ПР,Контрола! Историяата на моят живот!

[ечи]

къде да го търся?

[princess7]

Sergo1, споделям напълно мнението ти, че хората специлано във този форум предпочитат да се оплакват и да търсят съчувствие от колкото нещо друго. Помолих лекаря ми да влезе и да погледне форума, и неговото мнение се препокри на твоето и моето. И аз на няколко пъти се опитах да помогна и да дам съвети, но хората дори не обръщат внимание. И разбрах, че колкото и голямо желание да имаш да помогнеш на някого, ако той няма такова, мисията ти е обречена на провал.
 Искам да споделя нещо с теб, опитах се да се свържа с теб в скайп, но може би си доста зает и не си влизал скоро. Второ, преди месец депресията ми отшумя, но се появиха ПА. Чрез когнитивната психология съм в състояние да овладявам пристъпите, но от миналата седмица чувството за безнадеждност и безпомощност се появи отново. Честно казано предпочитам 100 пъти повече ПА, отколкото депресията ми да се завърне. Според теб може ли да е от смяната на лекарствата. Докторът все ми повтаря, че не може да ми мине като с магическа пръчица, но да ме повтаря........охх направо не ми се мисли за това.

[vansss]

Здравейте! Малко съжалявам че хващам темата в момент, в който никой не е писал от доста време, но се надявам пак да започнете да пишете. Аз също съм от "отбора на ПР" вече трети месец, но не искам да ви разказвам с подробности, защото всички знаете какво е и не мисля че е нужно, бих искала само да изкажа мнение за горе създадената дискусия. Според мен Серго не иска да ви откаже да четете или да пишете по форумите, а просто да се стараете да пишете по-позитивни неща като по този начин тези, които четат, да четат нещо позитивно (като неговия първи пост например, защото той наистина е позитивен).
Аз също избягвам голяма част от темите във форума, защото честно казано изказвания от типа "това нещо няма край", "от 10 години се боря и нищо не постигам", "всеки месец ми увеличават дозата на АД" никак не ме успокояват. Аз процедирам така - чета темите и когато ми направи впечатление някой борбен и позитивен човек му пиша на лични и това общуване наистина ми помага. Дори лекарката ми забрани да чета форумите.

Друго, което искам да кажа е, че не разбирам защо се е образувало това всеобщо мнение за антидепресантите, че те са МНОГО СТРАШНИ, много вредни и за вас е гордост да се справяте без тях. Не казвам, че не се успява без лекарства, но когато симптомите и мъките могат значително да се намалят, защо не?
От личен опит знам, че колкото и да се старая да мисля позитивно, да се надъхвам, че когато атаката се появи аз ще я превъзмогна, да се старая да се смея когато не ми е смешно и какво ли още не, когато тя се появи аз забравям за всичко и пак се подавам на страха, това ме обезкуражава и всичко, което съм градила в съзнанието ми рухва и започвам отначало. Когато ги има хапчетата те ти оставят време без атаки, през което ти можеш да работиш върху себе си. Защото едни хора са на мнение, че ПР се лекува само с АД, други са на мнение, че трябва да се справиш сам и да намериш причината, а моето мнение е комбинацията от тези две и аз се лекувам точно така - пия си антидепресанта и същевременно гледам филми (от типа на Тайната), чета книги, правя и налудничави неща от типа на това да си казвам обичам те в огледалото, наредила съм си бюрото около компютъра с изрезки от списания на които има усмихнати жени, влюбени двойки и т.н., старая се да гоня лошите мисли и да ги измествам с позитивни, но хапчетата ми помагат да не ме тръшне пак някоя атака и да ме откаже да продължавам с борбата.

Другият въпрос, който искам да засегна е КАК? Аз съм от скоро в "играта" и ми е най-трудно да си отговоря на въпроса как се оправяте сами? Какво значи преборих се сам, какво точно правите, как откривате причината? Аз нямам никаква идея какво в мен е отключило ПР и незнам как да намеря тази причина, ако вие знаете моля споделете!
Имах да ви кажа толкова неща (доста и казах де) ама за сега толкова, надявам се че ще последват отговори.
Кураж на всички и вярвайте че ще се справим!

