evropea.com - форум за паническо разстройство
Октомври 21, 2019, 02:29:57 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 5
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 5

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама


Спонсорирани връзки

Страници: 1 [2] 3 4 ... 70
  Изпечатай  
Автор Тема: ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО  (Прочетена 244100 пъти)
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #15 -: Януари 24, 2010, 08:59:19 »

Dimcho, паническото разстройство не е гад. Ако го възприемаш като такъв, ще продължиш да се бориш с него и никога няма да го пребориш. ПР е нещо, което ти мисли доброто - дошло е да ти извести, че в системата има проблем, жизнената енергия не може да тече в хармония и баланс, както преди. ПР ни ориентира къде е проблемът - появява се, когато този проблем е налице. Не се борете с ПР, а се сприятелете с него, приемете го като част от вас, обадила се да ви извести за проблем. Не можеш да се бориш с част от себе си. Не можеш да отстраниш част от себе си.

Това ви го казвам, защото много дълго време упорствах в негативната фаза - да мразя тези пристъпи, да искам да ги изтръгна от душата си. Но не би. Не става така работата. Само с любов, мили хора Smiley
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
princess7
Гост
« Отговор #16 -: Януари 24, 2010, 10:37:43 »

Много благодаря за отговора Радостина! Много мъдро разсъждаваш и знам, че си права за всичко, което казваш. Но съм сигурна също така и че знаеш колко е трудно именно това, да приемеш страха, паниката и себе си. След като за 2-ри път ми се случи да се появи и да ме обвземе тотално страха и паниката се намразих. Мислех си,че не съм нормална, че полудявам, и че нормален човек, не би си причинил това сам. Знаеш, че ако не обичаш себе си няма как да обичаш някой/нещо друго. И си казах в един момент, че трябва да се науча първо на това. Не само да не се мразя, но да се заобичам, както някога е било. Сега точно на това се уча. Може глупаво да звучи на някого, но от там тръгват много проблеми.
 
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #17 -: Януари 25, 2010, 01:42:09 »

princess7, напълно съм съгласна с теб. Много е трудно. Ако не беше, нямаше да имаме пристъпи на паника Smiley А любовта към себе си е основното, с което трябва да започнем. Междувпрочем, има и обратен на любовта към себе си метод, който също действа - това е дотолкова да си се изморил и да не ти пука за себе си, че да се оставиш да преживееш един пристъп, и да го наблюдаваш отстрани какво ти причинява, без да влагаш емоция и без да разсъждаваш. Така също можеш да го преодолееш Wink "Да умреш, за да живееш"

Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
didi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 144


Профил
« Отговор #18 -: Януари 25, 2010, 04:25:26 »

здравейте момичета.Два дена не съм писала защото...просто не бях в състояние. Благодаря на всички ,които ми давате кураж,вярвам,че съм по силна от страха и....просто при мен няма да му стане номера Grin.ШЕгата си е шега,обаче два дена направо ме изкърти сърцебиене,треперене,световъртеж и главоболие. :'(Голяма гадост.Чак преди малко успях да седна зад компютъра.Сериозно се замислям,дали да не отида на психиатър ::)2003г.посещавах една психотерапевтка,която много ми помогна.Може би ще трябва да я потърся отново.Вие справяте ли се без помощ? Сега съм  по добре и ще изчета какво съм пропуснала.Когато чета форума виждам,че всички сте много силни и ми вдъхвате увереност и на мен.С две думи смятам, че съм попаднала на точното място. чао за сега зЗдраве иуспех на всички.
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #19 -: Януари 26, 2010, 02:08:35 »

didi, когато те хване пристъп, ДИШАЙ - как? - ето как:

схемата 3х6х3
вдишваш бавно и дълбоко и броиш до 3
издишваш бавно и броиш до 6
задържаш дъха, броейки до 3

може и 4х8х4 да се приложи

поне 10-тина минути
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #20 -: Януари 26, 2010, 02:15:59 »

Има начин да се излекувате без да ходите на психиатри и без да взимате хапчета. Аз съм пример за това. Който твърди, че при него не става работата, просто не е работил по себе си, не е направил нищо усърдно и с постоянство. Най-мързеливият начин да не работиш е да ходиш на психиатър и да се тъпчеш с хапчета. Само че, за съжаление като спреш да пиеш хапчетата, страховете отново започват да те заливат. Защото хапчетата не лекуват причината, която е душевна. Душата не се лекува с хапчета. Само тялото - което реагира според това, как се чувства душата.

