ПР,Контрола! Историяата на моят живот!

[Boyana]

Здравей, mecankata!Топла прегръдка имаш от мен, макар и виртуална, бих искала тя да те успокои поне малко. Искам да ти кажа, че паническите атаки няма да са вечно с теб.Първото нещо, което трябва да направиш сега е да взимаш лекарствата и да му пуснеш края, в смисъл да не криеш неща, които те притесняват допълнително. Това, което имаш да казваш на майка ти, кажи го, не го задържай в себе си, така акомулираш отрицателна енергия. Обезателно трябва да вземаш бензодиазепини на този етап. И помни, ако една атака е много силна, то тя няма да бъде със същата сила следващия път. Силата им намалява. така беше при мен в началото. В началото бяха много силни направо парализиращи, но след това намаляха по брой и интензитет. Бих те посъветвала да отидеш на психиатър и той да ти предпише нужните за ПР лекарства, като всяко лекарство е строго индивидуално за всеки. На някой помага ривотрила, на други ксанакс, на трети лексотан. Като премине първоначалния стрес, може да опиташ и психотерапия и позитивно мислене, но всичко бавно и по реда си. Не се притеснявай, ако нещата не ставата с очакваната бързина. Но бъди сигурна, че в опредеелн момент те ще станат. В момента, когато започнеш да се чувстваш по-сигурна в себе си, тогава и атаките ще изчезнат. Важното е да знаеш, че това са само паничесик атаки , те не вредят на организма като цяло, от тях не се полудява, нито се получава  инсулт или инфаркт. Друго важно нещо е да излизаш всеки ден, да не се застояваш вкъщи и да споделяш, да изливаш всичко онова, което те мъчи. Това е спасението от този кошмар mecankata! С теб сме, убедена съм че всички един ден ще се отървем завинаги от тези гадни кризи!

[Sergo1]

Офффффффффффффффф.....хораааа незнам какво да ви кажа.
Виждам какво пишете след моята критика,и искам да знаете че и аз съм минал през всичко това във всеки един детайл,и един симптом,и сачуствам наистина на всеки един от вас.Не си мислете че вие сте единствените които получават най-силните симптоми на ПР(защото аз съм си го мислел)а другите имат много-по леки симптомчета.Ами НЕ,всеки един от нас е преживял или преживява гадните симптоми на ПР във всеки един детайл.Гадно е когато го преживяваш в момента и се чудиш как да се измъкнеш от него.Но моята цел,когато пуснах този пост беше да вдъхна на всеки един от вас голяма доза ОПТИМИЗЪМ,опитах се да ви дам правилната рецепта за справяне с ПР,и честно казано се надявах на големи коментари и.т.н. И за близо 2 месеца имаше само 2 мнения.
След като УТ написа своята история в моя пост вие започнахте да пишете и да и давате съвети за ПР.След като аз написах своята критика към хората от форума,започнахте да се засягате и да пишете като секретарки че не съм бил прав.Ок може и да не съм прав но повярвайте ми аз искам да ви помогна по този начин,като ви казвам да престанете да пишете във форума и непрекъснато да се вглеждате във себе си,и да си правите кризите.И всъщност се получава че чрез този форум вие подържате своите кризи,а не си помагате.Разказвате си историите един на друг,кой колко по-силна криза преживял от другия и накрая си се въртите в един омагьосан кръг,кръга на ПР.Така само подхранвате вашите кризи,а не си помагате.Така е според мен. Погледнете в какво превърнахте поста ми.....започнахте да се оплаквате от симптомите си както правите във всеки един друг пост в този сайт.Целта на поста ми беше съвсем различна,исках да ви покажа как да спрете да се вглеждате в симптомите си,и да ги илиминирате,като разберете всъщност какво наистина искате и да се борите за постигането му.Тогава наистина ще забравите за ПР.Работете само и единственно с позитивната енергия и искайте,искайте от себе си и от живота.Тогава някой ден след упорит труд ще го получите.Изгледайте и филма ТАЙНАТА,направете си поуки от него.А вие мислите само негативно,и какво очаквате да получите,еми получавате негативни симптоми или ПР.И подържате всичко това във този форум.
Аз също не съм се научил да работя само с позитивната енергия и да привличам само позитивни неща към себе си,но всеки ден се старая и виждам че с негативни мисли и чуства няма прогрес и успех.Но продължавам да упорствам да се уча и да мечтая,да мечтая че някой ден ще си карам готината кола-кабрио по някой остров,че ще имам хубава къща,че ще имам хубаво семейство с сладки деца и любяща жена до себе си и.т.н.Мечтая и правя схеми и планове как мога да осъществя някой ден тези мои мечти.И ето че и аз в момента съм много притиснат,отворих пицария на която се надявах много че ще потръгне и ще заработи така че и персонала и клиентите да са ми доволни,но реалността е друга,отворих пицарията с много усилия и 10 000 Евро от които зависи бъдещето ми,и сега в началото никак не ми върви,правя супер смешни обороти по 70-100 лева на ден,и персонала ми е много отчаян защото те са изцяло на %,но те повярваха в моята идея и са до мен, въпреки че сега взимат по смешните 5-10 лева на ден,но вярваме че ще вдигнем оборота и че ще зароботим по-добре,измислихме друга система,намалихме цените,и се борим всеки ден за един по-добър живот.Но вярата ни крепи.От напрежението всеки ден се опитват да ми се появяват кризи,дори и днес,но аз не им се поддавам защото имам по-важна задача,а именно да оправя живота си,и да съм на положение пред колегите си.Така де какъв шеф ще съм ако започна всеки ден да получавам кризи пред колегите си.Ако наистина не ми провърви с пицарията,и фалирам несмятам да се предавам и да започна да получавам кризи и да изпадна отново в депресия.Всъщност незнам де дали отново няма да изпадна в някаква депресия,но знам само че няма да се предам,а ще си направя поуките и ще пробия с нещо друго.Времето ще покаже.
Всъщност през цялото време исках да ви кажа да вярвате във себе си че можете да се справите със всичко,да гледате позитивно на нещата и да забравите за това скапано ПР,какво сте се вкопчили в него има много други неща в които трябава да се вкопчите--напимер живота .Погледнете УТ,какъв позитивизъм струи от това момиче,той направо прелива,направо и правя евала.НЕ СИ ПРОПИЛЯВАЙТЕ ЖИВОТА,ХОРА,с този форум и това скапано ПР.
Желая успех на всички.

