социална фобия

[Шашмагюл]

-

[snow]

DG толкова много истина има в твоите думи и толкова много ми помагаш,че не можеш и да си предтставиш!Като се заисля наистина има чаровност в изчервяването,при мен то не е постоянно и ще започна да го приемам точно както казваш ти. Наистина не можеш да промениш един човек.Сигурна съм,че ще се преборим със тези фобии,всичко в този живот е преходно...
П.С. Изобщо никога не се давай на мъжа ти:)

[toni_d]

DG толкова много истина има в твоите думи и толкова много ми помагаш,че не можеш и да си предтставиш!Като се заисля наистина има чаровност в изчервяването,при мен то не е постоянно и ще започна да го приемам точно както казваш ти. Наистина не можеш да промениш един човек.Сигурна съм,че ще се преборим със тези фобии,всичко в този живот е преходно...
П.С. Изобщо никога не се давай на мъжа ти:)

то живота е преходен, какво остава за другото.
зачервяването е много сладко и голям чар.

[toni_d]

Здравейте! Моят проблем започва от това че от както се помня си гриза ноктите и от малко по-голяма започнах да си скубя косата и да си ям корените от косата. Вече съм на 21 години и благодарение на родителите ми и интереса ми към психиката реших да се лекувам. Когато отидох при един доцент, които ме прати при психиатър-психотерапевт се установи че имам и социална фобия. Дали всичките тези неща са свързани и дали някога ще спра да си скубя косата защото започвам да оплешивявам и дали ще спра да си гриза ноктите? Започнах да пия хапчета изписани от психиатъра казжат се есцитил, до сега не съм спряла да си скубя косата не съм спряла да си гриза ноктите не съм и спряла да се срамувам. Утре ще ходя в частния кабинет на псикиатърката, а изобщо има ли смисъл да ходя и ще ми помогне ли? И аз имам ниско самочуствие, дори мога да каже че нямам никакво самочувствие, а много хора ми казват че съм хубава, дори имам приятел от 5 години за когото съм си мечтала от малка но въпреки всичко самочувствието ми липсва. Не си харесвам тялото макар че съм висока и тялото ми е съразмерно, не си харесвам гърдите защото ми изглеждат виснали, не си харесвам дори онази работа. Срам ме е да се накотня и да изляза навън, в къщи се правя с грим натоквам се и се чувствам красива до момента в който си помисля да изляза някой път така и навън... Когато се започнах да излизам с приятеля си бях ПРОТИВНО мълчалива, нищо не говорех и в момента се чудя как го е изтърпял това нещо! Станах кръстница на едни приятели, а после категорично отказах да бъда кръстница и на сина им, защото по кръщенетата карат крустницата да чете.Имам и още много странни мисли и чуства за които ще ми трябват дни за да ги напиша тука... а за в момента не мога да се сетя кое е нещото което харесвам с себе си и дали има изобщо такова! Според вас дали може да се оправи този проблем и изобщо да не се срамувам?

да всичко може да се оправи но трябва да попаднеш на добър психолог  да поговориш с някой сериозно по тази тема без да се притесняваш както тук , проблема ти не е нерешим  всички нервни тикове от притеснениея  изчезват с времето трябва ти наистина добър психолог да си набелязваш целите и да ги постигаш, намери нещо което харесваш в себе си просто истината е че в момента неможеш да се понасяш но си красива и трябва да се научиш да се харесваш трябва да говориш и споделяш с компетенти хора всичко ще се оправи не се предавай никога , ще се излекуваш имай вяра ако лека полека започнеш да се харесваш и преодолееш социалната фобия ще се възтанови всичко нервните тикове ще изчезнат и ще придобиеш самочувстие, много малко жени си харесват гърдите и задниците и мъжете онези работи, з тялото има спорт който може да те стегни и да се стегнеш , тялото е преходно нещо съсредоточи се върху социалната фобия, аз тренирам много и почти нямам прилика с това което бях преди 5 години тялото може да се променя и моделира със спорт  ако стопиш каст от мазнините по гърдите ти те ще се стегнат с бягане, плуване каране на колело, проблема ти е чисто психологически всичко е в мислите ти, ти си хубава а се виждаш крозна и неможеш да се гледаш, както анорексичките се виждат дебели, проблема ти е психологически, ще се оправиш трябва ти добър психолог който си разбира от работата, всичко ще се оправи просто се стегни и повярвай че можеш да преодолееш социалната фобия и антипатията си към себе си, иначе тялото можеш да се го моделираш по всякакава начин по стегната по оспусната по пълна по слаба това със физическа дейност се променя това не е проблема ти а чисто психологически желая ти да попаднеш на качествен психолог пробвай ако трябва на 10 псийхолози отиди ще попаднеш рано или късно и ще се оправиш

