранявате?  ). Понякога мнения като на Ema са ми от полза, за да не се вманиачавам твърде много в стоене пред компа (за което тя е напълно права), както и дискусиите със специалистите - ако не се лъжа, само t.todorov от регистрираните е такъв, но иначе знам, че и много други ни четат, нищо че не пишат. Уютно ми е, че мога да говоря открито за това с вас, дори и да ми опонирате, и това е ценно. Наистина ние ще се чувстваме винаги особено близки и специални и е нормално, защото споделяме едни и същи тревоги. Аз нямам съпруг, на когото да досаждам - знаете какво се случи, даже ще ми се налага след време да си търся такъв, да се представям в добра светлина, а знаете колко е сложно - само като си помисля, че трябва да ходя по срещи и пак ми става лошо... В момента отхвърлям всякакви опити на някой да ме доближи, заради проблема ми (най-вече). Ето още нещо, от което се страхувах. Както и да е. Дано животът скоро ми се усмихне... отново! Желая го на всички  

[dolcetopolina]

Евалата, скорпи...само така
Аз те разбирам, защото съм на същото положение като теб и съм много горда от себе си. Дори сега да съм поставена на кръстопът с семейното си положение. Ще се боря до край и ще приемам нещата такива каквито са ми написани и отредени. Всички са като нас, но сам ние сме усмеляваме да сме силни и да си го признаем.

[tedi]

Здравейте мили хора.СЪС СЪЛЗИ НА ОЧИ ВИ МОЛЯ ЗА ПОМОЩ.От няколко дена съм на ксанакс но не се чувствам добре цялото ми тяло трепери не съм в състояние да правя нищо.Дали е от ксанакса или защото имам страхова невроза.Дайте съвет как да преодолея страховете си те са ужасни немога да пазя равновесие да ходя по улиците сама мисля че ще падна.дайте съвет.

[skorpi]

dolcetopolina, трябваше ми малко време да разбера, че не съм по-долу от другите, заради това, което преживявам. Все пак много хора си имат проблеми, гълтат лекарства и си траят. Аз утре ако ида някъде и си мълча, дали някой ще разбере? Не, разбира се. Да не съм прокажена? Затова казвам и на другите, които се оплакват това ме боли, онова ме боли, ами има хора, които понятие си нямат от ПР, но пък имат я мигрена, я ниска кръвна захар, я пък нещо друго и пак не са ОК. Какво значение има как ще го наречем, НА ВСЕКИ МУ ИМА НЕЩО. Това като го разберете, ще живеете по-спокойно. Светът няма да спре да се върти, защото на нас ни има нещо. Вече по-скоро ако ни няма, ще сме някакво изключение. Огледайте се и вижте кой от какво се оплаква. Аз абсолютно здрав човек не познавам. Единственият проблем при нас е, че много се впечатляваме от усещанията си, което ги прави по-силни.
tedi, нормално е когато започваш ново лекарство, в началото страничните ефекти дали са по-силни. Щом пиеш бензодиазепин, със сигурност ти го е изписал лекар, понеже е със зелена рецепта. В такъв случай би трябвало да коментираш с него оплакванията си, за да прецени той дали дозата не ти е силна. Ние не можем да ти отговорим на какво се дължат симптомите ти - дали на неврозата или на лекарството. Изтрий сълзите и изчакай още няколко дни, за да видиш как ще се развият нещата. 

[dolcetopolina]

Ако нищо не ни болеше тогава трябва да се притесняваме...няма организъм без болка

[Радостина М]

Здравейте Отново съм тук. Виждам, че доста сте се развихрили в темата и нямам време да изчитам всичко подробно    На разположение съм за въпроси, които се отнасят за нещата, които съм пускала. Писах на мейл или на лично съобщение на тези, които са ме търсили.

Delicacy, благодаря ти за подкрепата и благодарността Радвам се, че си добре и практиките ти влияят благотворно. Ти си добър човек (не се учудвам, че беше сред първите, които преодоляха състоянията си!:)). Можеш да разчиташ на мен за всякакви неща, които ти хрумват  Аз съм добре. Чувствам се супер. Светът е прекрасно място, когато промениш гледната си точка към него, но това става само с практика, ежедневна при това. Пожелавам го от сърце на всички.