[Ari]

Sergo1 не зная защо си решил, че хората тук си провалят живота като споделят. Ето ти същото го правиш в момента! Споделяш сред свои, нали така? И ние не смятаме, че ти си губиш времето по този начин. Аз го правя същото, ходя на работа, срещам се с хора, но и пиша във форума. Като имам болка споделям я тук,  олеква ми и продължавам, без да се чувствам, че правя нещо не полезно. Аз вече казах, че благодарение на това, което прочетох в мрежата и по форумите, успях да се съвзема  и да продължа. Понякога се чувствам добре, друг път, не толкова, но зная, че ще се възстановя, напълно и това ще стане със сигурност! Споделяйки болката , аз ставам по-силна от нея, така е и с повечето хора тук. Това е вид психотерапия, която на някои хора действа много добре и не им пречи да гледат позитивно на нещата от живота. Да бъдеш позитивен, означава да имаш знания върху нещата, да познаваш нещата, а за съжаление лекарите не притежават тези знания, защото те не са били болни от ПР, а само са чели за него и ни лекуват по книгите. Затова моят начин е този- споделям ,научавам и продължавам! Поздрави и пожелания за усмихнат ден на всички!

[mecanka]

Бояна, благодаря ти за милите думи. Прегръдки и от мен.   Наистина вярвам, че сте успеем.  

Серго, не си прав / и аз като секретарка де  /, за това, че твоя постинг не е повлиял на никого.
Ето Аз Приятелю /позволи ме да те наричам така/, вчера когато за първи път влязох в този форум, единствения постинг който прочетох и ми беше достатъчен да вляза в релси беше твоя.
Признавам си, не съм се ровила подробно за ПР. Просто прочетох постингът ти и това е.
и.... Знаеш ли през нощта ме хвана ПА, но веднага си спомних за написанато от теб, разстръсках си главата, напсувах я, ама такава една "сочна", и може би след минута съм заспала като бебе, та чак досега.  

Така, че полза от форума ИМА, при това голяма. Дори и само споделянето на проблема, облекчава състоянието поне на 50%.
А защо и да не си помагаме със съвети. Нали?

