ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[Радостина М]

Браво! Извървяла си най-трудният път - осъзнала си нещата, за които пишеш. Оттук нататък животът е в твои ръце, а не в ръцете на някой друг, който си играе с теб (няма такъв, нали). Само трябва да си спомняш различните техники в момент на слабост и да ги прилагаш. Когато видиш, че действат, силата и енергията ти започват да се увеличават.

Кураж!

[Радостина М]

ИЗТОЧНИЦИ НА СИЛА

1. Ние сме отговорни за всичко в нашия живот
2. Всяка наша мисъл създава нашето бъдеще
3. Всеки се стреми да преодолее вредните навици: обидата, критиката на другите и собствената, чувствата за вина и самобичуването
4. Това са само мисли, а мислите могат да бъдат променени
5. Ние се нуждаем от освобождаване от миналото и от прошката към всички, включително и на себе си
6. Одобряването на своите постъпки и приемането на себе си в настоящия момент - са ключовете към позитивните промени
7. Източникът на силата - е винаги в настоящият момент.

Луиз Хей

[delicacy]

РадостинаМ много верни твърдения. Изпитвала съм ги на гърба си. Освен това Луиз Хий с нейната книга "Излекувай живота" си ми помогна в труден за мен етап!

[Радостина М]

 

много красива лична снимка имаш, delicacy, както и името ти

 

[delicacy]

Благодаря ти Радостина!    Ти имала ли си човек до себе си, който да те е мотивирал, за да се справиш с паническото?

[Радостина М]

ами силен мотиватор, който да ме надъхва ежедневно нямах, освен книгите за самопомощ. може би майка ми, която вярваше, че това е душевно състояние, което мога да овладея, а не болест. тя е и човекът, който си наложи години наред да си създава изкуствено положително и приповдигнато настроение, и от намръщен и недоволен човек се превърна във вечно усмихната, спокойна и вярваща в доброто - най-положителният човек, който познавам. тя ми е пример, че е възможно човек винаги да бъде щастлив и усмихнат, независимо от обстоятелствата. но не ме е държала за ръчичката. това си беше моето състояние и само аз можех сама да се справя с него. (по това време имах конфликти с всички около мен - може би аз ги предизвиквах дори с нея)

а след това се появи и човекът, който беше най-подкрепящата личност, която познавам. винаги можех да разчитам на него. (но пак - нямаше да му обърна внимание, ако се бях вглъбила в самосъжалението и депресията си. аз позволявах на другите да ме видят уязвима и слаба, давах им шанс да ме подкрепят, ако имат сила. но не се и оставях да се оплаквам постоянно)

да казваш, че около теб няма никой и си пренебрегнат, или да се оплакваш постоянно на всички, е оправдание да НЕ вземеш живота си в ръце и да се справиш. това е порочен кръг, от който се излиза само с вяра и упование на себе си. а веднъж успял да си ги изработиш, всичко около теб се подрежда магично и си идва на мястото и вече не си сам.

дори и да няма в момента подкрепящ човек до вас, всеки има ангел-пазител. просто трябва да потърси връзка с него

никога не сме сами! и ако го повярвате, ще го видите.

[delicacy]

А в какво намираше спокойствието и сигурността? На мен точно това много ми липсва и ме изправя на нокти. Търся си зона на сигурността, но ми е трудно да я направя и намеря. Ти как успя?

[dolcetopolina]

Намери това, което те успокоява. Книга, филм, разходка...дори работа да е някаква.
Намери точното нещо, което когато си в паника те кара да не мислиш за състоянието ти. Прави опити дори да нямаш за момента. Аз така намерих моето местенце за утеха. Но помни : ти си човека, който ще си помогнеш дори да е трудно да го проумееш. При все е евентуално, но ще ти кажа при мен :
книга, занимание : рисуване, компютър, готвене шетане, на последно място разговор с някой, който те разбира и подкрепя.
Весели почивни дни

[Радостина М]

delicacy, разбирам те напълно какво кътче на сигурност и спокойствие си търсиш обаче, недей да търсиш място, където да се скриеш, защото животът се живее открито, ако ме разбираш какво имам предвид.

всеки един от нас носи сигурност и спокойствие вътре в себе си. трябва да го намери. това е мноого голяма сила.

мога да ти дам един начин, дано ти допадне. научи се да медитираш и си представяй храм на спокойствието вътре в теб. изграждай го тухла по тухла, в детайли. можеш да го правиш всяка вечер, преди да заспиш. представяй си място, където се чувстваш защитена, радостна и спокойна. добави аромати, плътност, усети го максимално. ще ти отнеме време да го изградиш, но веднъж направиш ли го, ще има къде да се "скриваш", когато се почувстваш незащитена.

друг начин е да изграждаш връзка с Бог или с ангел-хранител, примерно чрез молитва или безмълвно стоене в църквата половин час.

