КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ДНЕС 2?

[nikita111]

Знам че  е така,но и сама не мога да се справя,вече се отчайвам.Мислех,че за всяко нещо си има решение,но явно не е така

[dolcetopolina]

Не искам да приемаш моят пост като критика или обида, но няма нещо такова като "опитах"
Знам, че при нас нещата не стават бързо, но не се отчайвай и не казвай, че всичко си опитала. Ако наистина го искаш силно ще стане. Играй си със мисленето и начина ти на разсъждение. Не се предавай докато не намериш начина. Всеки намира лек за себе си. Не се отчайвай дори да имаш кофти дни. Аз също имам кофти дни и идвам тук с надежда, но не се предавам и не казвам, че съм загубила.
Не се предавай

[nikita111]

Благодаря ти за подкрепата dolcetopolina.Права си.

[dolcetopolina]

Дано и да има полза от думите ми 

[poopo]

Здравейте, все по-рядко започнах да влизам в този сайт, но въпреки това се опитвам да следя полемиката. Вече не си спомням какво точно съм писала в предишните си постове, така че може и да се повторя.....Бях с ПР близо 20 години, ...имаше и периоди на подобрение разбира се, но общо взето  - тревожна, страхлива, самонаблюдаваща....и всичко което ви е познато.Пила съм и антидепресанти, и каквото там ми предпишат....почти без ефект.Опитах се сама да си помогна, започнах да търся подходяща литература, да се ровя в сайтове за ПР, да съпоставям собствените си оплаквания с тези на другите.....и разбрах , че симптомите и чуствата са едни и същи, облечени в различни субективни мисли.Знаех пътя, който ме беше довел до това състояние, но не можех да намеря обратният път.Имах нужда от помощ, някой който да ми помогне и да се върна към нормалния живот. Запознах се с д-р Първанов. Писахме си няколко пъти и той прецени че ще работи с мен.Бях едно голямо предизвикателство с моето 20-годишно ПР.Условието беше да не пия никакви медикаменти, съзнанието да не е замъглено от антидепресанти или транквиланти.Долу -горе схемата на лечение се изразяваше в това да науча организма си да реагира по нов начин на страховете и тревожните мисли.Доктора постоянно ми изпращаше материали за четене, с които погледнах на света по нов начин....и постепенно нещата се успокоиха.Различното при мен беше, че аз не се страхувах от физическите симптоми, защото за 20 години ги бях приела като нещо нормално вече,(но не и в началото, когато си мислех, че умирам)  лошото беше че бях изпаднала в ужасно противоречие със себе си, и не се понасях..............
И така.... за сетен път казвам, че лекарствата не са разрешение за проблема.Мислите са тези, които предизвикват паниката и страха, а те са си наши, в нашите глави и само ние можем да ги управляваме - никой друг.Има начин, повярвайте ми, сигрна съм, че не искате да живеете в този ад........

[mecanka]

Ети ме и мен!!
Сега да разкажа за коаксил който ми предписаха и започнах да пия на 19 февруари.
Определено тревожността ми изчезна. Станах по-спокойна, почти ми изчезнаха черните мисли, гледам повече да се усмихвам и да се радвам на живота.
Но.....

И преди да започна да пия коаксила си имах замайване което е адски гадно.
Прави ми впечатление че всяка вечер към 6 часа се започва, онази вечер бях навън с кучо, и като ме замая главата едвам се прибрах.
Но тази сутрин е ужасно. Отново излязох с кучо, тръгнах към полянката и......страхотно замайване придружено с размазан поглед, виждах хората, но сякаш много далеч от мен, краката не ме държат, прималяване и ...едвам се прибрах. Ето вече 1 час откакто съм се прибрала и не отминава.

При Вас как е, имате ли нещо подобно? Как се оправяте с това замайване??

Сега като се замислих, явно това замайване не е от ПР.
Сигулно имам и нещо неврологично, та утре ще съм не лекар да видим за какво
става въпрос!
Весела и спокойна неделя на всички.  

[Dimcho]