Поздрави на всички и Спорен ден!

[ru]

           Здрасти, Серго! Първият ми пост се загуби нейде из пространството, но така стана по-добре, защото прочетох това, което са написали момичетата през това време. Виждаш ли сега за какво говорим? Най-накрая ще се окаже, че  форума не е толкова "вреден", а поста ти все пак е намерил своето предназначение, въпреки негодуванието ти... . Адски ме разсмя с това определение, че сме пишели "като секретарки" ... Сега сериозно - истината е, че си прав за много от нещата, но не за всички и може би точно това искахме да ти кажем ние "секретарките" :)Наистина част от хората тук само се оплакват, но останалите се опитват да се борят всеки по свой си начин, който може да не съвпада с твоя, но това не означава, че е грешен. Както и това, че хората не са писали по темата ти, не означава, че не са я прочели - може би просто не са имали какво да кажат. Относно оптимизмът - лично аз смятам, че при нас и той е относителен, според състоянието, в което се намираме в момента. И пак  казвам - има огромно значение от колко време се бориш с този кошмар и каква част от живота ти точно той е обсебил. Поздравявам те за това, че се опитваш да подредиш живота си и за това, че не си загубил вярата и мечтите си! Желая ти успех от сърце, както и на всички останали! Специални поздрави за групата на "секретарките"!

[ru]

             Mecanka, добре дошла при нас и от мен! Съжалявам за всичко, което си преживяла, но мисля, че ти си борбен човек и ще се справиш. Нали знаеш ," Господ дава толкова, колкото можеш да понесеш". В този ред на мисли не е много хубаво за носиш много...А що се касае до ПР, всички ние все още не сме налучкали точната рецепта за него, защото май няма такава. Ще ти кажа нещо успокоително - много голям процент от засегнатите се измъкват съвсем спонтанно, така както са се "разболяли" и дори забравят за тази част от живота си. Ние тук сме "къръците", но това винаги може да се промени. ; Желая ти хубав ден и бързо справяне с проблема!

[mecanka]

 RU
Приятен ден и на теб!

[ечи]

Не знам от къде да започна ,може би от там че винаги съм била леко нервна, страхлива...или не толкова леко...
Или от там, че още на първата седмица след началото на целия ад,аз вече предполагах с какво си имам работа.
Доколкото знам има хора,които месеци наред обикалят лекарските кабинети,докато попаднат на верния.
През пролеттта на2007 загубихме малкия си син.Не изпих едно успокоително хапче,а се чувствах тотално дрогирана,лишена от емоции .Явно това е шок.Избягахме в чужбина,в малко чудно селце близо до Мадрид.Спокойствие,добра работа,установяване.Уж след почти три години би трябвало нещата и нервите да си дойдат на място...
В началото на декември ми изтръпна лявата ръка и крак и аз реших, че умирам.След това сърцебиене,стягане в гърдите,буца в гърлото ,топка в стомаха,паника.Да живее интернета,поне да си в час.На16 имам час при кардиолог,след това ще видим.За сега чао от мен.Късмет

[Ari]

Здравей, Ечи!Ще ти стискаме палци всичко да мине нормално при кардиолога, всъщност сигурна съм, че ще мине нормално! Всички ние те разбираме добре какво преживяваш, защото сме минавали или минаваме през подобни като твоите оплаквания!Кураж!

[ru]

        Здравей и от мен, Ечи! Травмата, която си преживяла е най-страшното, което е можело да ти се случи. Аз съм майка и мисля, че няма по-ужасно нещо от това да загубиш детето си...На фона на всичко това, ПР изглежда само като едно неприятно усещане. Бъди уверена, че ще се справиш с него. След като си успяла да намериш сили да продължиш живота си след всичко изживяно, мисля, че нищо не може да ти се опре. Кураж и от мен! Ще видиш, че си по-силна от това!

[mecanka]

Ечи, здравей и от мен!
И аз мила само след 2 седмици от влошаване на състоянието ми /мислех си  че е
физическо/, също разбрах за какво става дума. Иии....наистина, ще повторя думите ти, радвам се, че го разбрах веднага. Не беше нужно много време и усилия
да обикалям лекари и изследвания, за да разбера, че всичко е на психологическа основа от загуба на любим човек и,че по-емоционалните и чувствителни хора в един момент просто загубват контрол и вяра в себе си и живота. Разбрах, че всички симптоми които има ПР-то съм ги имала и преди да "опозная"АДА на 24.12.2009,  но всеки един по отделно и не съм обръщала внимание.
Но.. когато се събраха на веднъж,,, е .....