Кураж момичета и момчета! Можете да се справите... САМИ

http://self-help.bg
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
didi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 144


Профил
« Отговор #21 -: Януари 26, 2010, 07:39:31 »

Благодаря Радостина М.Дишането определено помага Grin Днес съм добре,бих казала даже много добре.Главоболието и световъртежа ги няма/били са ми от шиповете,пих си афламила/и всичко е наред.Радвам се,че мога да споделям всичко това с вас.Много по лесно се минава през неприятните моменти.Дано и при вас да е така.Здраве и успех на всички. Cool
Активен
mara
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 53


Профил
« Отговор #22 -: Януари 27, 2010, 11:00:22 »

Радостина, каква беше твоята програма за справяне? Имам предвид правеше ли физически упражнения, някаква специална диета и тн. Аз също си мисля, че ние сами можем да си помогнем и то без хапчета, но първите крачки са много трудни. Ти имаше ли агорофобия, страх от изобщо излизане или не? Знам, че няма никой друг освен нас самите, който да е способен да се справи, но все пак ПР е като омагьосан кръг, от който трудно се намира изхода. Какво те крепеше, когато реши да спреш хапчетатата? Аз се замислям над това и да се опитам да вървя по трудния път. Защото съм съгласна, че трябва да стигнеш до дъното на душата си и да разнищиш всички блокажи и страхове и че там се крие разковничето на проблема.
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #23 -: Януари 27, 2010, 12:38:38 »

Мara, здравей Smiley Моята програма беше следната: до каквото се докопам и ме кара да се чувствам добре, го правех Smiley Бях се вкопчила в живота и исках да бъда щастлива на всяка цена. Хапчета не съм пила, защото именно хапчетата отключиха пристъпите ми и след това се опитах за кратко да пия Золофт, но ми стана по-зле. Аз съм жизнен човек и антидепресантите и успокоителните ме правят като парцал - притъпяват сетивата ми и не мога да изпитам радост, която да блика отвътре.

Иначе всеки ден правя упражнения като се събудя - това са упражнения за раздвижване на всички части от тялото - стави и мускули. Отделно - дишане - има различни техники. Дишането е като душ за вътрешната част на тялото ти, за енергията ти. Отделно през ден спортувам и през ден ходя на медитация. Здравословно хранене задължително - твърд алкохол почти не пия, по-малко цигари, без кафе, червено месо почти не консумирам, нито бял хляб, нито колбаси, намалих сладкото, употребявам само храни, които предизвикват в мен добра обмяна на веществата - риба с ориз, салата със сирене, плодове и зеленчуци - по много. Всичко, което съдържа Омега 3 е голям антидепресант - рибата (сьомга, скумрия), водорасли и пр.

За няколко месеца, когато беше най-тежката фаза (агорафобия, деперсонализация, беше ме страх дори и от моите приятелки?!, не можех никъде да ходя сама, нито дори да оставам сама в къщи, цели две години не можех да спя сама), бях изолирала всички външни дразнители - не гледах новини, нито филми с кръв и болести, не се виждах с хора, които ме натоварват или ме карат да се страхувам за себе си. Лечение с радост - само комедии, приятна компания, разходки сред природата. Иначе щях да експлоадирам. Вече като се съвзех, мога отново да погледна нещастията, които се случват по света, в очите, защото не ми разклащат психиката и не ме е страх вече, защото знам, че мога да се справя с всичко. Но лека полека трябва да се сблъскваш с нещата, от които те е страх, за да не оставиш страха да те превземе. Защото оставиш ли му се за едно, той се появява и другаде.

