ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[raspberry230]

Мили хора, пишех в този форум преди три години и намерих много полезни неща. Всичко написано относно симптоми и начини за справяне ми помогна да намеря верния за мен път към справяне с ПР, и това е ПСИХОТЕРАПИЯ! Писала съм в "Бялата книга на психотерапевта" кой ми е водил терапията, колко време продължи- намерете, прочетете! Изминаха три години от последната ми сесия и две години и половина, откато изпих последната доза антидепресант. Няма усещане като това да се почувстваш нов, свободен...
 Виждам, че има гости онлайн. Възползвайте се от информацията! Има спасение, повярвайте! Успех на всички!

[angelina]

Здравейте аз съм момиче на 15 години и имам Паническо разстройство , пробвах с какво ли не и нищо не става, незнам дали има самолечение , не искам да ходя на психолог да ми дава хапчета , защото мисля че не помагат... Смятате ли че има самолечение

[Шашмагюл*]

Психиатърът, а не психологът изписва хапчета.
Аз ти препоръчвам да ходиш на психолог - психотерапевт... Общо взето, имайки предвид и собственото си висше образование, без специализация представлява един общ поглед върху професията, която ще изпълняваш в бъдеще... Мисля, че така стоят нещата и със специалността Психология.
Избери си такъв, който не вярва в преражданията. 
Освен това... самолечение няма, но... помня, че тук бяха споменавали, че при промяна на средата с по - благоприятна, ПР може да затихне от самосебе си... Тоест някое щастливо събитие може да бъде катализатор да го преодолееш.
Бих ти препоръчала да прочетеш постовете на Тодор Тодоров още от началото, мисля, че има доста неща, над които да се замислиш и да ти помогнат.
И аз не съм превърженик на хапчетата, още повече, когато става въпрос за дете на 15 години.
На 33 съм и боря по - сериозно състояние от твоето успешно до момента, така че... никакви хапчета, ако ме питаш мен.... Не бих ги препоръчала на никого в такива състояния за повече от месец. 
Същевременно, трябва да имаш предвид, че най - вероятно при който и да идеш най - вероятно ще ти ги препоръча... Ами така са учени, така препоръчват.
Иначе психотерапията им е чудна.
Търси БАП.
 

[Ari]

Здравейте аз съм момиче на 15 години и имам Паническо разстройство , пробвах с какво ли не и нищо не става, незнам дали има самолечение , не искам да ходя на психолог да ми дава хапчета , защото мисля че не помагат... Смятате ли че има самолечение

Най-доброто самолечение при това състояние е човек да смени обстановката, в която живее. Така стреса намалява и ПА намаляват също.

[Шашмагюл*]

Аз пък си мисля, че ПР се е появило в следствие от изпитите за прием в средното... Смяната на училището, нови съученици, нови изисквания от учители... тази среда трудно може да се смени.
По - скоро да се изясни кое е причинило ПР и тогава вече да се прецени какво трябва да се променя.

[Шашмагюл*]

та... скъпи мили мои...  оказа се, че преборвайки кандидозата, чувствам все по - голям прилив на енергия, нормален при това, спя си пирфектно, с изключение на преди два дни, когато се травмирах за зъбите си... това, което трябва да направите, когато се чувствате отпаднали е да си погледнете езика, в нета има снимки как изглежда кандидозата. От там, отивате на лекар да ви изпише антибиотик за кандидозата, ако имате де. Не очаквайте, че зъболекарят ще ви информира за наличието на такава, от пет години ходя къде ли не на зъболекар и никой не се е сетил да ми каже, че имам... трябваше да тръгне да прави раничка, че да ми се обърне внимание.
Това, което ми помогна на мен е антибиотик, чието име не знам, но се взема по едно хапче през седмица, общо два пъти... и натриване на езика и устата с канела. В пулс съм описала подробно как си малтретирах устата вчера. 
Прочистете си и черния дроб, нищо няма да ви стане от изпиването на сок от един лимон плюс 2с.л. зехтин през няколко месеца.
И да си знаете, като ви пищят ушите - на ушен, като са ви червени очите - на очен, като ви боли стомаха - при гастроентеролог и прочие... най - важното е, че посещавайки психотерапевт и разрешавайки вътрешните си конфликти, ще оздравите и състоянието на тялото си, тъй като дори официалната медицина е открила, че мозъкът изпуска опойващи отровни вещества, тогава, когато организъмът страда по някакъв начин. Тоест... излекувайки душата си, ще сте по - щастливи, хармонични, което пък от своя страна ще стимулира изпускане на вещества от мозъка, които ще са виновни за по - дългия ви престой на планетата Земя. 
иии, най - вече, ако имате постоянно разстройство се замислете дали не е крайно време да ограничите аналния секс... 
освен това зад гъбите в устата може да не се крие дисбактериоза от антибиотици. 
Не е много смешно, но и папиломавирус може да се прихване в устата... покрай всичко и това четох.
Каква беля му дойде на главата на моя мъж с тоя моя компютър и интернет. Ще си има почти монахиня вкъщи.
 