[ru]

         Здрасти, vansss! Включвам се само, за да отговоря на въпросите ти. Аз съм от тези, които не пият лекарства, но не съм против другите да ги използват, щом това им помага. При мен се случи така, че просто не мога да ги приемам, защото ми действат много зле. Имаше и такива, които успявах да пия, но въобще не ми помагаха. Когато казвам, че съм се измъквала сама от ПР имам предвид, че съм го правила без ничия чужда помощ - без лекари, терапевти, лекарства, дори без подкрепа от близките... Явно обаче това не е било достатъчно, защото след време пак се връщам в "отбора"... Що се касае до причините, тук моето лично мнение е, че намирането на причината не ти дава решение на проблема. Дава ти само яснота, защо се е стигнало до него. Ето аз например вече съм наясно с причините довели ме до тук, макар че в началото някои от тях ми убягваха, но какво от това...? Знам причините, вече знам и решението за себе си (за всеки то е различно), но все още не успявам да се измъкна - все пак се надявам, че все някога ще го направя. Пожелавам ти  по-скоро  да намериш начин да излезеш от това състояние! Успех!

[vansss]

А пеавиш ли нещо по въпрса? Как се опитваш да се излекуваш?

[ru]

        Честно казано, точно в момента не правя нищо друго освен да се опитвам да живея нормално и да мисля позитивно - и двете не ми се получават много добре, но се справям колкото мога. А иначе последното, с което се опитвах да се измъкна беше психотерапия, но се наложи да я прекъсна. Насочих се към нея, защото след всичките години реших, че май имам нужда от чужда помощ, пък и това беше нещо, което не бях правила досега т.е. редно беше да опитам. За съжаление отказа ми от нея ми попречи да усетя желания резултат.

[notebook]