[Djili]

Благодаря ти toni_d, много е хубаво че има такива хора като тебе, и съм убедена че ако повечето хора бяха като тебе нямаше да съществува такова название като социална фобия, но за съжаление човечноста се е скрила някъде на дълбоко в душите им, които са увити с лайна( с извинение)!Сега започнах да ходя при психотерапевт но аз незнам какво да и говоря и има неща които правя и за тях само аз си знам и незнам дали е нужно да й го кажа, най-вероятно е нужно но от тези наща наистина ме е срам и няма да събера смелоста да ги изрека, камоли да й ги кажа...

[toni_d]

Благодаря ти toni_d, много е хубаво че има такива хора като тебе, и съм убедена че ако повечето хора бяха като тебе нямаше да съществува такова название като социална фобия, но за съжаление човечноста се е скрила някъде на дълбоко в душите им, които са увити с лайна( с извинение)!Сега започнах да ходя при психотерапевт но аз незнам какво да и говоря и има неща които правя и за тях само аз си знам и незнам дали е нужно да й го кажа, най-вероятно е нужно но от тези наща наистина ме е срам и няма да събера смелоста да ги изрека, камоли да й ги кажа...

кажи си всичко пък каквото ще да става имай смелост и никога не се връщай назад, със срам няма да си помогнеш, няма от какво да те е срам имаш проблем и искаш да си го решиш, не си единствената с такъв проблем, имай вяра в някой психолози а тези които не те разбират все едно си споделила на непознат, трябва да си споделяш за да ти се помогне, психолозите са слушали достатъчно не си мисли че ще се шокират от това което ще кажеш и да не ти пука има време за всичко, само не се предавай

[Шашмагюл]

когато споделиш с някой проблемите си, олеква.макар и психиатър да е.така че споделяй на воля,най-малкото, за да те насочи към това, какво точно е състоянието ти.

[silvia]

Zdraveite(i prostete za kirilicata).Re6ih i az da spodelia problema si sled kato niakolko dni rovih v neta i sega pro4etoh za socialnata fobia.Ot 10 godini imam tozi problem (na 29 sam) i do sega go prikrivah kato se''podsiguriavah''s 1-2 4a6i alkohol predi da ida na magazin,zavedenie,patuvane s vlak ili reis,banka,energoto,rojdenni dni,sre6ti s nepoznati,dori rodnini i t.n.za da izbiagvam trepereneto na glavata i racete kogato iam i pia,sarcebieneto,podkosiavaneto na krakata..i da ne me e sram kogato me gledat v o4ite.Parvona4alno pomislih,4e sam stanala alkoholi4ka,no postepenno osaznah,4e alkohola mi e nujen samo kogato se 4uvstvam nesigurna niakade s niakoi za da izbegna simptomite.Kato pevica se nau4ih v na4aloto da piina 1-2 za''otsramvane'',no postepenno razbrah,4e alkohola mi pomaga za neuverenostta v sebe si i v ejednevieto.Ot malka imam nisko samo4uvstvie,imam vroden vidim defekt,a i sa me u4ili 4e''skromnostta krasi 4oveka'',taka i do dnes pravia vsi4ko vazmojno da ne se nabivam na o4i,obi4am da se prikrivam s 6apki i o4ila.Rabota ne moga da zapo4na,izpitvam ujas ot misalta kakvo 6te stane ako ne pia 1-2...Za tova vi molia za savet,gotova sam da napravia ne6to da se otarva ot tova breme,no sami razbirate-za specialisti i duma da ne stava...kogato se po4uvstvam po-gotova 6te ida...Blagodaria vi predvaritelno!

[t.todorov]

Мило момиче, не зная през какво сте преминала, но психиатър не може да ви помогме, защото лекарствата не могата да излекуват това, от което спрадате. Психиатър-психотерапевт ми е доста сложно понятия, защото доста малко хора са успели да излязат  от ролята на психиатър, за да влязат в ролята на психотерапевт, а не можеш да си терапевт, мислейки като психиатър. Моят съвет е да отидете при психолог-психотерапевт, като естествено се съобразите с лекарствата, които са ви изписани. Добре е да знаете, че лекарствата са сложно нещо и трябва да се напасват към всеки човек докато се уцели работещата схема. Те обаче няма да ви откажат от вашите компенсаторни навици, както и няма да повишат вашата оценка самооценката. Това множе да се случи само в процес на психотерапия. Успех.