И... зад моето здраве и вашето потенциално здраве се крие.... най - вероятно биполярният Джон Атанасов - създателя на компютъра.  Иначе я камилата, я камиларя, че някой щеше да ми даде на ръка толкова много информация за всичко, което ми е нужно, за да разбера какво се крие зад... психоза.
А то е - доста реални проблеми плюс температура.
Шантавостта по време на психоза със сигурност върви с температура 37 градуса и нагоре.
Така че другият път, когато някой има симптоми на психоза, първо да си измери температуратата, да пие един парацетамол, да следи да спи редовно и....
кака ви откри как се бори нещо неопределено, което на примависта първите ми три психиатъра определяха като параноидна шизофрения, страхова психоза или биполярно разстройство.
С Димо Станчев дори не си говорихме за диагноза, ами за "вътрешен полицай", което най - вероятно е било "сигналът за грешка" на мозъка.
 
та... това, с което може да ускорите излекуването от ПР, може ли да си представите, щом съм преборила подобни състояния, би следвало да кажа, че книгата ми е универсално средство за борене на всякакви психични разстройства, та... ускорете си излекуването с разсъждения над постовете на Тодоров от тук, пулс-а... моите разсъждения също си струват.
Оказа се, че съм доста отговорна.
Няма да ви разправям за натрапливостите си повече, но...  се оказва, че ако ги е нямало, съм щяла в много случаи да се държа аморално с децата си. Така, както много нормални, подчертавам - нормални хора, се държат с тях.
 
Предпочитам да си остана ненормална.
 
По - нормално ми се вижда по отношение на децата.
Една майка преди време ми беше показала снимка на полуголата си дъщеря. Връщали се от плаж, детето заспало преди да го преоблекат, било без гащи под роклята. В съня си застанало в порно поза и майката го снимала. Та ми се беше похвалила миналата година.
На нейно място просто щях да дръпна роклята на дъщеря си надолу, за да не се вижда дудата й.
Така че... "мерси" от такава "нормалност".

[Шашмагюл*]

Всъщност я да обясня натрапливостта си де. Ако направя асоциация с позата на спане на дъщеря си и порно, получавам симптоми и започвам да се самообвинявам, че въобще ми е минала подобна мисъл през главата.
В пулс бях обяснила след прочитане на превод на статия за ОКР, че точно това чувствам. При ОКР се забелязва това, че мозъкът зацикля над определена мисъл, вместо да продължи плавното протичане на мисловния поток. Зациклям над чувството за вина и самообвинението.
Зад това стои миналото ми, когато са ми вадени очите, правени са ми забележки за елементарни неща, много пъти. За една моя грешка, са ми "вадени очите" месеци наред, нямало е прошка и възстановяване на доверието, уважението. И съм възприела такъв подход сама към себе си.

Родителите са основоположници на отношението ни към самите себе си.

Общо взето, се радвам, че съм това, което съм.
Разбрах себе си напълно и не съм лош човек.
Даже съм прекалено добродушна.

[Шашмагюл*]

Помня, админе, че беше казал преди време, че ако продължим да си трием постовете, писането се обезсмисля, а освен това може да ги възстановите. Щом можете това, може да направите справчица, ако някой от вас има съмнение въобще, че друг пише тези постове, че доста назад във времето бях писала, и не съм сигурна дали това не е пост сред изтритите, че... в присъствието на мъжа ми съм се опитвала мислено да продължа натрапливостите си като логика, за да видя какво бих продължила да си мисля и е следвало абсолютно нищо като желания. Истината е, че когато всичко е вървяло и съм спяла що годе добре, а имаше такива моменти между двете кризи, натрапливости е нямало, тъй като мисълта ми е течала нормално. Докато когато всичко се срине около мен, ставам неадекватна и не мога да мисля трезво реално погледнато. Върша нещата, както трябва, доколкото мога, а вътрешно се самоизяждам за глупости.
И после си давам сметка, че съм хубав човек въпреки сегашното си малко изнервено и блуждаещо поведение и не заслужавам да изживея живота си посредствено и като подлога... един изкукал учител използваше подобно сравнение... като подлога на мъжа си. То така излиза, каквото ми каже - това ще трябва да правя по отношение на самата себе си, защото съм финансово зависима от него.
Което е си е жив ужас.
Ето това не знам как ще се изтрае цял живот.
Малко отмина времето за курсове, вече трябваше да съм направила каквато и да било кариера и да съм с постоянна работа или най - малкото някакъв изучен занаят налице...
Някой ако знае какви са условията за изкарване на втора магистратура по възможно най - бърз начин, заедно с приравнителните изпити, да пише.
 

[Шашмагюл*]

по психология. 

