ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[тото]

Привет на всички, sara tavares моля те пиши ми, за каква терапия става въпрос, за да пробвам и аз, явно нещо не съм прочела, защото снощи след като се унесох трудно в сън, па се появи отново и аз станах и пак изпих един ривотрил, а не искам да продължа да се тровя и по принцип имам много неспокоен сън цяла вечер телевизора трябва да ми работи и ту гледам, ту спя, но то е един сън и това ме отделя от съпруга ми понеже той не може да спи на телевизор и спим в отделни спални, така се страхувам че ще се отчуждим.

[sara tavares]

тото,това не е терапия,просто начин да релаксираш  аз лично го правя с приятна музика, като песента на птичките и успокояваща миризма на лавандула...затварям си очите и се отпускам изцяло,без да мисля за нищо  от време на време само си казвам по някоя друга надъхваща реплика от рода на "Обичам себе си и се приемам такава каквато съм"

[Радостина М]

Много се радвам, Sara! Много добре си се ориентирала, това е пътят!

Тото, просто изпускай контрола от време на време. Започни с малките неща и върви поетапно нагоре, докато стигнеш до ПР. Защо не си запишеш на един лист (или два, или повече  ) - кои са нещата, които трябва да контролираш в живота си. Опиши и дребните и започни първо с тях. Ще ти дам един пример. Аз също имах проблем с контрола и оттам имах перфекционизъм, все още съм си перфекционист, де  , обаче сега гледам да уравновесявам. Примерно, много се дразнех, когато килимчето на банята ми не беше подравнено по мивката, направо излизах от кожата си. Обаче взех нарочно да го оставям да е накриво примерно, за да свиквам да съм извън зоната ми на комфорт, да не контролирам толкова нещата и да не се пристрастявам към перфектните обстоятелства. Трябва да ти кажа, че оттам тръгват много други промени и малко по малко контролът не ти е толкова важен. Не можеш да си представиш колко е важно да работиш по това, колкото и смехотворно да изглежда на пръв поглед.
А за релаксацията съм писала в предните постове, мисля, но при теб е важно да отработиш контрола.

[Mari]

Здравей,Радостина.Много добре си написала за "килимчето в банята".Аз също се дразня и то много ако нещо не е сложено на място у дома.В нас е като аптека.Мойте ми викат ,че съм била болна от мания за чистота,но как да им обясня,че това адски ме дразни.Имам приятелки,на които не им пука дали са си оправили леглото,или че не са си измили чиниите.Понякога им завиждам благородно.Все си викам да я карам по полека и да кажа майната му ...но не се получава!Другото което искам да ти кажа,и за което искам съвет е,че всяка сутрин имам кризи от рода на замаяност,стягане в гърдите,треперене,нереалност,скованост в мускулите,изтръпване.Пия 1/2 ривотрил само сутринта понякога ми помага,понякога не и така си карам цял ден.И страхът не ме напуска!Този страх от СМЪРТТА! ПА се върнаха след като почина баба ми,преместих се в друг град и започнах работа съвсем различна от моята.Но не веднага а година след това направих кризата,когато бях се успокоила вече,че всичко е наред.И така вече 2 г.Лятото бях се оправила започнах работа,но след като напуснах след един инцидент на работното място ПА се върнаха.Защо се върнаха след като 8 г. се чувствах добре??? ???И нямаше и помен от това.Знам,че ще спра ужаса като спре да ми пука какво чувствам.НО НЕЩО НЕ МИ СЕ ПОЛУЧАВА! И НЕ ЗНАМ ЗАЩО?ЗАЩО СЕ ВЪРНА ПАНИЧЕСКОТО СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ? Чакам да ми отговориш с нетърпение.

[Шашмагюл]

-

[тото]

Да страшното е това, че днес сме добре а после,утре??А за мен напоследък нощите са страшни, няма заспиване, или просто в момента в който заспивам се събуждам от ПА, много е страшно когато си сам, защото вече ми е неудобно да будя близките си.Но надявам се да отмине по-скоро, а и навън е прекрасна пролет, така трябва да е и в душите ни.Само, че не винаги успяваме.Гледах предавенето за метода силва, някой прилагал ли го е?Каква литература е ползвал, моля споделете, или нещо друго, което Ви е било полезно за този пусти "самоконтрол" .Предварително Ви благодаря.
 честита първа пролет, много радост, здраве, слънчево настроение и позитивни мисли. 

[Mari]

Здравей ,тото.Мога да ти изпратя книгата на Хосе Силва по скайп.

[тото]

Много благодаря, скайпа ми е jana.nallldjieva.Още веднъж хиляди благодарности и кажи ползвала ли си го?

