КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ДНЕС 2?

[ddiddi]

Здравейте! Не съм сигурна дали точно тук се пише, но бих желала да Ви разкажа за моята борба с паническото разстройство. Първият път ми се появи през 2004 г. след заболяване от вирусна пневмония. След нея останаха тежките последствия на постоянен страх, сърцебиене, странност, тресене на тялото, неможене да излизам на вън, чувството, че умирам и всичките Ви познати състояния. С народна медицина се оправих за 6 месеца. След това отново се чувствх добре, продължих образованието си и всичко беше наред. Докато през 2008 г. есента всичко не се повтори, този път след боледуване от екзема. Пак се сринах- треперене на тялото, страх, че умирам, сърцебиене, чувсто, че полудявам, липса на всякакво желание да излизам на вън и да се срещам с приятели, а и не можех да го правя, нещо ми пречеше. Този път ми трябваха 9 месеца, за да отшумят тези симптоми и те наистина отминаха в по-голямата си част, но се ПОЯВИ ЕДНА ПОСТОЯННА ПРЕЧКА В ДИШАНЕТО. Не че получавам затруднения в дишането по време на криза, а пречката е постояяна, макар, че вече нямам другите изброени симптоми. Така съм вече 1,5 година и ВИ МОЛЯ кажете как се справихте. Благодаря Ви!

[ana19754]

Здравейте ! Днес се чуствам за сега добре.Цял ден съм си в къщи и какви ли не мисли ми минаха през главата , поревах си - не мина.Но сега трябва да се преборя с едно излизане-трябва да пребера съкровището си от детската.Трудничко ми е - а кога ще направя по голяма стъпка незнам,по далечно растояние.Вчера не можах да отидадо магазина -често ме се случва там да ме грабне горещата вълна и да ме се завие свят и сега ми е кофти, страх ме е дори до магазина да отида.Вечер си поспивам но през деня все една тревога ме е обхванала.Сега съм на нови хапчета-неолексан и грандаксин.Така се надявам да ми помогнат поне малко със този световъртеж и тази замаянаст.Ако някой ги е пил нека да ми сподели какво мисли за което благодаря предварително.От лекаря невролог диагнозката ми е опънати нерви и все пак като крайно заключение - вегетативна дистония.Моля ви дайте подкрепа че наистина не е лесно.

[Cristo]

Не са ти подходящи хапчетата, Ана.Тези симптоми ги преодолях с Лароксин SR и ривотрил - по схема. Сега нямам замайване и световъртеж.

[диана]

здравей ана,тлично разбирам как се чувстваш и наистина ти съчувствам.знам какво да те е страх да отидеш до магазина или да излезеш навън ,но това ти самата трябва да го преодолееш.досега си видяла че не си припадала нито нещо лошо ти се е случвало просто сама трябва да решиш и да излезеш.да вярно замаяно ти е вие ти се свят и имаш чувстово че ще се строполиш всеки момент но преодолеи това-върви по бавно гледай напред и надолу и си повтаряй че си добре че нищо няма да се случи  ,че просот ще си напазаруваш и ще се прибереш невредима.като го направиш един два три пъти и вече на следващия няма да ти е така....опитай

[skorpi]

върви по бавно гледай напред и надолу и си повтаряй че си добре че нищо няма да се случи  ,че просот ще си напазаруваш и ще се прибереш невредима.като го направиш един два три пъти и вече на следващия няма да ти е така....опитай

Така ако ставаше, никой нямаше да има агорафобия, като ти призлее, ше си повтаряш нещо, ама друг път Така те тресе, че не знаеш изобщо къде си, името си, какво ти се случва и си направо в Ада, аз в такива моменти не мога да говоря, не виждам, чувам отдалече, но е нереално... и тялото така се облива от какви ли не усещания, че грам не можеш да контролираш което и да е от тях, не и докато не премине и само... след което си толкова изтощен, че с последни сили успяваш да се добереш до вкъщи... Колкото и да се самоуспокояваш, къде ти... атаката си е атака. Само, който не го е изпитал на гърба си, може да вярва, че със самонавиване ще се получи нещо...

[Ari]

Ани, грандаксина, мисля че не е за нашето състояние. Аз съм го пила и не се чувствах добре от него . Замайването ми се повлия добре от  ривотрил и лексотан.

[didi]

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!!! Ясно е какво желаем всички тук...еее да ви се сбъдне в най-скоро време    Относно световъртежа на мен ми бяха изписали медрин и от него се чувствах добре

[vesi2003]

Много е относително,защото на мен медрина не ми действаше.

[диана]

.. Колкото и да се самоуспокояваш, къде ти... атаката си е атака. Само, който не го е изпитал на гърба си, може да вярва, че със самонавиване ще се получи нещо...
[/quote]
скорпи,уважам твоето мнение и публикации и искам да ти кажа че всичко това съм го изпитала и продължавам да го изпитвам всеки ден отивайки и прибирайки се от работа.пробвала съм с много хапчета и подобрението е моментно и после пак всичко се повтаря.от половин година се опитвам сама да се справям с това положение-да гадно е,тежко е но полека лека успявам.пак продължава да ми е замаянои от време на време ми се вие свят но съм си наложила сама да го преодолея-просто като настъпи момента не трябва да се изпада в паника,защото всичко идва от там.съчувствам на всички които са в нашето положение но искам да им вдъхна оптимизъм и да има кажа да не разчитат само на хапчетата ами и сами малко да си помогнат.

