ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[тото]

Ечи, за скръбта мога да кажа, че трябва да се изживее, за да не засяда в подсъзнанието и оттам да ни мъчи след време с неадекватни симтоми. Затова трябва да присъстваме винаги тук и сега, да изживяваме всяко нещо пълноценно, за да не се потиска. Всяко нещо, коет ни се случва, целта му е да го изживеем, за да добием опитност. НО! Тук едно много важно НО! под "изживявам" не разбирам да влезеш емоцията и да я оставиш да те лашка накъдето си поиска. А да я наблюдаваш обективно т.е. без да влагаш много. Ако ти е тъжно, тъжи, наблюдавайки изживявай. А не да изпаднеш в дълбока депресия и да те погълне тъгата. Ако се радваш - пак на същия принцип - наблюдавайки радостта я изживявай. Защото ако вземеш много да се друсаш от радост и се поддадеш на емоцията да те погълне,идентифицираш се с нея, махалото после ще се отметне към другия край - към негативната емоция. Защото емоциите са свързани - винаги позитивната върви ръка за ръка с негативната. И качиш ли се на това махало, ще се люлееш до безкрай. Истината е в средата - да запазиш СПОКОЙСТВИЕ и оттам да изживяваш и радостта, и тъгата, като не се идентифицираш с тях - ти си си ти, а те са нещо, което ти се случва временно. Възможно е. И само тогава не се мяташ като риба на сухо. Само тогава ти управляваш емоциите си, а не те теб.

Усмивки (:

[тото]

Много се извинявам, защото преди малко просто публикувах чужд текст, без да искам, нова съм във форума и просто се обърках.Страдам от ПР от 17 години, като първите две постоянно бях много зле, впоследствие с лекарства намирах някакво подобрение, но временно и до ден днешен не мога да се отърся, като отида някъде далече от дома и то на почивка очаквам, че ще ми прилошее и почти винаги става така.Дотегнала съм явно на всички от семейството, но ме търпят стоически и ми помагат.Страшното е, че при мен атаките почти винаги идват през нощта с вдигане на много високо кръвно , след 15 минути спада, после пак отново, недостиг на въздух, страх че умирам и така почти цялата нощ.Става ми много страшно и въпреки, че знам, че от това не се умира, ужаса е неуписуем и будя близките си.На следващия ден се чувствам много зле.Почти винаги съм страдала от безсъние.Моля дайте някакъв съвет.

[Mari]

Здравей, toto  .Чети постовете на РАДОСТИНА,ще ти помогнат.Всички в тоя форум сме така,не си сама.Така поне заедно се борим.И аз от 13 г съм ПР.Всички сме минали през тоя ужас!

[Радостина М]

Благодаря ти Мари за рекламата    Наистина съм описала дотук почти всички общи методи, които първо трябва да се приложат и след това да говорим за това, което остава.

Тото, един частен въпрос - какво потискаш толкова силно? Нещо явно не ти дава мира и изплува от теб, когато останеш насаме със себе си и се отпуснеш (т.е. спреш да го контролираш). Щом от 17 години те мъчи, трябва да си разбрала вече какво е, да си го изкарала от подсъзнието си, или? Сподели

Прегръдка  Ще се справиш, ще видиш!

[Радостина М]

"Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаря: "По- добре от това не може да бъде". Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах: "Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза: "Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери, "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора-да живея или да умра. Реших да живея."А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата, се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен, й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно."

[тото]

Здравей Радостина, много се радвам, че попаднах на този форум, самата аз не знам какво потискам в себе си, за да ти отговоря точно, може би това, че винаги съм искала да съм "отпред" аз да водя "играта" и така цял живот, може би това ми е от зодията - овен, не знам, за първи път получих ПА, когато близо две години "закриваха" отдела ни и ни "съкращаваха", впоследствие баща ми се разболя и след продължително боледуване почина на 57 години, това ме съсипа, а по време на 3 месечния му престой в болница бях викана през нощта от лекарите, защото състоянието му се е влошило, а когато бях на очни във Варна ми се обадиха, че е починал, след това при всяко късно прозвъняване аз изтръпвах и получавах адско сърцебиене и така се стигна до ПА, впоследствие оперирах тумор на гърдата и нещата се задълбочиха още повече, започнах работа в училище за деца с увреждания и въпреки, че бях от ръководните органи изживявах много тежко съдбите на децата, но вече 17 години съм там и мисля, че свикнах с работата си и я обикнах, имах доста проблеми преди години с една от директорките, но те я уволниха и сега поне там съм спокойна и удовлетворена от работата си.Това е в общи линии за мен, ако искаш питай още нещо.