Scorpi, не успях да изчета всичко, което си написала. Радвам се, че си по-добре. Когато човек сам преодолее нещо, успява да допринесе за благоденствието на другите в много по-голяма степен, отколкото когато ги съветва за неща, които самият той не прави. Искам само да вметна нещо, което ми направи впечатление в последния ти пост. Казваш, че не познаваш абсолютно здрав човек. Аз пък познавам. Примерно - аз самата съм в отлично здраве, както и хората, които работят по себе си, обичат се и се грижат за душата и духа си, мислят позитивно, мислят от сърце (не от ум). Това е бъдещето на човечеството. Ако искаш да си здрав, трябва да "оздравиш" мирогледа си. Болно мислене, болни хора. Няма как да си в хармония с природата, да вибрираш с нея и да имаш болни вибрации. Когато човек работи по себе си, болестите започват да се изпаряват от само себе си една по една. Но първо трябва да се изчисти страха. Да се изстърже всичко от подсъзнанието - това е голямата работа. И после само стой и гледай как тялото ти само се хармонизира, а емоциите и мислите ти влизат в синхрон с него, с цялата природа и живот. Невероятно е!

Tedi, не се съпротивлявай на усещанията си. Остави ги да преминават през тялото ти и да отминават. Когато се съпротивляваш, ти ги спираш и ги усилваш. Страхът прави точно това. Опитай, когато не се чувстваш добре, да полегнеш и просто да наблюдаваш усещанията си. Не се насилвай да правиш определени неща, да вършиш някакви задължения. Хората с невроза имат нужда от време, в което да се успокоят, време, което да дадат на себе си за наслада, приятна компания, грижа за себе си с любов и толерантност. Зарежи всичко и си дай това време, докато се поуспокоиш. Дай си време да се научиш да се обичаш отново - истински, от сърце и дълбоко. Ти си най-важният човек на света. Дай си сама всичко, което заслужаваш като отношение, всичко, за което копнееш. Направи го към себе си така, както би го направила за друг.
И още един съвет (който изглежда, че противоречи на горния, но всъщност го допълва идеално) - опитай да правиш всеки ден по нещо хубаво за друг човек. Може да е дребно. ВАжното е да отделиш пет минути, за да помислиш за благото на някой друг. Това разсейва вродения ни егоизъм, който ни кара така силно да треперим за кожата си и да се притесняваме да не би нещо да ни стане. Ние сме част от едно цяло. Това цяло е винаги в безопастност. Егото ни е това, което го е страх. А егото ни е измислица на мислите ни. Ние сме много повече от его. Но да не се отплесвам 

Изпращам на всички топли сърдечни чувства и хармония. Знайте, че път има. Трябва само да го откриете. С обич, добро и отворено сърце става по-лесно.

Прегръщам ви,
Радостина

[skorpi]

