evropea.com - форум за паническо разстройство
Октомври 07, 2022, 04:26:55 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 1
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 1

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Дневникът на психопата
[Биполярно разстройство]
dulo681
Октомври 03, 2022, 01:18:31

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 54 55 [56] 57 58 ... 65
  Изпечатай  
Автор Тема: КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ДНЕС 2?  (Прочетена 181039 пъти)
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #825 -: Декември 11, 2010, 07:09:07 »

- Tongue
« Последна редакция: Декември 23, 2012, 04:41:39 от DG » Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
dolcetopolina
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 386



Профил
« Отговор #826 -: Декември 11, 2010, 02:39:04 »

Да, аз също съм се обърнала към Господ. За някой може да звучи смешно, но аз мисля, че това също помага. В къщи съм си направила домашно параклисче и когато нещо ме стегне шапката си запалвам една свещичка взимам си броеницата, и започвам да се моля със собствени думи. Важното е да вярваш в това което се молиш и да го искаш искренно. Лятото за първи път се усмелих да отида в църквата да се изповядам. Направих го два пъти и след това се почувствах като преродена.
Така, че всяко нещо което ви дава сила и помага трябва да се използва с шепи.
Активен
desitta_love
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил Ел. поща
« Отговор #827 -: Декември 11, 2010, 03:17:17 »

Здравейте и от мен Sad От близо 2 години страдам от паническо разстройство,всъщност и аз не знам дали точно така да го определя,но определено имам панически атаки и ужасни страхове...В основата на моя страх стои това,че в главата ми постоянно се въртят мисли за полудяване.С две думи страх ме е,че ще полудея...
Пила съм в продължение на година и нещо Стимулотон,предписан ми от психиатър.Напоследък посещавам и психолог,с който се опитваме да изкараме на повърхността причината,поради която ми се появи въпросният страх...Мога да ви кажа,че едвам издържам на всичко това и когато нямам такива натрапливи мисли,почвам да мисля,че вече съм луда,но не се усещам.В момента приемам Неолаксин и не знам дали съм по-добре.Да,паническите атаки значително намаляха.но мислите са си тук.Сутрин се събуждам със свит стомах от предстоящия ден и от това в какво състояние ще съм,вечер заспивам с идеята,че на сутринта ще се събудя луда.Страх ме е,че ще почна да чувам гласове,да си говоря сама,премислям всяко едно мое действие,само и само да не изглеждам луда.Специалистите ме убеждават,че нямам психически проблеми и е абсурдно да мисля,че ще полудея.Това ме успокоява за момент,но след това всичко се повтаря...Не знам как да се справя с всичко това,но не мога да живея пълноценно.Не се смея,вече не мога и да плача.В безизходица съм,страх ме е дори,че някой ден ще се умопомръча и ще сложа край на живота си.Но само като си го помисля и почват да ме обливат топли и студени вълни.Хора,аз съм на 23 години,ако продължавам така дали на 33 няма да се окажа в лудница SadSadSadSadSadSadSadSadSad
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #828 -: Декември 11, 2010, 06:10:22 »