Много от форума тук пишат, че не хапчетата са помощта за справяне с ПА-то, но аз съм на друго мнение, макар и с незначителния си 1,5 месец с ПР. Още когато ми казаха, че съм "здрава като бик", но имам ПР, ми изписаха Ксанакс /1/2 от 0,25 мг. по три пъти на ден/, но аз реших, че това няма да ми помогне...ще пия само когато ми стане лошо.....
Дааа, ма защо да ми става лошо и чак после да ги пия?? Оооо,, днес съм добре няма ги пия, само мента, глог и валериян... но в един момент ме замайва и аз се питам, но защо?
Глупачка!!
След поредния консулт с лекар невролог, започнах да ги пия по схема и Мила моя -----------------ПА-то го няма, ее пак казвам страха от това, че може да се появи внезапно си остава, но той те обвзема само за миг, и после си отново
НОРМАЛНИЯ ЧОВЕК КОЙТО СИ БИЛ ПРЕДИ ОНАЗИ ПЪРВА ПА. Ето защо мисля, че в началото и медикаментите са помощ за справянето с ПА, и когато наистина се почевстваш сигурен в себе си остава онази вътрешна борба със справянето с ПА-то ПР-то!

 Ще ги пия тези хапчелъци докато наистина се почевствам добре и постепенно ще ги сприрам, но не изведнъж...отново по схема. Ииииии ще го преодолея, няма да му се дам. НЕЕЕЕЕЕ. Искам си живота, искам БЕБЕ.

По-горе е някъде и моята история, ако ти е любопитно прочети я.

Здраве и спокойствие!!!!!

[ечи]

Благодаря за подкрепата и милите думи.Следя всеки ден всичко ново написано,но като че нямам с какво да се похваля,а да скимтя..едва ли ще е от полза за някого.Прочетох внимателно историите на всяка една и истината е ,че ту се плаша,ту се успокоявам.От една страна,колкото и егоистично да звучи не съм само аз.От друга това може да продължи  с години.НО нямам право да се предавам.Имам син на 11години, който се нуждае от мен и най страхотния мъж на света,който е плътно зад мен.Тези дни си мисляКАКВО искам,какво имам,кое е това,което не ми стига?Да ,моето малко ангелче никой не може да ми го върне.Но понякога се чувствам едва ли не благословена,че съм го имала,че съм му дала живот.Голямия ми си ,също много палав,много умен,порасна бързо след загубата на бебо.Имам мъж,който ако можеше сама бих си завидяла.За 13 години бе опора за мен в моменти,които са били тежки и за него.Имам неща,които много хора нямат,трябва да се опитам да съм щастлива,или това е нещо,което не се опитваш да бъдеш или си или не си.Какво мислите?  

[mecanka]

Така е Ечи, имаме всичко, но сякаш пак не ни е достатъчно да сме щастливи.
Затова и в предишния постинг ти писах, че именно НИЕ по-емоционалните и чувствителни хора, които мислят, преосмислят, оценяват, изпадат в положението на ПР. Това е мое мнение разбира се.
Дааа истината е, че понякога и аз си казвам, "ай стига бе, за какво се тревожа, за какво се нервирам за глупости или за хора и неща които дори не си заслужават? какво ми липсва и на мен? Освен това, че съм без работа, нито ми липсва финансова помощ, нито любов, нито подслон и храна", ноооооооооооооооо

просто сме такива ХОРА, ЧОВЕЦИ.

[ечи]

тези дни съм добре.Ти как си?Работиме ли за бебе

[mecanka]

Миииииии  

Аххааа си мислех че ще е сега, но..онази сутрин "лекинко" се разочаровах.

Нищо нека се поуспокоя, пък то ще дойде само. Май ще трябва и помощ от лекар за бебето, защото имам спонтанен аборт преди 4 год. и има вероятност от запушване на тръбите, /дано да не е/, но ще се СПРАВИМ.
Лека по лека, едно по едно....

А, ти прочете ли личното ми съобщение?