ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[Радостина М]

Dolcetopolina, благодаря ти за напомнянето! На някои хора не им се отразява добре медитацията, защото при нея може да изплува от подсъзнанието ни всичко, което сме потиснали там и най-вече това са страхове. В това няма нищо опасно - нещата излизат, а това е целта - да ги изкараме от подсъзнанието към съзнанието. Стряскат те, обаче на практика няма нищо реално, което те заплашва - това са твоите страхове, част от теб са, не са нещо външно. Може би е нямало кой да ти обясни? Ако е толкова зле положението и няма кой да те "държи за ръката" примерно или просто да стои до теб, може и други подходи. Аз лично с хипнозата не съм запозната. Има и дихателни практики, но там пък още по-агресивно излизат неща от подсъзнанието. Ти колко пъти пробва да медитираш? За по колко време на сеанс?

[delicacy]

Мила Радостина днес тренирах с едно такси. Взех го от нас и реших да се поразходя. Много съм доволна, че успях да овладея  пристъпът на деперсонализация. Като се появи си казах, че ще я пусна да обхванае цялото ми тяло и тя в този момент изчезна. Това е за мен победа.Не се смутих пред таксиметровия шофьор, нито го накарах да спре по средата на пътя, както често ми се е случвало. Деперсонализацията ще я превърнав приятел. Тя ми се появява и докато съм в банята, надявам се и там да станем приятели. Мисля си, че деперсонализацията ни предпазва от нещо, ти как мислиш?

[Радостина М]

Ееее, колко се радвам!!! Поздравления! Това е огромна крачка! Сега знаеш, че можеш, че всичко е в теб и ти го управляваш. Браво Направи ме щастлива днес Вчера ми се обади още едно момиче, което каза, че също е пуснала един неин страх да се прояви, без да й пука, без да го потиска, и той така излязъл, че краката й се схванали, а ръцете й се разтреперали за няколко минути. Обаче излязъл и си отишъл. Тя беше много развълнувана. Даде си сметка колко много енергия е задържала в себе си досега, съпротивлявайки й се. Това е голяма стъпка. Това е Силата - да овладееш енергията си.

Междудругото, е много типично деперсонализацията да се появява в банята. При много хора се случва. Не знам каква е взаимовръзката, но може би защото там ти е връзката с тялото - водата влиза в допир с него и е благодатна почва да си внушиш, че нищо не чувстваш и да се изплашиш. В ежедневието си ние обръщаме малко внимание на тялото си, а трябва да се грижим за него. В този смисъл бих казала, че деперсонализацията ни насочва да обърнем внимание на тялото си, да го обичаме. Но тя ни показва също и, че не сме само тяло. Имаме и душа, в която можем да потъваме. Не трябва обаче да ги делим - ние сме цялостни същества - и двете са част от нас. Трябва да разпознаваме само кое ни говори в момента - дали нашата душа или нашето тяло, а може би нещо друго (тук влизам в друга дълга тема, която още не й е времето ). Деперсонализацията е език, на който тялото ни говори.. ако има кой да го чуе

[Videlina]

отдавна чета всичко ,което пишете по всички теми,чета сравнявам моите симтоми с много хора от този форум.аз страдам от ПР.вече 26 години,боря се постоянно.вместо да се подобря ставам по зле!!!!!!!!!!!!разболях се когато бях на 14години.от тогава не спирам да се моля на БОГ И БОГОРОДИЧКА всеки божи ден .сега ще навърша 40 години,много съм зле от 2-3 години пия постоянно алкохол в мнго големи колечества,защото така не усещам страха.сега освен ПР вече съм и алкохоличка...........ужас........незнам какво да правя............нямам подкрепа от никъде.

[Радостина М]

Виделина, здравей Аз те подкрепям и можем да си пишем винаги, когато се почувстваш изоставена или имаш нужда да поговориш с някого. Междудругото, много хора се оплакват от изоставеност и липса на подкрепа, но трябва да ти кажа, че много често и аз се чувствам така. Значи това е нещо доста разпространено, не си изолиран случай. Но щом аз съм се справила сама и почти никой не беше приел проблемите ми присърце, значи силата е вътре в нас, а не в подкрепата. Понякога имаме нужда някой да ни подкрепи, за да се отпуснем и да се пооплачем, защото ни мързи да действаме . Духът в нас обаче няма нужда от подкрепа, напротив. Той става по-силен, когато е сам.