Здравейте Серго!!! Здравейте на всички, мили хора имащи щастието да се докоснат до ПР!!!  Аз съм Мимето, от писмото на това прекрасно момче, Серго, когото много уважавам и на когото искренно се възхищавам!!!
Сега сигурно всички ме смятате за луда заради първото ми изречение, но съм сигурна че един ден и вие ще полудеете като мен,  и ще се радвате на тази си лудост!!!    Защото няма по-хубаво нещо от това човек да е луд, именно по този начин! Позволете да обясня...!
Не съм убедена вече че имам ПР- даже съм напълно сигурна че не е... Просто го птричам! При мен симптомите на тази дарба ПР, протичат по малко по-различен начин от повечето от вас- не искам да коментирам дали са по-леки или по-тежки от вашите, но със сигурност са ме стресирали и са ме накарали да се ужасявам от живота, точно както при всеки нормален човек, на който му се случва нещо необяснимо.  Иска ми се да ви напиша, че е адски лесно да се справи човек с проблема, но не! Аз ще ви напиша че е трудно- че е адски трудно и мъчително, че не е ясно дали въобще ще излезете от този кръг, че трябва да лазите към върха, да падате и отново да ставате.... Колко грубо, нали?  Но всъщност- не е!!! Всъщност това е живота, мили хора! Това не е нищо ново за вас! Това бих казала, че  това е прекрасно! Трудностите и безспирната борба ви изграждат като личности. Правят с вас чудеса- добивате сила, смелост, борбен дух, егоизъм (като това за мен хич не е лоша дума), готовност да се жертвате за всичко и т.н.
Точното определение на ПР за мен е  "дарба".Дарбата да имаш сигнална лампичка, която да ти светва всеки път когато животът ти поеме в грешна посока, когато нещо не върви и е нужна промяна.  Нищо повече!!! Това е! Още повече- спред моите наблюдения (който всъщност не са много), знам че тази дарба я придобиват само интелигентни хора. Хора който заслужават да им бъде помогнато да израстнат и да постигнат много. ПР е комплимент за вас- все едно чувате- "Вие сте една прекрасна личност, която няма равна на себе си, която има потенциал да постигне много, която е целуната от Бог, която заслужава много".
Надявам се вече да разбирате моята лудост! А още повече се надявам да се заразите от нея 
Не се кълна че съм постигнала много за този период. Не казвам и че съм предприела драстични промени във физическите ми контакти с живота. Но знам едно- постигнала съм  много за духовното си израстване. И то - балгодарение на ПР!!! Каква нелепост, а? 
В началото на този прекрасен период от животът ми - ПР- се лутах из форумите като луда. Ровех се с часове, не мардах от нас, само и само за да видя че има и други като мен (едва ли не да се успокоя), да прочета как са те с желанието (колкото и гадно да звучи)- да открия че някой е по-зле от мен, че моето е по-леко и ще се оправи по-барзо, че някой ще ми напише план- рецепта за деня, с която ще се избавя,  че някой ще ми дойде на крака и ще ме замъкне отново към животът ми. Е да, ама не стана така! Един ден осъзнах, че чета единствено едни заредени с негативизъм писма, от които не лъха и капка свежест и надежда! Осъзнах че си стоя в къщи и чета!!!! Прекрасен начин да се справиш с проблема, а? Да четеш, какво му е на някой и как този човек се измъчва...  Мисля че разбрахте, че със този си абзац аз напълно подкрепям Серго!!! Достатъчно е човек да прочита по веднъж на ден писмо, изпълнено с оптимизъм, надъхващо и крещящо че всичко е под контрол, стига да пожелаеш. Всичко друго са натоваращи кофи с ... боклук ( да не се изразявам по-грубо), които се стичат по нас, така че тава да ги изтрием е невъзможно.
Серго и аз искаме да ви кажем- НЕ СИ СТОЙТЕ В ДОМОВЕТЕ СИ, не стойте в форумите, НЕ СЕ ОПЛАКВАЙТЕ,  а поемете животът си в ръце и действайте. Животът преминава покрай вас и вие го изпускате!  Върнете си го!!!
Аз отдавна не съм влизала във който и да е форум. И не искам. Костваше ми много докато прочета всичко написано от вас, наистина се натоварих. Но съм влязла, ако има един човек който ще схване моите мисли, и ред на действия, за да съм мъ полезна, и второ, защото много обичам това момче- Серго!
Всеки си има мнение и аз уважавам вашето, но замислете се няма ли да ви подейства по-добре, ако се говори за красивата страна на нещата, за това как да се чувствате добре, за това какъв е начинът по който отново да се обърнете с усмивка към живота, отколкото да се споделя кой, кога за първи път е получил дарбата си, как я е преживял, колко тежко му е било, как се страхува и се затваря в себе си, депресии, самоубийства... Ужас- изпотх се само докато ги напиша тези неща...
Ако някой реши да направи дискусия с тема позитивизъм, аз съм насреща. И ще ви пиша много, обещавам. Докторът за когото говори Серго ме караше да започвам писмата си или разговорите си с него с думичките- АЗ СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА, ЧЕ.... ( ако щете - че съм се изкъпала примерно). Това е важното!
Погледнете през розови очила, спрете да се оплаквате, оставете дарбата ви да ви наставлява и се радвайте на живота...
Целувам те Серго!!!

[Sergo1]

Много добре казано,Меме. И ето че и ти си разбрала,че ключът към справянето с ПР е да ОСЪЗНАЕШ СЕБЕ СИ,и какво наистина иска да ти подскаже подсъзнанието ти с тази сигнална ПР.Защото на всички ни е ясно че ПР се появява на подсъзнателна основа,затова и имаме усещането че неможем да го контролираме,тоест неразбираме подсъзнанието си,а там е скрита и човешката душа,и НАЙ-ИСТИНСКИТЕ желания на човек.
Гордея се с теб Миме,че си осъзнала себе си и се бориш за щастието си,нвероятно много съм щастлив че познавам човек като теб.Много,много целувки от мен
И спокойно,скоро ще започнем да правим филма за ПР,за да вдъхнем желание за живот на всички с ПР и да им покажем че могат да се справят с ПР без проблем,а и не само това ами и да преминат на следващата крачка от тяхното развитие,а именно да живеят живота който искат да живеят.