[mara]

Здравейте, прекрасна пролет нали ? Нека да ни донесе точно онази промяна , която всички заслужаваме. В момента чета една книга "Отвъд страха", Мигел Руис -толтекски пътеводител към свободата и радостта. Мисля , че има много успешни попадения, но не знам откъде може да се намери в нет а, но ако ви попадне струва си да и хвърлите един поглед. , видях че Радостина е публикувала една приказка и ще си позволя и аз да го направя като честитка за съживяващия се живот и природа с пожелание вски да намери крилете си отново :
Живял някога един ангел.Той имал прекрасни, ослепително бели крила.Такива светли, такива леки, че му позволявали да лети дълго и безотказно.Веднъж летейки над земята, ангела видял човек, който се нуждаел от помощ.Той разбира се, слязъл на земята и помогнал на човека. Човека дълго му благодарил, и се възхищавал на крилата на ангела.А после помолил да ги докосне.Ангелът му разрешил.Човекът, който бил обикновен работник, изкарвал прехраната си с двете си ръце, който били мръсни, и на крилете на ангела останало малко петънце.Но какво е за ангела едно малко петънце, той дори и не забелязал.
Когато ангела се приготвил да излети, човекът помолил за помощ в още едно дело.Ангела не могъл да откаже на такъв мил човек, и му помогнал отново, а човека отново благодарил и погалил крилата на ангела.И така те станали приятели, защото човека имал много проблеми, а за ангела не било проблем да ги решава бързо и лесно.Човекът винаги бил благодарен и винаги галил крилата на ангела.След време крилата на ангела станали съвсем черни.
Ангелът не можел вече да лети , а и нямал време, защото бил зает да помага на човека и с времето така привикнал към това, че забравил , че е ангел.Така си живели двамата…..
Докато веднъж в небето не се появил друг ангел.И този ангел, който бил на земята, го видял, и започнал да мечтае, че ако той имал крила, също би полетял и би покорил небесната шир.Той вече бил забравил, че е ангел…..
Ангела, който бил в небето го видял, спуснал се на земята и го попитал защо не излита и какво прави сред хората.В този момент ангела от земята си спомнил.Погледнал крилата си и се ужасил – те били черни, като нощта.Той разбрал, че всичката мръсотия на крилата му са чуждите проблеми и задачите, които били дадени на човека, за да се научи той сам да ги решава.Тогава тръснал крилете си, и всичката мръсотия паднала в краката на човека.
Двата ангела излетели в небето, а човека с възхищение гледал полета им и мечтаел и той да бъде , като тях……Но той бил човек, имал много проблеми, и бил длъжен да живее на земята и да ги решава…Мислейки така,човека тръгнал по пътя си а в съзнанието му бил полета на двата ангела, той постоянно мислел за тях, и му се искало да може да лети….и какво да види…
Той не разбрал, как спрял да мисли за своите проблеми, но те не изчезнали, просто започнали да се решават сякаш сами….Всички мисли на човека били за полета.Тази му мечта го окриляла.И той престанал да се бои от трудностите, напротив с радост приемал новите предизвикателства.И с всяка нова разрешена задача, ставал все по лек и ето, че забелязал, че краката му вървят по пътя едва, едва докосвайки земята.
„Какво става?” – замислил се той.
„Това са твоите крила!”- чул той, някакъв вътрешен глас.
„Как така, и аз ли съм ангел?”
„Да!Ти просто беше забравил това, а проблемите ти бяха дадени, за да могат да израснат крилата ти…”
Човекът бил щастлив.
Така в небето се появил още един бял ангел, а след него още и още се издигали един след друг красиви бели ангели…..И те ставали все повече и повече….И били радостни и се чувствали прекрасно, защото били щастливи от това, че могат да летят…

[ечи]

Много красива история..и много поучителна

[delicacy]

Здравейте на всички! Здравей, Радостина! Гледах по телевизията за метода Силва. Там се казваше, че преди да заспиш имало някаква фака, в която трябва да визуализираш, и така да сбъднеш желанията си. Точно в тази фаза аз получавам деперсонализация. През деня вече ми е по-лесно да я овладявам, но през нощта е малко по-трудно. Искам да питам Радостина дали й се е случвало през нощта да изживява подобни неща и дали концентрирането върху даден проблем  не ни плаши и той да ни прехвърля в тази фаза, за която говори метода Силва. Дано въпросът ми да не звучи много объркан. Мила Радостина, ти как си? Горещи поздрави!