Няма да се окажеш в лудница. Както сама казваш, това са просто натрапливи мисли: както за страха от полудяване (т.е. от загуба на контрол), така и за самоубийство (което също е израз на страха от загуба на контрол). И двете е много малко, да не кажа нищожно вероятно да се случи при ПР или ОКР. Твърде тревожни сме за такива действия. А човек, който се смята за луд, не е. Просто когато си наистина луда, нямаш критерии за норма, за да прецениш каква си. Тогава вместо теб решават специалистите и близките ти. Е, очевидно при теб няма такова нещо. Знам, че по пътя на убеждението няма да стане и мислите пак ще ти се въртят в главата, но все пак има начин да намалеят и да изчезнат. Аз също се страхувах от тези неща. Принципно влачех паралелно няколко проблема накуп, от които ми остана един единствен, най-упоритият - агорафобията. Но когато започвах работата върху себе си, суицидните мисли ме преследваха на всеки 3 минути. Сега са минало. Нещо повече убедена съм, че няма да се върнат, просто няма да го допусна. Макар и трудно, успях да си изградя други механизми за преодоляване на болката и страданието, когато се появят. И щом удържах толкова време да си остана само с мислите, значи и ти можеш. Както и всеки друг. Успокой се и всеки ден си създавай позитивни преживявания, позволи си да мечтаеш и да си се представяш здрава, помисли какво би правила без този проблем да съществува и във въображението си рисувай картини на живота ти без ПР. Грижи се за себе си, сякаш заслужаваш най-доброто. Изхвърли всичко негативно, премахвай дразнителите един по един и ще успееш. Ще срещнеш по пътя си неща, които ще те извадят от това състояние. Но едва ли ще вървят с упътване (имам предвид лекарствата, които пиеш). Отново ще цитирам едно от момчетата тук, които лично на мен ми помогнаха, като бях зле. "Никога не е късно нещата да се променят" - не го забравяй.  Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #829 -: Декември 13, 2010, 07:01:07 »

-
-
« Последна редакция: Декември 23, 2012, 04:41:56 от DG » Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
tonidani1
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил
« Отговор #830 -: Декември 13, 2010, 08:39:13 »

Днес съм щастлива детето ми отиде на училище!
Три седмици лежа в къщи, пи хапчета с шепи едва нощес в 1,30ч. ми показа статия за ПР и ми обясни,че се чувства така и може би причината е дислексията. Но днес реши да отиде на училище, въпреки, че все още го е страх. Мисля днес като отидем на контролния преглед при гастроентеролога да му поискам консултация с психолог.
Активен
didi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 144


Профил
« Отговор #831 -: Декември 13, 2010, 10:54:10 »

За съжаление почти винаги става така-ние си откриваме диагнозата,а "специалистите"само потвърждават тава което вече ни е ясно. Мен дълго ме разкарваха по гастроентеролози със съмнение за язва и УНГ-за вертебробазиларна болест >:(Кой знае колко време щяха да ме "лекуват"ако не им бях подсказала Grin    Как се чувствам днес?Страхотно!Не обичам студа,ноооо снега е супер!При нас е първия за тази година затова от мен-ЧЕСТИТО! Grin Grin Grin Здраве и късмет на всички!
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #832 -: Декември 14, 2010, 01:21:03 »

Достатъчно сме писали по темата и продължава да се пише .Виж има 56 стр. в които сме споделяли как се чувстваме  Smiley
Активен
м82
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #833 -: Декември 26, 2010, 06:48:31 »

ПР  доста ме промени,  замислям се върху състоянието си, лесно се натъжавам  ,  понякога има моменти ,когато всичко ми изглежда като на сън -тогава се плаша наи много, че ще загубя контрол . Има ли наистина пълно лечение:( ?
Активен
butterfly
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 64


Профил Ел. поща
« Отговор #834 -: Декември 26, 2010, 09:48:52 »

здравей м82!
да има пълно лечение заради вглъбяването ни във самите симтоми не можем да вникнем в самият проблем а обръщаме внимание само на моментните кризи..така като разбирам твоите не са толкова чести .. това чувство което изпитваш като на сън е риакция на мозъка да те отдалечи от дадена ситуация в която се намираш и не искаш да си там а всъщност си.. така че това чувство един вид те спасява..сложно е за разбиране но моят съвет е консултация с психолог.. за съжаление има много измамници ..ти от кой град си?
Активен
м82
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #835 -: Декември 27, 2010, 11:27:11 »

благодаря butterfly, наистина не сам ми толкова 4ести кризите ,но вътрешно се притеснявам-искам да съм си 'старият аз"  бях няколко месеца на антидепресанти , но като ги спряха пак същите симптоми, най мъчното в случая, че човек загърбва мечтите си
Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #836 -: Декември 28, 2010, 07:16:02 »