Разбирам те защо и как си започнала да пиеш. Аз също бях започнала по едно време, защото алкохолът ми намаляше пристъпите, обаче това е временно - за 1-2 часа, ако продължиш да пиеш, тревожността ти се изостря. Аз си дадох сметка, че след като пиенето намалява пристъпите ми, значи реално няма от какво да се страхувам, разбираш ли? Просто трябваше да намеря начин да си ги регулирам сама. Щом алкохолът го може, го можеш и ти... сама. Ти имаш Дух в себе си - силен, борбен Дух, който може всичко. Той е по-силен от действието на алкохола. Обаче, за да го поддържаш, се изисква Воля. Волята се тренира. В началото с мъънички крачки и дребни неща, но с времето - с по-големи.

Казваш, че се молиш всеки ден. А знаеш ли, че Бог е в теб? Обичаш ли себе си толкова, колкото обичаш Бог? Едно и също е. Когато наказваш себе си, когато се отнасяш зле със себе си, все едно че се отнасяш зле с Бог, разбираш ли? Как искаш той да ти помогне, като ти не си помагаш първо сама? От теб зависи всичко. Всичко е в теб.

Пиши ми подробности, ако искаш около твоите страхове - от какво те е страх? Ако се притесняваш тук, може и на лично съобщение. Наистина искам да те подкрепя и да ти кажа всичко, което знам и съм сигурна, че действа. Въпросът е, че оттам нататък всичко е в твои ръце. Ако само четеш и чакаш нещо да се задейства от само себе си, няма да стане. Ако ти се иска просто да се отпуснеш и да си поплачеш на нечие рамо, това ще подейства временно облекчаващо. След това обаче трябва да се вземеш в ръце и да си самоналожиш да действаш. Трябва да прилагаш всичко, което смяташ, че ти отговаря, това, което чувстваш за правилно. Трябва да работиш по себе си. Пиши ми и дали практикуваш някоя позитивна практика. Какво правиш, как преодоляваш пристъпите си, правиш ли нещо конкретно като работа по себе си?

Прегръщам те! Не се притеснявай. Щом осъзнаваш нещата, които ти се случват и проблемите, които си създаваш от това, значи си направила много голяма крачка. Много хора просто се пропиват и потъват, замъглявайки си съзнанието, за да забравят - да забравят какви са били, какво е станало, колко е "труден" живота. Това обаче се случва временно - те забравят само, докато пият. И така се налага да пият постоянно, защото през останалата част на деня Истината напира да се случи - ще вземеш да се осъзнаеш и да те заболи! Ти обаче си различна, Виделина. Различните хора осъзнават какво им се случва, колкото и да е болезнена истината, и решават, че няма да си затварят очите, а ще действат, ще променят действителността около себе си. И успяват.

Кураж! Ще чакам да пишеш. 

[sara tavares]

Здравейте и от мен!
Незнам дали е от времето, което ме затвори в къщи или от това,че за пореден път се скарвам с майка си,заради моите пристъпи,но днес се чувствам ужасно...на обяд имах пристъп,а преди малко след като свърших със спортния ми един час се повтори...и понеже нямам с кого да споделям реших отново да пиша...

[Ari]

sara tavares, с теб съм, пристъпът ще отмине. Лошото време ни прави допънително тревожни. И на мен днес ми беше доста тежко. Преди малко си взех един ривотрил не бях го правила скоро, но ми беше доста напрегнато, сега ще изпия и една чаша мляко и съм сигурна че ще се почувствам по-добре, така че ако имаш и ти мляко изпий една чаша. Майка ти вероятно не знае какво точно чувстваш и затова сигурно не те разбира. Прегръщам те и ти желая лека нощ!

[sara tavares]

Ari, страхотно напомняне за топлото мляко,бях забравила колко добре ми действа, благодаря ти! Спокойна нощ 

[Videlina]