[skorpi]

Здравейте, всички! Искам да ви кажа, че аз съм една от вас, едно нещастно събитие и моя лична трагедия - смъртта на годеника ми, отключи много тежка форма на паническо разстройство у мен, с такава агорафобия, която ме поставя всеки ден пред огромно изпитание. Живея много сложно и вече, по това време на денонощието съм капнала от умора, заради енергията, която съм изгабила в тревоги. След като Слънцето на моя живот си замина така неочаквано, се принудих да напусна града, лежах и по болници, втори месец съм нетрудоспособна, а имам най-прекрасната работа с най-прекрасните колеги, имам си собствено жилище и много приятели, с които така ми се иска да се видя и да изляза... мога да имам наистина прекрасен живот и го имах преди 2 месеца... животът ми за нула време се превърна в кошмар. Сега извървявам единствено крачките от колата до къщата и евентуално до терапевта, ако успея да стигна до него. Днес ходих да ми леят куршум и трудно потиснах желанието си за бягство, бях просто на ръба, изпитах силна деперсонализация и дереализация. Искам да бъда свободна от страховете си, за да продължа, дори и заради моя годеник, защото той много ме обичаше и не би искал да ме вижда такава.
За времето, в което съм в това състояние, изчетох доста книги, изгледах всички филми по темата, посетих психотерапевт, пих антидепресанти, хомеопатични, правих акупунктура и акупресура, лечение с мокса, леене на куршум, бях в манастир, бих камбаните, палих тамян, молих се на икони, китайска медицина, психоанализа и психодрама... всеки ден имам програма за справяне. Резултатите са доста колебливи и на моменти. Но все още продължавам да имам нервно-соматични прояви и вегетативна симптоматика: световъртеж, подкосяване на краката, сърцебиене, причерняване, до пълно колабиране. Преди няколко месеца с радост участвах в публични прояви в медиите, организирах кампании и работех с известни личности, нямах притеснения, обичах да ходя по партита и да водя социален живот. Днес съм се скрила от света, защото вместо да му се радвам, той ми се вижда едно безкрайно страшно място и ме е страх да остана в него 
Знам, че на вас това ви звучи познато. Чувствам, че от истинския живот ме дели една крачка, но незнам как да си избия от главата тази проклета мисъл, че ей сега ще ми прилошее и как да спра вегетативните симтоми, когато вземат да се появят. При мен няма точно панически атаки, а една постоянна агорафобия и тревожност, в готовност съм, че всеки момент ще ми призлее, докато накрая наистина ми се случи. Това е омагьосаният кръг, в който се въртя. Искам само да си върна нормалния живот и нищо повече. Да бъда пълноценен човек на 25 години и да правя всичко, което могат и останалите - да вървя по улицата, да пътувам в градски транспорт, да излизам да се разхождам, да пазарувам... но спокойно и уверено, а не с ужас и огромна доза адреналин. Възможно ли е...

[тото]

Възможно е мила, ти си още толкова млада, всяка такава случка е изпитание за нас, побеждават силните, а доколкото чета ти си била силен човек и считам, че ще успееш да преодолееш и това, винаги така става, атаките се отключват от нещо преживяно, което ни разтърсва и мозъка търси утеха в тялото като го наказва.Просто трябва да имаш до себе си много верен човек на когото да се опреш, да можеш да го повикаш в трудните моменти, само да ти държи ръката и така ще настъпва в тебе успокоение, което след време ще можеш да правиш и сама.Лечението е дълго и упорито, съдя по себе си, имам спадове и възходи, но вече дълги години не му се давам.Не искам да те плаша, че боледувам дълго, но при всеки е различно ти си млада, амбициозна и живота тепърва е пред теб.Аз се радвам, че стигнах до точката, когато почти умея сама да преодолявам атаките "с малки изключения"
Успех, бъди силна, аз съм уверена, че ще успееш.Ние сме с теб и те подкрепяме.

[skorpi]

Но нима животът не ме наказа достатъчно, като ми отне най-скъпото? Аз от някакви смешни симптоми не мога да отделя време да скърбя дори, толкова съм заета със себе си
Когато ме е страх, не си мисля, че ще умра, напротив, сигурна съм, че няма - единственото, което си представям е как ще припадна и ще ме свестяват и няма значение къде съм и кой е наоколо - въпросът е, че някак си знам, че ще ми се случи пак. И когато това стане, си казвам ето знаех си! Много е неприятно, чувствам се като инвалид, а така ми се иска да съм свободна. В момента се намирам почти на брега на морето, слънцето пече и ако случайно се излъжа да изляза да се разходя, усещам такова напрежение, че не мога да се насладя изобщо на преживяването. И наистина ми е много странно как нямам абсолютно никакъв страх от смъртта - дори понякога я искам, за да се избавя от това. Никак не ме е страх, че ще умра, страх ме е да живея.

[Радостина М]

здравейте, сладурчета!:) нямаше ме известно време, но сега пак съм тук. бяхте започнали да ми липсвате вече честита пролет на всички! времето ще става все по-прекрасно и в следващите месеци ще работи за нас възползвайте се.

сега започвам да отговарям един по един на всички нови постове :