Здравей, Радостина! Радвам се, че се върна и явно на мен се пада да ти отговоря първа 
Наистина имаше някакво раздвижване, докато те нямаше, вярвам, че е за добро. Колкото до това, че здрав човек няма, разбирам защо си го изтълкувала така - казваш, че не си изчела всичко преди това, а то си имаше определен контекст. Смисълът на казаното от мен беше, че ако се огледаме колко болен народ има наоколо, няма да се чувстваме толкова жалки и различни. Не че трябва да сме част от болните, разбира се, просто да видим, че не е чак толкова необичайно, не сме някакви извънземни, а просто едни съвременни хора със съвременни проблеми. В конкретния случай го казах, заради определено момиче, което се страхуваше от усещанията си, все едно ПР е най-страшната от всички съществуващи болести - сигурна съм, че страдащи от други болести си мислят същото за техните, и пр. Да не правим по-голямо бреме от състоянието, отколкото действително е. Да не страдаме излишно за оплаквания, които не са само наши, нито сме непосилни да се справим с тях и да не се чувстваме по-долу от другите, като се смятаме за бреме и пр, и пр. От повечето примирени и отчаяни лъха едно чувство на обреченост... Да си поговорим, да се пооплачем и това да е. Да се примирим, че "така ще сме - нямало начин". Как да няма? Начини бол! Дори специалистите, които го твърдят, не познават всички възможни начини, а само определени, с които работят и са им известни. Надявам се, че ще се съгласиш с мен, че не бива да плачем и да се самосъжаляваме, или поне не през цялото време. Аз се натъжавам, разбира се, от това, че водя ограничен начин на живот, изпълнен с разни условия, които на всичкото отгоре си ги поставям сама, но намирам причини да се радвам и неща, към които да се стремя. Направих си и планове, и мечти. Не го постигнах с лекарства (за да не обвини някой пак серотонинът или някой др хормон ). Никой не дойде и не ми подреди живота, колкото и да чаках. Не ми казаха вълшебните думи, не ми дадоха чудодейно хапче и не дойдоха да изстрадат моите страдания. Сама го реших в един момент. Това ми даде основания да вярвам, че и при другите нагласата и отношението към ПР може да се промени. Но може би няма да стане, когато им го кажа аз, ти или докторът, при когото ходят, а когато те самите узреят за това. Само знам, че вече си вярвам и ми се иска и останалите да повярват, че могат. Ако трябва като децата ще се учим да ходим, да пълзим, да говорим, да мислим, да трупаме опит, но накрая ще "пораснем".

[delicacy]

Мила, Радостина радвам се,че отново си тук! Благодаря ти за хубавите думи! Аз се чувствам добре. Излизам, пътувам, от време на време имам леки тревожности, но нищо особено, лесно ги перодолявам. Много съм ти благодарна! Мисля, че овладях техника или по-точно адаптирах я за себе си. Смятам, че това е мажно за всеки, който се бори с ПР. Хора, има решение, не се отчайвайте дори и да има трудни дни, те са трамплин към подобрението.А хора като Радостина могат да извършват чудеса! Целувки за теб, Радостина!

[delicacy]

skorpi, искам да ти кажа, че внимателно следя, това което пишеш и интуицията ми подсказва, че си на верен път и скоро ще усетиш и ти подобрението, убедена съм. И твойте постове са много полезни - добре написани и разбираеми. Мисля си ,че хората, които намират начин да се справят с ПР някак си са ориентирани към  търсене на причината и намиране на решението. И имат сходен начин на мислене. Поздрави, skorpi!

[skorpi]

Мерси, delicacy! А аз пък бях сигурна, че ти ще си от първите, които ще се подобрят тук, защото докато другите бяха заети да се оплакват от състоянието си (вкл. и аз), ти търсеше начин да излезеш от него и успя, за което те поздравявам! Ти тук си живият пример, че нещата са обратими. Доказа ни го. Надявам се скоро да споделиш, че напълно си забравила за тревожността си, но като гледам, натам и вървиш. Аз също адаптирах някои техники за себе си, и щом има промяна, значи правилно и съм постъпила. Само че при мен нещата стават много бавно, защото силата ми действа и в двете посоки, да не кажа, че съпротивлението е почти двойно на усилията ми. Но няма значение. Това вече не ме притеснява толкова. Открих милион причини да живея, а това за мен беше най-важното, за да не спирам накъдето съм тръгнала.  Така винаги имам усещането, че каквото и да стане, имам много варианти и се чувствам по-уверена. Между другото, точно когато почувствах тази увереност, започнах да получавам и подкрепа от вас, да ми пращате лични бележки и да ме търсите къде по мейл, къде по скайп и т.н. - вие сте много интуитивни и сте уловили "вибрациите" ми, макар и от разстояние Сега нещатата някак се случват сами, но явно сроковете за справяне са индивидуални. Това не прави победите ни по-малки обаче.

[delicacy]

skorpi, наистина всяка една победа и най-малка е много важна за нас. Всяко едно постижение на мен ми даваше и ми дава кураж да вървя напред. То ме стимулира да не се отказвам, дори този начин на поведение го пренасям и в други сфери на живота ми.
В момента на теб къде ти е най-трудно, с какво най-трудно се справяш?

