alehander2
Newbie
Рейтинг: 0
Неактивен
Публикации: 1
|
 |
« -: Октомври 14, 2009, 12:12:03 » |
|
Може би е по-добре да не четете
2 януари 2005 Тогава,един ден след като бях чул нещо за проклятита,бях леко притеснен.Суеверен или поне малко по онова време аз започнах без да искам да си представям проклятия и да се опитвам да не го правя.Все по-трудно ставаше,понеже бе лошо и аз се чувствах виновен.Вечерта,се молех,за да отменя едно проклятие и бях разбит.След това в следващите дни бях мрачен и нещастен,но се пооправих.Мисилите обаче продължаваха,не спираха,мислех,че това ще продължи малко,ще свърши,утре,след месец,някога. Това не бе фатално за мен,понеже се изразяваше главно в мисли и хората не забелязваха. Аз се оправях,като повтарях някаква молитва,в която главно мислех за проклятията.В училище нямах особени проблеми,макарпонякога да ми бе трудно. Но не мислех да кажа някога на някого,защото това бе ужасно и лошо и аз бях виновен,а и се страхувах да не заболее този някой от него-не го пожелавах на никой.Не можех да си представя някой мой близък дабъде подложен на тези мъчения.
След години променливи успехи,дойде втората криза миналата година.Бях до НДК и отчаяно обикалях наоколо 2 часа,след което се оправих,едва когато стигнах вкъщи.Вдигнах температура.След това обаче се пооправих.Отново се върнах в обикновените дни.Тогава се чувствах добре и започнах да приемам по-рационален поглед към света. Интересно е,че мисля че вярвах в Бог когато бях на 12 и затова толкова се страхувах,че ще нараня с мислите си други хора. След това почнах да губя вярата си.За жалост молитвата ползвам главно като ритуал за да успокоя натрапчивото желание.Но макар и да не съм искрен вярващ,или поне да се старая да възприема рационалността,да не вярвам е нещо като начин да избегна разочарование и да отменя вината.Но даже и слабата ми вяра е достатъчна за да поддържа подсъзнателния страх от проклятията,даже и слабо вероятни или невъзможни! Напоследък по-скоро започнах да проявявам други признаци-като ходя,имам нужда да спирам и да се връщам назад.Докосвам преди,врати докато излизам.Броя номера на коли,страници,години докато не събера цифрите им и не получа цифра от 0 10 (рационално няма значение бройната система,а оптимална е 2-ичната,но...) а думи:събирам броя на буквите и смятам остатъка по 3(?!) като слагам отпред остатъка и след него по три букви...При действия и решения,мислите ме карат да избирам нещо за да не се случи нещо зло или просто защото е по-лесно.Това ме затруднява,даже докато пиша това в 5 сутринта. Проклятиятя на практика не мисля за тях освен като за някакви букви,които не казвам.Все пак ми минават лоши картини и мисли но донякъде ги контролирам. Въпреки това аз съм живял с това 5 годинибез да споделя с никого и въпреки че не вярвам че ще го махна напълно,бих искал идеи?
|