[ana19754]

Благодаля на всички. Те зи лекарства които ми казвате никой до сега не ми ги е исписвал, не съм ги пила.Ще пия тези които са ми предписали още малко и ако не ми помогнат поне малко
ще отивам пак на невролог.А за това за самоуспокоението ако знаете какви усилия полагам и най - вече когато съм с детето
ама и тогава не винаги ми се получава. Когато тръгна на работа също- слушалките на ушите и голям кураж ама уви някой път едва сякаш се добирам до там.Не смея още да  излизам на далече . От мен приятна вечер и пак ще пиша

[skorpi]

просто като настъпи момента не трябва да се изпада в паника,защото всичко идва от там.

Че не трябва, не трябва, ама ти като си кажеш: "Не трябва да изпадам в паника" ли предотвратяваш панически пристъп?
Знаеш, че е абсурдно да си въздействаш по този начин... иначе съм съгласна, че трябва да се опитваме. Аз никога не съм разчитала на хапчета. И също съм се стараела да звуча оптимистично, макар никак да не ми е било до оптимизъм

[диана]

Че не трябва, не трябва, ама ти като си кажеш: "Не трябва да изпадам в паника" ли предотвратяваш панически пристъп?
Знаеш, че е абсурдно да си въздействаш по този начин... иначе съм съгласна, че трябва да се опитваме. Аз никога не съм разчитала на хапчета. И също съм се стараела да звуча оптимистично, макар никак да не ми е било до оптимизъм

не аз не си казвам-нетрябва да изпадам в паника,а просто си казвам-нищо ми няма.това е един момент който скоро ще премине.аз съм добре,всичките тези пъти до сега не съм припаднала нито умряла.е да вярно трудно ми е много едва се държа на краката си,дори съседите около мен не виждам като вървя,но вътрешно си знам че ще премине така както е дошло.и ако успеете да си повтаряте това още в самото начало като усетите атаката и се опитате да се държите спокойно,голяма е вероятността много бързо да се разминете с това ужасно състояние или просто да го прекъснете в зародиш...

[skorpi]

или просто да го прекъснете в зародиш...

Ако успееш да го направиш, е супер, обаче поне при мен пикът е за секунди и ако го изтърва, ме разтриса с пълна сила и няма спасение. Освен да чакам да премине... Това, което ти правиш, според мен, е като се появи паниката, да се опитваш да не я подсилваш с още адреналин и сигурно така я намаляваш като сила. Но то научиш ли се да го контролираш това, проблемът ти е решен...

[raspberry230]

Здравейте!
Преди около година писах в една от подтемите,а сега не мога да я намеря.Както и да е,помня СКОРПИ  и ДЕЛИКАСИ оттам.
Четох,че едно от момичетата предприема качване на лифт!Едно добро изпитание за нашия проблем!Аз за да докажа на себе си,че мога да се боря предприех тримесечно пребиваване  в чужбина с екстра-пътуване със самолет без придружител-справих се,получих по една лека атака преди чекирането на багажа и на изхода,и това беше,взех си валидола и продължих!Докато бях в чуждата страна за три месеца усетих 4 или 5 пъти някакви симптоми,които дори и не мога да нарека атаки.Н е посмях напълно да спра Ципралекса,но не го и вземах всеки ден.Върнах се в българия и отидох да се консултирам с психиатъра си,тя ме посъветва да мина на неолексан,тъй като след разговора прецени,че съм почти излекувана...и така два месеца издържах без антидепресанта и без панически атаки...докато изведнъж ме връхлетя през нощта със свирене в ушите,не можех да стана,защото залитах настрани,едва стигнах до другата стая да си взема валидола...много се уплаших,а бях забравила почти напълно какво е да ти се струва,че умираш...през деня вдигнах кръвно на работа...и след няколко дни поднових ципралекса.Сега се чувствам добре,но не вярвам,че ще успея да преодолея проблема завинаги.
УСПЕХ  в борбата,момичета и момчета!

[delicacy]

raspberry230, здравей!
Ти си направила доста сериозни крачки в преодоляването на ПР. Затова не трябва да се очайваш от неразположението, което временно си претърпяла. До пълното затихване на симптомите може от време на време да се появяват усещания, които не сме успели да разгадем, не трябва да се плашим от тях. Те не означават, че човек се разболява отново, а че е останал неизяснен симптом, който предизвиква страх. Възможно е да си се изплашила от силното свистене в ушите и оттам да е започнала ПА. Ние всички сме много чувствителни за здравето си и всяка промяна в тялото ни преживяваме много драматично и със страх, вслушваме се в тялото и във всичко, което става с него. Трябва да се научим, че нашият организъм може от верме на време да има някакви неразположение, които невинаги означават нещо лошо. Трябва да се научим да живеем така, иначе през целият ни живот ще бъдем на нокти, в очакване на какво ли не.Пътуването със самолет е голям успех, аз също бих искала да се пробвам в подобни условия. Колкото по-силни дразнители преживяваме, толкова по-голяма гаранция има ,че ще успяваме да се справим във всякакви ситуации в бъдеще.