[skorpi]

Delicacy, трудно ми е да отговоря еднозначно на този въпрос. Като цяло живот, изпълнен с ограничения, е безкрайно труден за мен, защото трябва да се съобразя с един милион неща ежедневно и ежеминутно, за да отида някъде, да проуча подробно обстановката, хората, които ще присъстват, местата, на които може да се паркира максимално близо... изобщо един куп условия, които трябва да се изпълнят и после вече вътрешната борба да взема да тръгна най-накрая... това ме изтощава, и не само мен, всички наоколо. Това, че не мога да отида навсякъде КЪДЕТО и КОГАТО си поискам, ме измъчва най-силно. Като чуя как приятелки се уговарят да пият кафе, да отидат на дискотека, да се шляят по магазините или дори когато чуя някой да се оплаква от неприятности в работата... започвам да мечтая да съм на тяхно място... Измъчва ме и това, че както виждате, аз съм много общителна и горя от желание да споделям живота си с другите, искам да имам реален контакт с хората. Дразня се, че съм се завряла в някаква тъпа квартира, а имах всичкото време на света да обиколя този хубав град, в който има толкова неща да се видят. Омръзна ми да ги гледам през прозореца, както и когато все пак отида, да отброявам  с ужас минутите, в които ще се върна... Сякаш най-трудно ми е да си представя как сбъдвам най-голямата си мечта: да се върна у дома и на работното си място. Събуждам се и заспивам с надеждата това да се случи...

... Много мислих над думите ти. Знаеш ли, откакто приятелят ми почина, още от първата секунда, в която узнах новината, аз спазвам една линия на поведение за пред другите. Нито веднъж пред никого не заплаках и не казах какво чувствам, дори и пред терапевта си. Преди да отида при него, многократно репетирах какво ще кажа и сълзите и думите се изливаха, но когато се виждахме лице в лице, аз слагах маската, която казваше: "Всичко е наред, справям се." и знам, че отстрани съм изглеждала като неадекватно безразлична или дори радостна от случилото се. Колкото по-зле се чувствах, толкова по-добре се стараех да изглеждам. Може би защото всички очакваха да съм зле и аз им показвах обратното, за да ги успокоя. Впоследствие започнах да залъгвам себе си - че ми харесва да съм сама, че смисълът на живота ми днес ще е чашата кафе, на което ще се насладя, че ще се прехласна по някой филм, който ще ми ангажира вниманието... с престорен ентусиазъм започнах да правя всичко това като една безкрайна театрална сцена, от която не съм слизала от половин година. Толкова много си повярвах, че започнах да чувствам това, което играя. Има едни мънички моменти, в които оставам сама и както си правя нещо тривиално (например мия чиниите или каквото и да е), изведнъж осъзнавам, че него го НЯМА и сякаш това ме цапва по главата. Все едно сега ми го съобщават... именно в тези моменти ми е най-трудно. Знам, че всичко това е нормално. Просто реших да отговоря искрено на въпросите ти.

[Радостина М]

Delicacy, радваш ме всеки път с добри новини Ако все пак има още неща, които те притесняват, може да ги споделиш – ще им хванем цаката (:

[delicacy]

Благодаря ти, Радостина!
Ще споделя още нещо с теб. Мисля, че осъзнавам коя е причината,  породила моите ПА. Разбирам, че съм изпадала в деперсия от неуспехите ми личния ми живот и по-точно, неуспехите ми в създаването на връзка. Все се разпадат и не мога да осъзная, защо се случват така. Ще кажа, че не изглеждам зле, не съм глупава, но явно има проблем, които не ми позволява да осъществя една удоволетворителна връзка.Това ме е измъчвало дълго време и насъбралия се стрес в определен период от живота ми , освободиха огромно количество страх и започнаха  паническите атаки. Вече почти напълно съм убедена, че депресията ми е породила атаките. Защото успях да сравня идентичното усещане на първоначалния ми страх с неудоволетвореността, която изпитвам при несполуките си в любовта. Та тава е новото ми открие, ще се радвам да чуя товето мнение и по този въпрос.
Прегръдки от мен!