здравей РадостинаМ :)ПЪРВО ИСКАМ ДА ТИ БЛАГОДАРЯ от цялото си сърце и душа затова,че без да ме познаваш си отделила толкова време и внимание да ми пишеш!!!!!!!!!! БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!но така като гледам ти най много пишеш и се инитересуваш.много хубави неща и истини си ми написала.аз знам,че е така  лесно е да се каже на думи но в действителния живот?? ако взема да ти пиша за мен ще трябва издам цял роман :)много ,много наистина това са 26 години през които съм преживяла доста неща и то все гадни ,свързани с ПР разбира се, с гадните пристъпи.............минала през много етапи от ПР ако мога така да ги нарека...........................аз също знам доста за  ПР и какво от това пак не мога да се справя с него :'(обиколила съм почти цяла България да търся помощ от лекари специалисти уж ???последно преди две години бях при  МАДЛЕН И НИДАЛ АЛГАФАРИ.тя ми изписа ципралекс и ремирта плюс ривотрил.толкова им повярвах,че ще се излекувам а ето две години вече.......и нищо.четох много книги на мадлен и нидал в които мадлен е писала за хора нейни пациенти които вече са здрави и като говорят за ПР самите те казват,че все едно говорят за друг човек,че вече не си спомнят дори за ПР.в тези книги са публикувани истински истории разказани от тях има адресите и телефоните им.........ходила съм при естрасенси,които лекуват с биоенергия абе въобще нямам думи.опитах всичко не спирах да се боря и надявам.........упс само едно нещо не съм пробвала и това е да се подложа на хипноза,но немога да си го позволя,защото искат много пари :(а аз нямам :'(ако някога мога да си го позволя и пак нищо не стане...........наистина колкото и жалко да е.......ще се откажа......уморих се много ........на ръба на силите си съм. :'(това нещо ми отне най хубавите години от живота   .питаш ме за страховете ми,от какво ме е страх.по добре питай от какво не ме е страх.страх ме е когато съм сама в къщи,че нещо ще ми стане и няма кой да ми помогне,страх ме е да излизам сама навън ,страх ме е да вляза да се изкъпя в банята.понякога имам чувството,че няма да мога да направя и крачка,че се задушавам край немога да дишам падам вече умирам.........страх ме е да пътувам а толкова обичам.общо взето такива работи,които за обикновенните хора са непонятни мислят те за луд и са прави аз не им се сърдя въпреки,че съм понесла много тежки обиди.казваш да работя по себе си добре хубаво и това пробвах.доста време се занимавах с йога и най вече с техниките на дишане,защото при мен това е най големия проблем а именно,че не мога да дишам нормално като нормалните хора :'(това бяха и първите ми думи когато на 14 години за пръв път получих пристъп"немога да дишам,немога да дишам"нанво правя сега като получа пристъп -викам бърза помощ,но и на тях вече им писна от мен.имала съм случаи в които направо като ме видят и викат оооооооооо пак ли ти.сега нали ти казах като усетя ,че започва да ми става зле аз започвам да се наливам с алкохол и така докото премине,но това с дишането не минава просто ми става по леко да си поема въздух иначе пак си дишам така ...как да го кажа .особенно.да не говорим колко подигравки съм преживяла заради това дишане.който е свикнал с мен не му прави впечатление но ако е някой който ме вижда за пръв път не аз ами той откача..........и така тъжна история....... :'(с този проблем съответно никой не ме взема на работа.безработна болна без пари.........

[Радостина М]

Виделина, казваш, че си пробвала всичко и си се уморила от всичко, а пробвала ли си просто да се ПРЕДАДЕШ? Пробвала ли си да се предадеш, да се оставиш на пристъпа да мине през теб и да прави каквото си поиска?? Остави го веднъж, нали си уморена да се бориш. Спри да се бориш! Остави му се. И той ще изчезне. Остави му се, легни и си кажи: “Да става каквото ще, ако ще да умра, много важно, повече така не мога да живея” и го остави да видим какво ще ти причини. Пристъпът ни действа именно защото му се СЪПРОТИВЛЯВАМЕ. Но струва ли си да изживеем живота си така? Остави се на това задушаване, за което говориш. Остави му се, нека видим дали ще се задушиш. Всичко е на психическа основа и щом алкохолът ти помага да не се задушиш, едва ли чистият въздух ще те задуши. Не знам Мадлен Алгафари дали е имала някога пристъпи, но аз имах три години супер остри такива + 20 години нестихващ ужасяващ страх от смъртта. Вече не се страхувам от нищо, вярваш ли ми? Затова съм тук и помагам безплатно на хората, които не могат да си позволят да платят. Защото знам всички пътеки, през които минава ПР, защото съм ходила по тях и не знам дали някой, дори и специалист, който не е изпитвал ПР на гърба си, може да те излекува. Той не е бил там с тялото си, а само с ума си. Не е същото.