[Шашмагюл*]

Самият факт, че се преоткривам в постовете на Тодоров за ПР и ПА, говори за това, че моята водеща диагноза е паническо разстройство!
Шизофренните моменти са иззети от книжлета, през годините, в опити да се справя с ПА.
Няма начин да не наподобиш шизофреник по принцип, ако по някаква причина е изпуснат от психиатрията преди да реанимира и е написал книга, която ти си хванал/а да прочетеш.
А биполярно щях да имам, ако бях със себеоценка, несъответстваща на способностите ми. А аз доста добре знаех колко мога да пея например и преди. Гласът ми не е нещо особено, но ако ходя на солфеж, мога да направя след една година примерно някоя песен, която да ви хареса и като свирене, и като пеене.
Освен това зависи кой ще ме оценява - някой, който знае много или който нищо не може да пее и изсвири. Така че себеоценката е много субективно и относително нещо.
Освен това манията с преследване, донякъде е обоснована, защото ако още не ви е ясно, нас си ни следят най - малкото заради рейтинг на предавания, странички, форуми и всичко, за което може да се сетите. От гугъл информират писмено, че ползват бисквитки, за да са по - ползотворни резултатите от търсенията ни и прочие...
Така че БАР като диагноза направо отпада.
Има доста сериозно ПР, нищо повече.
Зрителни халюцинации най - вероятно също няма.
Слухови също.
Когато човек остарее, най - вероятно затъва в спомени и просто не му се превключва към отчайващата реалност за остаряло тяло и живот.
Около мен се задават едни такива нерадостни години, в които ще съм в постоянен сблъсък със смъртта... Да ви кажа, че виждам, че животът като цяло е едно преливане от пусто в празно, но... когато се справих със състоянието си се почувствах щастлива. Освен това намирам смисъл в отглеждането на децата си, в помагането тук.
Когато махнах натрапливостите и видях колко стойностни разсъждения имам, се харесах като човек. Имам си странности, но те не пречат, приемливи са. Бих казала, че ако бях заобиколена от интелигентни хора, склонни да пийват от време на време и да се забавляват свирейки на китара, танцувайки, пеейки, говорещи за бъдещето и неговите възможности в професионално отношение, нямаше да пиша тук.
Също така границата от ПР до шизофрения и биполярно е ужасно тънка. Чисто и просто дали ще решиш, че неестественото ти състояние на ПА с температура над 37 градуса е настинка, нещо идващо от теб и изтощеността ти или... ще повярваш на някакви кукувици и ще решиш, че някой телепатично се свързва с теб или се вселява в теб. В зависимост от това кой от двата пътя се избере, се нанизват различни асоциации - при ПА - че умираш, а при ПШ и БАР - някой иска да умреш и прочие... Във втория случай е от изключително важно значение да се пие някакво успокоително за седмица и после да се почне психотерапия, така има особено голям шанс да се запази целостта на семейството и без да е нужно  изпушилия член да пие по един куп хапчета!
За ПА, ПР, БАР, ПШ и прочие не е виновна генетиката най - вероятно в 90% от случаите. В другите случаи, водещо е друго заболяване, а шизофренията е проста.
Другото са разновидности на ПР, в зависимост от сектата.
Зад агресивността на БАР се крие възпитание. Нагледала съм се на този тип БАР.
Ходете ги разправяйте на някой друг тия с генетиката, драги мои пси-та.
 
Иха, баси кефа, имам ПР!
 
Затъпяването, което се отчита при шизофрения да не е случайно застаряване със социална изолация и липса на някой, с който да обелиш две думи на глас, а на времето - без възможност и да пишеш?!

За символизма в шизофренията много можем да си говорим, драги мои.

Колежките в работата бяха психопатни, не беше чудно, че си мислех че са ме натровили. По някое време си мислех, че мъжа ми с държанието си, както и родните му ме тровят. При първата психоза още.
При втората... там просто не можах да се принудя да заспя, то всъщност нямаше кой да ме остави на настроенията ми, имах си задължения. Иначе щях да удържа, да поизчакам да ми мине, да седна да си побъбря с Тодоров и пак да разбера какво ми е и къде греша.
Тук това от две години насам е нередактиран вариант на моето излекуване. Тоест, редакция има в пулс - а и тя е долу - горе, синтез на постовете, които изиграха решаващо значение за промяната на мисленето ми.
Това, че до първата психоза познавах, че настивам по това дали ми пипириже на носа и в последствие ми се запуши, а тогава съм имала явно само температура и просто не разбирах този симптом на тялото си е.... резил, резил, резил. Ей така се задълбочава ПР.
 
А депресия си имах в последните две години, периодично. Лягах и едва ставах да сготвя нещо, набързо, ужасно, по никакъв начин несравнимо с това, което готвех преди.
Минала съм през абсолютно всичко, и за психиатър мога да се боря.
 
Като си помисля за Димо Станчев и получавам такива позитивни преноси, че ще си остана пред компютъра, вместо да се явя на психотерапия, тъй като така чувствам, че контролирам нещата... няма как да ме скастри човека очи в очи, тия мои чувства са изтласкани чувства отнякога си, когато дрън, дрън. Ало, знам, че всичките сте що годе еднакви, ама не чак толкуз...
 
 
That`s it.
https://www.youtube.com/watch?v=zjGtTUfPcI4

[kalinap]

Страхотна история и аз преживях подобен катарзис.