Здравейте, все по-рядко започнах да влизам в този сайт, но въпреки това се опитвам да следя полемиката. Вече не си спомням какво точно съм писала в предишните си постове, така че може и да се повторя.....Бях с ПР близо 20 години, ...имаше и периоди на подобрение разбира се, но общо взето  - тревожна, страхлива, самонаблюдаваща....и всичко което ви е познато.Пила съм и антидепресанти, и каквото там ми предпишат....почти без ефект.Опитах се сама да си помогна, започнах да търся подходяща литература, да се ровя в сайтове за ПР, да съпоставям собствените си оплаквания с тези на другите.....и разбрах , че симптомите и чуствата са едни и същи, облечени в различни субективни мисли.Знаех пътя, който ме беше довел до това състояние, но не можех да намеря обратният път.Имах нужда от помощ, някой който да ми помогне и да се върна към нормалния живот. Запознах се с д-р Първанов. Писахме си няколко пъти и той прецени че ще работи с мен.Бях едно голямо предизвикателство с моето 20-годишно ПР.Условието беше да не пия никакви медикаменти, съзнанието да не е замъглено от антидепресанти или транквиланти.Долу -горе схемата на лечение се изразяваше в това да науча организма си да реагира по нов начин на страховете и тревожните мисли.Доктора постоянно ми изпращаше материали за четене, с които погледнах на света по нов начин....и постепенно нещата се успокоиха.Различното при мен беше, че аз не се страхувах от физическите симптоми, защото за 20 години ги бях приела като нещо нормално вече,(но не и в началото, когато си мислех, че умирам)  лошото беше че бях изпаднала в ужасно противоречие със себе си, и не се понасях..............
И така.... за сетен път казвам, че лекарствата не са разрешение за проблема.Мислите са тези, които предизвикват паниката и страха, а те са си наши, в нашите глави и само ние можем да ги управляваме - никой друг.Има начин, повярвайте ми, сигрна съм, че не искате да живеете в този ад........

Рооро, искам да кажа, че твоите постове са много полезни. Те доста ми помогнаха в самоосъзнаването. Вдъхнаха ми увереност, че съм сопсобен да се справя сам. Имах много силна социална фобия и сега я имам но вече не е така силна, освен това ПА намаляха значително. Абе, усещам се че мога да управлявам себе си. Затова бих казал и на Никита111, че социалната фобия се лекува предимно  с много търпение и самоосъзнаване, разбира се и лекарствата са важни, но повечето неща с в нашите ръце. Затова аз съм благодарен на  poopoq,  радостина, на всички приятели от форума, които споделят опит, те ми помогнаха много повече от вески друг лекар. Благодаря ви!

[Mari]

Mecanka,това може да е страничен ефект на коаксила.Радвам се ,че на теб ти е помогнал.Аз днес нямам от ужасните кризи,но ми е едно подтиснато и нищо не ми се прави-което въобще не е в мой стил.Може да съм се изтощила от кризите който правих напоследък.Искам да лежа,да си чета и да заспя,а същевременно се дразня ,че съм такава отпусната и мързелувам.Викам си по добре така отколкото с кризите.Пишете как се чувствате!

[poopo]

Здравей Димчо, много се радвам на твоя напредък, ще видиш че в един момент ще забравиш  и за ПА. В началото, колкото и смишно да звучи, чуствах че нещо ми липсва, че съм се променила....и по-късно осъзнах, че не съм имала скоро ПА.Сега вече цяла година от както нямам и се чуствам много добре.Не, че нямам стресови и екстремни ситуации..............но не си позволявам да изпадам в онова състояние.Колкото до лекарствата, аз съм на различно мнение, те се предписват за да овладеят симптоматиката, служат за  патерица на  човека, но от тук нататък всичко изцяло зависи от него.Разберете, няма кой да влезе в главата ви и да премахне страховете или лошите мисли..........
Още един път моите поздравления, Димчо за успехите, които си постигнал.....

[dolcetopolina]

Да, аз също се промених, но не съм както преди. Имах доста голямо затишие от 8 години. Искам пак да дойде 

[poopo]

Да, аз също се промених, но не съм както преди. Имах доста голямо затишие от 8 години. Искам пак да дойде 

Разбира се че ще дойде, защо не си повярваш поне малко, щом един път си се справила, ще се справиш пак............

[ru]

          Честита Баба Марта на всички съфорумци! От все сърце ви пожелавам да сте много здрави и усмихнати и да посрещнете настъпващата пролет заредени само с положителни мисли и с вяра, че доброто предстои! Поздрави от мен и успешна седмица!

[Boyana]

Честита Баба Марта и от мен на всички съфорумци! Здрави, весели и щастливи! Желая само положителни емоции и сбъдване на съкровените ви желания!

[dolcetopolina]

Честита Баба Марта, мили приятели. Бъдете винаги усмихнати и много здраве, и късмет.
Аз имам един въпрос....и ще си го задам дори да се повтарям.
Искам да ми кажете как да се справя когато започна да усещам ПА симптомите, защото това ме тормози най-много. Днеска тук е пролет, но аз по едно време започнах да усещам ПА

[karindar]

Честита Баба МАрта на всички! dolcetopolina, като се появи някакъв симптом си кажи, това е само симптом, и той не е нищо друго освен проява на много адреналин, а не на някаква болест и няма да ми навреди, затова няма да се страхувам от него.
Аз така си казвам и понякога се успокоявам, дано и при теб помогне.