Та, ако се предадеш, ако му се оставиш на пристъпа, можеш да се излекуваш от раз. Това можеш да го направиш само ако много, много, много ти е писнало от него. На повечето хора не им е писнало толкова, че да се откажат от себе си съзнателно и да му се оставят. Затова има и по-леки методи - не е и нужно да се подхожда с твърда ръка, не е за всеки – на някой положението може да се влоши, затова моля, само тези, на които наистина им е писнало, да го пробват. Останалите нека подходят по-внимателно, изчитайки и прилагайки методите, които съм описала от началото на тази тема. Тези методи са изграждане на подход към себе си, подготовка за срещата със страха. Всъщност те са и промяна на мирогледа. Защото всички страдащи от ПР са хора с подобен мироглед към живота. А докато той не се промени, ПР ще си стои. Моят мироглед се промени кардинално. Сега гледам снимките си отпреди 3 години и си мисля как тогава съм била заспала, не съм осъзнавала нищо, което се случва около мен. Затова те съветвам, ако си взела твърдо решение да се оправиш и не можеш да се ПРЕДАДЕШ, да прочетеш тази тема от началото й и да си запишеш в едно специално тефтерче всички неща, които ти куцат и не си ги отработила. После ще ги обсъдим и подробно ще ти обясня колко е важно всяко едно от тези неща за борбата с ПР. Просто ме питай конкретни неща, защото както виждаш, доста съм словоохотлива и мога да изпиша тонове литература само за ПР.

Казваш, че ти е отнело половината живот, но ти си на 40г.! Представяш ли си утре се събуждаш и си свободна от страхове, а животът е пред теб! От теб зависи.

П.п. Аз също имах проблем с дишането и те разбирам прекрасно. Виждах как на 30 съм станала жалка картинка като бабите ходя по аптеките и ги питам какво ми има, че не мога да дишам. Ей, Виделина, вземи се в ръце, стегни се, потърси Духа си!!!!!!! Знам какво говоря, не ти ги говоря, защото е лесно да се говори! Ти можеш, просто Воля прояви. Или се предай. И всичко ще мине.

П.п.с. Казваш, че ако вземеш да пишеш за теб, ще издадеш цял роман. Ами хайде, давай!!! Предполагам, че разполагаш с доста свободно време, щом не работиш. Пиши. Опиши всичко, през което си минала – така то ще излезе на повърхността, няма да стои вече потиснато в теб и да те плаши. Излей всичко до най-малката подробност. Аз също започнах да пиша роман, когато имах пристъпи. И ги включих в романа си. Това много ми помогна да ги преживея от друга гледна точка – тази на героинята ми. Много помага.

Прегръщам те! Силата е в теб, знай го! Не е навън, няма да ти я даде някой. Вътре в теб е. Потърси я.

[Радостина М]

Искам да кажа на всички тук, че досега абсолютно всички, които са ми писали, по един или друг начин МИСЛЯТ като мен ПРЕДИ, когато страдах от ПР. Аз оправих именно начина си на мислене. Не си измислям съветите, които ви давам, просто виждам как влизате в същата грешна схема на мислене и се опитвам да ви насоча кък правилната. Досега не се е появил човек, който да е специфичен и да вдигна и ръце и да кажа : “Брех, това вече не знам как да се оправи”. Всяко едно нещо, което ми споделяте, ми е минало през главата. Не знам защо се е получило така, но просто сега осъзнавам как точно определни модели на поведение и схеми на мислене водят до точно определени заболявания – а това не съм го измислила аз, всички велики мъдри хора са го забелязали. Сега аз го виждам на практика. Така че, хора, замислете се... Вълшебно хапче никой няма да ви даде. Само ориентир – къде трябва да се работи – а това е много, много ценно, защото малко хора могат да погледнат на себе си отстрани и да видят къде е проблема.

Искам да кажа и още нещо, което се очертава, че е важно сред тук присъстващите – много оплакват, че са изоставени, че не са подкрепени, че на никой не му пука за тях, че нямат пари, работата куца и пр. Аз също не разполагам с много пари, което ми е доста стресиращо, защото години наред живях в супер лукс. Когато си търсех работа преди време, също не успях да си намеря, въпреки че имам няколко образования и доста компетенции. Аз също не съм подкрепена от най-близките си – оставили са ме да се справям сама. Аз живея на същото място като вас – с всичките му хубави и лоши страни. Е И? Справих се. Явно е възможно да се справиш и в не най-розовите обстоятелства в живота си. И знаете ли защо? Защото исках да живея НОРМАЛЕН ЖИВОТ, да се чувствам нормално. Исках го на всяка цена и упорито се борех и правех всичко, което е по силите ми, за да си го върна това чувство. Някой ми беше отнел живота и той изглеждаше вече така, сякаш не ме искаше повече. Обаче аз го исках. МНОГО го исках. И това желание победи. Силното желание е ДУХЪТ, за който говоря. Този, който носим дълбоко в нас и трябва да събудим отново. Има много начини за това. Жизненоважно е да ги намерим, да събудим страстта (някой ако е чел или е практикувал ОКТАВАТА на Норбеков, ще разбере за какво говоря).