[delicacy]

Мила Радостина, постепенно се чувствам по-добре, има и моменти на дисхармония, но бързо ги забравям. Сега ми се иска да те питам нещо друго. Имам проблеми с шума, не издържам на силен шум, мога да се взривя, ако наблизко до мен има монотонен постоянен с ниски тонове шум. При внезапен такъв шум мога да получа автоматично деперсонализация.  Аз й свикнах и не се страхувам от това, но не чудя как да се преборя,  имало е моменти, когато се разхождам в центъра и направо полудявам от силния шум на автомобилите. Извини ме, ако те натоварвам с моя въпрос , но ми вдъхваш увереност и съм ти страшно благодарна! Поздрави и много целувки!

[Радостина М]

Първо да ви пусна линк към една много хубава статия:

http://www.zemianazaem.com/archives/224?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+zemianazaem%2FABUl+%28%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%BC%29

 

И да ви кажа, че времето навън е прекрасно. Отидох в парка да потичам и помедитирам - птичките пееха, слънцето грееше и подухваше един много приятен ветрец. За миг се почуствах сякаш времето е спряло, сякаш няма проблеми, грижи, безпокойства. Всичко е наред, всичко е ок, всичко е в хармония. Няма страхове, няма неща, които ни заплашват отвън. Когато ние сме във вътрешна хармония със себе си и света, всичко си идва на мястото. Прекрасно е Исках да ви го споделя, в случай че сте забравили. Отидете се поразходете, подишайте, послушайте звуците на природата, усетете допира й до кожата си, откъснете си цъфнал цвят от дръвче и го помиришете - мммммм, прекрасно. 

[Радостина М]

Тото, проблемът с контрола е повсеместен, когато става дума за страхове. Като че ли хората, които държат най-голям контрол над нещата, го правят, защото много ги е страх какво ще стане, ако го изпуснат. Те контролират себе си, поведението си, другите хора, тяхното поведение, работата си, дома си, децата, партньора. Всичко трябва да е под контрол. И колко е страшно, когато животът започне да ти се изплъзва - когато виждаш, че съдбата на другите не зависи от теб, че твоето собствено раждане и смърт не зависят от теб. А когато тялото ти започне да излиза от контрола ти, това вече е върхът!  Да не можеш да контролираш физиката си, мислите си, състоянията си. Най-страшното е когато заспиваш, защото тогава бааавно изпуускаш контрола. В това състояние на полусън изникват всякакви образи, които сме потиснали в подсъзнанието си. И само ако сме будни, можем да ги натикаме обратно там, за да не ни плашат. Познавам хора, които не са спали както трябва от години, защото нон стоп са нащрек какво ще излезне от тях. Тези хора не могат и да медитират, защото не могат да си позволят да останат в отпуснато състояние, насаме със себе си и всичко, което са потиснали. Страх ги е какво ще излезе. А какво ли пък толкова излиза? Собствените ни страхове отпреди - нещо, което ни е уплашило мноого отдавна, но вече го няма, вече нямаме проблем с това, пораснали сме.

Доверието, вярата са противодействие на контрола. Да можеш да се довериш на живота, че ако му се оставиш в ръцете, той ще се погрижи за теб. Да можеш да се облегнеш на рамото му и да поспиш, защото знаеш, че си в безопастност, някой бди над теб. Как се изгражда това доверие? С наблюдение на природата, четене на духовна литература, молитва и мн.др. Дори квантовата физика го доказва - няма нищо враждебно в света, той е направен от любов, затова се крепи все още. Адът е в главата ни. И се образува, защото Егото ни иска да управлява само, иска да контролира. Ако искаме да сме спокойни обаче, трябва да върнем властта на природата и да й се доверим, тя ще се погрижи за нас така, както се е погрижила да ни създаде. Няма нищо страшно в този свят.

Та, Тото , мислиш ли, че контролът и доверието са ключови неща при теб?

И още нещо искам да допълня - ние сме отговорни само за собствения си живот. И най-добрият начин да помогнем на някой е като направим себе си щастливи - той ще се повлияе от това. Няма смисъл от страдание заради живота на другите. Когато ти си лъч светлина, ще озаряваш и тях.

[Радостина М]

Delicacy, какъв напредък! Вече не те е страх от деперсонализацията, а това беше основното, което те плашеше преди! Уау! Поздавления  Заслужаваш награда. Иди и си я направи - зарадвай се, купи си нещо хубаво, поглези се. Аз мога да ти пратя само въздушна целувка 

За шумовете, които те дразнят, не съм експерт, но мисля, че това са нервите. Като цяло с изострени нерви ли си? Ядосваш ли се лесно? Или може би си плашлива по природа и асоциираш ниските тонове с нещо страшно, далечен спомен примерно?

Защо не пробваш да ходиш с дискмен или айпод по улиците и да си пускаш примерно природни звуци, много е приятно. Между другото - за всички, които трудно заспиват, мога да препоръчам да си запишат диск с природни звуци, има много такива в интернет, и да си го пускат тихичко, когато си лягат.  Или да си свалят iTunes на компютъра - това е медиа плейър и там вляво има един бутон Радио, вътре има категория Ambient и в нея има едно радио Birdsongradio - постоянно тече песен на различни птички. Аз често си го оставям цяла нощ. Много е приятно, особено когато се събуждаш - сякаш си в Рая Сега се сещам и че е много хубаво да се събуждате от естествената светлина. Действа като антидепресант. Така че - през нощта дърпайте щорите или завесите, нека влиза естествена светлина в спалнята.