Вземете си един тефтер и си записвайте всички начини, които ви помагат да се чувствате добре, всички неща, които будят някаква радост у вас, всяко нещо, което ви плаши - анализирайте го. Като намерите една причина (а те са много) - работете по нея, докато не я изчистите. Примерно, за мен една от основните причини беше недоволството - най-вече от живота в България, хората тук и прочие. Най-ми беше трудно да разбера, че просто съм избирала да се фокусирам върху грозните неща от живота (защото съм перфекционист - ето ти и друга свързана причина; със засилено чувство за контрол - ето ти и още една SmileySmiley С работата върху себе си разбрах, че всъщност никога не съм можела да се радвам на простичките неща - на топлата чаша чай в ръцете ми, на стичащите се капки дъжд по прозореца. Именно те лекуват Smiley

Това е ценнотот на тези пристъпи - връщат те към себе си, към радостта, към живота. Всяко малко преодоляване е крачка към себе си и щастието. И вие ще видите цялата картина, когато се оправите. Тя е толкова ясна... И няма нищо страшно, момиченца мили Smiley

Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #24 -: Януари 27, 2010, 12:42:57 »

И още нещо искам да кажа - ако ви се струва непосилно да си направите програма, защото нещата, които трябва да се направят, са много. Програмата ще стане вашия нов начин на живот. Тя не е диета. Не е нещо временно. Оттук нататък ще е така. Ако искате да сте добре в кожата си, се налага да отделята по поне един час на ден само за себе си - час, в който ще се глезункате, ще си угаждате, няма да се критикувате, ще се обичате, така, както имате нужда някой друг да ви обича.  Cheesy
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
mara
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 53


Профил
« Отговор #25 -: Януари 28, 2010, 01:10:07 »

Здравей, абсолютно разбирам какво искаш да ми кажеш, и си напълно права, че трябва да има програма , която да следваш и да си направиш пълна преоценка на вътрешното състояние. Много ми помагаш със съветите си. Много е трудно да започнеш.Иначе наистина трябва пълна промяна на начина на живот и на мисленето и тн. Ще пиа допълнително , защото сега трябва да свърша една работа.Но много, много благодаря отново за съветите поздрави
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #26 -: Януари 28, 2010, 09:18:42 »

Тук съм  Grin. Разбирам напълно трудността. Лесно е да се каже, но докато се започне да се прави, докато стане начин на мислене/действие си изисква време, желание и отговорност - да знаеш, че животът ти е в твоите ръце.

Не искам да досаждам, нито да поучавам, а просто да подкрепя с разбиране. Всеки обаче САМ трябва да намери своя път и да усети със сърцето си дали нещо е за него или не. Никакви мъчения, самоналагания, самопринуди и въобще всякаква агресия към себе си. Напротив, само любов: "Аз обичам и одобрявам себе си." - като мантра да стане Smiley Много добре влияе.

Прегръдки
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
mara
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 53


Профил
« Отговор #27 -: Януари 29, 2010, 07:40:28 »

Ето ме пак, в ден в който ми е малко трудно. Трябва да взема решение със или без хапчета, как ще е занапред и тн. В момента се чувствам като пълен идиот, не можах да се преборя със себе си и да си кажа излизам с моя приятел и това е. Вчера го направих днес ми е трудно. И така знам, че го губя малко по малко. Самосъжалявам се, което ама никак не е добре. Ти си права, че точно тази обич към себе си липсва и трябва да се възпита, но колко е труден пътя. Имам дни в които вярвам, че ще излезна от дупката и има дни като днешния, в който слабостта да се бориш е толкова намаляла. Исках да те питам дали си имала физиологични симптоми, при мен е температура, която не може да се разбере от какво е. Субфебрилна 37 и 2, 3 .Но това, че има човек като теб, който се е справил ми вдъхва такава увереност и сила. Вчера отидох при прихиатъра, който уж ме лекува и естествено беше да се увеличи дозата на антидепресанта и тн. Това малко ме смачква, но някак не мисля да го правя , а точно обратното да ги спра и да идим каво ще стане. Объркани мисли днес. Много мисли днес , а по-малко действие. прегръдки Smiley
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #28 -: Февруари 02, 2010, 03:30:23 »

Mara, извинявам се, че малко се забавих с отговора, но имах ангажименти.