Успех!

[Радостина М]

Sara, всичко е наред, времето ни влияе на всички. Погрижи се за себе си, поглези се, направи нещо, което ще ти дари удоволствие.  Прегръщам те. 

[ечи]

Тук прочетох доста полезни за нас неща.Мен лично ме заинтересува статията за скръбта./Психично здравен сайт на българия/

[delicacy]

Мила Радостина, здравей! Искам да споделя някои радостни новини за мен, нека да ги наречем мои открития с помощта на теб. Не бях писала няколко дни, защото се бях концентрирала върху тренировките ми.Установявам, че има закономерности или по-точно последователност в появата на симптомите при деперсонализацията ми. Установих, че когато се напреягам по опредеелн начин, да речем че искам да потисна някакво преживяване или пък при разговор с някого/ особено когато искам да не се изложа или пък да отговоря бързо, или пък да не изглеждам смешна/ получавам тази деперсонализация. Значи откривам причинината, която поражда физическия ми симптоми на деперсонализацията. След като разгадах това се страхувам по-малко.
Затова искам да кажа на всички,че има някакъв ред и закономерност и когато човек го открие страха започва да намалява.
Мисля си, че не страшно човек да пияеи лекарства, но тогава е по-трудно да хванае тая закономерност, защото лекарствата замъгляват симптомите.
Преди време те питах за зоната за сигурност. Защото човек трябва да се хване за нещо, за да продължи. Сега си мисля, че аз за себе си мога да оформя тая зона за сигурност в това,че има някаква логика на нашето заболяване, и нещата си имат причина, защото понякога , особено по време на ПА, човек си казва че нещата са извън него, точно защото не открива логика и това го плаши най-вече. Мислиш, че деперсонализацията може да се е повила от стрес или както по-възрастните хора на времето са казвали, че се "хваща уплах"? Поздрави и много благодарности!

[Радостина М]

Delicacy, много се радвам за това, което ми споделяш! Бързо напредваш!:) Явно страхът от излагане подсилва много симптомите. Аз по тази причина прекъснах лекциите си преди време, не можех да стоя в зала с много хора, за да не направя нещо, от което ще ме е срам. Тогава не знаех, че ако оставя да се изложа, симптомите ще се стопят Ето това е обективното наблюдение - стоиш и се наблюдаваш какво преживяваш, без да му даваш оценки, позволяваш си да бъдеш себе си, просто ДА БЪДЕШ. Фрустрацията идва, когато се опитваш да бъдеш някакъв, да задоволош очакванията на другите. Или пък, когато се опитваш да бъдеш някакъв, за да задоволиш своите собствени очаквания - примерно, очакваш, че няма да те е страх или не трябва да си стресиран, а се проявяваш като изплашен или изнервен и го потискаш, защото "не трябва". Просто трябва да се приемем такива, каквито сме и да се харесаме заедно със светлата и тъмната страна от себе си. Каквито и да сме... има хора, които биха ни приели и харесали точно такива, но първо ние трябва да се приемем и харесаме точно такива. А ние отделяме голяма част от времето си да отхвърляме части от себе си, които не ни харесват, защото някой си е казал, че не е редно да си такъв или онакъв.

Прозрението ти за лекарствата, че замъгляват симптомите, ми хареса. А зоната за сигурност за всеки е различна. Мисля ,че една много добра зона за сигурност е да си изградим доверие към съдбата, живота, Бог или кой както иска да го нарича. Да се доверим, че всичко се случва за добро и че има ред в тая вселена и има нещо, което се грижи за нас. Да се доверим на по-голямата сила от нас (с уговорката все пак, че всичко е в нас:)). Това може да се изгради или със самовнушения и утвърждения (всеки може да си измисли това, което му действа) или чрез медитация като усетим тази голяма сила, която ни пази. Сигурно има и други начини.

Иначе за деперсонализацията ти мисля, че това е твоя способност да се върнеш към вътрешния си център, към спокойствието, към душата ти, която ти несъзнателно досега си използвала, за да се защитиш от външните обстоятелства (ти и ПР си го приемала като нещо, което ти идва отвън). Но това за мен е способност, която ако се овладее, работи за твое добро Въпросът е, че човек трябва да се запознае с душата си, за да не го плаши тя, като си представя какво ли не за нещо, което не знае какво е

Поздрави и аз ти благодаря!