Прегръщам те, Delicacy и много се гордея с теб!

[gali80]

Здравейте,искам да попитам някой пил ли е lexotan,аз сам с П.Р от 5 години ,пила  съм какво ли не ,но полза няма и
 спрях да пия  антидепресантите.Единственото лекарство което ми помага при пристъпите е lexotan ,4увствам се изгубена без него ,дори се бях пристрастила ,но с много усилия успях да намаля дозите.Вие какво пиете като като полу4ите пристъп,моля ви ПИШЕТЕ

[тото]

М ного ти благодаря Радостина, сякаш ме познаваш от години, аз наистина се опитвам да бдя над всички и по-точно да ги контролирам, особено семейството, но децата вече пораснаха и не са под крилото ми, дори понякога съпруга ми се кара, че се отнасям с тях като с малки и се опитвам да ги командвам, но аз ги отгледах почти сама, тъй като той беше военен и си идваше само в сряда и събота, така че отговорността беше моя.Всичките им болести, скърби и радости споделях аз.Баща им ги възпитаваше много строго и слава богу пораснаха добри деца, много отговорни, много възпитани, но понякога ми казват, че са наследили този страх от мен, защото в много от безсънните нощи с пристъпи те са били моята опора и са изпитвали страх заедно с мен, за което много ме боли, защото съм обременявала и тях.Наистина мразя нощите и това че трябва да заспя, защото трудно заспивам и като не успея започва това присвиване на стомаха и след това ПА.Станала съм много чувствителна, плача за най-дребните неща и се мразя за това, дори в момента в който пиша, също плача.Права си че не мога да се отпусна, непрекъснато съм нащрек, сякаш трябва цял живот да се доказвам пред някого да не допусна грешка, ако макар и неволно обидя някого не заспивам с дни и се обвинявам за стореното.Лошото поведение на хората също ужасно ме накърнява.Когато в началото ходих по различни лекари един от тях ми каза, че не съм за този свят след като се боя от разни неща.От съпруга ми разбирането се осъществява в това, че трябва да ходя по лекари и да се лекувам, но друга подкрепа не получавам, като разговори за проблеми или нещо от сорта.Това е много ти благодаря за разбирането.Ще съм благодарна ако ме посъветваш да изнамеря някакъв начин по който да се отпускам, опитвала съм медитация, но не съм успявала.Предварително ти благодаря.

[Ari]

Здравейте,искам да попитам някой пил ли е lexotan,аз сам с П.Р от 5 години ,пила  съм какво ли не ,но полза няма и
 спрях да пия  антидепресантите.Единственото лекарство което ми помага при пристъпите е lexotan ,4увствам се изгубена без него ,дори се бях пристрастила ,но с много усилия успях да намаля дозите.Вие какво пиете като като полу4ите пристъп,моля ви ПИШЕТЕ

И на мен ми е помагал лексотанът. В началото ме спасяваше от тежките кризи.
Предлагам ти да се преместим в основната тема " Паническо разстройство", за да не пречим на Радостина, която така добре ни обяснява и помага как се се справила с ПР тук.

[Mary]

Здравейте отново, аз не съм писала от доста време, защото просто нямах какво да кажа.
Сега, обаче, имам какво да ви споделя, мъжът ми започна лечение от миналата седмица с много силен антидепресант и успокоителни и НИКАКЪВ АЛКОХОЛ. В четвъртък бяхме на специалист /за момента смятам, че случихме с лекар/ и тя му каза всичко в очите. Обясни му как се чувства и че това състояние СЕ ЛЕКУВА, първо с лекарства, второ с воля и най-вече зависи от него. Искам да ви споделя, че не съм виждала мъжа си така, откакто започна това кошмарно заболяване. Той започна да обръща внимание на себе си, мен и детето и каза, че не е имал кризи от първия ден на лечението /стискам палци и се моля/. С това искам да дам кураж на всички вас, защото наистина ИМА ШАНС ДА СЕ ОПРАВИТЕ и да забравите за ПР

[sara tavares]

Радостина, огромно благодаря за iTunes предложението ти! Снощи с помощта на птичките и аромолампата, която си паля масло от мента и лавандула, затворих очи и се пренесох в друг свят....сигурно съм прекарала така 20минути и като отворих очи бях по-лека от въздуха...страхотно....снощи спах като бебе, а днес се чувствам доста добре  Благодаря ти!

p.s. За всички, които още не са се възползвали от iTunes - освен Birdsondradio има още няколко за релакс - препоръчвам Calmradio.com - SPA Channel