но моят съвет е да се опиташ да разбереш, че всичко е ВЪТРЕ В теб. никой отвън не те застрашава, нито иска да те наказва (това го казвам, защото много хора подсъзнателно вярват, че Бог ги наказва за нещо или пък правят някакви "богоугодни" неща, за да не им се разсърди Бог - няма такъв наказващ отмъстителен Бог, така мисля аз:)) . ти сама създаваш действителността си. страховете идват от теб. те са се появили, защото са се навързали много саморазрушителни начини на мислене и поведение спрямо себе си и спрямо външния свят. трябва просто да ги развържеш. става бавно. но си заслужава.

ще дойде време, в което цялото ти неспокойствие ще се обърне в спокойствие. и най-прекрасното е, че ще си си го извоювала сама и така ще знаеш, че собственият ти живот е в твоите ръце.

съгласна съм и с dolcetopolina - прави нещата, които те успокояват. прави ги постоянно. ти заслужаваш да посветиш времето си сега на себе си. но не бягай там, не с крий. прави си нещата, които те успокояват, но и наблюдавай себе си, реакциите си, задавай си въпроси. всичките ти наблюдения ще се свържат в едно в един момент. използвай пълноценно почивката

нека кажа и нещо много важно - това е моят опит. не ме следвай сляпо. в момента, в който не се почувстваш добре от нещо, което казвам, не го прави. ти ще усетиш кои неща ти влияят добре и кои не. това е твоят път. той е уникален. но ти си на него, само когато правиш нещата, които ти носят радост и покой, тези, които усещаш, че трябва да направиш.

и точно следвайки този свой път, ще намериш спокойствието. то ще е знак, че си на правилния път

прегръдки

[delicacy]

Радостина М, благодаря ти! Нещата, които казваш са важни! Искам да попитам, дано не ставам нахална, като се появи някой от симптомите как го спираш, какво му казваш, нещо което ти носи спокойствие?

[Радостина М]

не се притеснявай, тук съм, за да отговарям на всякакви въпроси

когато се появи някой симптом, първото нещо, което правя е да го допусна, да не му се съпротивлявам - много важно. оставям му се. оставям го да действа. обаче се старая да не влизам в емоцията на страх, а да наблюдавам какво ми се случва сякаш съм отстрани. възможно ли е това? абсолютно! това е като да караш ски и понеже те е страх да наклониш тялото си напред, за да не паднеш, се дърпаш назад, но така само увеличаваш скоростта и в крайна сметка - падаш. в момента, в който се престрашиш и изнесеш тялото си напред, скоростта се забавя и можеш да приложиш техниката. затова :

правило номер 1: НЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВАЙ. съпротивлявайки се на страха, го усилваш. мога и научно да ти го обясня какво се случва в организма, но няма смисъл
затова и някъде писах: "Умри, за да живееш". когато се научиш да не ти пука толкова за себе си, да се довериш на живота да прави "каквото си поиска" с теб, се освобождаваш от всички страхове и ставаш господар на живота си, колкото и парадоксално да звучи. просто така се научаваш как да контролираш положението - а именно като изпускаш контрола!?   (пак казвам - това не са просто приказки - всяка дума тук е дълбоко преживяна)

правило номер 2: запази спокойствие. СПОКОЙНО РАЗГЛЕДАЙ КАКВО ТИ СЕ СЛУЧВА. просто наблюдавай сякаш си друг човек. много е трудно да не се поддадеш на страха и да не потънеш в емоцията, но с усилие на волята можеш да си наложиш да не го правиш.
ако можеш да медитираш, ще ти е по-лесно, защото по време на медитация се учиш точно това да правиш - да не се увличаш по твоите мисли и емоции, да стоиш тук и сега, в себе си, там, където е спокойно, каквото и да се случва навънл

правило номер 3: ДИШАЙ по системата 1.2.1, някъде по-горе съм я обяснила. това насища тялото ти с въглероден двуокис и успокоява паническите симтоми. можеш да дишаш и в кесия.

по избор:
можеш да застанеш пред огледалото и да започнеш да се смееш на глас (знам, че не ти е до това, но го прави изкуствено)
можеш да излезеш и да тичаш с всичка сила
на мен много ми помагат думите: "Аз съм любов", повтаряни като мантра, докато отмине страха
разсейване - забелязала съм, че ако нещо отклони вниманието ти рязко, симптомите се изпаряват
на мен ми действаше много добре да отида при майка ми и просто да си стоя там. но това го препоръчвам само в крайни случаи, защото ако ти стане навик, ще спре да действа.
запиши си в един тефтер всички начини и мисли, които ти действат добре и като ти стане зле, просто отвори тефтера и почвай да ги прилагаш едно по едно - ти ще усетиш, кое ще те задейства.

затова писах и че е полезно да си имаш тефтери за различни неща, защото примерно ако си водиш бележки при какви обстоятелства ти се активират страховете, другият път като ти стане пак така, ще си погледнеш тефтера и ще си кажеш: "Ахаа, ето пак се активирам за едно и също нещо. Време е да направя нещо, за да го променя"

намери и своите начини. и най-важното:

ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ. не се критикувай, не се обвинявай, не се насилвай. ГРИЖИ СЕ ЗА ДУШИЧКАТА СИ така, както ти се иска някой друг да се грижи за нея.