Концентрирай се върху събитията около теб, а не върху събитията,които се случват вътре в теб.Живей днес!Не си мисли за последната криза,или кога ще дойде следващата!  Kiss
Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
larichka
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил
« Отговор #837 -: Декември 29, 2010, 03:16:48 »

Здравейте казвам се Ралица извинявайте ако темата ми не е пусната на правилното място но съм начинаеща в тези форуми.
Аз съм Ралица на 38 години от София съм имам паническо растройство вече близо две години не съм излизала от дома си.Първите симптоми бяха като световъртеш и истръпване на крайниците в началото можех да ходя на лекър сама после с придрожител а сега немога вообще да излеза от вкъщти.Последното ми излизане е през юни месец през 2009 за последния ми болничен-след това напуснах работа..лекувах се с Ксетанор и се чуствах като парцал няколко месеца незнаех на кой свят съм неможех да измия едни чинии неможех да обърна внимание на децата си бях като жив труп..след това с малко воля се по оправих но не спираше задушаването истръпването на крайниците и тила световъртежа след което дойде доктор вкъщи поради причината че неможех аз да отида при него и той ми преписа Ципралекс който просто имах чуството че ми оправи живота за няколко дни започнах да се усмихвам започнах да си върша домакинската работа излизах в двора (живея в къща) и се чуствам физически добре спрях и Ципралекса вече няколко месеца не го пия взимам Лексотан по половинка сутрин и вечер чуствам се добре.ПОМОГНЕТЕ МИ искам да мога да излизам на вън опитвам се но не се получава !Искам да ми кажете това болест ли е ?Или какво е ? Знам че не съм се излекувала от това паническо растройство и ще ми остане за цял живот...
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #838 -: Декември 29, 2010, 04:43:32 »

Цитат
ПОМОГНЕТЕ МИ искам да мога да излизам на вън опитвам се но не се получава !Искам да ми кажете това болест ли е ?Или какво е ? Знам че не съм се излекувала от това паническо растройство и ще ми остане за цял живот...

И аз бях с такава агорафобия, преодолях я 2 пъти, сега все още не на 100%, но натам върви Wink Миналата година точно по това време започна ужасът, имаше моменти, в които мислех, че никога няма да свърши. Толкова плавно и бавно започна възстановяването ми, че дори не съм забелязала кое се е променило. Сестра ми обаче точно преди малко ми каза, че е изненадана колко по-спокойно излизам, за разлика от преди - днес ни се наложи да повървим малко пеша... е, тя вижда разликата, защото миналата година ме влачеше от колата до бензиностанцията до тоалетната, а аз пищях и ревях и исках да се връщам обратно... така че път обратно има, трънлив е, но го има. За разлика от теб, аз не избрах този път да е с лекарства. Много повече смисъл виждах в психотерапията.
ПР не е болест а състояние, което в психиатрията се описва като "гранично" и спада към тревожните разстройства. Други такива са ГТР, ОКР и пр. Нищо не е за цял живот, според мен.  Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
vili72
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 4


Профил Ел. поща
« Отговор #839 -: Януари 13, 2011, 10:37:05 »

Эдравейте. Аэ съм на 39г.от 18г съм с ПА но вначалото неэнаех какво е и всеки ден ходехме със съпруга ми на лекар.Всяка вечер бяхме на Бърэа помощ.Беше страшно эащото паниката ме обэемаше и аэ оставях двете си деца и тръгвах неэнаино накъде.С времето аэ овладях ПА и свикнах с тях.Сега се боря сама защото съм пробвала почти всякакъв вид лечение и всичко е само времено.Изпитвам ужасяващ страх да изляза извън мястото в което живея.Когато започнах да чета този форум разбрах колко хора страдат като мен.Искам да ви кажа приятели че е много тудно но трябва да се борим.Моите ПА са ежечасно все пак днес се чувствах добре.До утре     
Активен
Страници: 1 ... 54 55 [56] 57 58 ... 65
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1