Любовта към себе си е най-важната в "борбата" със страха. Защо? Защото първо се научаваме да обичаме себе си, да се грижим за себе си с нежност и любов, да си даваме любовта и разбирането, което търсим да получим от другите.. и едва след това можем да останем насаме със страха и да се отнесем към него отново с любов и разбиране, а не да се страхуваме от него. Да го погледнем в очите като приятел и да видим спокойно какво иска да ни каже. Да го наблюдаваме. Да го слушаме. Но това не може да стане, ако не сме се научили да обичаме себе си, защото както подхождаме със себе си, така ще подхождаме и с него. Т.е. ако проявяваме самоагресия (самокритика, вербална агресия, не си обръщаме внимание на нуждите, борим се със себе си и пр.), така ще се отнесем и със страха. Но така той остава в живота ни.

Не "борба" е точната дума тук. Не се борим със страха. Приемаме го за приятел - нежно и с разбиране. Може да звучи налудничаво, но това е единственият начин.

Затова, всеки път когато ти се прииска да се самосъжаляваш, ПРИЕМИ слабостта си или нежеланието си да направиш нещо, ПРИЕМИ себе си такава, каквато си. И нека, който иска те приеме такава, каквото си. Който не може, не му е мястото в твоя живот. Всеки път, в който ти мине трудна, негативна мисъл в главата, я замествай с позитивна. Приеми себе си като собственото ти дете, за което трябва да се грижиш с любов и да защитаваш.

А когато главата ти е пълна с мисли, не се бори с тях - приеми ги, наблюдавай ги една по една, сякаш друг човек наблюдава какво ти минава през главата. Не се впускай да ги следваш, не ги доразвивай, просто ги наблюдавай, без да влагаш емоция. Ако дойде емоция - действай по същия начин - наблюдавай я, без да я развиваш, без да я обмисляш. Ще видиш с времето колко по-лесно ще ти стане да го правиш.

Прегръдки Smiley
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
mara
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 53


Профил
« Отговор #29 -: Февруари 02, 2010, 03:55:08 »

Здравей, разбирам какво искаш да ми кажеш.От няколко дни се опитвам да правя точно това, което ме съветваш, да оставя мислите ми да си се движат без много да ги слушам, единственото, което опитвам е когато се появи негативна мисъл да я превръщам в позитивна и да си кавам, че в основата си всичко е позитивно. Ти си успяла точно в това да смениш настойката си от негативизъм и страх в позитивизъм, любов и благодарност. Според мен точно това е ключа към промяната. Съзнавам, че съм само в началото, но с всяка хубава мисъл се стремя да се отправя към  по-добро време и спокоен и щастлив живот. Започнах да чета много литература на тази тема. Тепърва предстой начина по който ще навлизам по-дълбоко в причините за това състояние и ще се опитвам да си направя преоценка. Започнах да записвам нещата, които ме карат да се чувствам добре, не са много сега, но съм сигурна , че ще се увеличават. Дано и аз давам кураж на някого да върви по този път защото искрено вярвам, че това е пътя, не с хапчета и усилване на страха. Подкрепата ти е безценна, благодаря. Колкото и да е трудно знам , че един ден всичко ще бъде такова, кавото ти го пожелаеш, ето защо се опитвам да изградя в съзнанието си картината на тази мен, която е здрава, без страх , силна и независима. Също така стигнах до извода, че ако има страх, то нещо не си осъзнал и затова се появява. Всичко е вътрешна работа, която всеки един от нас трябва да извърши. Ето днес съм по-ведра, по-вярваща, въпреки мекотата и слабостта на тялото. Опитвам се да се позная коя бях аз , коя искам да бъда и как наистина да се заобичам.Това, че мога да споделя тези мисли ме окрилява много. Бъди слънчева и обичаща.  Smiley
Активен
Страници: 1 [2] 3 4 ... 70
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1