рецепта: "АЗ ОБИЧАМ И ПРИЕМАМ СЕБЕ СИ ТОЧНО ТАКАВА, КАКВАТО СЪМ " - по 100 пъти на ден

[Mari]

Здравей,Радостина .Чета от доста време постовете които пишеш,и наистина са ми интересни.Браво.Това "да не ти пука за себе си"-наистина важи с пълна сила.Защото когато спря да ми пука какво ми е-дали имам бодеж в сърцето,дали ми е замаяна главата и там другите сиптоми,всичките изчезнаха.Години наред не се сещах даже за ПР.До миналата година...кризата ме връхлетя година след като почина баба ми.И сега всичко от начало-кризи.прегледи,лекарства.2-ра година не мога да се измъкна.Не мога да се взема в ръце и това е.При положение,че веднъж ми се е случвало бясна съм ,че ПР ме е  завладяло  и не мога да се преборя с него.

[Радостина М]

здравей Mari а правиш ли нещата, които съм описала? хубаво е да ги правите, за да видим дали действат и да направим корекции, да помислим защо не действат някои. обаче ми се струва, че никой не прилага нещата, които описвам, защото не дава обратна връзка. струва ми се, че повечето хора не могат да се излекуват, защото само четат, но не прилагат. спрете да четете! запишете 2-3 неща, които да правите всеки ден и ги правете. ще чакам да обсъдим конкретни резултати, независимо дали са положителни или отрицателни.

[karindar]

Здравей Радостина Би ли ни казала за какъв период от време успя да постигнеш този успех над ПР? Колко време ти бе нужно, за да се излекуваш?

[mara]

Здравейте, на всички. Аз започнах да правя крачка по крача, различни техники,които Радостина описва, тя ми даде кураж. Търся нещата, които наистина са за мен и ме карат да се чувствам добре. Не никак лесно, но знаете ли от известно време забелязвам промяна в себе си и смятам, че е положителна. Дори сега след като любимия ме заряза, защото не издържа около мен в това състоние и е доста трудно, все още намирам сили в себе си да погледна на нещата от хубавата им страна. Ето какво правя аз, първо записах се народни танци, това ме кара да излизам от вкъщи, колкото и да ми е трудно, защото аз развих и страх от излизане. Правя упражнения и се опитвам да медитирам всеки ден и да прочиствам главата си от страхове , лоши мисли и напрежение. Другото, което ме подкрепя е , че се завърнах към работата. Предстои ми защита на магистратура с писане и знаете ли откакто се амбицирах, че ПР не е по-силно от мен а обратното, ми дойде музата за писане. Сякаш нещо се отприщи в мен.Затова и аз ще кажа, че трябва да имаме нещо, което да ни отвлича вниманието. Чета много позитивна литература, опитвам се да заобичам себе си на пук на всичко мрачно и страховито. И едно от твърдите решения, които взех е, че ще се справя без хапчета, колкото и да е трудно. Вече няколко дни не пия нищо освен Омега 3 масни киселини, които подпомагат в такива състояния. Е, нервничка съм все още , но най-важното е да се опитваме да повярваме в света около нас, че той е все още е онова красиво и необикновено място,а не онази заплаха, която ни грози непрекъснато. Дано не ви звучат тягостно тези неща, а обратното. Почнах да пея , когато ми е много трудно. Има само едно нещо, на което се учудвам на себе си, а то е, че се пристрастих към един турски сериал , направо да не повярваш, но някак ми дава един час липса на тягостни мисли и ето ащо продължавам да го гледам. Още много неща мога да пиша , но наистина важно е всеки да намери това, което е за него и го кара да се чувства добре. Пишете тефтери, изследвайте себе си , вие наистина сте най важните в този момент. Дано да съм била полезна с нещо. И другото е вода, поне по един литър и половина на ден.  Аз още пуша доста цигари и пия кафе, но смятам че и това с времето ще се промени, ако можете да не пушите направо ще е прекрасно. Другото, което правя е пиша си програма вечерта за деня  и се опитвам да я следвам, дори и някой път да има точки, като: Събуждане и три минути хубави мисли.Знам, че звучи малко смешно, но пък наистина помага. Кураж на всички, повярвайте в себе си и отворете нова страница. Страхът, е нещо,което ние сами създаваме и сами можем да преодолеем, тогава, когато наистина спрем да го храним с мислите си, а точно обратното наистина трябва да се опитаме да се сприятелим с него , за да видим какво има да ни казва, да ни научи. Хаиде, че стана много дълъг пост, напоследък влизам по-рядко тук, но днес ми дойде музата да попиша.
Вярвам силно, че всичко се променя, вярвам в чудеса, ще се справим